Решение по дело №2424/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 40
Дата: 12 януари 2022 г.
Съдия: Диана Колева Стоянова
Дело: 20213100502424
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Варна, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова

Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502424 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх.
№ 295944/09.08.2021г. от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище в
гр.София, ул. „Околовръстен път“ №260 срещу решение №262236/12.07.2021г.,
постановено по гр.дело № 16968/2019г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени
предявените от въззивника срещу Г. АНДР. АНДР., ЕГН **********, с адрес в
*********************** искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1
от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 9175.24 лева, главница за период
01.12.2018 г. до 16.10.2019г. по договор за издаване и обслужване на международна
кредитна карта VISA, сключен между Г. АНДР. АНДР. и „Банка Пиреос България“ АД,
съгласно искане - декларация за издаване на международна кредитна карта VISA от
16.08.2006г., ведно с приложимите Общи условия за издаване и използване на
международни кредитни карти и Анекс от 06.02.2007г., сумата от 2337.59 лева, наказателна
лихва за периода от 01.12.2018г. до 16.10.2019г. и сумата от 97.33 лева, представляваща
банкови такси за периода от 01.12.2018 г. до 16.10.2019г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Изложени са подробни правни аргументи за възникване на договор
1
между страните по издаване на международна кредитна карта и предоставяне на искания
лимит. Договорът е сключен въз основа на искане – декларация. Твърди се, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е кредитирал
заключението на вещото лице по допусната ССЕ, с мотиви, че същото е основано на
документи изпратени на по имейл на вещото лице. За неправилен се считат доводите на
съда, че липсват доказателства за фактическото предаване на кредитната карта. Във всички
действащи наредби и в предходни такива е посочено, че картата се предава с ПИН и
активирането на картата с ПИН е доказателство, че на картодържателя/длъжник е предадена
кредитна карта и той вече я използва. Ответникът не само е активирал кредитната карта, но
и е правил разплащания с нея.
На следващо място в жалбата са изложени съображения за действието на договора за
издаване на кредитна карта, като е посочено, че той е безсрочен, като картата /пластиката/ се
преиздава без да е необходимо сключване на нов договор.
Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение и да се
постанови друго, с което да се уважи предявените искове изцяло.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата
Г. АНДР. АНДР., в който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и
за правилност, и законосъобразност на атакуваното решение. Посочено, че липсват годни
доказателства, които да установяват договорната връзка между страните за издаване на
кредитна карта. Няма и ангажирани доказателства за предаване на пластиката на ответника
и нейното активиране.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа подадената жалба чрез
писмено становище. Въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба, моли за
присъждане на разноски съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената
въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и
при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът е сезиран с предявени от „Банка Пиреос България“ АД, заместено в хода на
процеса с правоприемника „Юробанк България“ АД срещу Г. АНДР. АНДР. искове с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да
заплати сумата от 9175.24 лева, главница за период 01.12.2018г. до 16.10.2019г. по договор
за издаване и обслужване на международна кредитна карта VISA, сключен между ответника
и „Банка Пиреос България АД, съгласно искане - декларация за издаване на международна
кредитна карта VISA от 16.08.2006г., ведно с приложимите Общи условия за издаване и
използване на международни кредитни карти и Анекс от 06.02.2007г., сумата от 2337.59
лева, наказателна лихва за периода от 01.12.2018г. до 16.10.2019г. и сумата от 97.33 лева,
представляваща банкови такси за периода от 01.12.2018г. до 16.10.2019г., ведно със законна
2
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че по отправено искане – декларация от
16.08.2006г. между „Банка Пиреос България“ АД и ответника А. е сключен договор за
издаване и обслужване на международна фирмена кредитна карта VISA, по силата, на който
банката е предоставила на кредитополучателя чрез кредитна карта, кредитен лимит в размер
на 6000.00лв. С издаването на картата ответникът се е съгласил да плаща такси и
комисионни за издаването и използването й, съгласно действащата за съответния период
Тарифа за таксите и комисионните на банката и Общите условия.
Според общите правила, използваната част от кредитния лимит се олихвява с
годишен лихвен процент в размер на 14.75%, като банката е запазила правото си
едностранно да променя размера на лихвения процент в съответствие с измененията на
местния и международния кредитен пазар.
Твърди се, че на 15 – тия ден след датата на извлечението ответникът е следвало да
погаси или цялата сума или част от нея от ползвания кредитен лимит, но не по – малко от
минималната погасителна вноска, която се изчислява като сбор от 10% от сумата на
извършените транзакции плюс всички дължими лихви и такси към съответната дата. При
настъпван на падежа и неплащане на поне минималната вноска се дължи неустойка върху
дължимата сума, която се изчислява в размер на договорения лихвен процент с надбавка от
10% годишно. Таксите, които се дължат съгласно тарифата са: годишна такса за обслужване
на карта в размер на 29.00лв., такса месечно извлечение – 0.50лв., такса при надвишаване на
кредитния лимит – 5% от сумата над разрешение кредитен лимит.
С анекс от 06.02.2007г. е увеличен кредитния лимит от 6000.00лв. на 10000.00лв., със
срок на валидност на картата 24 месеца и годишен лихвен процент 16%, при такса за
обслужване 39.00лв.
Сочи се, че ответникът не е заплащал дължимите месечни вноски, поради което
банката се и възползвала от правото си да прекрати договорните си отношения като блокира
кредитната карта.
Ответникът е останал задължен за процесните суми, поради което е формулиран
петитум за неговото осъждане.
По делото е постъпил отговор от ответника Г. АНДР. АНДР. чрез назначения му
особен представител в срока по чл.131 от ГПК. Оспорват се предявените искове по
основание и размер. Оспорва се твърденията, че между страните е сключен договор за
кредитна карта. Излагат се съображения, че въз основа на постъпилото искане е следвало да
бъде изготвен и подписан нарочен договор между страните в писмен вид, съгласно
изискванията на Търговския закон и Наредба №16/2005г. за електронните платежни
документи. След подписване на искането такъв писмен договор не е бил предлаган и
подписван между страните. Искането – декларация не може да породи задължения между
страните. На следващо място се излага, че представените с исковата молба Общи условия са
без поставена дата, същите не са били подписвани от ответника.
3
Въведени са възражения, че лисват каквито и да е доказателства, че след изтичане на
срока на картата /06.02.2009г./ от подписване на анекс от 06.02.2007г., от които да се
установява, че същата е преиздавана и ползвана от ответника.
В отговора е направено възражение за погасяване на задълженията по давност
считано от 06.02.2009г.
По изложените съображения ответникът моли съдът да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният съд при
проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието
за установено следното от фактическа и правна страна:
От представените по делото доказателства се установява, че е подадено искане –
декларация за издаване на международна кредитна карта PIREUS VISA GOLD с дата
16.08.2006г. от Г. АНДР. АНДР. с желан кредитен лимит в размер на 20000.00лв. Към
искането е подписана декларация, съгласно която клиентът е запознат с общите условия за
издаване на Пиреос VISA карта, както и Тарифата на банката за таксите и комисионните и
приема да бъдат прилагани при издаването и ползването на исканата карта. Искането е
обработено и подписано от служител на банката и е входирано с №200609.04.2006г. В
искането е направено отбелязване, че е получена карта с №4243261000275005, без посочване
на дата и полагане на подпис.
Представени са Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни
карти VISA, които са приети и одобрени от управителите на банката с протокол от 2005г. В
т.2, раздел 1 е вписано, че за издаването на кредитната карта клиентът попълва искане –
декларация. Банката предоставя на клиента за ползване лична, водеща се на негово име
карта VISA с уникален персонален идентификационен код /ПИН/, който има действие на
електронен подпис /т.3, раздел 1/. Срещу ползването на картата клиентът е длъжен да
заплаща на банката лихви, такси и комисионни, съгласно обявена тарифа /т.7, раздел 2 от
общите условия/. В т.1 от раздел 7 е разписано, че първоначалният срок на валидност на
кредитната карта е 1 година и изтича на края на месеца/годината, релефно изобразени върху
нея. Срокът на договора изтича 2 месеца след изтичане на срока на картата и е в действие до
погасяване на всички задължения. При спазване на всички условия на договора, банката
подновява картата служебно, като издава нова карта за допълнителен срок от 2 години.
Съгласно т. 3, раздел 1 от представените на л. 14-16 Общи условия за издаване и
ползване на международни кредитни карти, със съдържание актуализирано на 07.07.2008г.
договорните отношения между картоиздателя и картодържателя се сключват за срок от 24
месеца и изтичат 60 дни след датата на изтичане на срока на валидност на картата, но не
преди пълното погасяване на всички задължения. Банката може едностранно да продължи
възобновяването на договорните отношения и за следващите 24 месеца, при спазване на
останалите условия. В т.43 е разписано, че лихвата се начислява от датата на транзакцията
върху използваната част на кредитния лимит. Падежът на задължението е 15 - тия ден, след
датата на месечното извлечение. Годишния лихвен процент за теглене в брой и покупки е
14.75%, годишният лихвен процент при просрочие е редовна лихва +10%, минималната
месечна вноска е 5%, минимум 20.00лв., такса за покупка на стоки и услуги няма, такса
теглене пари в брой или от банков офис в България и в чужбина - 1.5%, минимум 3лв., такса
теглене на пари в брой от банков офис в България и в чужбина е 3%, минимум 8лв.
По делото е приет и анекс към договор №200609040019 за издаване и обслужване на
международна кредитна карта PIREUS VISA CLASSIC, от 06.02.2007г., с който разрешеният
4
кредитен лимит се увеличава от 6000.00лв. на 10000.00лв. В анекса изрично е записано, че
останалите условия в договора остават непроменени.
Предвид горните факти съдът пристъпва към разглеждане на спорният въпрос по
делото, поставен и с въззивната жалба налице ли е валидно сключен договор за кредитна
карта.
Материално правните разпоредби уреждащи електронните платежни инструменти
към датата на подаване на процесното искане, досежно тяхното издаване и ползването се
съдържат в Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните
системи /отм. обн., ДВ, бр. 31 от 8.04.2005г., в сила от 8.10.2005г./ и Наредба № 16 от
29.09.2005 г. за електронните платежни инструменти /отм./ .
В чл.27, ал.1 от посочения закон е дадена дефиниция, че електронните платежни
инструменти са платежни инструменти, позволяващи достъп до електронно регистрирани
или съхранени пари и даващи възможност да се извършват депозити, преводи, теглене на
пари в брой, зареждане и отнемане на парична стойност и/или други операции посредством
електронни или други технически способи. Според ал.3 от цитираната разпоредба платежен
инструмент за отдалечен достъп е инструмент, позволяващ на оправомощения държател да
получава достъп до финансови средства по банкови сметки чрез използването на електронни
или други технически способи като банкова платежна карта. В този смисъл са и
определенията дадени в чл.1, ал.1, ал.2, ал.3, т.1, б“б“ от Наредба № 16 от 29.09.2005г. за
електронните платежни инструменти /отм./.
В чл.2, ал.2 от Наредба № 16 от 29.09.2005г. за електронните платежни инструменти
/отм./ е разписано минималното съдържание на договора за електронен платежен
инструмент, който според правилото на ал.1 се сключва в писмена форма. Неразделна част
от писмения договор са и общите условия, чието съдържание е уредено в чл.29 от Закона за
паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи /отм./.
Следователно за да е действителен договорът за електронен платежен инструмент
чрез използване на банкова платежна карта следва неговото съдържание, ведно с
приложимите общи условия да съответстват на минимално изискуемите.
При анализ на съдържанието на договора, обективиран в искане – декларация, съдът
констатира, че макар същото да е подписано от ответника и от служител на банката, с което
евентуално да се приеме, че е спазена писмената форма в него липсват основни елементи по
чл.2, ал.2 от наредбата.
В искането – декларация не е отразен никъде какъв е разрешения кредитен лимит на
картодържателя. Този факт може да извлече единствено от подписания анекс.
Липсва посочване на видове операции, които могат да се извършват чрез ЕПИ,
обичаен срок, в рамките на който издателят изпълнява инструкциите на държателя,
ограничения при извършване на операциите, ако има такива, обичаен срок, през който
държателят урежда задълженията, произтичащи от извършените чрез ЕПИ операции. В
искането никъде не е са отразени вид и размер на таксите и комисионите, както и условията
за изменението им и правила за извършване на операциите в чуждестранни валути, както и
посочване на приложимите обменни курсове. Не са включени и клаузи за срока на действие
на договора и условията за неговото продължаване, няма начини, срок за предизвестие и
основания, при които издателят може да прекрати договора. Липсва и изложение на
процедура в случай на загубен, унищожен или откраднат ЕПИ.
Това пълно съдържание принципно може да бъде попълнено с детайлните клаузи на
общите условия, които са приложими за съответния вид банкова карта, които както съдът
отбеляза стават част от договора при приемането им от страна на картодържателя по
аргумент от чл.29, ал.2 от Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти
и платежните системи /отм./ и чл.298, ал.1, т.1 и ал.2 от Търговския закон.
Това пълно съдържание обаче не може да се извлече от представените по делото
Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти VISA, които са
приети и одобрени от управителите на банката с протокол от 2005г. В тях липсват обичаен
5
срок, в рамките на който издателят изпълнява инструкциите на държателя, ограничения при
извършване на операциите, ако има такива, обичаен срок, през който държателят урежда
задълженията, произтичащи от извършените чрез ЕПИ операции. В клаузите не се съдържа
информация за вид и размер на таксите и комисионите, както и условията за изменението
им и правила за извършване на операциите в чуждестранни валути, както и посочване на
приложимите обменни курсове. Липсват клаузи, от които да се извлече начина на
изчисляване и размера на годишната договорна лихва, а въззивникът твърди, че
първоначално уговорената е в размер на 14.75%.
Представените други общи условия за издаване и ползване на международни
кредитни карти на л.14-15 от първоинстанционното дело са със съдържание актуализирано
на 07.07.2008г. Т.е същите не са били действащи във този си вид към датата подаване на
искането за издаване на кредитна карта /16.08.2006г./. За да бъдат извлечени всички основни
елементи на договора за кредитна карта от клаузите на общите условия е следвало да бъдат
представени тези, които са били актуални към посочената релевантна дата. Такива по делото
липсват, вещото лице също не е работило по тях, при изготвяне на заключението със задача
как са се променяли лихвите и таксите от първоначално уговорените. В тежест на
въззивника по смисъла на чл.154 от ГПК е да ги ангажира. Коментираните общи условия,
макар и клаузите да установяват частично твърденията на въззивника /срок за плащане по
кредитната карта, размер на лихви, такси и комисионни и др., срок на кредитната карта/ и да
имат принципно необходимото съдържание по чл.29, ал.1 от Закон за паричните преводи,
електронните платежни инструменти и платежните системи /отм./., категорично не могат да
бъда ползвани да попълнят основните елементи на процесния договор.
Аргументирайки се с гореизложеното съдът намира, че процесният договор за
кредитна карта страда от порок липса на форма, тъй като в него липсва минималното
изискуемо съгласно цитираните императивни норми за съдържание. Правните последици
при констатиран порок липса на форма е нищожност на същия на основание чл.26, ал.2, пр.3
от ЗЗД.
По нищожен договор не се дължи, поради което предявените искове за главница,
лихви и такси имащи го като правопораждащ факт са недоказани по своето основание и
като такива подлежат на отхвърляне в тяхната цялост.
Първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да бъде потвърден,
въпреки различните мотиви.
По разноските:
С оглед изходът от спора на въззвиника не се следват разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262236/12.07.2021г., постановено по гр.дело №
16968/2019г. на Варненския районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.

Решението да се връчи на страните.

6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7