Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 30.03.2023 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийски градски съд, гражданско
отделение, втори „В” въззивен състав в публичното заседание, проведено на седми
декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ ИВАНОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при
секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №
1456 по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20243695 от 04.11.2020
г., постановено по гр.д. № 7219 от
Решението е обжалвано от
ищеца като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага се възражение
срещу извода на районния съд за неприложимост на разпоредбите на КТ и на чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ при отчитането на положения от ищеца извънреден труд през
исковия период. Поддържа, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е
субсидиарно приложима, като това субсидиарно приложение при липсата на изрично
уредено заплащане в ЗМВР се явява в съответствие с основен правен принцип за
равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от КРБ и и чл. 14 т
ЕКЗПЧОС.
Въззиваемата страна оспорва
въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Сочи, че
не е налице празнота в уредбата и следва да се прилагат разпоредбите на чл.
187, ал. 6 от ЗМВР, като тази специална уредба е императивна и не може да бъде
дерогирана с подзаконов нормативен акт.
За да се произнесе,
въззивният съд взе предвид следното:
Ищецът П.Щ.Я. твърди в
исковата молба, че от
Ищецът сочи, че при наличие
на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР за преизчисляване
на нощния труд в дневен, следва субсидиарно за се приложи чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ. Счита, че в противен случай би се поставил държавният служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения
се регулират по КТ и НСОРЗ.
Ищецът отправя искане за
осъждане на ответника да му заплати сумата 1247,532 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на
171,60 часа за периода от 05.02.2017 г. до 31.12.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба, както и: сумата 40 лева
мораторна върху главница от 398,68 лв. за периода от 05.02.2017 г. до
31.12.2017 г., считано от 26-то число на месеца, следващ съответното
тримесечие, 50 лева мораторна върху главница от 424,42 лв. за периода от
01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., считано от 26-то число на месеца, следващ
съответното тримесечие, 50 лева мораторна върху главница от 424,42 лева за
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. считано от 26-то число на месеца,
следващ съответното тримесечие.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Счита за
неоснователен поддържаният в исковата молба довод за субсидиарно прилагане на
НСОРЗ по отношение на предвиденото в чл. 9, ал. 2 от същата превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Излага се
аргумент, че посочената наредба се прилага само за работниците и служителите по
трудово правоотношение, но не и за тези по служебно правоотношение, за които се
прилагат разпоредбите на ЗМВР и подзаконовите актове по прилагането му –
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на
министъра на вътрешните работи.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с доводите на
страните, намира следното от фактическа
и правна страна:
Предявени
са искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Страните не
спорят за обстоятелствата, които се установяват и от събраните по делото
доказателства, че в исковия период ищецът е бил служител на МВР, работещ на
основание чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по служебно правоотношение с ответната Главна
дирекция „Н.п.” като държавен служител, като е заемал длъжността „старши
полицай” в група „Охрана на обекти”, както и че в същия период той е полагал
нощен труд.
Според заключението на съдебно-счетоводната
експертиза и представените графици, положеният от ищеца труд, в т.ч. и нощен, е
отчитан почасово и заплащан съобразно нормалната продължителност на работното време
с основната заплата и съответни допълнителни възнаграждения за нощен труд – с
увеличение от 0,25 лв. на час, и за извънреден труд – с 50% увеличение на основната заплата, при
определяне на часова ставка по норма – основната заплата, разделена на часовата
норма, дава часовата ставка, която се увеличава с 50 на сто, при което се
получава часовата ставка за един час извънреден труд. В заключението е изчислен
и размерът на възнаграждението за извънреден труд за процесния период, получен
чрез преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143.
Спорният въпрос
между страните е правен – дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в
часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с
коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв. Следователно, спорът между страните е по
приложимото право – дали по отношение служителите на МВР са приложими правилата
на КТ, респ. на чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от НСОРЗ,
относно заплащането на нощния труд.
Отговор на този
въпрос е даден с Тълкувателно решение от 15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020
г. на ОСГК, съгласно което при отчитане и заплащане на положените часове нощен
труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ /в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. В мотивите на ТР е прието, че ЗМВР е специален нормативен
акт, регламентиращ на служителите, работещи в системата на МВР, което
обосновава различен метод на правно регулиране на работното време и трудовото
възнаграждение, и в него няма препращаща норма, която да даде основание за
субсидиарно прилагане на разпоредбите на КТ и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. Прието е, че в ЗМВР няма
празнота относно продължителността на работното време на служителите на МВР,
изразено в брой на часовете, извод за което се налага от анализа на чл. 187,
ал. 1 от ЗМВР. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР с чл. 140
от КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на
работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците
и служителите по трудово правоотношение. Различието – установената с
разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния
труд за служителите на МВР се аргументира с основните функции на МВР,
регламентирани в чл. 2, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9
от ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за
полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват
със съответните актове – наредба и заповед. С последната, представляваща
индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи
да определя възнаграждението и размера на положен нощен труд. Липсата в
издадените наредби на правило като това на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е обяснима с
волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове
в дневни. Посочено е, че прилагането на НСОРЗ към служебните правоотношения не
би обезпечило постигането на законовата цел за реализиране на служебното
правоотношение за осъществяване на държавната власт. Методите за регулиране на отношенията и
заложената в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР воля на законодателя е да се прилага
еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – „8 часа дневно”,
независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през
деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е
имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и
равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от
полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми. Посочено е, че това разрешение съответства и на
правото на ЕС.
С оглед дадените
с горепосоченото тълкувателно решене задължителни за съдилищата разяснения,
следва да се приеме, че не е налице основание положените от ищеца в процесния
период часове нощен труд да бъдат преизчислявани в дневен такъв с коефициент
1,143, както се претендира от ищеца, поради което предявените искове са
неоснователни.
С оглед на това
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20243695 от 04.11.2020 г., постановено по гр.д.
№ 7219/2020 г. на Софийски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.