Р Е Ш Е Н И Е
№ 64 гр. П.
06.03. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи
въззивен състав в открито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Д. Бозаджиев
и секретаря Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията Трънджиева В гр.
д. №74 по описа за 2019 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл.258 и
следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение по гр.д.№ 8 по описа на Районен
съд П. за 2018 година е отхвърлен предявения от А.Д.Ч., ЕГН**********,
Д.Й.Ч., ЕГН**********,*** и Г. М.М., ЕГН********** ***, всички чрез адв.Ц. против С.Т.Б., ЕГН**********
*** иск по чл.108 от ЗС - за приемане за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на част с площ
от около 78 кв.м. от сграда с идентификатор 55155.505.1168.1 по КККР на гр.П.,
попадаща в имот с идентификатор 55155.505.1170 по КККР на гр.П., собственост на
ищците, и за осъждане на ответницата да предаде владението върху тази част от
сградата.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от А.Ч.Д.Ч.
и Г.М. с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност.
За да отхвърли иска съдът приел,че презумпцията на
чл.92 от ЗС е оборена,като се позовал на решение на Общото събрание на
съдружниците в „И.“ ООД.
Този извод бил незаконосъобразен.Съдът бил длъжен да
изследва уговорките между жалбоподателите и „И.“ ООД.В тези уговорки
,включително и в текста на протокола на ОС никъде не ставало дума,че сградата
,попадаща в имота на жалбоподателите ,прехвърлен им срещу ликвидационния дял
,ще бъде изключена от сделката.Изрично било записано ,че имотът се прехвърля с
всички изградени в него съоръжения.
Фактът,че в решението на ОС има и решение
за уреждане на отношенията с друго ,трето за сделката лице,не можел да се
тълкува като „установено друго“.
Позовават се на практика на Пазарджишкия
окръжен съд.
Съдът следвало да проследи
последователността на сделките и вписването им.Сделката на ищците предхождала
сделката между дружеството и ответницата.Следователно с първата сделка правото
на собственост върху сградата или част от нея било прехвърлено на ищците.
Разсъжденията на съда относно характера на
сградата били неотносими към спора.
Молят решението да бъде отменено и предявения
иск – уважен.
Претендират разноски.
Писмен отговор не е постъпил.
В писмената защита,представена от процесуалния
представител на ответницата се излагат
доводи за правилност на решението.
Съдът ,като прецени валидността и
допустимостта на постановеното решение,за да се произнесе по съществото на
спора ,взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108
от Закона за собствеността.
В исковата
молба против С.Т.Б., ЕГН********** *** ищците А.Д.Ч.,
ЕГН**********, Д.Й.Ч., ЕГН**********,*** и Г. М.М., ЕГН********** ***, всички
чрез адв.Ц. твърдят, че А. и Д. Ч. са наследници на Й.Д. Ч., починал на
04.07.2017г. Той заедно с ищцата Г. М. придобили чрез възмездна сделка срещу
ликвидационния си дял в "И."ООД ПИ с идентификатор 55155.505.1170 по
КККР на гр.П., с площ от 743кв.м. с адрес гр.П., ул."Н.П."№49.
Приобретателите придобили имота при дялове 65,25% за Й.. Ч. и 34,75% за Г. М.,
като сделката била оформена с нот.акт №200, том ХХХІІ, нот.д.№4201/14г. по
описа на нот.И...
В този имот прехвърлителят
"И."ООД притежавал част от сграда с идентификатор 55155.505.1168.1 по
КККР на гр.П., която не била включена в нот.акт като предмет на сделката, но не
била и изрично изключена. Затова по силата на чл.92 от ЗС приобретателите станали
собственици и на тази сграда с площ от около 78кв.м.
С нот.акт
№2, том ХХХІІІ, нот.д.№4203/14г. "И."ООД прехвърлило на ответницата
цялата сграда с идентификатор 55155.505.1168.1 по КККР на гр.П., независимо, че
частта от нея, попадаща в имот с идентификатор 55155.505.1170 по КККР на гр.П.
вече била придобита от ищците. Ответницата установила владение върху сградата и
не я предавала на ищците. Това обуславяло правния им интерес да предявят
настоящия иск и молят съдът да постанови решение, с което приеме за установено
по отношение на ответницата, че са собственици на частта от сграда с
идентификатор 55155.505.1168.1 по КККР на гр.П. /с допълнителна молба е
уточнено, че сградата е с обща площ от 168кв.м., като частта , предмет на иска с площ от 78кв.м.,/ попадаща в собствения им
имот с идентификатор 55155.505.1170 по КККР на гр.П. и да осъди ответницата да
предаде владението на ищците върху тази част от сградата. Претендират разноски.
Сочат доказателства.
В срок е
постъпил писмен отговор от ответницата ,която оспорва иска.
Счита,че
ищците не могат да се позовават на презумпцията на чл.92 от ЗС, тъй като
предметът на прехвърлителната сделка бил определен от решение от 13.02.2014г.
на Общото събрание на съдружниците на "И."ООД.
Съгласно т.2 от протокола Ч. и М. следвало да
получат в общ дял срещу дружествените си дялове при напускане на дружеството
УПИ ІХ и всички съоръжения, изградени върху него. Т.е. частта от сградата
оставала извън недвижимия имот, който ищците е следвало да получат. Отделно от
това, конструктивно сградата представлявала една сграда, макар разположена в
два съседни УПИ - строена за канцеларии с общ санитарен възел, а не реално
обособени части във всеки от УПИ.
Под формата на възражение и при
условията на евентуалност при уважаване на претенцията по чл.108 от ЗС
предявява претенция за обезщетение за извършените подобрения, изразяващи се в
ремонт и преустройство на съществуващия санитарен възел общо на стойност 1380лв,
а именно: подмяна на бойлер - 230лв, монтаж на нов водомер - 50лв, частична
подмяна на водопроводна инсталация - 80лв, частична фаянсова облицовка /труд и
материали/ - 300лв, смесителна батерия за мивка - 45лв, боядисване на две стаи
с латекс / труд и материали/ - 345лв, 4бр. луминисцентни лампи - 100лв,
ПВЦ-врата за банята - 230лв. Претендира и лихва върху посочената сума,
всичко в съотношение срещу ищците Ч.
65,25% и срещу ищцата М. - 34,75%.
Съдът , като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за
установено следното:
Безспорно е,
че ищцата М. , наследодателят на останалите двама ищци Й.. Ч./видно от
представеното удостоверение за наследници починал на 5.07.2017 година/ и ответницата са били съдружници в "И."ООД.
Видно е от приетия протокол от Общо събрание
на дружеството, проведено на 13.02.2014г., че съдружниците са се споразумели
срещу дяловете си да получат имущество, като наследодателят на ищците Ч. Й.. Ч.
и Г. М. срещу дяловете си получават УПИ ІХ с всички съоръжения, изградени върху
него. Ответницата С.Б. срещу дяловете си получава според това решение УПИ Х, построените в него диагностичен пункт с
площ от 165кв.м. и четири масивни гаража с площ от 79,60кв.м., както и всички
комуникационни съоръжения, намиращи се на територията на УПИ Х.На това Общо
събрани са присъствали всички съдружници и са участвали при вземане на
решението.
В изпълнение на взетото решение на
Общото събрание на съдружниците в "И."ООД с договор за даване вместо
изпълнение, оформен с нот.акт №131, том ІХ, нот.д.№1517/14г. от 24.09.2014г. по
описа на нот.И.., Й.. Ч. и Г. М. вместо изплащане паричната равностойност на
дяловете им, придобиват собствеността върху недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор 55155.505.1170 по КККР на гр.П. с площ от
743кв.м.
С договор, сключен с нот.акт №133, том
ІХ, нот.д.№1519/14г. от 24.09.2014г. по описа на нот.И.., С.Б. вместо изплащане
паричната равностойност на дяловете й, придобива собствеността върху недвижими
имоти както следва: поземлен имот с идентификатор 55155.505.1168 по КККР на гр.П.
с площ от 444кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор
55155.505.1168.1 с площ от 168кв.м.,
ведно с построената в имота сграда с идентификатор 55155.505.1168.3 с площ от 80кв.м.
Установено е
от заключението на експерта ,че сградата ,ревандикиране на част от която ищците
претендират, е с площ от 168 кв.м. и е отразена като принадлежаща към имота на
ответницта.Северната и част попада в имота на ищците.Заключението на експерта е
,че сградата представлява едно конструктивно цяло и попадащата в имота на
ищците част не е обособена реално.
Правата си върху част от сградата ,
попадаща в собствения им имот ищците обосновават , позовавайки се на
презумпцията на чл.92 от ЗЗД.
Съдът намира ревандикационния иск за неоснователен по
следните съображения:
Ищците основават претенцията си на приложението на
презумпцията на чл.92 от ЗЗД , която според тях не е оборена.“Установяването на друго“ по
смисъла на закона ,според тях , би могло да стане единствено и само чрез
уговорка между страните ,материализирана при прехвърлителната сделка.Позовават
се и на практика на Окръжния съд в този смисъл ,като видно от представеното
решение,то е постановено при доста по-различен спор ,като отново е обсъждано
същото решение на ОС.Конкретното изречение е извадено от контекста ,но дори и
да е прието така от друг състав на съда ,то настоящия състав не го споделя.Нещо
повече ,такова крайно разбиране не се споделя в практиката на ВКС.
Възприетото в
съдебната практика разбиране, според което при прехвърляне на парцел, в който
има изградена сграда, се счита, че се прехвърля и правото на собственост върху
нея, доколкото отчуждителят не я изключил изрично, цели да улесни доказването
на волята на страните по договора за продажба,в съответствие със законовата
презумпция. Когато в договора няма изрична уговорка за запазване собствеността
върху сградата, но от обстоятелствата по делото следва, че тя не е била предмет
на договаряне - нито изрично, нито по подразбиране чрез включване на стойността
й в уговорената цена на имота, презумпцията на чл. 92 ЗС следва да се счита оборена./ Решение V 370 от 6.07.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 994/2008г., I г. о., ГК/.
В проведеното ОС са участвали всички
страни по сделката ,взели са решение както за имота получен от ищците ,така и
за имота – получен от ответницата.Те единодушно са взели решение ,което е ясно
формулирано ,тоест на всички е било ясно ,че ответницата получава цялата сграда
,тоест ищците при сделката ,получават дворното място или налице е „установеното друго „ по отношение на частта
от постройката , попадаща в имота ,получен от тях.
Следователно , въззивният съд споделя изцяло мотивите на първоинстанционния за отхвърляне
на иска.
Другия , подържан довод от ответниците е
,че сградата представлява конструктивно едно цяло.Ищците считат,че този довод е
без отношение към спора.
В тази връзка следва да се посочи
следното:Претенцията на ищците е за реална част от сградата , попадаща в
дворното им място.Безспорно тази част не е реално обособена.Не може да бъде
отделена от сградата .При това положение с основание би се поставил въпроса,за
собственост върху реалната част , попадаща в собствен на ищците имот или за съсобственост върху сградата би могло
да се говори./напр.Решение по гр.д.№ 6594/2014 г. ІІ г.о./
Този въпрос би бил съществен обаче ,ако
бяха налице основания за уважаване на иска.
По изложените съображения ,съдът намира
,че постановеното първоинстанционно решение е правилно и при условията на
чл.272 от ГПК следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответницата
се дължат сторените по делото разноски в размер на700 лева – заплатен
адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки
окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение по гр.д.№ 8 по
описа на Районен съд П. за 2018 година.
Осъжд А.Д.Ч., ЕГН**********, Д.Й.Ч., ЕГН**********,*** и Г.
М.М., ЕГН********** ***, да заплатят на С.Т.Б.,
ЕГН********** *** пред въззивната инстанция в размер на 700 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.