РЕШЕНИЕ
№…………..
Гр. София, 04.04.2018
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание
на девети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдия Маджев т.д. № 1009 по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството се води по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба подадена от „А.****“
ООД, ЕИК:******, със седалище и адрес на управление ***, офис 1-11,
представлявано от пълномощника му – адв. С.С. срещу „В.Л.“ ЕООД, ЕИК: *******,
представлявано от Е.Т., със седалище и адрес на управление ***.
С нея ищецът - „А.****“ ООД поддържа, че
притежава в собственост следните търговски марки, регистрирани като национални
в ПВ на Р. България : Рег. № 90781 V. – словна, регистрирана вкл. за услугите от Клас 43
„ресторантьорство“, с приоритет от 31.08.2012 г.; Рег. № 92552 В.– словна,
регистрирана вкл. за услугите от Клас 43 „ресторантьорство“, с приоритет от
31.08.2012 г.; Рег. № ***V V. – комбинирана, регистрирана вкл. за услугите от Клас
43 „ресторантьорство“, с приоритет от 24.09.2010 г.; и Рег. № 41305 V. P. R. – комбинирана,
регистрирана вкл. за услугите от Клас 43 /стар клас 42/ „ресторантьорство“, с приоритет от 10.11.2000
г. Изтъква, че така изброените марки са действащи и защитени за услугите
ресторантьорство, вкл. към момента на упражняване на исковата защита. Твърди,
че ответното дружество нарушава правата на така притежаваните от ищеца марки
чрез предоставяне на услуги в стопанисван от него ресторант, намиращ се в гр.
София, бул. „*********доколкото както самия обект, така и услугите предоставяни
в него са означени със знака „В.“, който е идентичен, респективно силно сходен
с марките на ищеца. Сочи се, че това поведение на ответника съставлява
нарушение на правото на търговска марка /всяка от притежаваните от ищеца/ по
смисъла на чл. 13 ЗМГО. Позовава се, че ответника предоставя ресторантьорски
услуги в промишлен обект, какъвто е цитирания ресторант и това по своето
естество представлява осъществяване на търговска дейност, като същевременно от
ищеца в нито един момент не е било давано съгласие в полза на ответника,
последния да използва в своята дейност знака В.. Освен това посочения като
използван от ответното дружество знак в развиваната от него търговска дейност е
напълно идентичен с притежаваната от ищеца търговска марка Рег. № 92552 В. – словна и сходен с другите три притежавани
от ищеца марки : Рег. № 90781 V.– словна; Рег. № ***V V.– комбинирана и Рег.
№ 41305 V.P.R.– комбинирана, доколкото се касае до съществуване на сходство до степен,
която създава вероятност за объркване на потребителите. Развива се виждане, че
се касае до пълно фонетично и семантично сходство между тези три марки на ищеца
и знака ползван от ответника в ресторанта му. Обръща се внимание и върху това,
че ресторанта ползван от ответното дружество функционира при означение със
знака „PIZZA BAR RESTAURANT
В.“, като първата част формираща въпросния знак, а
именно PIZZA BAR
RESTAURANT, съставлява изцяло описателна част, като с нея се
ориентират потребителите, че става дума за заведение за хранене. Съществено е
обаче, това че знакът означаващ предлаганите услуги и който има
предназначението да ги отличи от тези на други контрагенти на пазара е В., като
с оглед установяване на твърдяното от ищеца нарушение допускано от ответното
дружество на сравнение следвало да се подложи именно знака - В. с
регистрираната марка от ищеца. Целейки да преустанови констатираните нарушения
на търговските му марки през 2014 г. дружеството-ищец изпратило до ответника
нотариална покана, с която се настояло за преустановяването ползването на знака
В. в дейността на ответника по предоставяне на ресторантьорска услуги. Вместо
да се съобрази с това искане ответника опонирал, че отсъства сходство между
използвания от него знак и марките, чиито притежател е ищеца. Отново
преследвайки осигуряване на защита на правото си на марка през 2015 г. ищеца
сигнализирал ПВ на Р. България за нарушението извършвано от ответника, като
стартиралото по реда на чл. 81 ЗМГО административно производство приключило с
издаване на акт за нарушение спрямо ответника, което означава, че е прието
наличие на сходство между ползвания от ответника знак в дейността му и
притежаваните от ищеца марки, чиято защита се търси.
Предвид изложеното от ищеца се иска да бъде
призован на съд заедно с ответното дружество, като се постанови решение по
повдигнатия спор чрез което да се установи факта на нарушението, което е
извършено от ответника спрямо правата на ищеца върху четири притежавани от него
търговски марки, като се постанови преустановяване на същото, а така също да се
присъди в полза на ищеца парично обезщетение за причинени му вреди при
приложение критериите на чл. 76б ЗМГО. Иска се и ответника да бъде задължен да
разгласи за своя сметка диспозитива на решението в два всекидневника и в часови
пояс на телевизионна организация с национално покритие, които медии да се
определят от съда.
Ответникът по предявените искове – „В.Л.“
ЕООД не се възползва от правото си да упражни отговор по депозираната срещу
него ИМ в срока по чл. 131 ГПК, като същия е надлежно уведомен по реда на чл.
50, ал. 4 ГПК.
Със свое разпореждане от 23.03.2017 г. съдът
сезиран с предявената ИМ е оставил същата без движение и сред дадените към
ищеца указания е това с писмена молба да заяви по делото конкретен размер на
претендираното обезщетение за извършено нарушение на всяка една от
притежаваните от него търговски марки.
С молба от 21.04.2017 г. дружеството-ищец,
чрез пълномощника му – адв. С. по повод на изложеното по-горе указание в пункт
2 от молбата си изрично е заявил, че дружеството не поддържа предявените с
исковата молба осъдителни искове за присъждане на парично обезщетение за
използване без съгласие на ищеца на притежаваните от него търговски марки, като
е поискано същите да не бъдат разглеждани.
Съобразявайки тази молба на ищеца съдът е
приел, че е десезиран за част от първоначално предявените за разглеждане искове
/осъдителните такива за парични обезщетения/ и предвид това е постановил
определение от 22.08.2017 г., с което прекратява производството по гр.д. № 1009
по описа за 2017 г. на СГС, ТО, VI-2 състав, в частта, с отнасяща се до предявените за
разглеждане от „А.****“ ООД, ЕИК:******, срещу „В.Л.“ ЕООД, ЕИК: *******,
искове при квалификацията на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО връзка с чл. 76, б. „б“
ЗМГО за присъждане на парични обезщетения за използване от ответника без
съгласие на ищеца на притежаваните от него търговски марки. Това определение е
влязло в сила на 08.09.2017 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото и
относими към спора доказателства и след като обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са приобщени,
като писмени доказателства 4 броя Справки за марка, които са издадени
посредством ползването на портала за електронни услуги създаден при Патентно
ведомство на Р. България, от които се установява, че дружеството-ищец „А.****“
ООД има качеството на заявител, притежател и ползвател по отношение на следните
търговски марки : словна марка „V.”, която е била заявена на
31.08.2012 г. и регистрирана на 11.03.2015 г. с регистров номер 00090781, като
срокът й на действие е до 31.08.2022 г., съответно марката попада в клас 43
„ресторантьорство, хотелиерство, временно настаняване на туристи и гости“; словна
марка „В.”, която е била заявена на 31.08.2012 г. и регистрирана
на 05.01.2016 г. с регистров номер 00092552, като срокът й на действие е до
31.08.2022 г., съответно марката попада в клас 43 „ресторантьорство,
хотелиерство, временно настаняване на туристи и гости“; комбинирана
марка „V
V.”,
която е била заявена на 24.09.2010 г. и регистрирана на 27.10.2011 г. с регистров номер 00077877, като срокът й на действие е до 24.09.2020 г., съответно марката попада в класове - 35
„реклама, рекламиране на открито, разпространение на рекламни материали,
управление на търговски сделки, търговска администрация, административни
дейности, административно управление на хотели“ и клас 43 „ресторантьорство,
хотелиерство, временно настаняване на туристи и гости“; и комбинирана
марка „V.PIZZA
RESTAURANT”,
която е била заявена на 10.11.2000 г. и регистрирана на 18.01.2002 г. с регистров номер 00041305, като срокът й на действие е до 10.11.2020 г., съответно марката попада в класове - 42 „ресторантьорство“.
Едновременно с
обсъдените по-горе справки от ищеца са ангажирани и приети, като писмени
доказателства и два броя Свидетелства за марка издадени от Патентно ведомство
на Р. България, като в това с рег. № 41305 датиращо от 29.01.2012 г.
установява, че на 18.01.2002 г. е била регистрирана комбинирана марка „V V.”,
заявена на 10.11.2000 г. със срок на закрила до 10.11.2010 г., като е посочено,
че притежател на марката е „А.****“ ООД, респективно в това с рег. № 7787
датиращо от 14.11.2011 г. установява, че на 27.10.2011 г. е била регистрирана
комбинирана марка „V
V.”, заявена на 24.09.2010 г. със
срок на закрила до 24.09.2020 г., като е посочено, че притежател на марката е „А.****“
ООД.
Съгласно нотариална
покана с рег. № 352/2014 г. на помощник – нотариус Г. Г.при нотариус – Х.В.от
06.02.2014 г. се установява, че дружеството - „А.****“ ООД се е обърнало към ответника към
онзи момент „В. М.“ ООД, като го е уведомило, че е собственик на известната
верига ресторанти и пицарии – V., като е посочил и
това, че марката V.е защитена от него чрез графично-словни варианти на
извършена от него национална регистрация на търговски марки под № 41305 и под
№ 77877, като наред с това е заявил и други марки за регистрация пред ПВ
на Р. България. В поканата е обърнато внимание на ответника, че последния
ползва означението В. при предоставяне на услугите в стопанисвания от него Бар
– ресторант, намиращ се в гр. София, бул. „*********, вкл. е наименовал същия „В.“,
които действия имитират елементи от марките на ищеца, а това съставлява
нарушение на търговското му право на марка. Напомня се, че носителя на марката
не е давал съгласие под никаква форма в полза на ответника да използва
търговските му марки. В тази насока от ответника- адресат на поканата в пет
пункта са формулирани искания състоящи се в незабавното преустановяване на
ползването на означението „В.“ под
каквато и да е форма при извършването на дейността по предоставяне на
ресторантьорски услуги в назования обект. Удостоверено е, че нотариалната
покана е била връчена на получателя й – ответното дружество на датата
20.02.2014 г.
Сред доказателствата
присъства и даден от ответника - „В.-М.“ ООД, в който се посочва, че
дружеството е регистрирано като такова през 1994 г. и още тогава се е снабдило
с необходимите му разрешения за осъществяване на развиваната от него търговска
дейност. Именно в тази си дейност дружеството използва посочения в нотариалната
покана фигуративен знак и то непосредствено след регистрацията на фирмата.
Възразява се, че използваното от ответника наименование и знак наподобяват
защитените от ищеца търговски марки, респективно, че с тях могат да бъдат
въведени в заблуждение определени потребители при избра на услугата, която
желаят да ползват. Споменато е, че надпис В. се изписва в търговския обект
стопанисван от ответника единствено на кирилица. Това е мотивирало ответника да
обобщи позиция, че не приема, че използваното от него наименование на
търговския му обект, респективно знаци в предоставяната услуга водят до
нарушаване на правото на интелектуална собственост на регистрираната от ищеца
марка. Направено е и предложение за организиране на среща между представители
на двете дружества за допълнително изясняване на създадената ситуация.
По делото е представена
и молба /Сигнал/ до Патентно ведомство на Р. България от 20.07.2015 г., в която
дружеството - „А.****“ ООД се обръща към държавния орган с искане за
предприемане на контролни действия по отношение на упоменатия в ИМ обект-
ресторант стопанисван от ответника. В молбата си ищецът детайлно е изложил
твърдения за извършено спрямо притежавани от него права върху търговски марки
нарушения от ответника. Поискано е по реда на чл. 81 ЗМГО на нарушенията да се
наложи административно наказание след евентуално установяване нарушения върху
правата на ищеца.
Във връзка с
предприетите от контролния орган действия по делото са налични : писмо на
Началник отдел „ПО“ от 22.07.2015 г.; молба от ищеца с дата 26.10.2015 г. с
отговор на писмо и приложение на 4 бр. снимки на обкети на ищеца функциониращи
в гр. София и гр. Бургас; представено е и постановление за прекратяване на
административно-наказателното производство, което е без дата и подпис и по
естеството си следва да се определи, като проект на такова.
В производството са
събрани гласни доказателства посредством проведените разпити на посочените от
ищеца свидетели – Д. и Ф. – М..
От показанията на св. Д.се
изяснява, че тя знае за заведение, което ситуирно в гр. София, на бул. „******“
и работи с означение В.. Ресторанта й е познат от края на 2013 г., защото
редовно посещавала веригата ресторанти „В.“. В тази връзка, когато видяла този
ресторант била приятно изненадана, че ще има такъв билзо до дома си. Допълва,
че когато посетила ресторанта от веригата ресторанти „В.“ и попитала откога
имат новия си ресторант на бул. „******“
от там й казали, че това не е ресторант поддържащ се от веригата ресторанти
„В.“ Свидетелката решила да посети рестораната на бул. „******“, като
служителите и в този ресторант уведомили свидетелката, че работят от скоро и не
са под една шапка с веригата ресторанти „В.“. Свидетелката описва, че над рестораната
има табела с означение „В.“, така пишело и на менюто и на салфетките предлагани
в ресторанта. Споменава, че е била заблудена от означението дадено на
ресторанта и това я провокирало да го постети. Описва, че обекта имал две зали
за клиенти, като имало и градина. Когато отишла там било вечерно време и в
заведението имало клиенти.
От пказанията на
свидетелката – Ф., че към 2015 г. тя е работела в Патентното ведомство, като
била ангажирана с прилагането на процедури по административно-наказателна
отговорност и по-конкретно да осъществява проверки за нарушение на права върху
интелектуална собственост. Проверките най-често били инициирани след
получаването на конкретни сигнали от притежатели на марки, за които се сочело
да са допуснати нарушения. Обхвата на проверката бил и с посещения на мястото,
където се сочело да е извършено нарушението. Обикновенно провеката започвала с
преглед в базата данни на ведомството, като се установява, дали има
регистрирана марка. Следвало извършването на предварителна експертиза и ако се констатирали данни за допуснати
нарушения се пристъпвало и към проверка на място. Свидетелката си споменя, че
за конкретния случай се касаело до търговски обект – ресторант, където имало
голяма табела пред обекта, на която отличителния знак бил „V”, като изображението било шарено и с орнаменти. Даден
е и отговор, че след, като по случая е бил съставен акт за установяване на
нарушение, то такова е било констатирано на място. Следващите действия за да се
стигне до санкция са извършването на експертиза и издаване на наказателно
постановление.
Други доказателства от
значение за спора не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предмет на разглеждане
в настоящото производство са обективно съединени искове за защита на нарушени
права върху регистрирана търговска марка, както и иск за обезщетяване на
претърпените в резултат на нарушението вреди.
По
исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1 вр. чл. 13,
ал. 1, т. 2 ЗМГО:
Основателността на така
предявените установителни искове, чието предназначение е да се установи факта
на нарушението, предполага на първо място да бъде установено, че ищецът е
носител на всяко едно от твърдените субективно материално право върху обект на
индустриална собственост –четири търговски марки /две словни и две
комбинирани/. Извън горното за да се постигне фактическия състав на обсъждания
иск, то в производството е необходимо да бъде установено, че от страна на
ответното дружество са извършени действия, които биха могли да бъдат
квалифицирани като нарушение на правото върху процесните марки.
Понятието за марка,
като обект на правото, е дефинирано в разпоредбата на чл. 9 от ЗМГО, която
определя марката като знак, позволяващ да бъде представен графично и способен
да отличава стоките или услугите на определено лице от тези на други лица.
Законовата дефиниция разкрива основните функции на марката – от една страна тя
се използва за да се свържат определени стоки или услуги със съответното лице,
което ги произвежда, съответно предоставя, а от друга за да разграничи тези
стоки или услуги със сходни на тях, но произхождащи от други лица. Такива знаци
биха могли да бъдат думи,
включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката
или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви
комбинации от такива знаци. Изброяването в закона
е примерно, като всеки знак, отговарящ на горепосочените изисквания би могъл да
бъде използван като марка. Субективното материално право върху марка възниква с
регистрацията й, считано от датата на подаване на заявката. Самата регистрация
се извършва в рамките на административно производство пред Патентното
ведомство.
От събраните в хода на
протеклото исково производство писмени доказателства – справки от електронния
регистър воден при ПВ, както и свидетелства за регистрирани марки еднозначно се
установява, че именно след предприети от ищеца - „А.****“ ООД заявки, е била извършена
регистрация на четири търговски марки, а именно : Рег. № 90781 V.– словна, регистрирана вкл. за услугите от Клас 43
„ресторантьорство“, с приоритет от 31.08.2012 г.; Рег. № 92552 В. – словна, регистрирана вкл. за услугите от Клас 43
„ресторантьорство“, с приоритет от 31.08.2012 г.; Рег. № ***V V.– комбинирана,
регистрирана вкл. за услугите от Клас 43 „ресторантьорство“, с приоритет от
24.09.2010 г.; и Рег. № 41305 V.P.R.–
комбинирана, регистрирана вкл. за услугите от Клас 43 /стар клас 42/ „ресторантьорство“, с приоритет от 10.11.2000
г. От изложеното следва, че считано от датата на подаване на заявката за
регистрация на всяка една от изброените марки ищецът - „А.****“ ООД е придобил
изключителните права върху тях, а именно да ги използва, да се разпорежд с тях
и да изисква от трети лица без негово съгласие да не използват в търговската си
дейност знаци, които са идентични или сходни с регистрираните марки. Според
нормата на чл. 20, ал. 1 ЗМГО така придобитото право се ползва със защита за
период от десет години от датата на подаване на заявката, като в ал. 2 на
същата разпоредба е уредена възможност регистрацията да бъде подновявана
неограничен на брой пъти за следващи десетгодишни периоди. Данните черпени от
събраните по делото писмени доказателства показват, че към 2015 г., когато
ищецът поддържа спрямо правата му върху търговски марки да е било осъществено
нарушение от ответника показват, че всяка една от марките е била в период на
закрила изтичащ за комбинираните марки през 2020 г., за за словните такива през
2022 г. В обобщение трябва да се заключи, че
понастоящем правата на ищеца върху обсъжданите общо четири търговски
марки са такива ползващи се със законовата защита по чл. 13 ЗМГО. Това придава
на ищеца релевантното му за спора и упражняваната от него защита качеството -
маркопритежател.
На следващо място за
успешното провеждане на предприетата защита в тежест на ищеца е да установи
правно значимия факт, че от страна на ответното дружество са извършени
действия, които могат да бъдат квалифицирани като нарушение на притежаваните от
него четири търговски марки.
Съдържанието на правото
върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО включва възможностите на
притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея както и да забрани на трети
лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знаци, които са
идентични с марката, за означаване на стоки или услуги, които са идентични с
тези, за които тя е регистрирана, а в случай, че използваните от третите лица
знаци са идентични или сходни с марка и се използват от тях за означаване на
стоки или услуги, идентични или сходни с тези, за които е тя е регистрирана,
използването е недопустимо единствено в случай, че по този начин се създава
вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване
на знака с марката. На последно място на третите лица е забранено да използват
знак, който е идентичен или сходен с марката, дори и означаваните с него стоки
да не са идентични, нито сходни с тези за които съответната марка е
регистрирана, стига по-ранната марка да се ползва с известност на територията
на Република България и неоснователното използване на знака да е от естеството
да доведе до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер на
по-ранната марка или да ги увреди.
Формите, в които би
могло да се състои „използването“ на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО
са посочени в ал. 2 от същата разпоредба и се изразяват в поставянето на знака
върху стоките или върху техните опаковки, предлагането на стоки с този знак за
продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тази цел, както и
предлагането или предоставянето на услуги с този знак, вносът или износът на
стоки с този знак, както и използването му в търговски книжа и реклами.
Разпоредбата на чл. 73 ЗМГО, намираща се в глава V, която урежда гражданскоправната защита на правата
върху марки, изрично се посочва, че използването от страна на трето лице
в
търговската му дейност на знак по начините посочени в чл. 13 ЗМГО без съгласието на
притежателя му съставлява нарушение на правото върху съответната регистрирана марка,
установяването на което от своя страна представлява предмет на първата група от
обективно съединените в рамките на настоящото производство искове.
Осъществената от съда
съвкупна преценка на приложените по делото доказателства – писмени и гласни създава
у съда убеждението, че ответното дружество осъществява търговска дейност, която
се състои в предлагането на ресторантьорски услуги, чрез стопанисвания от същото
търговски обект /ресторант/ разположен в гр. София на бул. „******“ 2В.
Означението, с което този ресторант предлага услугите си е „PIZZA BAR RESTAURANT В.“, като от неопроверганите показания на
свидетелката Д., която е пряк очевидец на осъществяваната в обекта търговка
дейност се разбира, че знак „В.“
присъства и върху артикули на ресторанта, каквито са менюто и салфетките. Потвърждение
на това, че този знак се използва от ответника в пределите на развиваната от
него търговска дейност и то именно в цитирания търговски обект – ресторант,
находящ се в гр. София пряко се извежда и от съдържанието на отговора даден от
ответника във връзка с изпратената до него нотариална покана. Видно от същия се
признава, че знакът ползван за отличаване на ресторанта е „В.“, като
същевременно се отрича този знак да е идентичен или сходен с марките
притежавани от ищеца. В този отговор се признава и това, че ответното дружество
осъществява ресторантьорски услуги в процесния обект.
За да се направи извод,
че поведението на ответника, изразяващо се в осъщесвяването на ресторантьорски
услуги в търговски обект – ресторант означен със знак - „PIZZA BAR RESTAURANT В.“, то от съда
е необходимо да се извърши сравнение между знака и марката, при което да
се установи, дали те са идентични или сходни, доколкото това обстоятелство е
предпоставка за неправомерния характер на всеки от посочените в чл. 13, ал. 1
ЗМГО начини на използване. При преценката си за наличие на съответствие съдът
взема предвид фонетичното, семантичното и визуалното значение на знака „PIZZA BAR RESTAURANT В.“, като се отчита създаваното от тях общо
впечатление върху потребителя на изследваната услуга, за която вече се
констатира да е една й съща в търговската дейност на ищеца и на ответника.
При сравняване на
регистрираните от ищеца общо четири търговски марки със словния елемент от
комбинирания знак „PIZZA
BAR RESTAURANT В.“ ползван от
ответника при предлагане на ресторантьорската услуга, се констатира, че
използваният от ответника знак включва словосъчетание от думи на английски и
български език, като първата част от това словосъчетание PIZZA BAR RESTAURANT трябва да се възприеме, като описателно по
отношение на услугата предоствяна в означения със знака обект. Частта от
словосъчетанието имаща описателен характер не е от естеството да допринесе за
отличителността на знаци, използвани за означаване на услуги в сферата на
расторантьорството, съответно следва да бъде игнорирано при оценката за
сходството на процесните знаци. В този смисъл доминиращият елемент на
използвания от ответника знак е „В.“ и именно върху него следва да се
концентрират разсъжденията, дали е налице идентичност, респективно сходство с
притежаваните от ищеца марки. При фонетично сравняване на регистрираните на
името на ищеца две словни и две комбинирани марки с доминиращия и отличителен
елемент в използвания от ответника знак - „В.“ се установява фонетична
идентичност, породена от идентичността на звуците, дължината на думите,
еднаквото разположение на гласни и съгласни и еднаквият брой срички. По
отношение на визуалното съвпадение няма съмнение, че такова е налице между
доминиращия елемент на знака на ответника и словната марка на ищеца „В.“. Тоест
по отношение на тази марка се наблюдава пълна идентичност с доминиращия елемент
на знака /означението/ ползвано от ответника. Що се касае до другите три марки
: V.– словна, V
V.– комбинирана и V.P.R.– комбинирана не може да се направи заключение за
визуално сходство с доминиращия елемент на ползвания от ответника знак. Във
връзка със семантичното значение влагано в изписването на думата – V.няма съмнение, че тук асоциацията, която се прави от
потребителите на услугата е с популярно
женско име, а това означава, че в семантично отношение също е налице пълен
идентитет между посочените три марки и доминиращия елемент на знака ползван от
ответника при извършване на търговската му дейност. Изложеното мотивира
сезираният съд да приеме, че
отличителният и доминиращ елемент „В.“ в състава на знака, използван от
ответника, е фонетично и семантично идентичен в пълна степен с всяка една от
четирите притежавани и защитавани от ищеца търговски марки, а по отношение на
словна марка „В.“ е налице и пълен визуален идентитет. Горното обуславя и
направата на извод, че знакът ползван от ответника за стопансивания от него
ресторант е сходен във висока степен с всяка една от
търговските марки V.– словна, V
V.– комбинирана и V.P.R.– комбинирана, респ е напълно идентичен със словната
марка „В.“.
Последният необходим
елемент необходим за формиране на извод за неправомерно използване по смисъла
на чл. 13, ал. 1 ЗМГО е да бъде установено, че услугите, за които процесните
марки са регистрирани са същите, за които ответника е осъществил означение с
изледвания по-горе знак - „PIZZA BAR RESTAURANT В.“. От приобщените по делото доказателства еднопосочно се установява
обстоятелството, че услугите предоставяни от ищеца и от ответника чрез
използването на процесните означения /знаци/ са еднакви – ресторантьорски
такива. Тези услуги попадат в клас по отношение, на които процесните марки с
титуляр ищеца се ползват с правна закрила.
Съобразявайки
изложените по-горе правни аргументи, то категорично стрябва да се обобщи, че действията
на ответника по поставяне на означението „PIZZA BAR RESTAURANT В.“ върху стопанисвания от него ресторант, находящ
се в гр. София, бул. „******“ 2В. За да бъде така установеното използване
квалифицирано като нарушение на процесното субективно марково право на последно
място по делото следва да бъде установено, че за кръга от потребители, към
който са насочени тези услуги, съществува вероятност от объркване, която
включва възможност за свързване на знака с марката.
Вероятността за
объркване на потребителите по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО представлява
опасността у потребителите да възникне грешна представа за търговския произход
на съответната услуга, в резултат от която те да приемат, че услугата,
обозначена с регистрираната марка, и тези, за която е дадено означение
посредством използваният от ответника знак, произхождат от едно и също лице или
икономически свързани лица. Степента на вероятността за объркване се преценява
с оглед цялостното впечатление, което съответните знаци създават у средния,
относително осведомен и наблюдателен в средни граници потребител на съответната
категория стоки.
Предвид идентичността
на услугите, за означаването на които се използват регистрираните марки на
ищеца и използваният от ответника знак, то релевантният кръг потребители
съвпада изцяло, както съвпадат и възможните начини на търговска реализация на
предлаганите ресторантьорски услуги, а именно чрез реклами, надписи и прочие
информационни източници, вкл. и чрез прякото възприемане на съответния обект –
ресторант означен със знак „В.“. С оглед тези обстоятелства и предвид установената
висока степен на сходство между три от регистрираните марки и пълна идентичност
на четвъртата от една страна и използвания и използваният от ответника знак от
друга, то следва да се приеме, че съществува вероятност за объркване на средния
потребител на тази категория услуги – ресторантьорски, която се изразява в това
потребителя търсещ ползването на такава услуга да свърже знака, с които е
означен рестораната на ответника, с притежаваните от ищеца търговски марки.
Пряко доказателство в тази насока са показаният на свидетелката Д., която
описва ситуация, в която подведена от означението на процесния ресторант го е
посетила мислейки, че ще ползва услугите на ресторантите стопансивани от ищеца,
чиито услуги са защитени с процесните търговски марки. Макар и косвени
показанията й на свидетелката – Матеина са в насока, че означението е
подвеждало потенциалните потребители на услугата предоставяна в процесния
ресторант, доколкото тази свидетелка потвърждава, че след извършена от нея
проверка на този обект е констатирала допускане на нарушения от ответника
спрямо притежаваните и ползвани от ищеца търговски марки.
Съобразявайки
фактическия състав на гражданскоправната защита по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО,
предвидена като средство за защита срещу нарушения, и с оглед всичко изложено
съдът намира, че по делото се установява, че в търговската си дейност по предоставяне
на ресторантьорски услуги ответното дружество – „В.Л.“ ЕООД / с предходно
наименование – „В. М.“ ЕООД/ използва знак, който е идентичен, респективно
сходен на регистрираните от ответника две словни и две комбинирани марки,
правото върху които се притежава от ищеца, за обозначаване на услуга, идентична
с тази, за която всяка от марките е регистрирана, при което възниква вероятност
от объркване на потребителите на такъв тип услуги. Така установените
обстоятелства водят до извод за използване на марката по смисъла на чл. 13, ал.
1, т. 2 ЗМГО. Доколкото това ползване се осъществява без да е налице изрично и
правно скрепено съгласие на притежателя на съответните марки, то същото следва
да се определи за нарушение на правата,
с които ищецът разполага върху тези обекти на интелектуална собственост.
Предвид това разглежданите искове за установяване на нарушение на субективното
право върху всяка една от четирите търговски марки на ищеца неколкократно
изброени по-горе, като искове за установяване на факт с правно значение,
предявени на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 1,
т. 2 ЗМГО вр. чл. 124, ал. 4, предл. второ ГПК се явяват доказани по своето
основание, което налага същите да бъдат уважени от съда сезиран с повдигнатия
спор.
По
исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО:
За да се направи извод
за основателност на иск за преустановяване на нарушението, предявен на
основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО, наред с установяване факта на самото
нарушение на правата на ищеца върху процесната марка, по делото следва да бъде
констатирано още едно фактическо състояние, а именно, че разкритото нарушение е
налице и към датата на приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция. Такова фактическо състояние се установява предвид събраните гласни
доказателства при разпита на св. Д., която потвърждава, че в близост до мястото
където живее функционира ресторант означен със знак „В.“, като описва, че
местоположението му е на бул. „******“. На свои ред ответника изобщо не е
ангажирал доказателства за опровергаването на тези показания, което мотивира
съдът да ги кредитира, като им даде вяра, защото по отношение на свидетелката
не се разкриват никакви обстоятелства, които да създават съмнение в
обективността на изложеното от нея. Отчитайки
това, че по делото безпротиворечиво се установи, че услугата преодоставяна чрез
ознчението на този ресторант със знака - „В.“ представлява нарушение спрямо
правото върху марките на ищеца, настоящият състав намира, че групата от искове
по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО и всеки от тях следва да бъде уважен, съответно
ответното дружество да бъде осъдено да преустанови нарушението, което извършва
спрямо правото на четирите търговски марки защитени и притежавани от ищеца.
Предвид установяване
факта на всяко едно от нарушенията допуснато от ответника спрямо притежаваните
от ищеца търовски марки, съдът намира, че следва да бъде постановено
разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението в два
всекидневника, както и в съответен часови пояс на телевизионна организация с
национално покритие определени от съда, на основание чл. 76, ал. 2, т.
3 от ЗМГО. Съдът определя разгласяването да се извърши във вестник
"Стандарт" и вестник " Сега", както и в часовия диапазон
между 16,00 и 18,30 часа по телевизионен канал „БНТ 2“ излъчван от Българска
национална телевизия.
По отговорността за разноски:
При настоящия изход на
делото, както и с оглед обстоятелството, че от страна на ищеца е заявено
своевременно искане за присъждане на направените в настоящото производство
разноски, такива му се следват. Доказват се реално заплатени разходи за водене
на делото в общ размер от 2 450,00 лева, от които 420,00 лева – платена
държавна такса, 30,00 лева – платено възнаграждение за осигуряване на свидетел
при режим на призоваване, 2000,00 лева – заплатен от ищеца адвокатски хонорар
за представителството му пред настоящата инстанция. Посочената сума следва да
се присъди в полза на ищеца, респективно възложи за плащане на ответника на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно
основание чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО,
предявен от „А.****“ ООД, ЕИК:******, със седалище и адрес на управление ***,
офис 1-11, срещу „В.Л.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***,
обстоятелството, че ответното дружество – „В.Л.“ ЕООД е извършило нарушение на
притежаваното от ищеца – „А.****“ ООД право върху регистрирана търговска марка Рег.
№ 90781 V.– словна, регистрирана вкл. за услугите от Клас 43
„ресторантьорство“, с приоритет от 31.08.2012 г. и период на закрила до
31.08.2022 г., чрез използване в търговската си дейност на знак „PIZZA BAR RESTAURANT В.“, изразяващо се в действия по поставянето му,
като означение в стопанисван от „В.Л.“
ЕООД ресторант, намиращ се в гр. София, бул. „******“ 2В.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно
основание чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО,
предявен от „А.****“ ООД, ЕИК:******, със седалище и адрес на управление ***,
офис 1-11, срещу „В.Л.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***,
обстоятелството, че ответното дружество – „В.Л.“ ЕООД е извършило нарушение на
притежаваното от ищеца – „А.****“ ООД право върху регистрирана търговска марка
Рег. № 92552 В.
– словна, регистрирана вкл. за
услугите от Клас 43 „ресторантьорство“, с приоритет от 31.08.2012 г. и период
на закрила до 31.08.2022 г., чрез използване в търговската си дейност на знак „PIZZA BAR RESTAURANT В.“, изразяващо се в действия по поставянето му,
като означение в стопанисван от „В.Л.“
ЕООД ресторант, намиращ се в гр. София, бул. „******“ 2В.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно
основание чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО,
предявен от „А.****“ ООД, ЕИК:******, със седалище и адрес на управление ***,
офис 1-11, срещу „В.Л.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***,
обстоятелството, че ответното дружество – „В.Л.“ ЕООД е извършило нарушение на
притежаваното от ищеца – „А.****“ ООД право върху регистрирана търговска марка
Рег. № ***V V.– комбинирана,
регистрирана вкл. за услугите от Клас 43 „ресторантьорство“, с приоритет от
24.09.2010 г. и период на закрила до 24.09.2020 г., чрез използване в
търговската си дейност на знак „PIZZA BAR RESTAURANT В.“, изразяващо се в действия по поставянето му, като означение в стопанисван от „В.Л.“ ЕООД ресторант,
намиращ се в гр. София, бул. „******“ 2В.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно
основание чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО,
предявен от „А.****“ ООД, ЕИК:******, със седалище и адрес на управление ***,
офис 1-11, срещу „В.Л.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***,
обстоятелството, че ответното дружество – „В.Л.“ ЕООД е извършило нарушение на
притежаваното от ищеца – „А.****“ ООД право върху регистрирана търговска марка
Рег. № 41305 V.P.R.– комбинирана, регистрирана вкл. за услугите от Клас
43 /стар клас 42/
„ресторантьорство“, с приоритет от 10.11.2000 г. и период на закрила до
10.11.2020 г., чрез използване в търговската си дейност на знак „PIZZA BAR RESTAURANT В.“, изразяващо се в действия по поставянето му,
като означение в стопанисван от „В.Л.“
ЕООД ресторант, намиращ се в гр. София, бул. „******“ 2В.
ОСЪЖДА по предявения от „А.****“ ООД, ЕИК:******, със
седалище и адрес на управление ***, офис 1-11, срещу „В.Л.“ ЕООД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 76, ал. 1,
т. 2 ЗМГО ответното дружество – „В.Л.“ ЕООД да преустанови нарушението, което
извършва спрямо притежаваното от ищеца – „А.****“ ООД право върху регистрирана
търговска марка Рег. № 90781 V.– словна, регистрирана
вкл. за услугите от Клас 43 „ресторантьорство“, с приоритет от 31.08.2012 г. и
период на закрила до 31.08.2022 г. чрез използване в търговската си дейност на
знак „PIZZA
BAR RESTAURANT В.“, изразяващо се в
действия по поставянето му, като означение
в стопанисван от „В.Л.“ ЕООД ресторант, намиращ се в гр. София, бул. „******“
2В.
ОСЪЖДА по предявения от „А.****“ ООД, ЕИК:******, със
седалище и адрес на управление ***, офис 1-11, срещу „В.Л.“ ЕООД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 76, ал. 1,
т. 2 ЗМГО ответното дружество – „В.Л.“ ЕООД да преустанови нарушението, което
извършва спрямо притежаваното от ищеца – „А.****“ ООД право върху регистрирана
търговска марка Рег. № 92552 В. – словна, регистрирана
вкл. за услугите от Клас 43 „ресторантьорство“, с приоритет от 31.08.2012 г. и
период на закрила до 31.08.2022 г. чрез използване в търговската си дейност на
знак „PIZZA
BAR RESTAURANT В.“, изразяващо се в
действия по поставянето му, като означение
в стопанисван от „В.Л.“ ЕООД ресторант, намиращ се в гр. София, бул. „******“
2В.
ОСЪЖДА по предявения от „А.****“ ООД, ЕИК:******, със
седалище и адрес на управление ***, офис 1-11, срещу „В.Л.“ ЕООД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 76, ал. 1,
т. 2 ЗМГО ответното дружество – „В.Л.“ ЕООД да преустанови нарушението, което
извършва спрямо притежаваното от ищеца – „А.****“ ООД право върху регистрирана
търговска марка Рег. № ***V
V.– комбинирана, регистрирана вкл. за услугите от Клас
43 „ресторантьорство“, с приоритет от 24.09.2010 г. и период на закрила до
24.09.2020 г. чрез използване в търговската си дейност на знак „PIZZA BAR RESTAURANT В.“, изразяващо се в действия по поставянето му,
като означение в стопанисван от „В.Л.“
ЕООД ресторант, намиращ се в гр. София, бул. „******“ 2В.
ОСЪЖДА по предявения от „А.****“ ООД, ЕИК:******, със
седалище и адрес на управление ***, офис 1-11, срещу „В.Л.“ ЕООД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 76, ал. 1,
т. 2 ЗМГО ответното дружество – „В.Л.“ ЕООД да преустанови нарушението, което
извършва спрямо притежаваното от ищеца – „А.****“ ООД право върху регистрирана
търговска марка Рег. № № 41305 V.P.R.–
комбинирана, регистрирана вкл. за услугите от Клас 43 /стар клас 42/ „ресторантьорство“, с приоритет от 10.11.2000
г. и период на закрила до 10.11.2020 г. чрез използване в търговската си
дейност на знак „PIZZA
BAR RESTAURANT В.“, изразяващо се в
действия по поставянето му, като означение в стопанисван от „В.Л.“ ЕООД
ресторант, намиращ се в гр. София, бул. „******“ 2В.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 76, ал. 2, т. 3 от ЗМГО
разгласяване за сметка на ответника „В.Л.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление ***, на диспозитива на настоящото решение в два
всекидневника - вестник
"Стандарт" и вестник "Сега", както и по телевизионен канал
„БНТ 2“ излъчван от Българска национална телевизия в часовия диапазон между
16,00 и 18,30 часа.
ОСЪЖДА
„В.Л.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати в
полза на „А.****“ ООД, ЕИК:******, със седалище и адрес на управление ***, офис
1-11, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 2 450,00 лв.,
представляваща съдебни разноски, извършени в рамките на провелото се пред
настоящата инстанция исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :