№ 2707
гр. Варна, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20213110108752 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск с
пр.осн.чл.439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът К. Т. АНГ. с ЕГН ********** не дължи на ответника по иска ИД „****“
сумата 1500 лева, представляваща наложена глоба с Наказателно постановление
****/10.10.11г., поради погасяване на задължението по давност. Моли за осъждане на
ответника да му заплати разноските за производството.
Твърденията от които ищецът черпи права в производството са, че с
Наказателно постановление ****/10.10.11 г. му е наложена глоба в размер на 1500 лв.
за неизползване на платен годишен отпуск от служителя **** ЕГН **********.
Постановлението е влязло в законна сила на 28.12.2011 г.,откогато е започнала да тече
давност за събиране на вземането по аргумент на чл.110 от ЗЗД.
Срещу ищеца е образувано изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ –
****, с район на действие ОС Варна, като по искане на взискателя са изпратени две
призовки за доброволно изпълнение от 27.06.12г.и 12.07.12 г. без да са извършени
други изпълнитени действия, като образуването на ИД и изпращане на ПДИ не са
действия,прекъсващи давността.
Предвид неизвършването на никакви изпълнителни действия, прекъсващи
давността е настъпила перемция и изпълнително дело № ****г. по описа на ЧСИ е
прекратено на 27.06.2014 г., съгл.разп. на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ,тъй като в
двугодишен срок изпълнителни действия не са искани,нито извършвани. Вземането
1
срещу ищеца е погасено по давност на 28.12.2016 г., тъй като съгл.Тълк реш.
№2/2015г. по тълк.д.№2/2013г. на Върховният касационен съд на Република България,
Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия образуването на ИД и изпращането
на ПДИ не са прекъснали давността.
По изложените твърдения, ищецът моли за уважаване на иска и осъждане на
ответника да му заплати разноските за производството.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Счита предявеният иск за
неоснователен, тъй като НП с което на ищеца като физическо лице е наложена санкция
е влязло в сила на 28.12.2012 г., вземането е изпратено за събиране от ****,
изпратените две призовки са адействие по смисъла на ДОПК по образуваното
изп.дело. Действията на ЧСИ по компетентност за събиране на публични вземания
подлежат на обжалване. Съгласно чл.82, ал.1 от ЗАНН административното наказание
не се изпълнява, ако са изтекли:а) две години, когато наложеното наказание е глоба;б)
(доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) шест месеца, когато наложеното
наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност или безвъзмезден труд в полза на обществото; в) три месеца, когато
наложеното наказание е обществено порицание. (2) Давността започва да тече от
влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие
на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова
давност. (3) Независимо от спирането или прекъсването на давността
административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока по ал.1.(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната
алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането в срока по ал. 1
е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела,
давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.
В съдебната практика се приема, че давността в наказателното право е
приложима и в административнонаказателното по силата на чл.11 ЗАНН, препращащ
по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността,
формите на съучастие, приготовлението и опита към общата част на НК и следва да се
приложи субсидиарно чл.80, ал.1, т.5 от НК. Давността не се прилага служебно и може
да се приложи единствено при възражение за нейното изтичане.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв.Д.Г.
поддържа молбата и моли да се уважи.
Ответникът е представил писмено становище с което поддържа отговора.
Съдът като взе предвид събраните в производството доказателства както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, становищата на страните, по свое
убеждение и въз основа на закона намира за установено от фактическа и правна
2
страна следното:
По допустимостта на иска:
Правния интерес представлява положителна процесуална предпоставка за
допустимост на иска, за която съдът следи служебно. Правния интерес следва да е
налице, както при предявяване на иска, така и в хода на производството. Теорията и
практиката недвусмислено приемат, че разпоредбата на чл.439 от ГПК урежда
специален установителен иск в полза на длъжника като средство, с което да оспори
едно признато вземане /материално притезание/.
С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство,
поради т.н. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
като в този случай искът може да се основава само на факти, които са настъпили след
влизане в сила на изпълнителното основание. Длъжникът в изпълнителното
производство има интерес да установи, че не дължи сумите по подлежащо на
изпълнение изпълнително основание по чл.209, ал.1 ДОПК, доколкото с положително
решение по отрицателния установителен иск ще постигне отричане на конкретното
вземане на взискателя, който разполага с изпълнителното основание и във всеки
момент може да предприеме принудително изпълнение слещу длъжника. От
изложеното, съдът приема за установено, че за ищеца е налице правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск с правно основание по чл.439 от
ГПК.
Страните по делото нямат спор относно твърденията, че с влязло в сила
Наказателно постановление ****/10.10.2011 г., издадено от ответника ИД „ГИТ“ –
Варна е наложена на ищеца К.А. глоба в размер на 1500 лева за нарушение на
трудовото законодателство. Нямат спор, че за събиране на вземането на ответника, по
негова молба е образувано изп.дело № **** г. по опис на **** с район на действие
ВОС, рег.№ 716.
От постъпило писмо от ЧСИ се установява, че на длъжника не е връчена
призовка за доброволно изпълнение. С постановление на ЧСИ на 27.06.2014 г.
изпълнителното дело е прекратено, на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради неизвършване
на изпълнителни действия в двугодишен срок. Страните нямат спор относно факта, че
същото е влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск
3
изпълнението, като искът може да се основава само на факти настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено
изпълнителното основание.
Изпълнителното дело против ищеца е образувано въз основа на влязло в сила
наказателно постановление, което представлява изпълнително основание по чл.209,
ал.1 ДОПК и същото подлежи на принудително изпълнение по ал.2. Както се установи
от постъпилия отговор от ЧСИ, на длъжника не са връчвани ПДИ или друг документ
за уведомяването му за образуваното изпълнително дело срещу него.
Погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес
съгласно задължителните разяснения в т.10 на ТР 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 на
ОСГТК на ВКС. Същевременно по силата на чл. 116, б.“в“ от ЗЗД, давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. В цитираното по-
горе тълкувателно решение е разяснено, че в хода на изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Давността се прекъсва с насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
От предприемането на последното по време валидно изпълнително действие
започва да тече новата давност, независимо от това, дали изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК – поради това, че
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години.
В настоящия случай няма извършени изпълнителни действия, които са
прекъснали давността съгласно ТР 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 на ОСГТК на
ВКС, тъй като действия по образуване на изпълнително дело, изпращане и връчване на
покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на
длъжника, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др., назначаване на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършване на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. не са
4
изпълнителни действия и не прекъсват давността. Както се установи в производството
действия изпращане и връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника не
са извършени от ЧСИ.
Съгласно разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК, изпълнението се прекратява,
когато в продължение на две години взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия. В настоящото производството е безспорно установено, че
образуваното изпълнително дело № 20147160401514 е прекратено с постановление на
ЧСИ от 27.06.2014 г. за което страните са уведомени от ЧСИ, постановлението не е
обжалвано и е влязло в сила.
При отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
недължимост на публичното вземане на стойност 1500,00 лв., ищецът в качеството му
на длъжник в изпълнителното производство е оспорил изпълнението, позовавайки се
на нов факт - изтекла погасителна давност. В тази хипотеза предмет на иска по чл. 439
от ГПК е несъществуването на правото на принудително изпълнение, насочено към
вземането, поради изтекла погасителна давност. Публичните вземания, каквото
безспорно е вземането на ответника ИД „ГИТ“ се погасяват съгласно чл. 171 от ДОПК
с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон
е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или
разсрочено; вземането е предявено в производство по несъстоятелност; е образувано
наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането
на публичното задължение; изпълнението е спряно по искане на длъжника; е подадена
жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. В случая ищецът е
въвел основание за предявения от него иск погасителната давност на публични
вземания. Доказателствата по делото сочат, че към датата на подаване на исковата
молба е изтекъл 5-годишният срок, започнал да тече от 01.01.2012 г. съобразно
правилото за началния срок на давността по чл. 171 от ДОПК, а към датата на
приключване на устните състезания е изтекла и абсолютната 10-годишна давност. Така
установеното от доказателствата по делото води до извод за основателност на
предявения иск, който следва да се уважи.
По въпроса за разноските:
При този изход на спора ответника следва да заплати на ищеца разноски в
размер на 50.00 лева за заплатена държавна такса
5
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията на страните, че ищецът К. Т. АНГ. с ЕГН
********** не дължи на ИД „****“ сумата в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лева, представляваща наложена глоба с Наказателно постановление ****/10.10.11 г.
поради погасяване на вземането по давност, на осн.чл.439 ГПК.
ОСЪЖДА ИД „****“ да плати на К. Т. АНГ. с ЕГН ********** разноски в размер
на 50.00 лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6