Р Е Ш Е Н И Е
№222
град Пловдив,07.02. 2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито
заседание на осемнадесети януари през
две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря ХРИСТИНА НИКОЛОВА, с участието на
прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов
касационно АНД № 2964 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационната жалба на ТД на НАП
Пловдив срещу РЕШЕНИЕ № 856 от 26.04.2022
г. по Административно наказателно дело № 20225330200861 по описа за 2022 година
на Районен съд Пловдив /тълкувано с определение № 7122 от 11.11.2022 г/, с
което е отменено Наказателно постановление № 604858-F608535/08.10.2021 г.
издадено от Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „Йоана 2013“
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл. 182,
ал.1 ЗДДС.
Касаторът счита решението за
незаконосъобразно, при неправилно приложение на закона, като се твърди, че неоснователно ПРС е приел наличие на нарушенията
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, през
призмата на материалния закон, обосновали извода за незаконосъобразност на НП.
Ответникът по
касационната жалба – „Йоана 2013“ ЕООД, чрез процесуалния си представител –
адв. Н., поддържа становище за не
основателността на жалбата и моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в
сила. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното решение е неправилно
и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и касационната жалба
уважена.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа
страна, въззивният съд е приел за установено следното:
На дружеството
жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение
затова, че като регистрирано по ЗДДС лице не е отразило получен от него данъчен
документ - кредитно известие №**********/26.09.2020 г. в Дневника за
покупките/отчетен регистър по чл.124 от ЗДДС/ за период м.09/2020 г., издадено
от „Табком логистик“ ООД, с предмет цигари с данъчна основа общо в размер на
минус 2655,57 лева и ДДС – минус 531,11 лева.
Кредитното известие е отразено в дневника за покупките и в справка –
декларация за данъчен период януари 2021.
Така
констатираното, според органите по приходите съставлявало нарушение на чл.124,
ал.5 от ЗДДС, поради което на дружеството бил съставен АУАН с бл. № F608535 от 09.04.2021 г., който е бил предявен и
връчен срещу подписна управителя. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП №604858-
F608535 от 08.10.2021г.,
като на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на
основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС.
При така
изложената фактическа обстановка, районният съд приел, че при издаването на АУАН и НП не са спазени
всички изискванията на ЗАНН, като АНО не е отразил и още повече не е изследвал
получаването на кредитното известие, като елемент от състава на нарушението.
Съдът се е обосновал подробно, включително е посочил и относима съдебна
практика.
Посочената в
АУАН и НП като нарушена законова разпоредба на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС
предвижда, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него
кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по
този закон. Видно от разпоредбата е, че задължението за отразяването в дневника
за покупки се отнася до получени кредитни известия. Следователно, необходим
елемент от изпълнителното деяние в случай на нарушаване на разпоредбата е
фактът на получаването на известието.
В тази връзка,
задължение на административнонаказващия орган е да установи факта на получаване
от лицето на кредитното известие. В случая и в АУАН, и в НП липсват констатации
за датата на получаване на кредитното известие по т. 1 и т. 2. В тези актове
единствено общо е цитирана законовата разпоредба – “не е отразило“, но не е
установено получаване от дружеството на данъчен документ – кредитно известие.
Обективното
задължение за отразяване на КИ в дневника за покупките е обусловено от
получаването на тези счетоводни документи от регистрираните лица, което
обстоятелство следва да бъде установено и което е в доказателствената тежест на
данъчните органи. В писмените доказателства липсват такива за получаване на
кредитните известия по процесното НП.
Настоящият
касационен състав изцяло се споделя изводите на РС Пловдив, че получаване на
кредитното известие е елемент от състава на нарушението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и санкционирано по чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, което е следвало да бъде
установено от АНО. С тези аргументи касационният състав счита за неоснователни
възраженията на касатора, че съставомерността се обуславя от качеството на
регистрираното лице.
От друга страна,
не се спори, че кредитното известие е отразено в период - м. януари 2021 година
по инициатива на наказаното лице, като в резултат на това е коригиран данъка за
внасяне. Следователно, като краен резултат, в случая няма ощетяване на фиска
чрез внасяне на ДДС в размер по-малък от дължимия, а само несвоевременност
ползване на данъчен кредит, за което се дължат съответните лихви, които
обезщетяват държавата. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по
дело С-259/12 на СЕС, съгласно което в случаи от вида на разглеждания националната
юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е
отстранено, неговата тежест, както и дали размера на наложената санкция не
надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на
правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно
облагане.
С оглед на
гореизложеното, като е отменил наказателното постановление, районният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода
на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, такива
следва да бъдат присъдени на ответника по касационната жалба, те се
констатираха в размер на 600 лв.
Така мотивиран и
на основание чл.221, ал.1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 856 от 26.04.2022 г. по
Административно наказателно дело № 20225330200861 по описа за 2022 година на
Районен съд Пловдив /тълкувано с определение № 7122 от 11.11.2022 г/.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да
заплати на „Йоана 2013“ ЕООД, с ЕИК *********, разноските по делото пред
касационната инстанция в размер на 600 (шестстотин) лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: