Р Е Ш Е Н И Е
260171/8.4.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №272 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са три обективно и субективно съединени
иска, от които два иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД и
един с правна квалификация чл.108 от ЗС.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от А.А.Б., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.Т.Д.
от ШАК срещу „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.Велико Търново, ул.“***“ №11,
представлявано от Н. Я. Ж., „***“ ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.Велико Търново, ул. “***“ №22, представлявано от Й. К. Ж. и М.Е.М., с ЕГН**********,***. Ищецът твърди,
че е собственик на недвижим имот, представляващ нива с площ от 13.008 дка, имот
№004024 в местността „***“, ЕКАТТЕ 21289, при граници: имоти с №№004003,
004019, 004018 и 000339, съгласно нотариален акт за собственост №88, том 7,
дв.вх.рег. №2379/09.05.2019 год. по описа на АВ – Шумен. В исковата молба
излага, че е придобил имота по силата на Решение №36/12.02.2019 год. на ШОС по
ГД №315/2018 год., с което е отменено Решение №668/05.07.2018 го. на ШРС по ГД
№1968/2017 год. В резултат на извършена съдебна делба ищецът е получил в реален
дял посочения имот, но не може да упражни правото си да обработва имота, тъй
като по отношение на същия е сключен договор за аренда. На 03.05.2015 год.
ответницата М.Е.М., без знанието и съгласието на останалите съсобственици
сключила договор за аренда с първия ответник -
„***“ ЕООД, което тогава все още било ООД. Впоследствие на 16.06.2016
год. имота бил преарендован от „***“ ЕООД на втория ищец - „***“ ООД за срок до
30.09.2025 год. Ищецът твърди, че не е знаел за сключените договори за аренда и
не е получавал рента. Счита, че доколкото третата ответница не е притежавала
повече от половината от съсобствеността, то сключения от нея договор не може да
се противопостави на останалите съсобственици.
С настоящата искова молба предявява три обективно
съединени иска, като моли съда да постанови решение, по силата на което:
-Да приеме за установено в отношенията между
страните, че сключения от М.Е.М. договор
за аренда /акт №20, том 5, дв.вх.рег. №3893 от 01.06.2015 год./ с „***“ ЕООД е
нищожен, поради противоречие на закона и не поражда правно действие по
отношение на ищеца;
-Да приеме за установено в отношенията между
страните, че сключения между „***“ ЕООД и „***“ ООД договор за преарендоване на
земеделска земя /акт №47, том 5, дв.вх.рег. №3967 от 16.06.2016 год./ е
нищожен, поради противоречие на закона и не поражда правно действие по
отношение на ищеца;
-Да осъди „***“ ООД да предаде на ищеца владението
върху недвижим имот, представляващ имот №004024, местност „***“ с площ от
13.008 дка, находящ се в землището на с.***, община Хитрино, област Шумен, тъй
като го държи без правно основание.
В съдебно заседание ищецът се явяват лично и с
упълномощен представител – адв.Т.Д. от ШАК. Поддържат иска изцяло, като излагат
конкретни мотиви в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответниците, като в законоустановения
едномесечен срок от тяхна страна не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание представляващият „***“ ЕООД не
се явява лично. За него се явява адв.В. В.от ШАК, като оспорва предявените
искове. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага
конкретни съображения в подкрепа на твърденията си.
В съдебно заседание за ответника „***“ ООД не се
явява представител.
Ответникът М.Е.М. се явява лично в последното
съдебно заседание по делото, като не изразява становище по съществото на
спора.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът А.А.Б. по силата на Съдебно решение
№36/12.02.2019 год. по ВГД №315/2018 год. по описа на ШОС за извършена съдебна
делба и издадения въз основа на него нотариален акт за собственост на недвижим
имот №63, том I, вх.рег. №254, дело №40 от 2019 год. е собственик на недвижим имот,
находящ се в с.***, община Хитрино, област Шумен, представляващ нива с площ от
13.008 дка, имот №004024 в местността „***“, ЕКАТТЕ 21289, при граници: имоти с
№№004003, 004019, 004018 и 000339,.
По отношение на същия имот ответницата М.Е.М.
сключила с първия ответник - „***“ ЕООД
/тогава с наименование „***“ ООД/ договор за аренда, който бил нотариално
заверен на 01.06.2015 год. и вписан в Агенция по вписванията като акт №20, том
5, дв.вх.рег. №3893 от 01.06.2015 год. Срокът на договора бил 10 стопански
години. Впоследствие на 16.06.2016 год. между „***“ ЕООД /тогава с наименование
„***“ ООД/ и втория ищец - „***“ ООД бил сключен Договор за преарендоване по
отношение на същия имот за срок до 30.09.2025 год.
Изложената фактическа обстановка се изяснява от
събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства и
по-конкретно от разпита на свидетелите С.
А. А.и Х. Ш. А., от отговора на дадените по смисъла на чл.176 от ГПК въпроси от
името на ответницата М.Е.М. и от следните писмени доказателства: Нотариален акт
за собственост на недвижим имот №63, том I, вх.рег.№254, дело №40 от 2019 год., Решение
№36/12.02.2019 год. по ВГД №315/2018 год. по описа на ШОС, Договор за аренда,
договор за преарендоване от 16.06.2016 год.,
Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК, Скица на
поземлен имот №15-28505-15.01.2020 год., Документи за заплатена държава такса,
Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, както и от
материалите, приложени по ГД №1968/2017 год. по описа на ШРС.
По отношение на събраните в хода на производството
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. А. А.и Х. Ш. А. съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото и двамата свидетели
имат преки впечатления над фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват и възпроизвеждат личните си впечатления за тях.
В същото време показанията им са категорични, непротиворечиви, кореспондират
помежду си и се подкрепят и от останалия
събран по делото доказателствен материал, в това число и от отговора на
въпросите, даден от страна на ответницата М.Е.М. по реда на чл.176 от ГПК.
При
така установената фактическа обстановка по отношение на първия обективно
съединен иск с правно основание чл.26, ал.1,
предл.първо от ЗЗД съдът приема от правна страна следното:
Ищецът моли да бъде прието за установено в отношенията между страните, че сключеният
между М.Е.М. и „***“ ЕООД /тогава с наименование „***“ ООД/ договор за аренда
/акт №20, том 5, дв.вх.рег. №3893 от 01.06.2015 год./ е нищожен, поради
противоречие на закона и не поражда правно действие по отношение на ищеца.
Видно от материалите по делото посоченият договор за аренда е сключен на 01.06.2015 год., т.е. преди изменението на чл.3, ал.4 от ЗАЗ /обн. ДВ, бр.13/2017 год., в сила от 07.02.2017 год./, предвиждащо, че Договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот, като упълномощаването трябва да бъде с нотариално заверено изрично пълномощно и в тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от Закона за собствеността. Договорът е бил сключен от собственик, притежаващ по-малко от 50 на сто от имота, но за целия имот, като същият е сключен на 01.06.2015 год., когато е действала нормата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ /в редакцията преди изменението с ДВ, бр.13/2017 год., в сила от 07.02.2017 год./, съгласно която когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС. Следователно от изложеното се налага извода, че сключеният от страна на ответницата М.Е.М. договор за аренда не е нищожен, поради противоречие със закона, доколкото самият закон допуска сключването на такъв вид договор и урежда последиците, възникващи от отношенията между съсобствениците именно при сключване на такъв вид договор само от един от съсобствениците на имота.
В същото време обаче така сключеният договор е непротивопоставим на останалите съсобственици, в това число и на ищеца. Съгласно нормата на чл.32, ал.1 от ЗС общата вещ се управлява от мнозинството от съсобствениците, съобразно притежаваните от тях дялове. Уредбата на договора за аренда с отделен закон не дава основание да се приеме, че нормата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ (ред. преди изм. с ДВ, бр.13/2017 год., в сила от 07.02.2017 год.), според която в хипотеза на сключен аренден договор само от някой от съсобствениците на земеделска земя, отношенията им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС е специална и изключва приложението на общата норма на чл.32, ал.1 от ЗС. Договорът за управление, какъвто е и договорът за аренда може да бъде сключен от всеки собственик за цялата вещ, но когато договорът е сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50% идеални части от съсобствения земеделски имот, той е непротивопоставим на останалите собственици, освен ако същите са го приели изрично или мълчаливо /например получавайки припадащата се на дела им част от арендните плащания/, както и на последващ арендатор или наемател, на когото от собствениците са предоставили облигационното право на ползване върху имота.
По делото липсват
доказателства ищецът да е получавал рента или друга облага въз основа на така
сключения договор или пък да е извършил каквито и да е други действия, които да
налагат несъмнения извод, че същия е приел договора, било то изрично или
мълчаливо. А с оглед на изложеното се
налага извода, че посочения договор е непротивопоставим на ищеца, но същият е
валиден и не е нищожен поради противоречие с която и да е законова норма. А с
оглед на изложеното първият обективно съединен иск с правно основание чл.26,
ал.1, предл.първо от ЗЗД се явява неоснователен
и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Същото
се отнася и до втория обективно съединен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД, по отношение
на който съдът приема от правна страна следното:
Ищецът моли съдът да
приеме за установено в отношенията между страните, че сключения между „***“
ЕООД и „***“ ООД договор за преарендоване на земеделска земя /акт №47, том 5,
дв.вх.рег. №3967 от 16.06.2016 год./ е нищожен, поради противоречие на
закона.
Както
бе посочено и по-горе както първоначално сключения договор за аренда от
01.06.2015 год., така също и договора за преарендоване от 16.06.2016 год. са
сключени при действието на нормата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ преди изменението с ДВ, бр.13/2017 год., в сила от 07.02.2017
год. А с оглед на изложеното се налага извода, че по същите правни съображения,
които не следва да бъдат преповтаряни, и договорът за преарендоване е
непротивопоставим на ищеца, но същият е валиден и не е нищожен поради
противоречие с която и да е законова норма.
С оглед на изложеното и
вторият обективно съединен иск с правно
основание чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По
отношение на иска с правно основание
чл.108 от ЗС съдът приема от правна страна следното:
Обект на доказване в настоящото производство по
отношение на иска с правно основание чл.108 от ЗС са три кумулативно дадени
предпоставки, а именно: че ищецът е собственик на вещта, обект на спорното
материално право, че вещта се намира във владение или държание на ответника и
че ответника владее или държи вещта без
основание.
Не се спори между страните по делото, а и се
установява от събраните в хода на производството писмени доказателства, че ищецът А.А.Б. по силата на Съдебно решение
№36/12.02.2019 год. по ВГД №315/2018 год. по описа на ШОС за извършена съдебна
делба и издадения въз основа на него нотариален акт за собственост на недвижим
имот №63, том I, вх.рег. №254, дело №40 от 2019 год. е собственик на недвижим имот,
находящ се в с.***, община Хитрино, област Шумен, представляващ нива с площ от
13.008 дка, имот №004024 в местността „***“, ЕКАТТЕ 21289, при граници: имоти с
№№004003, 004019, 004018 и 000339.
От събраните в хода на производството гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите С. А. А.и Х. Ш. А. се установява, че ищецът не
обработва посочения по-горе недвижим имот, не получава рента за него и че това
негово право е възпрепятствано от факта, че посочения имот се обработва от „***“
ООД, представлявано от Й. К. Ж.. Посоченият недвижими имот е бил предмет първо
на сключения между М.Е.М. и „***“ ЕООД /тогава с наименование „***“ ООД/
договор за аренда /акт №20, том 5, дв.вх.рег. №3893 от 01.06.2015 год./, а
впоследствие и на сключения между „***“ ЕООД и „***“ ООД договор за преарендоване на
земеделска земя /акт №47, том 5, дв.вх.рег. №3967 от 16.06.2016 год./. Както
става ясно от показанията на посочените свидетели имота се обработва от
арендатора и опитите на ищеца да регистрира имота и започне да го обработва са
били неуспешни.
Както
бе посочено и по-горе във връзка с първите два обективно съединени иска и двата
договора за аренда, респективно за преарендоване
са сключени от лице, което не е притежавало повече от половината от
имота и не са били приети от страна на ищеца, нито изрично, нито мълчаливо,
поради което се налага извода, че същите са непротивопоставими на ищеца,
респективно не пораждат правни последици спрямо него. А с оглед на изложеното не може да се приеме, че ответното дружество „***“ ООД владее
имота на правно основание.
Ето
защо искът с правно основание чл.108
от ЗС, предявен срещу „***“ ООД, е основателен и доказан и следва да бъде
уважен, като бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ищецът е собственик на посочения имот и бъде осъден ответникът „***“ ООД да му
предаде владението върху имота.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и
с оглед изхода на делото ответникът „***“ ООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от негова страна разноски
в настоящото производство в размер на 220 лева, съгласно уважената част от исковете
и по-конкретно във връзка с третия обективно съединени иск с правно основание
чл.108 от ЗС.
Доколкото първите два иска са отхвърлени във
връзка с тях на ищеца разноски не се дължат.
В същото време обаче ищецът дължи на основание
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК на първия ответник „***“ ЕООД сумата от 1200
лева, представляваща направени от негова страна разноски във връзка с първите
два обективно съединени иска. По отношение на третия обективно съединен иск на
първия ответник разноски не се дължат, както с оглед на обстоятелството, че
искът е уважен, така и с оглед на обстоятелството, че искът с прано
основание чл.108 от ЗС е насочен само
срещу втория ответник „***“ ООД, но не и срещу останалите двама ответници.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.26,
ал.1, предл. първо от ЗЗД с искане да бъде установено, че сключения между М.Е.М.
и „***“ ЕООД /тогава с наименование „***“ ООД/ договор за аренда /акт №20, том
5, дв.вх.рег. №3893 от 01.06.2015 год./ е нищожен, поради противоречие на
закона.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД с искане да бъде установено, че сключения между „***“ ЕООД /тогава
с наименование „***“ ООД/ и „***“ ООД договор за преарендоване на земеделска земя
/акт №47, том 5, дв.вх.рег. №3967 от 16.06.2016 год./ е нищожен, поради
противоречие на закона.
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на „***“ ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.Велико Търново, ул.“***“ №22, представлявано от Й. К. Ж., че А.А.Б., с ЕГН**********,***, съдебен
адрес:***, чрез адв.Т.Д. от ШАК е
собственик на недвижим имот, находящ се в с.***, община Хитрино, област
Шумен, представляващ нива с площ от 13.008 дка, имот №004024 в местността „***“,
ЕКАТТЕ 21289, при граници: имоти с №№004003, 004019, 004018 и 000339.
ОСЪЖДА „***“
ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.“***“
№22, представлявано от Й. К. Ж. ДА ПРЕДАДЕ
на А.А.Б., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.Т.Д. от ШАК владението върху недвижим имот, находящ
се в с.***, община Хитрино, област Шумен, представляващ нива с площ от 13.008
дка, имот №004024 в местността „***“, ЕКАТТЕ 21289, при граници: имоти с
№№004003, 004019, 004018 и 000339, който владее без правно основание.
ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.Велико Търново, ул.“***“ №22, представлявано от Й. К. Ж. да заплати на А.А.Б., с ЕГН**********,***,
съдебен адрес:***, чрез адв.Т.Д. от ШАК сумата
от 220 лева /двеста и двадесет лева/, представляваща направените от тяхна
страна разноски, включващи заплатени държавни такси и адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен
списък.
ОСЪЖДА А.А.Б., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***,
чрез адв.Т.Д. от ШАК да заплати на „***“
ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.“***“
№11, представлявано от Н. Я. Ж. сумата от 1200 лева /хиляда и двеста
лева/, представляваща направените от тяхна страна разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете и съгласно представен
списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: