Р Е Ш Е Н И Е
№ 89
гр. Пловдив, 22.06.2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, втори наказателен състав, в открито
заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при
участието на съдебния секретар ЕЛЕОНОРА
КРАЧОЛОВА и в присъствието на прокурора ИВАН ПЕРПЕЛОВ, след като разгледа
докладваното от съдията Магдалина
Иванова наказателно дело за
възобновяване № 648 по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 НПК.
Образувано е по искане на осъдения С.И.М., за
възобновяване на производството по ВНОХД № 1014/2019 г. по описа на Окръжен съд
– *- и изменение на постановеното по него решение като бъде намален размерът на
наложеното му наказание лишаване от свобода с присъда № 167/06.12.2018 г. по
НОХД № 1202/2018 г. на Районен съд – *В съдебно заседание пред настоящата
инстанция осъденият и неговият служебен защитник поддържат искането и молят то
да бъде уважено.
Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив
дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с
приложените по делото материали и като съобрази становищата на страните, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо, а
разгледано по същество – неоснователно.
С присъда № 167/06.12.2018 г., постановена по НОХД № 1202/2018
г. по описа на РС – *, подсъдимият С.И.М.е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на една
година лишаване от свобода, за изтърпяването на което е определен първоначален общ
режим и на глоба в размер на 500 лв.
На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено подсъдимият
М. да изтърпи и наложеното му по НОХД № 176/2017 г. по описа на РС – *
наказание от шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.
По жалба на подсъдимия М. срещу така постановената
присъда е образувано ВНОХД № 1014/2019 г. по описа на Окръжен съд – *-. По
делото е постановено Решение № 77/23.05.2019 г., с което първоинстанционната
присъда е потвърдена. Решението на въззивната инстанция не подлежи на
касационна проверка и е влязло в сила на датата на постановяването му - 23.05.2019
г.
С Решение по н.д. № 1014/2019 г. на ВКС, първо н.о., е
оставено без уважение искането на осъдения С.И.М. за възобновяване на наказателното
производство и отмяна на постановената по НОХД № 1202/2018 г. по описа на Районен
съд – * присъда № 167/06.12.2018 г., потвърдена с решение № 77/23.05.2019 г. по
ВНОХД № 1014/2019 г. на Окръжен съд – *, на основание чл. 423, ал. 1 НПК. Със
същото решение делото е изпратено на Апелативен съд – Пловдив за произнасяне
относно искането на осъдения по основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1,
т. 5 НПК.
При проверка на съдопроизводствените действия на двете
предходни инстанции, както и на постановените от тях актове, настоящият съдебен
състав не констатира да е налице посоченото в искането основание за отмяна по
реда на възобновяването. Определеното с присъдата наказание на М. не е явно
несправедливо, поради което не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1,
т. 3 НПК за възобновяване на наказателното производство и изменение
на съдебния акт с намаляване на наказанието. За престъплението, предмет на
обвинението, в особената част на НК се предвижда наказание от една до три
години лишаване от свобода и глоба от 500 лв. до 1 200 лв. При
индивидуализация на наказанието и определяне на вида и неговия размер правилно
е прието, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 54 НК. Налице са
отегчаващи обстоятелства - инкриминираното деяние е извършено в изпитателния
срок на предходното осъждане на лишаване от свобода за друго умишлено
престъпление от общ характер и лоши характеристични данни, предвид останалите предходни
осъждания на подсъдимия с наложени ефективни наказания лишаване от свобода,
както и смекчаващи – тежкото социално и
семейно положение на подсъдимия – безработен и баща на три деца. При така
отчетените обуславящи отговорността обстоятелства правилен е изводът, че
наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите такива и в
минималния предвиден от закона размер, а именно - една година лишаване от свобода
и глоба в размер на 500 лв., което напълно съответства на степента на
обществена опасност на деянието и дееца и на целите по чл. 36 НК.
С оглед на изложеното, настоящата инстанция счита, че
при определяне на вида и размера на наложеното на М. наказание съдилищата по
същество не са допуснали нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Определяне
на наказание в по-нисък от този размер би било несъответно на целите по чл. 36 НК и израз на необоснована снизходителност спрямо подсъдимия.
Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК. Подсъдимият М. е извършил инкриминираното деяние в изпитателния срок от три
години, за който е било отложено изтърпяването на наказанието от шест месеца
лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 176/2017 г. на РС – *,
което също следва да изтърпи ефективно при първоначален общ режим.
Ето защо и като не установи основания за възобновяване
на наказателното производство, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на осъдения С.И.М. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД
№ 1014/2019 г. по описа на Окръжен съд – *-.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: