РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№ 2210

 

 

гр. Пловдив, 18.11.2021 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА

                              ПЕТЪР КАСАБОВ

                  

                              

при секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА КНАД № 2421 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Д.Т.И., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Г., против Решение № 898/25.06.2021 г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 1366/2021 г. по описа на същия съд, потвърждаващо Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-014324/07.12.2020 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ/, е наложена глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се решението на ПРС и НП да бъдат отменени.

3. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор ПП не взема конкретно становище по спора.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Д.Т.И., срещу НП № 20-1030-014324/07.12.2020 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, е наложена глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН GА325716/08.11.2020 г., съставен от И.В.П., на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на МВР Пловдив, сектор ПП. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 08.11.2020 г. в 20,32 часа в гр. Пловдив, на ул. „Иван Вазов“ до номер 61 е установено, че И. управлява лек автомобил “СИТРУЕН КСАРА ПИКАСО 2.0 ХДИ” с рег. № ***, собственост на А.И. Г., като няма валиден договор за сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите в Република България, с което виновно е нарушил чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която в пълнота е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на процесното административно нарушение. Приел е също така, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъл на чл. 28 ЗАНН.

ІV. За правото:

8. Така постановеното решение е неправилно.

9. Настоящият съдебен състав споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и преценката, че нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Решаващият съд обаче не е съобразил, че процесното деяние следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

За маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).

10. Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства (нарушението е извършено за първи път; застраховка „Гражданска отговорност“ е сключена в първия работен ден – 09.11.2020 г., след установяване на нарушението – 08.11.2021 г., а предходно сключената застраховка „Гражданска отговорност“ е изтекла на 05.11.2021 г., т.е. 3 дни преди установяване на нарушението, което изключва подбудите за извършване на процесното нарушение да са свързани с избягване плащане на сочената застраховка; нарушителят е на 67 години), деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

11. Следва да се посочи, че административнонаказващият орган е игнорирал задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай каза се, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай на нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

12. Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното в настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен. Това има за последица и отмяна на оспореното НП.

 

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 898 от 25.06.2021 год. на Пловдивски районен съд, ХІ наказателен състав, постановено по АНД № 1366 по описа на същия съд за 2021 год., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-014324/07.12.2020 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Д.Т.И., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ/, е наложена глоба в размер на 400 лева, за нарушение на същата разпоредба от кодекса.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                   2.