№ 558
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110115075 по описа за 2022 година
Ищецът „Т. София” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ..., е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът Р. Х. С., ЕГН ********** гр.
София, ..., дължи следните суми: 1 241,23 лв. цена на доставена от дружеството топлинна
енергия от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 14.10.2021г. до
изплащане на вземането, 210,35 лв. мораторна лихва от 16.07.2019г. до 01.10.2021 г.,49,60
лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.09.2018г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 14.10.2021 г. до изплащане на вземането, 10,20 лв. мораторна лихва от
31.10.2018г. до 01.10.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 58937/21 г. на СРС. Поддържа, че ответникът е
клиент на топлинна енергия за битови нужди като собственик на топлоснабдявания имот –
апартамент № 12 в гр.София, ул. Самоков 24, бл. 40, вх.Б, ет.4. Твърди да е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е
платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от публикуване на сумите на интернет
страницата на продавача. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Бруната” ООД, като топлинна енергия за
имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Моли да се установят вземанията му за главници и лихва за забава, признати със заповедта,
срещу която ответникът възразил, което обуславя интереса от търсената с иска защита.
Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
исковете по основание. Оспорва да е клиент на ТЕ и да е в договорни отношения с ищеца.
Оспорва дължимостта на цената за ДР. Оспорва претенцията за лихви. Релевира възражение
за давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна
енергия произтича от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между
страните с предмет продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество
топлинна енергия за процесния период и стойността й.
Основният спорен по делото въпрос е дали през исковия период ответникът е притежавал
качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, обуславящо възникването и
съществуването на облигационна връзка между него и ищеца по договор за доставка на
топлинна енергия.
Съгласно чл. 153 ЗЕ, насрещна страна по правоотношението с топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като
такива са задължени да заплащат нейната цена. Съобразно нормативната уредба,
възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ, съответно и качеството
клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването на правото на собственост или
вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна
собственост, и топлоснабдяването на имота, и се прекратява със загубването на същите.
В случая от събраните по делото доказателства се изяснява, че ответникът е придобил
процесния имот по дарение от родителите си въз основа на договор за дарение, сключен с
нотариален акт № 143/17.11.2015 г. Видно е от нотариалния акт, че родителите са си
запазили пожизнено правото на ползване върху имота.
При тези данни следва да се прецени при конкуренция на вещни права, кой е страна в
правоотношението с ищеца - дали собственикът на имота или лицето, на което е учредено
вещно право на ползване върху същия имот. При систематическо тълкуване на
разпоредбите на ЗЕ и разясненията на ВКС, се налага изводът, че при конкуренция на вещни
права, клиент на топлинна енергия се явява лицето, което реално ползва топлинна енергия за
домакинството си, т.е вещният ползвател, който и по смисъла на ЗС дължи разноските за
ползване на имота. В случая това се явяват родителите на ответника, доколкото по делото
няма доказателства правото на ползване да се е погасило /в справка изготвена от ищеца е
посочено, че за ревизирания период титуляр на партидата е Христо С., който е баща на
ищеца/.
2
При това положение ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по
исковете и те следва да се отхвърлят като неоснователни.
Относно разноските:
При този изход на делото ищецът няма право на разноски. На основание чл. 78, ал. 3 и чл.
38, ал. 2 ЗА, на адвоката на ответника се дължи възнаграждение в размер от 400 лв. за
оказаната безплатна правна помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. София” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление
гр. София, ..., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр.79, ал.1 ЗЗД и чл.
422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът Р. Х. С., ЕГН
********** гр. София, ..., дължи следните суми: 1 241,23 лв. цена на доставена от
дружеството топлинна енергия от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва от
14.10.2021г. до изплащане на вземането, 210,35 лв. мораторна лихва от 16.07.2019г. до
01.10.2021 г.,49,60 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.09.2018г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 14.10.2021г. до изплащане на вземането, 10,20 лв.
мораторна лихва от 31.10.2018г. до 01.10.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 58937/21 г. на СРС.
ОСЪЖДА „Т. София” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ..., ДА
ЗАПЛАТИ НА адвокат С. К. К. от САК, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, възнаграждение в
размер на 400.00 лв.
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Бруната“
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3