РЕШЕНИЕ
№ 397
гр. Сливен, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20232230100401 по описа за 2023 година
Производството се движи по реда на глава ХХVІ ГПК.
Предмет на разглеждане е предявен иск с правно основание чл.49, ал.1
СК за прекратяване с развод на сключен между страните граждански брак,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения и присъединен към брачния иск, иск по чл.56 СК за предоставяне
за ползване на семейно жилище.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на
21.04.1999г. в с.Сборище, общ.Твърдица, обл. Сливен. От брака си нямали
непълнолетни деца.
Сочи, че след сключването на брака заживяли в жилището на ищеца,
негова собственост, находящо се в с.**, общ.Твърдица, обл.Сливен, ул.“**“
№ **.
Твърди, че със съпругата си се установили и дълги години работили в
Гърция, но през годините започнали да чувстват отчуждение един към друг.
Имали все по-малко общи теми, рядко водили разговори. През месец
октомври 2022г. ответницата напуснала дома си и се установила да живее при
приятеля си.
1
Иска се от съда прекратяване на брака, като дълбоко и непоправимо
разстроен без произнасяне по въпроса за вината.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба не е депозиран.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на 21.04.1999г. в
с.Сборище, общ.Твърдица, обл.Сливен. Съпругата приела да носи след брака
фамилното име на съпруга си Г.. Предбрачното й фамилно име било К.
От брака страните нямат родени и към момента ненавършили
пълнолетие деца.
В хода на производството са събрани гласни доказателствени средства.
Показанията на свидетеля Т.В. установяват, че след сключване на брака
двамата съпрузи заживели в къща, собственост на ищеца в с.**. Отношенията
им се влошили от две години, тъй като ответницата се изнесла от
съвместното жилище и заживяла с друг мъж. От тогава съпрузите не
поддържали никаква връзка помежду си.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след
преценка на събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, които като еднозначни и безпротиворечиви,
кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на сключения между страните
граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, е
допустим.
Разгледан по същество е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
Налице е дълбоко разстройство в отношенията между страните, довело
до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и
доверие между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не
съответства на закона и морала. Страните са във фактическа раздяла от две
години, като през това време не поддържали контакти помежду си, заживели
са свой собствен, самостоятелен живот. По този начин са преустановени
всякакви духовни, емоционални и физически връзки между тях. Съдът
намира, че техният брак, съществуващ само юридически, не е нито в техен
2
интерес, нито в интерес на обществото. Видно от събраните по делото
доказателства, същият не може да бъде заздравен.
Тъй като страните не желаят произнасяне по въпроса за вината за
разстройството на брачните отношения, съдът не дължи изследване и
произнасяне по този въпрос.
Съдът не следва да се произнася служебно по въпросите, относно
упражняване на родителски права, режим на лични отношения и издръжка на
децата, поради липса на родени от брака ненавършили пълнолетие деца.
Съдът не следва да се произнася по отношение на фамилното име на
ответницата след прекратяване на брака, тъй като такава претенция не е
заявена.
Страните не са предявили претенция за лична издръжка един спрямо
друг, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока. Семейното
жилище, находящо се в с.**, общ.Твърдица, обл.Сливен, ул.“**“ № ** следва
да се предостави за ползване на ищеца, доколкото е негова собственост и
ответницата няма претенции към него.
Страните не са претендирали деловодни разноски, но и съгласно
разпоредбата на чл. 329, ал.1 ГПК, същите следва да останат в тежест на всяка
от страните така, както са ги направили, а окончателната държавна такса,
която съдът определя в размер на 50 лв. следва да бъде заплатена по равно от
тях, съответно по 25 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният на 21.04.1999г. в с.Сборище,
общ.Твърдица, обл.Сливен граждански брак между В. Р. Г., ЕГН:
********** от с.***, общ.Твърдица, обл.Сливен, ул.“**“ № **и Г. Т. Г.,
ЕГН: ********** от с.**, общ.Твърдица, обл.Сливен, ул.“**“ № **,
поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на
брачните отношения, на основание чл.49, ал.1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ,
находящо се в с.**, общ.Твърдица, обл.Сливен, ул.“**“ № **на В. Р. Г., ЕГН:
**********
3
ОСЪЖДА, на основание чл.329, ал.1 ГПК В. Р. Г., ЕГН: ********** от
с.**, общ.Твърдица, обл.Сливен, ул.“**“ № **ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
СлРС в полза на бюджета на съдебната власт окончателна държавна такса в
размер на 25 лева /двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА, на основание чл.329, ал.1 ГПК Г. Т. Г., ЕГН: ********** от
с.**, общ.Твърдица, обл.Сливен, ул.“**“ № **ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
СлРС в полза на бюджета на съдебната власт окончателна държавна такса в
размер на 25 лева /двадесет и пет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4