Мотиви към Присъда № 244,
постановена на 21.09.2018г. по н.о.х.д. № 1086 по описа на Районен съд –
Варна за 2018г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение по досъдебно производство № 749 по описа за 2017г. на 05
РУП при ОД на МВР– гр. Варна на Р.Р.З. за това, че на неустановени дати в периода от месец
ноември 2017г. до 18.12.2017г. в гр.Варна, к.к. „3латни
пясъци“, при условията на опасен рецидив и в условията на продължавано
престъпление, отнел чужди движими вещи от търговски обекти снек-бар
„Парми“ и търговски обект - магазин в търговски обект
„Астория“, както следва: 2 броя бутилки отлежал коняк
750мл марка "Arrarat", 1 брой бутилка джин
марка "Gordon" s от 1 литър, 1 брой бутилка водка «Савой клуб» от 700мл, на стойност 74.10 лева от владението
на Р.Й.Н. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои , както
и 6 бр. мъжки тениски с яка, марка „Lacoste"; 3
бр. мъжки тениски с яка, марка „Роlo by Ralf Lauren";
2 бр. мъжка тениска с яка, марка „Тоmmу Hilfiger"; 1 бр.мъжка тениска с яка, марка
„BOSS"; 1 бр. мъжка тениска, марка „BOSS"; 1 бр. мъжка тениска марка
„HUGO BOSS"; 4 бр. мъжки тениски марка „NIKE"; 5 бр. мъжки тениски
марка „DOLCE & GABANA"; 4 бр. мъжки тениски марка „PUMA" 1 бр.
мъжка тениска марка „DIESEL"; 4 бр. мъжки тениски с дълъг ръкав марка
„DANY FASHION"; 1 бр. мъжка тениска с дълъг ръкав марка „Adidas"; 3 бр. мъжки потника марка „Nike"; 1 бр.мъжки потник марка „Еmроriо
Armani"; 2 чифта футболни чорапи 3/4 марка
„PUMA" размери № 3 - жълто, червено рае;
1бр.ватирана мъжка горница марка „Тоmmу Hilfiger"; 2 бр. мъжки суичъра
от полар с надпис „NASA; 1 бр. мъжки суичър марка „Millionaire";
2бр. мъжка риза с къс ръкав марка „Сатр David"; 10 бр. мъжки къси памучни панталони марка
„BOSS"; 2бр. памучни мъжки къси гащи марка „MARX"; 2бр. памучна мъжка
долница-анцуг марка „TOPER"; 1 бр. мъжка тениска
с марка „Enerdgie"; 1 брой мъжка тениска
оранжева марка „G-star"; 1бр. мъжки потник марка
„PUMA"; 1брой мъжка тениска жълта на цвят марка „Galiano";
3 броя с етикет, мъжки бански; 3 броя хавлии за ръце с размери 30х50см; 2 броя
хавлии с размер 140х70см; 1 чифт мъжки джапанки, черни с оранжево, 43 номер,
марка „Хот"; 1 брой ватирана памучна мъжка долница
марка „Heavy Weight";
1бр. къси шушлякови мъжки шорти; 3 бр. хавлиени кърпи от памук (плюш) с размери 140х70см. с надпис
„Bulgaria"; 1 бр. хавлиена
кърпа от жакард с размери 140х70см. с надпис „Bulgaria";
1 бр.хавлиена кърпа от памук (плюш) с размери
140х70см. с надпис „Real Madrid"
синя на цвят; на стойност 1862.80 лева от владението на Д.Д.Д.
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои; всички вещи на
обща стойност 1936.90 лева - престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр.
чл. 194 ал. 1 вр.
чл. 26 ал. 1 от
НК.
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята мотивирана позиция,
че извършеното от подсъдимия З. се доказва по несъмнен начин от обективна и
субективна страна. Предвид данните за предходната съдимост на лицето, както и
предвид неговото процесуално поведение до момента, представителят на ВРП
намира, че наказание в размер на около 4 години „лишаване от свобода“ би
оказало необходимото поправително и превъзпитателно въздействие в разглеждания
случай.
Защитникът на подсъдимия на
свой ред пледира, че обвинението се осланя единствено на самопризнанията на
неговия подзащитен и на никакви други преки
доказателства за виновността му, като акцентира, че пред съда той вече не
поддържа обясненията, дадени на досъдебното производство. Посочва, че ако се
вземат предвид поотделно отнетите вещи, то за обвинението за отнетите полупразни бутилки с вероятно съдържание на алкохол
(потенциално изветрял) спокойно би могло да бъде приложена разпоредбата на чл.
9, ал.2 НК за малозначителност. Досежно
дрехите подсъдимият не е отнемал същите, а само се бил съгласил да ги пази,
като това го правило виновен не за отнемането им, а за престъпление по чл. 215 НК, за което той е желаел да се сключи споразумение с представителя на ВРП. В
този смисъл пледира за оправдателна присъда по чл. 196, вр.
чл. 194, ал.1 НК.
Подсъдимият Р.Р.З. от своя страна посочва, че охранител с име Станислав
му бил дал вещите, а той от съображения за сигурност пожелал да остане в ареста.
В
предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума, подсъдимият
моли да бъде
разкрита обективната истина по делото, като посочва, че се радва, че въпреки
неприятностите, които си навлякъл собственикът на обекта вероятно е разбрал за
съществуващите пропуски в сигурността му и е предприел съответните мерки.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
Р.Р.З. е роден на *** г. в гр. Габрово, живущ ***, понастоящем
в Затвора Варна, българин, бълг. гражданин, със средно образование, разведен,
не работи, осъждан многократно за престъпления по чл.
215 НК, с ЕГН **********.
В
края на месец септември 2017г. след като бил освободен от Затвора-гр. Ловеч на
05.05.2017г. Р.З. *** и тъй като нямал къде да
отседне и нямал доходи (тъй като не работел) се самонастанил в „замразен“
строеж, находящ се в КК „Златни пясъци“ до хотел
„Мелия Гранд Ермитаж“.
На
неустановени дати от края на месец ноември до 18.12.2017г., подс.
З. решил да извърши кражба на вещи от затворените търговски обекти, намиращи се
на крайбрежната улица в курортния комплекс.
На
неустановена с точност дата в периода от месец ноември до 18.12.2017г., подс. З. разместил дървени скари и найлонови щори, служещи
за ограждение на снек-бар „Парми“ /находящ се в КК „Зл.
Пясъци“, гр. Варна/, стопанисван от свид. Р.Н. -
собственик и управител на ЕТ „Парми 92-Р.Н.“***,
влязъл във вътрешността на заведението и от там отнел следните вещи: 2 броя бутилки
отлежал коняк 750мл марка „Arrarat“, 1 брой бутилка
джин марка „Gordon‘s“ от 1 литър, 1 брой бутилка
водка „Савой клуб“ от 700мл., които непосредствено
след деянието отнесъл в обитаваното от него помещение, намиращо се в
изоставения строеж, в който се бил настанил.
На
неустановена с точност дата в периода от месец ноември до 18.12.2017г., З.,
разкопчал и отместил винилова тента, служеща за ограждение и проникнал в търговски обект - магазин,
разположен в търговски обект „Астория“ /находящ се в КК „Зл. Пясъци“, гр. Варна/, стопанисван от св.
Д.Д. - собственик и управител на „ЛВ Вандс“ ЕООД - Варна от където отнел следните вещи: 6 бр.
мъжки тениски с яка, марка „Lacoste“; 3 бр. мъжки
тениски с яка, марка „Роlo by
Ralf Lauren“; 2 бр. мъжка
тениска с яка, марка „Тоmmу Hilfiger";
1 бр.мъжка тениска с яка, марка „BOSS"; 1 бр. мъжка тениска, марка
„BOSS"; 1 бр. мъжка тениска марка „HUGO BOSS"; 4 бр. мъжки тениски
марка „NIKE"; 5 бр. мъжки тениски марка „DOLCE & GABANA"; 4 бр.
мъжки тениски марка „PUMA" 1 бр. мъжка тениска марка „DIESEL"; 4 бр.
мъжки тениски с дълъг ръкав марка „DANY FASHION"; 1 бр. мъжка тениска с
дълъг ръкав марка „Adidas"; 3 бр. мъжки потника
марка „Nike"; 1 бр.мъжки потник марка „Еmроriо Armani"; 2 чифта
футболни чорапи 3/4 марка „PUMA" размери № 3 - жълто, червено рае; 1бр.ватирана мъжка горница марка „Тоmmу
Hilfiger"; 2 бр. мъжки суичъра
от полар с надпис „NASA; 1 бр. мъжки суичър марка „Millionaire";
2бр. мъжка риза с къс ръкав марка „Сатр David"; 10 бр. мъжки къси памучни панталони марка
„BOSS"; 2бр. памучни мъжки къси гащи марка „MARX"; 2бр. памучна мъжка
долница-анцуг марка „TOPER"; 1 бр. мъжка тениска
с марка „Enerdgie"; 1 брой мъжка тениска
оранжева марка „G-star"; 1бр. мъжки потник марка
„PUMA"; 1брой мъжка тениска жълта на цвят марка „Galiano";
3 броя с етикет, мъжки бански; 3 броя хавлии за ръце с размери 30х50см; 2 броя
хавлии с размер 140х70см; 1 чифт мъжки джапанки, черни с оранжево, 43 номер,
марка „Хот"; 1 брой ватирана памучна мъжка долница
марка „Heavy Weight";
1бр. къси шушлякови мъжки шорти; 3 бр. хавлиени кърпи от памук (плюш) с размери 140х70см. с надпис
„Bulgaria"; 1 бр. хавлиена
кърпа от жакард с размери 140х70см. с надпис „Bulgaria";
1 бр.хавлиена кърпа от памук (плюш) с размери
140х70см. с надпис „Real Madrid"
синя на цвят, които непосредствено след деянието на свой ред отнесъл в обитаваното
от него помещение, намиращо се в изоставения строеж, в който се бил настанил с
намерение да продаде в подходящ момент.
На
18.12.2017г. при извършен обход от полицейски служители при Пето РУ на ОД МВР -
Варна, в състав от свидетелите П.К. и С.П. на територията на КК „Златни
пясъци", гр. Варна в района на изоставената сграда на новостроящ се хотел,
намиращ се срещу хотел „Мелия Гранд Ермитаж“, на
приземният етаж на строежа, същите забелязали подс. З.,
който от своя страна също ги видял.
Полицейските
служители отишли при него и започнали проверка, тъй като те знаели, че обектът
е изоставен отдавна, няма постоянен пазач и никой не го обитавал. Поискали на З.
лична карта, която той предоставил.
Подсъдимият
обяснил на свидетелите К. и П., че работел като охранител, пазел строежа и по
тази причина пребивавал в него. Последното усъмнило служителите на реда, тъй
като строежа бил изоставен, нямало организирано наблюдение и охрана.
По
тази причина, свидетелите К. и П. поискали З. да ги отведе до помещението,
което обитава.
След
като влезли вътре полицейските служители видели множество подредени в найлонови
пакети дрехи, хавлиени кърпи и други предмети, всички
с етикети, както и бутилки с алкохол - коняк, джин и водка.
Междувременно
полицейските служители получили и информация по извършената справка от ОДЧ при
Пето РУ -Варна, че подс. З. имал много криминалистически регистрации и предходно съдебно минало.
Той
бил задържан и отведен в районното управление за изясняване на случая, а в последващ момент инкриминираните вещи били предадени от
обвиняемия доброволно с протокол /от 18.12.2017г./ и върнати с разписки
/22.01.2018 г. и 31.01.2018 г./ на техните собственици, като в цитираните
съставени и приобщени документи, същите са били подробно индивидуализирани.
От
заключителната част на изготвената съдебно-оценителна експертиза е видно, че
левовата равностойност на процесиите вещи е в общ размер на 1936.90 лева, като
нанесената щета на св. Н. е на стойност 74.10. лв., а нанесената щета на св. Д.
е на стойност 1862.80 лв.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства – от показанията на свидетелите Д.Д.Д.,
П.И.К., С.П.П., от показанията на св. Р.Й.Н.,
приобщени от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.5 НПК, както и от обясненията на подсъдимия З.,
депозирани на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.3 НПК, както и от останалите налични по делото
доказателства и доказателствени средства – протокол
за оглед на местопроизшествие с приложен към същия фотоалбум, заключението по
назначената в съдебната фаза на производството съдебно-оценителна експертиза,
изготвена от вещото лице С.П., протокол за доброволно предаване от 18.12.2017г.,
договори за наем на помещения, фактури, два броя разписки за връщане на
отнетите вещи, справка за съдимост на подс. З..
На
първо място, съдът намира за необходимо да посочи, че при изграждането на
своите фактически изводи ползва заключението по назначената съдебно-оценителна
експертиза в хода на проведеното ДП, изслушана и приета и в съдебната фаза на
производството, тъй като на същата е била изготвена от вещо лице със
съответната компетентност, като заключението е пълно и обективно изготвено. При
изготвянето му вещото лице е съобразило изцяло вида, количеството и качеството
на оценяваните вещи, в това число касателно алкохола,
че бутилките са били отворени и от тях е липсвало част от наличното количество.
Що
се отнася до наличните по делото гласни доказателства, съдът прецени, че следва
да обсъди същите, разделяйки ги на три основни групи:
Първата
група, включва показанията на свидетелите, собственици на инкриминираните вещи,
а именно свидетелите Д.Д. и Р.Н., на които съдът даде
вяра изцяло и които не се нуждаят от детайлен коментар, тъй като на практика
установяват единствено факта на отнемането, както и обстоятелството, че бутилките
с алкохол са били отворени. Показанията на св. Н. съдът приобщи от ДП със
съгласието на страните в наказателното производство, тъй като същата редовно
призована не се яви пред съда, за да бъде проведен непосредственият й разпит.
Втората
група гласни доказателства от изключително значение за разкриване на
обективната истина в производството са показанията на полицейските служители П.К.
и С.П., депозирани пред настоящия състав на ВРС. Именно от показанията на тези
свидетели по косвен път се доказва авторството на инкриминираните действия на
подсъдимия З.. Това е така, тъй като в показанията си свидетелите описват
начина по който са установили подс. З., който сам им
е посочил, че обитава неактивният строеж, завел ги е в обитаваното от него
помещение, където именно са били установени всички инкриминирани вещи, за
наличието на които З. не е могъл да даде логично обяснение по каква причина са
се намирали у него. Наред с това именно от техните показания се установява, че процесният стоеж е бил „замразен“ от години, като
полицейските служители не дават сведения да им е известно същият да се пази или
охранява от някого.
Третата
група гласни доказателства, които съдът е задължен да обсъди включва
обясненията на самия подсъдим Р.З., които бяха преценени от съда като беше
отчетена тяхната двойнствена правна природа – веднъж
като доказателство и втори път като основано защитно средство в наказателния
процес.
Същият
е дал обяснения на няколко пъти в хода на проведеното наказателно производство
както в неговата досъдебна фаза, така и в хода на провелото се съдебно
производство.
На
досъдебното производство подсъдимият е дал обяснения пред разследващите органи
в присъствието на защитник, което обстоятелство на практика направи възможно
приобщаването им на основание чл. 279, ал.2, вр.
ал.1, т.3 НПК.
От
съдържанието им е виден механизма на проникване на подсъдимия в обектите, както
и намерението с което той е отнел вещите. Впоследствие в съдебната фаза на
производството той не поддържа обясненията си като посочи, че вещите не са били
отнети от него, а от друго лице- Станислав (охранител на обитавания от него
обект), което му се е разпоредило да ги пази.
Така
изложената фактическа обстановка обаче не само, че остана непотвърдена от
останалите налични по делото доказателствени
материали, но и е лишена от правна логика, касателно
искането на защитата на подсъдимия З. да бъде признат за виновен в извършването
на престъпление по чл. 215 НК, извършено при условията на опасен рецидив, тъй
като подсъдимият няма предявено такова обвинение, а и то е по-тежко наказуемо
от това, за което той е бил предаден на съд.
Поради
посоченото, съдът намира, че следва да даде вяра на обясненията на подсъдимия З.,
дадени на ДП и приобщени от съда на съответното процесуално основание, тъй като
същите се подкрепят от останалите гласни доказателства и по-конкретно от
показанията на полицейските служители, които са установили инкриминираните
вещи, както и от наличния по делото протокол за доброволно предаване, с които
подсъдимия лично е предал инкриминираните вещи.
Що
се отнася до възраженията на защитата, че авторството на деянията на З. се
доказва единствено от неговите самопризнания, съдът не може да се съгласи с
този извод, тъй като същият е необоснован доколкото освен обясненията на
подсъдимия, авторството и характера на извършените от него действия по косвен
път се установяват и от всички налични по делото гласни и други доказателства,
които взети предвид поотделно и в тяхната съвкупност налагат единствен и безпротиворечив изход, че с действията си З. е отнел процесните вещи, занесъл ги е в обитаваното от него
помещение и ги е подговил за последващи
разпоредителни действия, които на практика са били предотвратени от
полицейските служители К. и П..
В
този ред на мисли дори и да не беше възможно съдът да си послужи с обясненията
на подсъдимия като доказателствен източник, то авторството на деянието се
установява в достатъчна степен от останалите описани доказателства и доказателствени средства, като в случая е достатъчен фактът
на отнемането на вещите, тъй като отговорността на З. не е ангажирана за
квалифициран състав на кражба, за да е необходимо установяване на конкретни
факти, свързани пряко с механизма на реализиране на отнемането.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подс. Р.Р.З. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на
чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК, тъй като безспорно се установи, че на
неустановени дати в периода месец ноември 2017 г. до 18.12.2017 г. в гр.Варна -
к.к."3латни пясъци", при условията на
опасен рецидив и в условията на продължавано престъпление, е отнел чужди
движими вещи от търговски обекти снек-бар „Парми" и търговски обект - магазин в търговски обект „Астория", подробно описани по-горе в изложението без
съгласието на собствениците им и с намерение противозаконно да ги присвои.
Несъмнено,
от обективна страна, във всеки един от случаите, предмет на обсъждане в
настоящото наказателно производство, се касае именно за квалифициран състав на
кражба (извършена в условията на опасен рецидив) доколкото по делото са налични
доказателства за предходната съдимост на подс. З..
Последният е извършил описаното по-горе деяние, след като е бил осъждан за
тежки умишлени престъпления на наказание „Лишаване от свобода". От
изготвената справка съдимост на Р.З. е видно, че същият е осъждан многократно за
престъпления против собствеността, последното от които е било изтърпяно от него
на на 05.05.2017 г., когато
и същият е бил освободен от затвора – гр. Ловеч.
Наред
с това, квалификацията на стореното по чл.26 ал.1 от НК се обуславя от факта,
че деянията, включени в предмета на единното продължавано престъпление, са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината.
Квалификацията
по чл. 194, ал. 1 от НК се обуславя от обстоятелството, че отнемането на вещите
е било извършено без съгласието на собствениците, при което без тяхното
съгласие е било прекъснато владението върху тях, с намерение установяване на
трайна фактическа власт от страна на подсъдимия.
Съдът
не споделя доводите на защитата, че в случая деянието на З. е несъставомерно що се касае до бутилките с алкохол, тъй като
само по себе си то било малозначително по смисъла на
чл. 9, ал.2 НК, тъй като на първо място отнемането на тези вещи е част от
цялостната престъпна деятелност на лицето, а не е самостоятелна такава, а и
наред с това преценката за наличието или липсата на основания за приложението
на разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК се обуславя не само от характера на деянието
(взето само по себе си), а и от личността на дееца, който в случая не може да
се характеризира като такъв с ниска или отсъстваща степен на обществена
опасност.
От
субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимият З. е
действал при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно противоправността на извършеното, искал е и е целял
непосредствено настъпването на общественоопасния
резултат.
За
пълнота, следва да се отбележи, че подсъдимият е съзнавал и че неколкократно вече е била ангажирана наказателната му
отговорност за извършването на престъпления против собствеността.
По
отношение вида и размера на наложените наказания:
По
отношение на деянието по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл.194,
ал.1 НК съдът съобрази обстоятелството, че за подобно деяние законът
предвижда наказание „лишаване от
свобода” за срок от две до десет години.
В
конкретния случай, смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство е това,
че всички вещи са възстановени на техните собственици и то чрез активните
действия на подсъдимия, обективирани в наличния по
делото протокол за доброволно предаване.
Отегчаващи
вината обстоятелства съдът не констатира доколкото предходната съдимост на
дееца се включва в предмета на повдигнатото му обвинение.
Поради
изложеното, съдът намери, че следва да индивидуализира наказанието съобразно
разпоредбата на чл. 54 НК при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства, като прие, че „лишаването от свобода” следва да бъде определено в
минималния предвиден в закона размер за това деяние, а именно две години.
Според
съда, така определеният размер на наказанието би изиграл необходимото въздействие
върху личността на подсъдимото лице въпреки очевидно трайно формираната му
нагласа да върши престъпления, тъй като същият е върнал всички отнети вещи,
които не е употребил за задоволяване на своите нужди въпреки отдалата му се
възможност да стори това.
На
основание разпоредбите на чл. 57, ал.1, т. 2, б. „б“ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, съдът постанови наложеното наказание да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като бъде зачетено времето през което З. е бил с МНО „задържане
под стража“.
На
основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да
заплати сторените по делото разноски в размер на 134,12 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна, както и
сумата от 30 лева, явяваща се разноски в съдебната фаза на производството по
сметка на ВСС.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: