№ 485
гр. Стара Загора, 21.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501543 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.127а
СК.
Настоящото въззивно дело е образувано по повод частна жалба от ПЛ.
В. Н. от гр.М., обл.В. против Определение № 260909/08.06.2021г.,
постановено по гр.д.№ 243/2021г. по описа на РС- К., с което съдът е върнал
насрещната му Искова молба и е прекратил производството по делото
относно нея, като е приел, че българският съд не е международно
компетентен да се произнесе по предявената молба по чл.127а от СК.
Ч.жалбоподател счита, че обжалваният акт е неправилен, необоснован и
незаконосъобразен поради постановяването му в нарушение със
съдопроизводствените правила, като в подкрепа на твърдението си излага
обстойни доводи, като констатира, че първоинстанционният съд не е взел
предвид висшия интерес на детето. Счита, че не са били обсъдени в цялост
други факти, които имат съществено значение относно крайния изход на
делото, а напротив съдът е обърнал внимание единствено на обстоятелството,
че детето пребивава в чужбина. Сочи се, че поведението на майката
неминуемо ще доведе до развитие у детето не синдром на родителско
отчуждение, което няма да бъде в негов интерес, а точно обратното- това
щяло да доведе до редица тежки рискове за бъдещото му развитие. Оплаква
се, че РС бил дал възможност на майката да продължи с действията си по
отчуждаване на детето от неговия баща. Моли се обжалваното Определение
да бъде отменено и делото да бъде върнато обратно на РС- К. за
продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от него
насрещен иск.
Препис от ч.жалбата е връчен на ответната страна, но в
законоустановения 1- седмичен срок по делото не е постъпил писмен отговор
1
и не е изразено становище по ч.жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и разпоредбите на закона, настоящият въззивен състав,
намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред РС- К. е било образувано по предявена от П.В.Н.
от с.Я., общ.М., обл.С. против ПЛ. В. Н. от гр.М., обл.В. молба с правно
основание по чл.127а от СК, с която е поискано съдът да даде разрешение
малолетното дете на страните М. П.Н. да пътува в чужбина от и до Република
И., без съгласието на своя баща ПЛ. В. Н., за срок до навършване на
пълнолетие, като за целта бъде разрешено издаването на паспорт/документ за
самоличност от паспортните служби. Твърди се, че детето е в шести клас за
учебната 2020-2021г. и учи в основно училище в гр.Л., че живее в И. със
своята майка, като при развода им родителските права върху детето
първоначално били предоставени на бащата, но тъй като същият не ги е
упражнявал и не отглеждал детето, с последвало влязло в сила Решение с
референтен номер 1852/2013 г., издадено на 24.11.2014г. от ординарен съд
във гр.Ф.- И. упражняването на родителските права /изключително
попечителство/ върху детето били предоставени на майката, като било
определено местоживеенето на детето, както и останалите мерки – издръжка и
режим на контакти. Независимо от факта, че детето живеело заедно със
своята майка в Република И., те имали роднини, с които поддържали
отношение в Република Б. и при първа възможност се връщали при тях. През
последните три години детето не било идвало в Б. поради обстоятелството, че
неговият баща не давал съгласието си за напускане на границите на Б. и за
връщането му в Република Б.. Ответникът ПЛ. В. Н. е депозирал писмен
отговор на молбата, като е депозирал и насрещен иск, с който е направил
искане пред РС да постанови решение, с което да измени определените с
Решение с реф. Номер 1852/2013г. от 24.11.2014г. от Ординарен съд- гр.Ф.,
Република И., мерки относно упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете. Счита, че е в интерес на детето да
осъществява личен контакт с баща си, а предвид изминалия период от време
на фактическото неизпълнение на режима и отчуждаващото поведение на
майката, били налице обстоятелства, даващи основание да се направи искане
за изменение на постановените мерки. Изцяло се оспорва основателността на
депозираната молба и се приема за недопустима, като се излагат обстойни
аргументи в подкрепа на твърдяното.
Постъпил е отговор в законоустановения срок на насрещната искова
молба, с който ищецът (въззиваем) П.В.Н. приема за недопустими
предявините претенции поради липса на международна компетентност на
българския съд, като се позовава на Регламент /ЕО/ №2201/2003г. на Съвета
от 27.11.2003г. относно подсъдността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската
отговорност.
С обжалваното в настоящото производство Определение, районният съд
2
е прекратил производството по делото, като е приел, че не е международно
компетентен да разгледа спора, тай като от твърденията на страните и
представените доказателства е видно, че обичайното местопребиваване на
детето е в Република И..
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
от правна страна, че частната жалба е подадена в законоустановения 1-
седмичен срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от
легитимирано лице, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява изцяло неоснователна и недоказана,
тъй като между страните по делото не се спори, че от 2009г. до настоящия
момент малолетното дете М. П.Н. живее със своята майка П.В.Н. в Република
И., с оглед на което и тъй като държавата И. е член на Европейския съюз/ЕС/,
следва да се приеме, че в случая е налице международен елемент и
отношенията, свързани с родителските права и тяхното упражняване,
попадат в приложното поле на Регламент (ЕО) №2201/2003г. на Съвета от
27.11.2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решение по брачни дела и делата, свързани с родителската
отговорност. Относно приложното поле на този регламент по споровете с
правно основание чл.127а от СК и по отправено от ВКС на Република Б.
преюдициално запитване в тази насока е постановено и Решение на Съда на
Европейския съюз от 21.10.2015г. по дело № С-215/15, съгласно което искът
на единия родител, с който се иска съдът да замести липсващото съгласие на
другия родител за пътуване на детето им извън държавата- членка по
неговото пребиваване и за издаването на паспорт на името на това дете
попада в приложното поле на Регламент ( ЕО) № 2201/2003г., въпреки че
съдебното решение, постановено по иска, ще трябва да бъде взето предвид от
органите на държавата- членка, на която въпросното дете е гражданин, в
рамките на административното производство за издаване на такъв паспорт.
Ето защо в настоящия случай компетентният съд следва да се определи по
правилата на този регламент. Съгласно чл.8, параграф 1 от посочения
регламент, съдилищата на държава- членка са компетентни по делата,
свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно
местопребиваване в тази държава- членка по времето, когато съдът е сезиран.
В случая е безспорно, че от най- ранна детска възраст и до момента
малолетното дете М. П.Н. живее в И. със своята майка(факт който се признава
и от двете страни по делото), поради което следва да се приеме, че именно
там е обичайното му местопребиваване по смисъла на горепосочената норма
на Регламента. В случая не са налице условията на чл.9 и чл.10 от Регламента
за изключване компетентността на италианския съд, тъй като не се касае нито
за правомерно местене на детето от една държава- членка на Европейския
съюз в друга и придобиване на ново обичайно местопребиваване там, нито се
касае за отвличане на дете, изразяващо се в неправомерното му отвеждане
или задържане от една държава- членка в друга. Не е налице и хипотезата на „
пророгация на компетентност” по смисъла на чл.12 от Регламента, тоест не е
налице условието носителите на родителската отговорност да са приели
3
компетентността на съдилищата в Република Б. изрично или по друг
недвусмислен начин.
Предвид горното въззивният съд намира, че първоинстанционният съд
правилно и законосъобразно е приел, че не е компетентен да се произнесе по
предявената молба и е прекратил производството по делото, поради което
обжалваното Определение следва да бъде потвърдено изцяло, ведно със
законните последици от това.
На основание чл.274, ал.4 във връзка с чл.280, ал.3, т.2 от ГПК,
настоящото въззивно Определение не подлежи на касационно обжалване.
Ето защо предвид гореизложените Мотиви и на осн. чл.274- 276 и сл. от
ГПК във връзка с чл.127а СК, въззивният ОС- С.З.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260909/08.06.2021 г., постановено
по гр.д.№243/2021г. по описа на Районен съд- гр.К., обл.С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4