МОТИВИ по НОХД 3442/19г. по описа на СпНС,15-ти състав
В Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт
срещу Т.Л.Г., Е.Г.Б. и И.И.И. за това, че: На
неустановена дата през месец август 2017г. на територията на град С. се сговорили помежду си да вършат в страната
престъпления по чл.339 НК, за които се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ за повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна
облага- престъпление по чл.321,ал.6 НК, както и срещу Е.Г.Б. за това,че: На 04.10.2017г. в гр.С., ж.к.“Л.“,
на паркинг до бл.320, предал на служител под
прикритие с идентификационен
№ * огнестрелно оръжие- автомат „Застава М70 В1“/“Zastava M70 B1“/,конструкция „Калашников“,калибър 7,62мм, с № *** и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 80броя патрони с калибър 7,62х39мм, без да има за
това надлежно разрешение - престъпление по чл.339,ал.1 НК, а
така също и срещу И.И.И. за това,че: ***,област С., ул.“С.Ш.“, № 73, държал огнестрелни оръжия- лека картечница „Застава М72 В1“/“Zastava M72 B1“/,калибър 7,62х39мм, с № ***;
автомат „Застава М70
АВ2“/“Zastava M70 АB2“/ , конструкция „Калашников“ ,калибър 7,62х39мм, с № ***; автомат,
конструкция „Калашников“ ,калибър 7,62х39мм, с № *** и автомат
, конструкция „Калашников“
,калибър 5,56х45мм, с обозначение
на цевната кутия *** и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 227броя патрони с калибър 7,62х39мм; 20броя патрони
с калибър 5,45х39мм; 6броя патрони
с калибър 5,56х45мм; 1брой патрон
с калибър 8х57мм; 1брой патрон
с калибър 9х18мм и 7броя патрони
с калибър 12мм за гладкоцевни ловни пушки, без да има
за това надлежно
разрешение, като огнестрелните оръжия и боеприпасите за огнестрелни оръжия са в голямо количество
–престъпление
по чл.339,ал.2;вр.ал.1 НК .
В съдебно заседание представителят на специализираната прокуратура
поддържа изцяло повдигнатите спрямо Т.Л.Г., Е.Г.Б. и И.И.И.
обвинения като счита, че същите са доказани по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитаните свидетели,от веществените доказателства и от заключенията
на вещите лица. Прокурорът моли съда да наложи наказание на всяко от подсъдимите лица,което наказание
да бъде справедливо и съответно на престъпленията им.
Защитата на подсъдимите Г., Б. и И. пледира пред съда за постановяване на оправдателна
присъда, приемайки недоказаност на обвиненията срещу тях. На първо място, защитниците
на подсъдимите оспорват извода на прокурора, че събраните доказателства
обосновават в достатъчна степен обстоятелствата, описани в обвинителния акт,касаещи
поддържаното срещу тях обвинение по чл.321,ал.6 НК. На второ място, защитата на
подсъдимия Б. счита, че последния не е осъществил и състава на престъпление по
чл.339,ал.1 НК, тъй като е бил неправомерно провокиран към това деяние.
Защитата на подсъдимия И. не взема изрично становище относно съставомерността на инкриминираното по чл.339,ал.2;вр.ал.1 НК деяние,но изтъква твърденията си за наличие на
многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства и пледира за приложение
на чл.55 и чл.66 НК, при определяне на наказанието му за това престъпление.
Подсъдимите Т.Л.Г., Е.Г.Б.
и И.И.И. не се възползват от предоставената им от
процесуалния закон възможност и не дават обяснения по делото.
При упражняване
на своето право на последна дума и тримата подсъдими молят съда да постанови
оправдателна присъда.
Съдът като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Т.Л.Г. е роден на ***г. в гр.Я.,българин,
български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, живущ ***,
ЕГН : **********.
Подсъдимият Е.Г.Б. е роден на ***г***,българин, български
гражданин, разведен, осъждан, със средно образование, живущ ***, ЕГН : **********.
Подсъдимият И.И.И.
е роден на ***г. в гр.С.,българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със
средно образование, живущ ***, ЕГН : **********.
Подсъдимите Т.Г. и И.И.
се познавали,тъй като живеели в едно и също населено място- в с.Ж.,обл.С.. Наред с това двамата подсъдими поддържали връзка
помежду си и по повод упражняваната от подс.И.
дейност, свързана с ремонт на леки автомобили, която осъществявал в селото и от
чиито услуги подс.Г. се ползвал при необходимост от
поправка на ползвания от него лек автомобил. Подсъдимите Г. и И.,в периода
2017г.- 2018г., поддържали помежду си и
телефонна комуникация ,като подс.Г. ползвал комуникатор с телефонен номер *** , а подс.И. ползвал комуникатор
с номер***. Подсъдимият Г.,който бил зъботехник по образование работел в гр.С.,
в лаборатория, намираща се в кв.“***, в
който квартал свидетелят П.К. живеел и стопанисвал паркинг за автомобили. Между
подс.Г. и св.К. били установени близки отношения, породени
от обстоятелството на съвместното съжителство между св.К. и сестрата на подс.Г.. Тези приятелски взаимоотношения между подс.Г. и св.К. се запазили и след като св.К. и сестрата на
подс.Г. преустановили съжителството си,през 2016 или
началото на 2017г., като двамата-св.К. и подс.Г.,
продължили да се виждат лично и да комуникират помежду си и по телефон,като св.К.
ползвал комуникатор с номер ***. Междувременно св.К. установил и поддържал приятелски отношения с лицето Г.Т.,
който бил служител в посолството на Република Босна и Херцеговина в България, и
който живеел на квартира в кв.“*** в съседство на св.К.. Т.,който
се ползвал с дипломатически „имунитет“, пътувал доста често до родината си с
ползвания от него лек автомобил, като преминавал през границите на Република
България и Република Сърбия без да бъде подлаган на митнически проверки. През
лятото на 2017г.,в края на м.08., в разговор със св.К., Г. Т. му казал,че може,поради
дипломатическата си служба безпроблемно да достави в България автоматично
огнестрелно оръжие,тип „Калашников“, сръбско производство и боеприпаси за него
и предложил на св.К. да се заеме с тяхната продажба на територията на
страната,като си поделят получените от тази продажба пари. Св.К. се съгласил с
това предложение на Т., който в изпълнение на тази договорка, на неустановена
дата в края на месец септември –началото на месец октомври 2017г., докарал с
ползвания от него лек автомобил „Ауди“ пред дома на св.К. ***, четири броя
автоматично оръжие с конструкция „Калашников“ и неустановен брой боеприпаси за
него,поставени в черен чувал и ги дал на св.К., като му казал да му се обади,когато
ги продаде, за да си поделят парите. Св.К. взел тези вещи отТ.
и ги прибрал в багажника на собствения си лек автомобил. След това,по съвет на подс.Г. св.К. се срещнал с подс.Е.Б.,
на когото казал за получените отТ. оръжия и
боеприпаси и потърсил съдействие за продажбата им. Подс.Е.Б.
и св.К. се познавали, тъй като Б. бил братовчед на подс.Г.
и понякога се срещали и тримата, като поддържали и връзка по телефон, като подс.Б. ползвал комуникатор с
номер ***.За подс.Б., св.К. знаел,че е безработен,
без доходи и с криминално минало. Подс.Б. се съгласил
да намери купувач за оръжията и да ги продаде срещу част от получените за тях
пари. В изпълнение на своето обещание подс.Б. казал
на неустановени по делото лица,за които знаел,че осъществявали подобна
незаконна дейност,че разполага с огнестрелни оръжия и боеприпаси, които иска да
продаде. Някое от тези лица, неустановено по делото, информирало полицейските
органи за това,че подс.Б. предлага за продажба оръжия
и боеприпаси. За проверка на така получената информация компетентните
полицейски органи /ГДБОП/ започнали оперативно дело в хода,на което в
съответствие с разпоредбите на ЗСРС, след съответно разрешение от компетентния
съдебен орган започнали експлоатиране на специални разузнавателни средства,включително
и чрез способите „доверителна сделка“ и „служители под прикритие“ с номера 41 и
43. Чрез съдействието на трето неустановено лице, служител под прикритие № *
осъществил контакт с подс.Е.Б., като си уговорил
среща с него. Така уговорената среща между подс.Б. и
служител под прикритие № * била осъществена на 04.10.2017г. в гр.С., пред
Централна автогара,като служител № * бил придружаван от служител № *,но
последния останал в лекия автомобил, с който се придвижвали служителите под
прикритие и наблюдавал срещата между двамата,но не взел участие в нея и в разговора
между подс.Б. и служител № *. В хода на проведения
разговор подс.Б. казал на служител № *, че разполага
с два броя автомати „Калашников“,които били произведени в Сърбия и ги продава
на цена от 1500евро за брой. Служител № * казал на подс.Б.,
че тази цена била висока и сега имал готовност да закупи само един брой от тези
автомати,като искал да се увери в неговата техническа изправност, след което би
проявил интерес и към другия автомат „Калашников“. Наред с това служител № *
попитал подс.Б. дали разполага и с боеприпаси за това
оръжие, при което подс.Б. потвърдил и му казал,че
лицето, от което взема оръжията разполагал с около 4000 патрони за
„Калашников“. След това подс.Б. предложил на служител
№ * да следват неговия автомобил, за да ги заведе до място без камери, където
да му покаже оръжието. Служител № * се съгласил и заедно със служител № *, с
ползвания от тях автомобил последвали автомобила на подс.Б.,
който ги завел до паркинг, намиращ се в гр.С.,ж.к.“Л.“,в близост до бл.*. Там подс.Б. и служител № *слезли от леките автомобили, като подс.Б. се обадил по телефона на св.К. и поискал от
последния да му донесе оръжието. Св.К. отказал да отиде на мястото на срещата в
ж.к.“Л.“ и казал на подс.Б. да дойде сам при него за
да вземе автомата. Подс.Б. казал на служител № * да
остане да го изчака, а той щял да отиде да вземе оръжието,тъй като човека, от
който го взема отказвал да дойде. След това подс.Б.
отпътувал със своя автомобил и отишъл в района на „*“ в гр.С., където се
срещнал със св.К., от когото взел автомат тип „Калашников“,който бил поставен в
бял чувал и се върнал на мястото на срещата му със служител № * в ж.к.“Л.“,на
паркинг в близост до бл.*. Там подс.Б. и служител № *
се срещнали отново и подс.Б. казал на служител № *,че
оръжието е в лекия му автомобил и го поканил да влезе в него и да разгледа
автомата. Служител № * влязъл в лекия автомобил на подс.Б.,
като седнал на задната му седалка и видял на пода на автомобила белия
чувал,който отворил,като видял в него автомат тип „Калашников“ и празен пълнител
за него. След това служител № * извадил оръжието от чувала и проверил механизмите му, които функционирали
нормално,след което отново го върнал в белия чувал. Служител № * излязъл от
автомобила на подс.Б. и му казал,че харесва оръжието
и е готов да заплати за автомата сумата от 3000лв.,но поискал в тази цена да
бъдат включени боеприпасите и допълнителен пълнител за оръжието. Подс.Б. се съгласил с това,което казал служител № * и провел нов телефонен разговор
със св.К., след който уведомил служител № *, че ще му донесе боеприпаси за автомата,но не може да му
осигури допълнителен пълнител. Служител № * се съгласил и заплатил на подс.Б. сумата от 3000лева,след което с позволението на Б. взел
белия чувал, в който били оръжието и пълнителя за него, и го поставил в
багажника на автомобила, с който се придвижвали заедно със служител № *, който
през цялото това време бил останал в този автомобил. След това подс.Б. казал на служител № *, че отива да донесе патроните
и отпътувал със своя автомобил. Подс.Б. отишъл на
бензиностанция „Шел“, намираща се в кв.“*“,гр.С., където по предварителна
уговорка по телефона се срещнал отново със св.К., от когото взел два броя
кутии, съдържащи по 40 патрона,калибър 7,62мм, всяка,които били поставени в
черен полиетиленов плик,след което се върнал в ж.к.“Л.“,на
паркинг в близост до бл.*. Там подс.Б. дал на
служител № *черния плик, като му казал че вътре има две кутии с по 40 патрона
за „Калашников“. Служител № * отворил плика и разопаковал една от двете кутии,
които били вътре и след като се уверил, че съдържа патрони за „Калашников“
поставил плика с кутиите с патрони в лекия автомобил, където го чакал служител
№ *. След това подс.Б. и служител № * се разделили,
като подс.Б. казал на служител № *,че ще очаква
обаждането му, за да се уточнят дали служителя ще закупи и другия автомат
„Калашников“ , продаван от Б.. Така получените от подс.Б.
оръжие и боеприпаси, били предадени ,като веществени доказателства от
служителите под прикритие по съответния процесуален ред и в хода на воденото
наказателно производство по отношение на същите била назначена и извършена
балистична експертиза, при която било установено,че така дадените от подс.Б. на служител под прикритие № * вещи,представляват огнестрелно оръжие- автомат „Застава М70 В1“/“Zastava M70
B1“/,конструкция „Калашников“,калибър 7,62мм, с № ***,годно да произвежда
изстрели и боеприпаси
за огнестрелно оръжие – 80броя патрони с калибър 7,62х39мм, годни за употреба по предназначение. При извършената в хода на разследването
справка в информационните масиви на служба „КОС“ при МВР било установено, че на
подсъдимия Е.Б. не е било издавано и същия не е притежавал разрешение за
придобиване, носене и съхранение на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за такова, съобразно изискванията на действащия
ЗОБВВПИ.
На 12.02.2018г. в хода
на провежданото досъдебно производство разследващ орган при ГДБОП извършил
претърсване в къща на адрес с.Ж.,област С.,ул.“С.Ш.“, № *, на който адрес бил
регистриран и живеел подс.И.И.,заедно
със своите родители, като самостоятелно ползвал третия етаж от фамилната им
къща. При извършеното претърсване , на което действие по разследването
присъствал и подс.И.,в горепосочената къща, на нейния
трети етаж полицейските служители открили и иззели множество оръжия и
патрони,както следва: лека картечница „Застава М72 В1“/“Zastava M72 B1“/,калибър 7,62х39мм, с № ***; автомат „Застава М70 АВ2“/“Zastava M70
АB2“/ , конструкция „Калашников“ ,калибър 7,62х39мм, с № 33 4207; автомат,
конструкция „Калашников“ ,калибър 7,62х39мм, с № *** и автомат , конструкция „Калашников“ ,калибър 5,56х45мм, с
обозначение на цевната кутия * и патрони – 227броя патрони
с калибър 7,62х39мм; 20броя патрони
с калибър 5,45х39мм; 6броя патрони
с калибър 5,56х45мм; 1брой патрон
с калибър 8х57мм; 1брой патрон
с калибър 9х18мм и 7броя патрони
с калибър 12мм за гладкоцевни ловни пушки. При извършеното в хода на
разследването балистично експертно изследване на иззетите оръжия и патрони било
установено, че всички иззети оръжия представляват огнестрелни оръжия, които са
годни да произвеждат изстрели , а всички иззети патрони представляват боеприпаси
за огнестрелни оръжия и са годни за стрелба. При извършената в хода на
разследването справка в служба „КОС“ на МВР било установено, че на подсъдимия И.
не е било издавано и същия не е притежавал разрешение за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за такова, съобразно изискванията на действащия ЗОБВВПИ.
Изложената фактическа обстановка се обосновава
от свидетелските показания на Б.Т., П.К., К.К., Б.П.,
Д.С., С.Г., служители под прикрие с номера * и *; от
заключенията на извършените по делото балистични, дактилоскопна,
ДНК, компютърно-техническа и видео-техническа и лицево идентификационна
експертизи, от писмените доказателства по делото:справки за съдимост, от
мобилни оператори, от ГДНП- ЦИС „Полиция КОС“ и „ЕАР-КОС“, медицински документи;
от изготвените ВДС в резултат на експлоатираните СРС, от приобщените веществени
доказателства; от протоколите за извършените по делото разпознавания и
претърсвания и изземвания.
Съдът кредитира показанията на свидетеля К.К. дадени в хода на съдебното следствие в частта им, в
която същия изнася твърденията си за установените между него и св.К.
взаимоотношения, както и за поддържаните между тях контакти, а така също и за
техните съвместни излизания през границата на страната, през инкриминирания
период, и за отсяданията им в Република Сърбия, гр.Н. и за поддържаните
контакти на св.К. със сръбски граждани с наименования „*“ и „*“,както и за
обстоятелството за познанството между св.К. и подс.Г..
В тази им част показанията на св.К. се подкрепят от други доказателствени
източници- показанията на св.К. , от приложените справки от Гранична полиция, а
така също и от изготвените ВДС. Съдът приема за достоверни и твърденията на св.К.,
че не са му известни естеството и характера на провежданите между св.К. и
лицата „*“ и „Б*“ разговори,тъй като не е присъствал на тях, както и че не е
запознат с насочеността на взаимоотношенията между св.К. и подс.Г..
В тази им част показанията на св.К. не се опровергават от другите събрани по
делото доказателства, а до известна
степен и се подкрепят от показанията на св.К..
Съдът кредитира показанията на св.Б.Т. дадени
в хода на съдебното следствие в частта им,в която св.Т. изнася твърденията си
за конкретни свои действия във връзка с провежданата оперативна разработка и за
присъствието му при извършеното в дома на св.К. претърсване и изземване на вещи,
който действия свидетелят е осъществил лично и непосредствено. Съдът не цени,
като годни доказателства показанията на св.Т. в тази им част, в която същия осъществява
анализ на данни, придобити от експлоатираните по делото СРС, тъй като същите имат
характер на негово субективно мнение и на предположения, при това поднесени
чрез обобщаващи изрази и без твърдения за конкретни факти и обстоятелства,
касаещи претендирано поведение на подсъдимите лица.
Съдът цени, като достоверни показанията на
свидетеля П.К., депозирани от него на ДП при разпита му пред съдия на основание
чл.223 НПК , приобщени към материалите по съдебното производство по реда на
чл.281,ал.1,т.1 НПК, в които същия
описва конкретната своя деятелност, която е извършил съвместно с лицето Г.Т. и подс.Е.Б.,в периода от края на м.08.2017г. до 04.10.2017г.,
и изразяваща се в получаване на автоматични огнестрелни оръжия и боеприпаси от лицетоТ.,постигане на договорка с подс.Б.
за последваща продажба на част от тях,предаване на
един броя огнестрелно оръжие, на 04.10.2017г. в района на „*“ С. на подс.Б. и последващото предаване и
на боеприпаси на подс.Б., отново на 04.10.2017г. в
района на бензиностанция „Шел“ в кв.*-С., и в получаване на част от
сумата,получена от подс.Б. при реализираната от него
продажба на „автомата“ и патроните за него на служител под прикритие № *. Наред
с това съдът цени , като достоверни и показанията на св.К., в които изнася
твърдения за своите приятелски взаимоотношения с подс.Г.,
за интереса ,който последния имал към оръжия , за роднинската му връзка с подс.Б. и познанството му с подс.И.. Тези кредитирани показания на св.К. са
логични и последователни, като едновременно с това са и в пълно съответствие
със съдържанието на ВДС, обективиращи предмета и
целите на провежданите и записани, при експлоатацията на СРС, телефонни
разговори между свидетеля К. и подсъдимия
Е.Б., на 04.10.2017г., както и с показанията на служителите под прикритие с
номера 41 и 43 и с ВД, придобити от последните при осъществената с подс.Б. „доверителна сделка“, а така също коментираните
показания на св.К. се подкрепят и от заключението на извършената по делото Видеотехническа и лицево идентификационна експертиза на
иззетите от бензиностанция „Шел“ видеозаписи от охранителните им камери,което
заключение установява сходство между заснетите и изследвани обекти/лица/ с подс.Б. и св.К.. Съдът не кредитира депозираните в хода на
съдебното следствие показания на св.К., в които същия отрича, каквато и да е
съпричастност към осъществяване на
съвместна/с подс.Б. и лицетоТ./
дейност по придобиване, съхранение и предаване на огнестрелни оръжия и
боеприпаси без съответните разрешения, както и показанията му, в които сочи на
друго съдържание на взаимоотношенията му с подс.Б.
през инкриминирания период и конкретно на 04.10.2017г., а именно съвместна
„продажба на часовници“ , тъй като същите са в противоречие с цитираните по-горе
доказателства и доказателствени средства- ВДС, ВД,
протоколи,експертно заключение и свидетелски показания. Съдът не приема за достоверни и твърденията на
свидетеля К., че неговите показания от ДП, ценени от съда, са били депозирани,
след упражнен спрямо него недопустим натиск /реално застрашаване здравето и
живота на негов домашен любимец/ от страна на разследващите органи , тъй като
от една страна липсват , каквито и да било доказателства за осъществени спрямо него
действия от такъв характер, а от друга именно тези ценени от съда за достоверни
негови показания са в съответствие и с другите доказателства по делото. Поради
това съдът не кредитира така депозираните от свидетеля П.К. показания в хода на
съдебното следствие като намира, че същите са недостоверни и са били депозирани
от него единствено с цел да защити себе си , а и подсъдимите лица от
наказателно преследване.
Съдът цени като годни и достоверни
доказателства показанията на служителите под прикритие с № * и № *,като отчита
обстоятелството, че този способ за събиране на доказателствена
информация е бил използван от разследващите органи в съответствие с
изискванията на ЗСРС и НПК,след разрешение на компетентния съдебен орган, като
извършените разпити на тези служители под прикритие, в качеството им на
свидетели на ДП и в хода на съдебното следствие са били проведени съобразно
правилата на чл.141а НПК. За да погледне с доверие на твърденията на посочените
свидетели/служители с № * и № */ съдът оцени последователността, логичността и
еднопосочността на техните показания, в които същите описват възприетото лично
от тях поведение /действия и думи/ на подсъдимия Е.Б.,при осъществените
контакти между служител с № * и Б. *** срещи между тях, които контакти и срещи
са имали за предмет уговаряне , уточняване на условията и получаване/закупуване/
на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, предлагани за продажба от подс.Б.. Наред с
това показанията на свидетелите –служители с № * и № *, се подкрепят
категорично от приобщените по съответния ред като ВД получени от подс.Б. огнестрелно оръжие и боеприпаси за него и от
заключението на извършената балистична експертиза на тези ВД,а така също и от
кредитираните показания на св.К., както и от ВДС,изготвени в резултат на
експлоатираните спрямо подс.Б. и св.П.К. специални
разузнавателни средства,отразяващи осъществената между свидетеля К. и подс.Б. телефонна кореспонденция непосредствено преди и на
инкриминираната дата-04.10.2017г.,както и проведената между тях среща на
04.10.2017г. в района на бензиностанция „Шел“ в кв.*, гр.С..
Съдът цени, като годни доказателствени
средства протоколите за извършените по делото претърсвания и изземвания от
помещения,леки автомобили и лица,
отчитайки тяхното извършване по процесуалния ред на чл.156,чл.161-164 НПК, обосноваващи обстоятелството, че на посочените в протоколите дати , на
посочените места и от посочените лица са били иззети подробно описаните вещи- огнестрелни
оръжия,боеприпаси, мобилни телефони, таблет, преносим
компютър, копия на документи. Съставеният протокол за извършеното в с.Ж., на
12.02.2018г., претърсване и изземване от жилище, на адрес ул.„С.Ш.“, № *,ет.*,
обитавано единствено от подсъдимия И.И., обосновава
обстоятелството, че на посочената дата в жилището на подс.И.
и в негово присъствие са били открити и
иззети описаните в протокола огнестрелни оръжия и боеприпаси. Обстоятелството за законосъобразното
извършване на това действие по разследването и неговото коректно отразяване в
съставения за целта протокол се обосновава от приобщените веществени
доказателства, от заключението на извършената по делото балистична експертиза,както и от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Б.П. , Д.С. и С.Г. ,присъствали
на това действие в с.Ж.- П. и С. в качеството им на поемни
лица, а Г. като служител на МВР. Всеки от свидетелите П., С. и Г., при разпита
им в хода на съдебното следствие потвърди своите подписи върху съответния
протокол, отразяващ извършеното в тяхно присъствие действие по разследването. Наред
с това всеки от посочените трима свидетели потвърди своето присъствие при
извършваното претърсване в жилището на подс.И., както
и присъствието на другите двама свидетели , а така също и на подс.И., при това действие, като в значителна степен всеки
от тримата свидетели възпроизведе
спомените си за възприетите от него обстоятелства,касаещи вида и характера на
откритите вещи,местата, където същите са били открити, включително и за това,
че откритите при претърсването оръжия и боеприпаси са били преброени и коректно
описани от полицейските служители, както и че разследващия орган коректно е
изпълнил и задължението си да им предостави съставения протокол, като им
осигури и възможност да се запознаят с неговото съдържание преди да го подпишат.
Приетите от съда за установени фактически
обстоятелствата, свързани с номерата на мобилните телефони, ползвани през
инкриминирания период от подсъдимите Г., Б. и И., както и от свидетелите К. и К.,
по които същите са комуникирали помежду си и които телефонни комуникатори са били обект на използваните СРС, се
обосновават по несъмнен начин от протоколите за извършените претърсвания на
помещения и лица и изземвания на мобилни телефони,от приложените справки от
мобилните оператори, както и от заключението на приетата по делото компютърно-техническа
експертиза и приобщените по съответния процесуален ред веществени
доказателства- мобилни телефони и СИМ карти.
Приложените по делото на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие, като писмени доказателства,
официални справки от МВР- ГД НП,отразяващи съдържаща се в ЦИС „Полиция КОС“ и „ЕАР-КОС“
информация, обосновават по несъмнен начин обстоятелството, че на подсъдимите Е.Б.
и И.И. не са били издавани, респ. същите не са притежавали
необходимото,съобразно изискванията на ЗОБВВПИ, издадено от съответния компетентен
орган разрешение за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и
боеприпаси.
Съдът цени заключенията на извършените по
делото балистични, дактилоскопна, ДНК,
компютърно-техническа и видео-техническа и лицево идентификационна експертизи, относно
отразените в тях обстоятелства, отчитайки тяхното извършване по процесуалния
ред на чл.144-152 НПК, специалните знания на експертите в съответните области и
обстоятелството, че са отговорили пълно, ясно и обосновано на поставените им въпроси.
По делото в съответствие с разпоредбите на
ЗСРС и НПК, са били използвани специални разузнавателни средства и са изготвени
веществени доказателствени средства и съответните
протоколи за това процесуално действие, като установената от съда
законосъобразност при използването на този процесуален способ за събиране на
доказателства, го мотивира да приеме, че същите са процесуално валидни и годни
да обосноват фактическите положения, изведени от съда въз основа и на другите
доказателства по делото. Законосъобразното прилагане на СРС и изготвянето на
съответните ВДС всякога представлява гаранция за достоверност на събраните с
този способ данни,освен при наличието на обосновано с доказателства съмнение за
нерегламентирана намеса в тях. В
конкретния случай по делото не са налице доказателства обосноваващи отправянето
на такова съмнение.
Установените от съда фактически положения го
мотивират да приеме, че подсъдимите Т.Г., Е.Б. и И.И.
със своите действия не са осъществили обективните и субективни признаци на
състава на престъплението по чл.321,ал.6 НК, в което са били обвинени. За да
бъде извършено и довършено престъплението по чл.321,ал.6 НК е необходимо, а и
достатъчно , две или повече лица да се сговорят /да постигнат съгласие помежду
си/ за предприемане на съвместни действия посредством, които да извършват поне
две престъпления наказуеми с „лишаване от свобода“ за повече от три години и насочени към набавянето на имотна
облага. По съществото си това „сговаряне“ представлява форма на предварителна
престъпна дейност, въздигната от законодателя в самостоятелно престъпление с
формален характер и за чието осъществяване не е необходимо уговорените между
дейците престъпления да са били извършени. Макар систематически така
инкриминираната „престъпна общност“ от две или повече лица, да е позиционирана
от законодателя в нормата на чл.321 НК , тя има характер на самостоятелно
престъпление, различно от престъплението по чл.321,ал.1-3 НК/организирана
престъпна група/. Освен в изискването за минимален брой участници , посочените
две самостоятелни престъпления се различават помежду си и в изискванията, които
законодателя поставя пред двете „общности“ за степен на организираност. Така,
за да бъде осъществен състава на престъпление по чл.321,ал.1-3 НК е необходимо
съществуващото престъпно сдружение да е с висока степен на организираност- да е
структурирано и трайно, между неговите членове да са създадени стабилни и
устойчиви престъпни взаимоотношения, докато за престъплението по чл.321,ал.6 НК
такива изисквания не са налице, като е достатъчно единствено субектите на
престъплението да постигнат съгласие за предприемане на съвместни действия
/дори и без изискване за съгласуваност, както е при „ОПГ“/ за извършване на
повече от едно престъпление от определен вид. Това , което отличава
престъплението по чл.321,ал.6 НК, от престъпленията извършени след „предварителен сговор“ от две
или повече лица, освен неговия самостоятелен характер, е изискването за
обективно уговаряне между дейците за извършване на повече от едно престъпление
от даден вид. Последното, от една страна „доближава“ престъплението по
чл.321,ал.6 НК до квалифициращото обстоятелство на чл.199,ал.1,т.2 НК, а от
друга страна логически поставя изискване за наличието на известна „трайност и
устойчивост“ в престъпните взаимоотношения между дейците, които са постигнали
съгласие за извършването на поне две самостоятелни престъпления, като изключва
инцидентното или самостоятелното уговаряне на лицата при извършването на всяко
от „вторичните“ престъпления. Друга характеристика от обективната страна на
състава на чл.321,ал.6 НК, а и на другите „престъпни сдружавания“, е
обстоятелството, че за извършване на престъплението е необходимо наличието на
поне две отделни, самостоятелни и еднопосочни деяния, осъществени от две
отделни наказателно отговорни лица и насочени към постигане на обща престъпна
цел.
Така в конкретния случай съдът намира, че по
делото не са събрани доказателства, които да му позволят убедително да
аргументира извод, че подсъдимите Г., Б. и И. са осъществили твърдените в
обвинителния акт еднопосочни деяния, чрез които същите са постигнали
инкриминираното съгласие да извършват съвместно претендираните
престъпления по чл.339 НК. В доказателствените
източници по делото липсва достатъчно релевантна информация за това тримата
подсъдими изрично да са се уговорили помежду си да вършат съвместно
престъпления по чл.339 НК, като липсват достатъчно доказателства за осъществена
между тях комуникация /лична, вербална, електронна или писмена/ с твърдения в
обвинителния акт съставомерен предмет.
По натам, при липса на достатъчно преки
доказателства за осъществено между подсъдимите изрично уговаряне за извършване
на престъпления от посочения вид, за наличието на такъв престъпен сговор между Г.,
Б. и И. би могло да се съди при обосноваване на техните взаимоотношения, както
в инкриминирания период, така и в предшестващите го, от начина им на живот и
осъществяваната от тях трудова дейност, както и от конкретните им действия по отношение
на огнестрелни оръжия и боеприпаси, които според тезата на обвинението са се
намирали под техния фактическия контрол и са
послужили за извършване на предварително уговорените престъпления по чл.339 НК, но единствено тогава, когато тези обстоятелства несъмнено и еднопосочно сочат
, че се касае за такова престъпно разбирателство и съгласие между тях. В
настоящия случай това не е така.
Несъмнено подсъдимите Г. и Б. са се познавали
и са поддържали взаимоотношения помежду си , тъй като са имали роднинска връзка.
Наред с това такова познанство през инкриминирания период е съществувало и
между подсъдимите Г. и И., породено от съжителството им в малко населено място
и от упражняваната от подс.И. дейност по ремонт на
автомобили. Тези обстоятелства се обосновават от показанията на св.К. и от
приобщените по делото ВДС. Извън това , в посочените гласни доказателства не се съдържа релевантна информация, сочеща за
постигнати между подсъдимите Г., Б. и И. предварителни договорки да придадат на
своите взаимоотношения и съответния съставомерен,
устойчив и траен, престъпен характер.
От показанията на свидетелите К., служител по
прикритие № * и служител под прикритие № *, от протоколите за изготвяне на ВДС,
от приобщените ВД и заключения на вещите лица,се установява обстоятелството за
осъществено на 04.10.2017г. в гр.С. , от подсъдимия Б. едно престъпно деяние по
чл.339 НК, при което подс.Б. е предал/продал/ на
служител под прикритие № * огнестрелно оръжие и боеприпаси без съответно
разрешение, с които вещи Б. се е снабдил от св.К.. От показанията на
свидетелите П., С. и Г., от протокол за претърсване и изземване и от
заключенията на вещите лица се обосновава обстоятелството за извършено от
подсъдимия И. на 12.02.2018г. в с.Ж. едно престъпно деяние по чл.339 НК, при
което И. самостоятелно е държал в дома си без необходимото разрешение
огнестрелни оръжия и боеприпаси. Инцидентният и самостоятелен характер на тази
престъпна дейност на всеки от подсъдимите Б. и И. не се опровергава от показанията на свидетеля П.К., който свидетел твърди в разпита си на ДП,пред
съдия, че подсъдимия Г. му е предложил да ангажира подс.Б.
с продажбата на огнестрелното оръжие, което му е останало,както и че Г. му
споделил в последващ разговор,че подс.И.
е лицето,което е взело другите оръжия, осигурени от К. иТ..
Тези твърдения на св.К. не са подкрепени от други доказателствени
източници,а самостоятелно същите не могат да обосноват извод за наличие на
престъпно сдружение между тримата подсъдими,поради тяхната /на твърденията/ пестеливост
и абстрактност, сочещи единствено на еднократно и отделно оказано съдействие от
страна на подс.Г., веднъж на подс.Б.
да участва в продажбата на оръжие с цел получаване на парични средства и веднъж
на подс.И. да се снабди с такива оръжия. В този смисъл липсват доказателства, които да сочат
за конкретни действия на подсъдимите Г., Б. и И. , които да мотивират извод за
съгласуваност и подчинение на тези действия на предварително постигнати между
тях тримата договорености за извършването на множество престъпления по чл.339 НК и които да опровергават извода за самостоятелната подготовка и инцидентното
уговаряне между подсъдимите Г. и Б. и свидетеля К. преди извършването на
инкриминираното деяние по чл.339 НК, осъществено от Б. на 04.10.2017г. ,както и
извод за самостоятелното осъществяване на такова деяние по чл.339 НК единствено
от подс.И. на 12.02.2018г. Поради това съдът приема,
че доказателствата по делото не обосновават извод, че между подсъдимите Г., Б.
и И. са налице трайни и устойчиви лични взаимоотношения, които са изпълнени и със съответната необходима и съставомерна престъпна насоченост. За наличието на
твърдените от прокурора трайни, устойчиви и с определена предметна насоченост
престъпни взаимовръзки между подсъдимите Г., Б. и И.,през инкриминирания период
може да се съди единствено от веществените
доказателствени средства, изготвени в резултат на
експлоатирани по делото специални разузнавателни средства, но същите остават изолирани и не са в състояние
самостоятелно да обосноват наличието на необходимите елементи от обективната и
субективна страна на състава на престъплението по чл.321,ал.6 НК, поради
законовата забрана въведена с разпоредбата на
чл.177,ал.1 НПК.
Горните
обстоятелства мотивират съда да приеме, че събраните и проверени по делото доказателства
не му дават възможност да направи несъмнен и категоричен извод, че през
инкриминирания период подсъдимите Г., Б. и И. са постигнали инкриминираното трайно и устойчиво
съгласие помежду си да извършват съвместно
претендираните престъпления по чл.339 НК, чрез които
да си набавят и съответни финансови облаги.
Съблюдавайки принципа за постановяване на
осъдителна присъда единствено при несъмнена доказаност
на обвинението , отчитайки характеристиките на „данните“, събрани при използване на СРС и
закрепени в съответните ВДС, както и липсата на други достатъчно категорични и
непротиворечиви доказателства, обосноваващи обективната, а и субективна
съпричастност на подсъдимите Т.Г., Е.Б. и И.И. към
това инкриминирано деяние, съдът ги призна за невиновни в извършване на
престъпление по чл.321,ал.6 НК ,за което им е било предявено обвинение.
Установените от съда фактически положения го мотивират
да приеме, че подсъдимият Е.Б. е осъществил от обективна страна
състава на престъпление по чл.339,ал.1 НК-
като на
04.10.2017г. в гр.С., ж.к.“Л.“, на паркинг
до бл.320, предал на служител под
прикритие с идентификационен
№ * огнестрелно оръжие- автомат „Застава М70 В1“/“Zastava M70
B1“/,конструкция „Калашников“ , калибър 7,62мм, с № ***
и боеприпаси
за огнестрелно оръжие – 80броя патрони с калибър 7,62х39мм, без да има за
това надлежно разрешение.
Това е така,
тъй като подс.Б. на инкриминираната дата
е упражнявал фактическа власт върху инкриминираните вещи /огнестрелно оръжие и
боеприпаси/, като същите са му били предоставени от свидетеля К. и
последователно на инкриминираното място, след предварително постигната
договорка ги е предоставил на служител под прикритие № *,срещу заплащане на
уговорена преди това цена, с което подс.Б. е
преустановил своята фактическа власт върху тези вещи и е осигурил възможност на
купувача им /служител с № */ да установи своя фактическа власт върху
огнестрелното оръжие и боеприпасите за него. За съставомерността
на деянието/предаване/ е без значение собствеността върху вещите, както и
продължителността на упражняване на самостоятелна фактическа власт върху тях.
Достатъчно е деецът да осъществява такава фактическа власт и доброволно и съзнателно
да я предостави на друго лице,като преустанови своята такава власт/държане/
върху тези вещи. Упражняваната от подс.Б. реална
фактическа власт върху приобщените, като ВД инкриминирани вещи–огнестрелно оръжие и боеприпаси, и нейното доброволно преотстъпване на служителя под
прикритие с № *, се мотивира от безспорно установените обстоятелства за това,
че Е.Б. на 04.10.2017г. е получил от свидетеля К. горепосочените огнестрелно
оръжие и боеприпаси; упражнил е своя реална фактическа /физическа/ власт върху
тях; поставил същите на място, до което той е имал достъп, който достъп бил
ограничен за други лица- ползвания единствено от него лек автомобил,превозил
тези вещи до инкриминираното място в гр.С.,ж.к.“*“, където , след като получил
предварително уговорена парична сума, ги дал/преустановил своята фактическа
власт върху вещите/ на служителя под
прикритие № */който установил своя такава/. Предадените от подс.Б.
на служител под прикритие № * вещи представляват огнестрелно оръжие и
боеприпаси за него по смисъла на ЗОБВВПИ и като такива са поставени под
разрешителен режим за тяхното придобиване,държане,съхранение,употреба и
предаване, каквото разрешение за извършване на такива действия с огнестрелни
оръжия и боеприпаси не е било издавано на подсъдимия Б. от компетентния
държавен орган- директора на ГДНП или оправомощен от
него началник на РУ-МВР по местоживеене на лицето/09 РУ-СДВР/.
Така , обоснованите с годни доказателства
и доказателствени средства, горепосочени обстоятелства, интерпретирани в
тяхната съвкупност и взаимосвързаност дават възможност на съда
да изгради еднозначния и категоричен извод, че на горепосочените дата и място подсъдимия Е.Б. е упражнявал фактическа
власт върху инкриминираните огнестрелно оръжие и боеприпаси, доброволно е преустановил
същата и я е прехвърлил на служител под прикритие № *,без да разполага с
необходимото му по закон разрешение за това, с което е осъществил гореописаното деяние по чл.339,ал.1 НК.
От субективна страна подсъдимия Б. е извършил
деянието при форма на вина пряк умисъл – подсъдимия Б. е съзнавал, че установява и упражнява своя фактическа власт, вземайки
инкриминираните огнестрелно оръжие и боеприпаси от св.К., съзнавал е, че прехвърля
своята фактическа власт върху тези вещи на друго лице, давайки ги на служител
под прикритие № *, съзнавал е обстоятелството ,че извършва фактически действия
с вещи, за които действия е необходимо разрешение от съответен държавен орган,
с каквото той не разполага , съзнавал е и че с това нарушава обществените
отношения, установени за гарантиране осъществяването на контрол за безопасната
употреба на общоопасни средства , като пряко е целял
настъпването на този престъпен резултат.
Несъстоятелни са възраженията на защитата на
подсъдимия Б., касаещи оценката на действията на служителите под прикритие,
като „провокация към престъпление“. „Провокация към престъпление“ от страна на
разследващите органи е налице единствено
тогава , когато върху дееца е упражнено такова влияние от страна на полицията
/служител под прикритие в случая/,което реално е предизвикало извършване на
престъплението,т.е.да има такова поведение на полицейските органи, довело до
мотивиране на лицето да извърши престъпно деяние, което иначе то не би
извършило. Така в конкретния случай, за да изключи наличие на „провокация към
престъпление“ от страна на служителите под прикритие с № * и № *, при извършване
на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия Б. , съдът съобрази обстоятелството
за предварително и независимо от действията на полицейските органи взето
решение от подс.Б. да осъществи това престъпление.Това
обстоятелство еднопосочно се аргументира от кредитираните показания на св.К. и
от ВДС изготвени в резултат на експлоатираните спрямо К. и подс.Б.
СРС,от които доказателства се установява,че подс.Б. е
бил мотивиран за извършване на това престъпно деяние ,по предложение на подс.Г., от св.К. ,чрез обещание за получаване на финансова
облага от извършване на „незаконната сделка“. На следващо място от показанията
на служител под прикритие № *, както и от показанията на св.Б.Т., се установява
и обстоятелството,че подс.Б. е започнал подготовка за
извършване на деянието, което вече се е съгласил да осъществи,като предприел
действия за намиране на клиенти, готови да участват в предлаганата от него
сделка,които действия и намерения на Б. са станали известни на полицията от
техни оперативни източници. Най-сетне, за да изключи „провокация към
престъпление“ ,осъществена от полицията,чрез „тайните“ способи- служител под
прикритие и доверителна сделка, съдът взе предвид и това,че тази „тайна
операция“ на полицията /ГДБОП/ е била разрешена и проведена съобразно
изискванията на ЗСРС, а именно след събиране на съответните данни и след разрешение
на компетентния съдебен орган,който е
независим от системата на МВР.
Установените от съда
фактически положения го мотивират да
приеме, че подсъдимият И.И. е осъществил от обективна страна
състава на престъпление по чл.339,ал.2;вр.,ал.1 НК- като на 12.02.2018г. в с.Ж.,област С., ул.“С.Ш.“, № *, държал огнестрелни оръжия- лека картечница „Застава М72 В1“/“Zastava M72 B1“/,калибър 7,62х39мм, с № ***; автомат „Застава М70 АВ2“/“Zastava M70
АB2“/ , конструкция „Калашников“ ,калибър 7,62х39мм, с № 33 4207; автомат,
конструкция „Калашников“ ,калибър 7,62х39мм, с № *** и автомат , конструкция „Калашников“ ,калибър 5,56х45мм, с
обозначение на цевната кутия „*“ и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 227броя патрони с калибър 7,62х39мм;
20броя патрони с калибър
5,45х39мм; 6броя патрони с калибър
5,56х45мм; 1брой патрон с калибър
8х57мм; 1брой патрон с калибър
9х18мм и 7броя патрони с калибър
12мм за гладкоцевни ловни пушки, без да има за
това надлежно разрешение, като огнестрелните оръжия и боеприпасите за огнестрелни оръжия са в голямо количество.
Това е така, тъй като подсъдимия И. към
инкриминираната дата е упражнявал фактическа власт върху инкриминираните огнестрелни
оръжия и боеприпаси, съхранявайки ги в жилището си, което обитавал сам и постоянно
и на който адрес бил адресно регистриран и до което място имал неограничен и
безпрепятствен достъп, без да има за това надлежно разрешение, издадено от
компетентния орган, съгласно ЗОБВВПИ- директора на ГДНП или началника на 08
РУ-СДВР. За съставомерността на деянието е без
значение собствеността върху вещите, както и продължителността на упражняване
на фактическа власт върху тях. Достатъчно е деецът да осъществява такава
фактическа власт- сам или дори чрез друго лице, като не е необходимо предмета
на престъплението да се намира реално и непрекъснато в него, а единствено да
бъде съхраняван от дееца на място, до което той има достъп, ограничен
единствено от неговата воля. Упражняваната от подс.И.
реална фактическа власт върху иззетите, като ВД –огнестрелни оръжия и боеприпаси
за огнестрелно оръжие, се мотивира от безспорно установените обстоятелства за
това, че същите са били открити на
обособен етаж/3-ти/ от къща,намираща се на ул.“С.Ш.“, № * в с.Ж.,в която къща
били регистрирани и живеели и родителите на подс.И.,но
същите ползвали другите два етажа от нея, докато въпросния трети етаж бил
ползван единствено от И.И.,където същия живеел сам и
отделно от тях. Установените обстоятелства относно броя /262броя с различен
калибър/ на иззетите боеприпаси, наред и с броя /4броя / на иззетите от И.И. огнестрелни оръжия, изпълват съдържанието на понятието „голямо количество“ и
обосновават наличието на квалифициращия признак по чл.339,ал.2 НК на осъщественото
от И.И. инкриминирано деяние.
Така , обоснованите с годни доказателства
и доказателствени средства, горепосочени обстоятелства, интерпретирани в
тяхната хармонична взаимосвързаност дават възможност на съда
да изгради еднозначния и категоричен - извън всяко разумно
/ основано на конкретни доказателства/ съмнение, извод, че именно подс.И.И. е упражнявал фактическата власт върху инкриминираните огнестрелни
оръжия и боеприпаси за огнестрелно оръжие, без необходимото му за това надлежно
разрешение, с което е осъществил гореописаното деяние по чл.339,ал.2;вр.ал.1
НК.
От субективна страна подсъдимия И.И. е извършил деянието при форма
на вина пряк
умисъл – подсъдимия И. е съзнавал, че упражнява фактическа
власт, съхранявайки инкриминираните огнестрелни оръжия и боеприпаси, върху вещи,
поставени под контрол без да
има съответно разрешение за това,
съзнавал е че нарушава обществените отношения, установени за гарантиране безопасното използване на общоопасните средства , като пряко е целял настъпването
на този престъпен резултат.
В санкционната част на разпоредбата на
чл.339,ал.1 НК е предвидено наказание "лишаване от свобода” от две до осем
години. При определяне размера на
наказанието спрямо подсъдимия Е.Б. съдът отчете наличието на смекчаващи и на
отегчаващи отговорността му обстоятелства, които са относими
към индивидуализиране на наказателната му отговорност. Като отегчаващо
отговорността му обстоятелство съдът цени демонстрираната от подс.Б. последователност и упоритост при подготовката и
осъществяването на инкриминираното деяние. Като отегчаващо отговорността му
обстоятелство съдът цени и факта на обремененото съдебно минало на подс.Б.- същия е бил осъждан за предходно извършено
престъпление от общ характер -по чл.343,ал.3;вр.ал.1,б.В
НК. Като отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо подс.Б. съдът цени и специфичните характеристики на
огнестрелното оръжие и боеприпасите за него, явяващи се предмет на извършеното
от подс.Б. инкриминирано деяние, а именно
бойно,автоматично и скорострелно оръжие и боеприпаси с голяма пробивна и
поразяваща сила. Като смекчаващо отговорността на подс.Б.
обстоятелство съдът цени влошеното му здравословно състояние. Поради това съдът приема, че при определяне
размера на наказанието на подс.Е.Б. за извършено
престъпление по чл.339,ал.1 НК, приложение следва да намерят правилата на чл.54 НК. Съдът намира за съответно на установената обществена опасност на подс.Б. и на извършеното от него престъпление определянето
на наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, което се явява под
средата на пределите, очертани в разпоредбата на чл.339,ал.1 НК. Така
определеното на подсъдимия Б. наказание не само е съответно на извършеното от
него престъпление, но и се явява необходимо с оглед гарантиране постигането на
генералната и специална превенции, обозначени в чл.36,ал.1 НК, като цели на
всяко наказание.
Съобразявайки разпоредбата на чл.57,ал.1,т.3
от ЗИНЗС, съдът е определил подсъдимия Е.Б.
да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“
режим.
В санкционната част на разпоредбата на
чл.339,ал.2 НК е предвидено наказание "лишаване от свобода” от три до
десет години. При определяне размера на
наказанието спрямо подсъдимия И.И. съдът отчете
наличието на смекчаващи и на отегчаващи отговорността му обстоятелства, които
са относими към индивидуализиране на наказателната му
отговорност. Като смекчаващи отговорността на подс.И.
обстоятелства съдът отчита факта на необремененото му съдебно минало и добрите
му характеристични данни. Съдът не цени посочените смекчаващи отговорността
обстоятелства като многобройни, нито някое от тях, като изключително такова.
Тук е мястото да бъде посочено и това,че съдът не приема тезата на защитата на подс.И.,че е налице смекчаващо обстоятелство,поради оказано
от него съдействие на полицейските органи за откриване на инкриминираните
вещи,тъй като видно от съдържанието на съответния протокол за претърсване и
изземване,както и от показанията на св.Г., инкриминираните вещи са били в
жилището на подсъдимия,но не са били укрити в нарочни „тайници“,
а дори част от тях са били поставени на
видимо място върху мебели, като разследващите органи са били снабдени със
съответното съдебно разрешение за извършване на претърсването и реално са го
започнали,отивайки на адреса и поканвайки И. да им предаде търсени предмети.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо подс.И. съдът цени многообразието и специфичните характеристики на огнестрелните
оръжия и боеприпасите за такива оръжия, явяващи се предмет на извършеното от подс.И. инкриминирано деяние, а именно бойни,автоматични и
скорострелни оръжия и боеприпаси с голяма пробивна и поразяваща сила. Поради
това съдът приема, че при определяне размера на наказанието на подс.И.И. за извършено
престъпление по чл.339,ал.2;вр.ал.1 НК, приложение
следва да намерят правилата на чл.54 НК. Съдът намира за съответно на
установената обществена опасност на подс.И. и на
извършеното от него престъпление определянето на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от четири години, което се явява под средата към минимума на
пределите, очертани в разпоредбата на чл.339,ал.2 НК. Така определеното на
подсъдимия И. наказание не само е съответно на извършеното от него
престъпление, но и се явява необходимо с оглед гарантиране постигането на
генералната и специална превенции, обозначени в чл.36,ал.1 НК, като цели на
всяко наказание.
Съобразявайки разпоредбата на чл.57,ал.1,т.3
от ЗИНЗС, съдът е определил подсъдимия И.И. да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“
при първоначален „общ“ режим.
Съдът, на основание чл.53,ал.2,б.А НК е отнел
в полза на държавата, иззетите и приобщени, като веществени доказателства по
делото огнестрелни оръжия,части от огнестрелни оръжия,пълнители за огнестрелни
оръжия и боеприпаси за огнестрелни оръжия, като е постановил тяхното
унищожаване.
Съобразявайки обстоятелството, че приобщените
към материалите по делото други веществени доказателства- мобилни телефони,СИМ
карти, автомобилни ключове,преносим компютър,таблет,документи
не попадат в хипотезите на чл.53 НК, тъй като не са предмет или средство на
престъпление, не са придобити, чрез такова и тяхното притежаване не е
забранено, съдът с присъдата си постанови тяхното връщане във владение на правоимащите лица, от които са били иззети.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил
подсъдимия Е.Г.Б. да заплати направени по делото разноски в размер на 1451,27
лева и държавна такса в размер на 10/десет/ лева за служебно издаване на два
броя изпълнителни листа.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил
подсъдимия И.И.И. да заплати направени по делото
разноски в размер на 2265,07 лева и държавна такса в размер на 10/десет/ лева
за служебно издаване на два броя изпълнителни листа.
На
основание чл.190,ал.1 НК,като е съобразил оправдателния характер на присъдата
по обвинението,поддържано спрямо Т.Г., съдът е постановил останалите направени по
делото разноски в размер на 40,61лева,изплатени на вещите лица за изготвена
балистична експертиза на вещи,иззети от подсъдимия Г.,които вещи не са предмет
на поддържаните обвинения, да останат за сметка на държавата.
Поради тези фактически и правни съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: