Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.02.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Михаела
Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1004 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 154, ал. 1 във вр. с чл.
153, ал. 1 от ЗПКОНПИ.
Ищецът Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество (КОНПИ, преименува от Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество – КПКОНПИ, съгласно пар. 6, ал. 1
от ПЗР към Закона за противодействие на корупцията) излага в исковата молба и
уточняваща я молба (л. 798 и 799 от делото) следните обстоятелства за обосноваване
на искането: постъпило уведомление от СГП за привличане на ответника Д.Б.Х. като
обвиняем за престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1 и 7 от
НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ
(Понастоящем Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество, ЗОНПИ, Загл.
изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.); образуване на проверка за установяване на значително несъответствие на
имуществото на ответника за периода 14.11.2008 г. – 14.11.2018 г., което не е налично
при ответника към края на проверявания период и се претендира неговата
равностойност на основание чл. 151 от ЗПКОНПИ; установено значително несъответствие
в имуществото на проверяваното лице през проверявания десетгодишен период по
смисъла на чл. 107, ал. 2 във вр. с пар. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ и взето
решение от 16.10.2019 г. за налагане на обезпечителни мерки за обезпечение на
иска, последната от които след допускането им е наложена на 28.10.2019 г. Иска,
на основание чл. 153, ал. 1 и чл. 151 във вр. с чл. 142 ал. 2, т. 1 и чл. 141
от ЗПКОНПИ, да бъде постановено отнемане в полза на държавата на имущество на
стойност 153552.24 лева, от което:
- сумата в размер на 6279.70 лева, представляваща
левовата равностойност на 3210.75 евро, вноски направени от Д.Х. през 2010 г.
по разплащателна сметка № BG13 *****в УниКредит
Булбанк АД;
- сума в размер на 140000 лева, представляваща левова
равностойност на заемни средства, предмет на договор за заем по нотариален акт
за договорна ипотека № 37 от 2010 г., предоставени от проверяваното лице на М.и.ЕООД;
- сума в размер на 5000 лева, представляваща
левовата равностойност на 100 дружествени дялове, и предоставена за закупуване
на дружествени дялове от М.и.ЕООД;
- сумата в размер на 1955.83 лева, представляваща
левовата равностойност на 1000 евро, направена вноска през 2012 г. от Д.Х. по
разплащателна сметка № BG13 *****в УниКредит Булбанк
АД;
- сумата в размер на 316.71 лева, представляваща
превод от трето лице чрез Уестърн Юнион. Претендира и разноски.
Ответникът Д.Б.Х. в законоустановения
срок оспорва иска, възразявайки че: исковете са недопустими поради изтичане на
преклузивния срок по чл. 112 от ЗОНПИ за извършване на проверката и отсъствието
на несъответствие над 250000 лева за проверявания период, за част от който е
приложим ЗПКОНПИ (2012 г., отм.), евентуално неоснователни, тъй като: Комисията
не е отчела наличието на доход в размер на 159000 лева от законен източник в
началото на проверявания период; извършила е неправилна съпоставка на приходи и
разходи, респ. анализ на проверявания период и че той през 2006 г. и 2009 г. е
получил други доходи от законен източник - заемни средства от своята майка.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
следното от фактическа страна:
По делото се установява от
представеното уведомление, постъпило в Комисията на 08.11.2018 г., и постановление
за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 27.07.2018 г. на
следовател при Национална следствена служба (НСлС) по ДП № 120/2018 г. по описа
на НСлС, пр. пр. № 2688/2013 г. по описа на СГП, че ответникът Д.Х. е бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т.
2, т 1 и 7 от НК, затова че в периода от 14.03.2006 г. до 12.01.2009 г. в гр.
София, при условията на продължавано престъпление, в справки декларации за
данък върху добавената стойност, подадени до НАП – ТДД София град, офис Център,
на основание чл. 125, ал. 7 във вр. с ал. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 3 от ППЗДДС,
избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС в размер
на 133327.80 лева, за данъчните периоди от 14.03.2006 г. до 12.01.2009 г., като
потвърдил неистина относно размера на данъчния кредит на Д.С.ЕООД до 30.07.2008
г., и избегнал установяване на задължения в особено големи размери - 133327.80
лева, за данъчните периоди от 14.03.2006 г. до 12.01.2009 г., като приспаднал
неследващ се данъчен кредит в справки декларации за ДДС, подадени на основание чл.
125, ал. 7 във вр. с ал. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 3 от ППЗДДС в НАП – ТДД София град, офис Център.
Тъй като престъплението, за
което ответникът Д.Х. е бил привлечен като обвиняем, е предвидено в чл. 108,
ал. 1 от ЗОНПИ (Загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.), Комисията е
започнала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото
му с протокол № ТД10СФ/УВ -9225 от 14.11.2018 г. на директора на ТД на КОНПИ –
София (л. 71 от делото), която е обхванала период от 10 години назад, считано
от започването й на 14.11.2018 г. въз основа на посочения протокол.
По искане от Комисията,
направено след извършване на проверката, поисканите с него обезпечителни мерки
са допуснати с определение от 18.10.2019 г., постановено по гр. дело № С-70/2019
г. по описа на СГС, за които са представени съобщения за налагането им на 28.10.2019
г.
След налагането на
обезпечителните мерки, видно от известието за доставяне и протоколи от 14 и 25
ноември 2019 г., Комисията е осигурила възможността на проверяваното лице Д.Х.
да се запознае с материалите по производството и да направи възражения.
Ответникът не е представил декларация по чл. 136 от ЗОНПИ, но е подал възражения
относно наличното имущество в началния момент на проверявания период, в което
следвало да се включи получената от него продажна цена от А.ООД, реално предоставяните
от него заемни средства и получени такива от неговата майка през 2006 г. и 2009
г. съответно от 5000 лева и 25000 лева. Възраженията са обсъдени и с решение № 96
от 22.01.2020 г. Комисията е взела решение за предявяване на настоящите искове
за отнемане в полза на държавата от ответника на незаконно придобито имущество
на стойност 153552.24 лева.
От представените справки на АВп,
нотариални актове и договори се установява, че ответникът Д.Х. в началото на проверявания
период е притежавал в собственост ½ идеална част от УПИ XXII - 550, в
квартал 63 по плана на гр. София, местност Бояна, целият с площ от 880 кв. м, придобита
от него въз основа на договор за покупко-продажба по нотариален акт № 92 от
21.08.2006 г., и ½ идеална част от УПИ VI-643, в кв. 1104 по плана на КК
Слънчев бряг - Запад, урегулиран от 3024 кв. м, въз основа на договор за замяна
по нотариален акт № 51 от 29.09.2006 г. Въз основа на сключен между
съсобствениците на поземления имот, представляващ УПИ XXII - 550
плана на гр. София, местност
Бояна, договор за доброволна делба от 26.11.2008 г. ответникът е придобил, без
уравнение в дяловете, в изключителна собственост новообразувания от съсобствения
имот УПИ XXXI – 550, в квартал 63 по плана на гр. София, целият с площ от 440
кв. в., заедно с реалната част от 10 кв. м отредени за тупик. През време на
проверявания период той е придобил по наследяване от Д. М.и земеделска
реституция по решение № 1208 от 20.06.2012 г. на ОСЗ Пещера съответна идеална
част от гори и храсти в земеделска земя от 0.880 дка, девета категория,
местност Черешата, представляващ ПИ с идентификатор 02837.12.266 по КККР на гр.
Батак.
Към началния момент на
проверявания период ищецът, видно от справките от ТР на АВп и представените
договори за покупко-продажба на дружествените дялове, е притежавал търговски
дружества като изключителен собственик на капитала - Д.С.ЕООД, У.ЕООД и 3 - Еф
– Г.ЕООД. На последните две търговски дружества той е бил изключителен собственик
на капитала през целия проверяван период, а на Д.С.ЕООД през периода 14.11.2008
г. – 13.10.2009 г., когато въз основа на договор за покупко-продажба на дружествени
дялове от 13.10.2009 г. с нотариална заверка на подписите на страните ищецът е
продал на трето лице - Б.В., собствените си 50 дружествени дяла от по 100 лева
от дружеството на продажната цена от 5000 лева, удостоверена за заплатена със
сключения договор.
Установява се също и че през проверявания
период въз основа на договор за продажба на дружествени дялове от 04.11.2010
г., вписан в ТР на 01.04.2011 г., ответникът Д.Х. е придобил от И.И.притежаваните от последния 100 дружествени дяла от по 50
лева в М.и.ЕООД, учредено и вписано в ТР на 07.11.2001 г., за продажната цена
от 5000 лева. С договор за покупко-продажба на дялове от капитала на еднолично
дружество с ограничена отговорност от 12.10.2011 г., вписан в ТР на 17.10.2011
г., ответникът Д.Х. е продал така придобитите от него дружествени дялове в
дружеството на Р. К. за продажната цена от 5000 лева, равняваща се на тяхната
номинална стойност (100 дружествени дяла по 50 лева).
През проверявания период ответникът
Д.Х. е придобил и дружествени дялове от И.Е.ООД, с вписан капитал от 5000 лева,
разделени на 100 (сто) равни дяла, всеки с номинална стойност от 50 лева,
разпределен между ограничено отговорните съдружници в дружеството. Въз основа
на договор за покупко-продажба на дялове от капитала на дружество с ограничена
отговорност от 15.07.2010 г. той е придобил от Н.Н.2
дружествени дяла от по 50 лева в И.Е.ООД за продажната цена от 100 лева, а въз
договор от 29.07.2010 г. от И.С.- 3 дружествени дяла от по 50 лева в
дружеството, за цена от 150 лева.
Установява се от представени
справки от Отдел ПП при СДВР, че ответникът Д.Х. към началния момент и през
периода на проверката е притежавал в собственост и 4-ри леки автомобила –
автомобил Мерцедес 190Е с рег. № С **** ХН; автомобил Опел Омега с рег. № С
****СТ; автомобил Субаро XT с рег. № С **** СХ и автомобил Мерцедес Е 300Д с
рег. № С **** ХХ.
Представен е по делото и сключен
от ответника Д.Х. с М.и.ЕООД, чрез управителя И.И., договор
за учредяване на ипотека по нотариален акт № 37 от 04.11.2010 г. (л. 194 и сл. от
делото), в който е обективиран и сключен между същите страни договор за заем.
Съгласно последния ищецът е поел задължението да предостави на дружеството в
заем парични средства от 140000 лева до 09.11.2010 г., което следвало да се
удостовери с разписка, срещу задължението на дружеството да върне заетата сума
до 04.02.2011 г. За обезпечаване на вземането на ищеца по посочения договор за
заем дружеството е учредило ипотека върху 24 негови собствени недвижими имоти,
представляващи лозя в землището на с. Иречеково, Община Стралджа, Област Ямбол,
и други поземлени имоти в същото населена място, с обща данъчна оценка от
124021 лева. Част от тези имоти с договори за продажба по нотариален акт № 12
от 28.12.2010 г. и нотариален акт № 1 от 05.01.2011 г., сключени от И.И.– лично и в качеството му на управител на М.и.ЕООД, са
придобити от И.И., а върху друга част от същите е наложена
възбрана въз основа на обезпечителна заповед, издадена по т. дело № 11/2011 г.
по описа на Ямболски ОС за обезпечаване на предявени частични осъдително искове
от Р. Н. срещу дружеството за вземания по договор за заем от 01.05.2008 г., и
постановление от 18.05.2011 г. по изп. дело 407/2011 г. по описа на ЧСИ С.Я.с
рег. № 844 на КЧСИ и район на действие СГС за обезпечаване на вземания на ОББ
АД.
Така учредената договорна
ипотека е заличена въз основа на молба - съгласие от 24.07.2012 г. на ответника
Д.Х. с нотариална заверка на подписа от 10.07.2012 г. на нотариус Ц.С.с район
на действие на РС София (л. 175 – 192 от делото) поради погасяване на
задължението на М.и.ЕООД към него въз основа на договор за заем от 04.11.2010
г. За недействителността на молбата - съгласие поради неподписване й от ищеца,
изявлението на който се съдържа в нея, са предявени установителни
искове срещу Р. Н., И.И.и М.и.ЕООД по искова молба от
15.08.2018 г., по която е образувано гр. дело № 54528/2018 г. по описа на СРС,
ГО. За обосноваване на правния интерес от исковете е изложено и уговаряне на
нов срок за погасяване на задължението по договора за заем и е представено по
настоящото дело споразумение от 03.02.2016 г. по договор за заем от 04.11.2011
г. (горепосочения договор за заем е с дата 04.11.2010 г.) между ищеца и М.и.ЕООД,
представлявано от Р. К., за липсата на изпълнение по договор за заем от
04.11.2011 г., и уговаряне на нов падеж на изпълнение – 31.12.2020 г. Представено
е също и невлязло в сила решение от 31.03.2021 г. по гр. дело № 54528/2018 г.
по описа на СРС, ГО, с което исковете са уважени и за което не са представени
доказателства да е влязло в сила към приключване на съдебното дирене по настоящото
дело.
За получавани от ответника Д.Х.
приходи през релевантния период е разпитан пред настоящата инстанция св. Р.Р.-С.– майка на ответника Д.Х., които съгласно чл. 172 от ГПК съдът цени съобразно всички други данни по делото. Дадените показания не
установяват предоставянето на ищеца на посочените от нея парични средства
съответно от 5000 лева и 25000 лева, които тя е получила като цена по извършена
през 2007 г. или 2008 г. продажба на наследствен имот в кв. Банкя на гр. София,
именно през релевантния по производството период. Те установяват обаче даването
с дарствено намерение на спестени и взети от нея парични средства за внасяне на
определената на ищеца мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 3000 лева по
повдигнатото му обвинение, която не е спорно между страните, че е внесена.
По делото са представени и
приети заключения (основно и допълнително) на допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, крайните фактически изводи на които относно поставените задачи за
приходи, нетен доход, имущество и несъответствие съдът не възприема поради
достигане до тях от вещото лице при несъобразяване въз основа на специалните му
знания на дефинитивни разпоредби на ЗОНПИ и установената практика по правилно
тълкуване и прилагане на законовите разпоредби. Направените с тях анализ и
фактически изводи относно наличностите и движението по банкови сметки,
включително и относно преводите на парични средства от проверяваното лице и
трети лица, декларираните от ищеца доходи и извършени от него разходи през
релевантния период съдът след преценката им с другите доказателства –
препис-извлечения от банкови сметки, декларации, договори за продажба на дружествени
дялови и други, съгласно чл. 202 от ГПК, ги възприема. От същите се установява,
че към началния момент от проверявания период – 14.11.2008 г., по банкови
сметки на ответника Д.Х. са налични суми общо в размер на 1312.73 лева, от
които по разплащателна сметка в лева в УниКредит Булбанк с IBAN *** – 70.11 лева;
разплащателна сметка в евро в УниКредит Булбанк с IBAN *** – 431.29 евро, чиято
левова равностойност е 843.53 лева; разплащателна сметка в щатски долари в ПИБ
АД с IBAN *** – 259.78 щатски долара с левова равностойност 399.09 лева. Доходите
по данни от ТД на НАП, съгласно ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от 30.04.2009 г., са в
размер на 3492.00 лева, след данъчно облагане, включващи получени парични
средства от трудови правоотношения с Д.С.ЕООД и от платец ЕТ Б.-В.П.. Съдът
намира за правилен извода в основното заключение на експертизата за изключване
на получената от М.ЕООД цена от 159000 лева от продажбата на притежаваните от ответника
Д.Х. 250 равни дружествени дяла на обща номинална стойност 2500 лева в А.ООД и
представляващи 50 % от капитала на дружеството, извършена с договор за покупко
продажба на дружествени дялове от 30.07.2008 г. Плащането на уговорената по
договора продажна цена е удостоверено в договора, който има значението на
разписка в тази му част, е осъществено преди релевантния период и същата не е
установена като налично имущество (налични парични средства или вземания по
банкови сметки) към началото на тази период, поради което и тя не може да се
включи в приходите на проверяваното лице. Установяват се и получени доходи от
ответника от информационната система на НАП по декларираните такива в справки
по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ за 2010 г. и 2015 – 2016 г. в общ размер
от 1422.75 лева. По данни от подадена от ответника ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
2009 г. не е деклариран доход, като в част VII - Предоставени/получени заеми е
деклариран непогасен остатък към 31.12.2009 г. от предоставен паричен заем на К.ЕООД
през 2008 г. в размер на 47000 лева.
От анализа на данните от
събраните в хода на проверката и по настоящото производство доказателства,
извършен в основното заключение на експертизата, се установява, че са налице
различни по вид и размер доходи, приходи и източници на финансиране за
проверяването лице. За периодите 14.11.2008 г. – 31.12.2008 г. и 01 януари 2009
г. - м. април 2009 г. по данни от НОИ за ответника с осигурител Д.С.ЕООД е
начислен месечен облагаем доход/осигурителен доход съответно в размер на 480 лева
и 1040 лева или общо в размер на 1520 лева. През проверявания период ответникът
е получавал и парични средства по банкови сметки, чрез внасяне на същите от
него или от трети лица, както следва: 1) получен на 18.02.2009 г. превод по
срочен влог в евро в Юробанк България АД и с IBAN *** на 5459.94 евро, с левова
равностойност 10678.71 лева от Б.Х. – баща на ответника, видно от справки от
НБД Население; 2) парични средства за извършване на превод на 19.08.2009 г. чрез
системата Мъни Грам в размер на 1500 евро, с левова равностойност 2933.75 лева;
3) получени парични средства от трети лица, като на 14.02.2018 г. от И.А.Б.АД,
като агент на системата Уестърн Юнион, за сумата 316.71 лева и на 01.09.2009 г.
по разплащателна сметка в евро в ПИБ АД и с IBAN ***.00 евро, с левова равностойност
8367.04 лева, възлизащи общо в общ размер на 8683.75 лева; и 4) внесени от ответника
на каса парични средства по банкови сметки в УниКредит Булбанк АД през периода
2009 г. – 2012 г. общо в размер на 21623.16 лева. Превод на парични средства от
ответника по банкова сметка ***, чийто едноличен собственик на капитала е той,
по сметка в долари в ПИБ АД и с IBAN ***, е извършен на 12.05.2009 г. за сумата
в размер на 42000 щатски долара, с левова равностойност 59888.64 лева, с която
е извършен превод по сметка на Мюлер Боатс за сума в размер на 41800 щатски
долара с левова равностойност 59356 лева и с основание „закупуване на лодка“,
като липсват други данни въз основа на събрани в хода на съдебното следствие
доказателствени средства за преобразуване на постъпилите по сметката парични
средства, респ. за придобиване на плавателно превозно средство. През периода
2008 – 2010 г. ответникът е получил и доходи от възнаградителна лихва по банкови
сметки в Банка Пиреос България АД, Юробанк България АД и УниКредит Булбанк АД
общо в размер от 173.77 лева. Вземанията на ответника за налични парични средства
по банкови сметки към края на проверявания период възлизат общо в размер на 771.35
лева (така стр. 31 от основното заключение на експертизата).
През релевантния период
ответникът е получил и приходи от продажба на дружествени дялове в търговски
дружества в общ размер от 10000 лева. Приходи в размер на 5000 лева са получени
от продажбата на придобитите преди този период дружествени дялове в Д.С.ООД и
5000 лева от продажбата на придобити дружествени в М.и.ЕООД, стойността на които
не се установява да е различна от счетоводната такава и установената такава с
експертизата по производството.
При така установените данни,
включително и за получените доходи за внасяне на определената по наказателното
производство МНО „парична гаранция“ от 3000 лева, общият размер на доходите,
приходите и източници на финансиране, съобразявайки легалната дефиниция на
понятието по пар. 1, т. 2 от ДР на ЗОНПИ и установеното по тълкуването и прилагането
на законовите разпоредби, възлиза на 124729.26 лева.
От заключенията на експертизата
и представените доказателства се установява, че извършените от ответника
разходи през периода от 14.11.2008 г. - 14.11.2018 г. възлизат общо в размер на
сумата от 59016.32 лева - сбора на разходите по основното заключение на експертизата
от 53766.32 лева и разходите за закупуване на дружествените дялове в търговски
дружества М.и.ЕООД и И.Е.ООД от 5250 лева. Общият размер на разходите за
издръжка за едночленно семейство на проверяваното лице Д.Х. – неженен, по данни
на Национален статистически институт през релевантния период възлиза на 47023.94
лева. Извънредните разходи за същия период са: 1) разходи за пътувания и
престой в чужбина в размер на 4916.19 лева; 2) разходи за платени местни данъци
и такси в размер на 1826.19 лева и 3) разходи за закупуване на дружествени
дялове в търговски дружества в размер на 5250 лева.
При така установените данни
размерът на нетните доходи на ответника през релевантния период, след
приспадане от общия размер на приходите от 124729.26 лева на общия размер на
разходите от 59016.32 лева, възлиза на 65712.94 лева.
Наличното имущество към края на
проверявания период, извън придобитото от ответника преди този период и през
него въз основа на делба и наследяване, включва: 1) стойността на дружествените
дялове в И.Е.ООД – 250 лева; 2) наличните паричните средства по банкови сметки
– 771.35 лева, и 3) внесените по МНО „парична гаранция“ парични средства – 3000
лева, което възлиза общо в размер на 4021.35 лева.
Други релевантни за спора
доказателства не са представени.
При така установените факти
съдът приема от правна страна следното.
Предявени са искове по чл. 154,
ал. 1 във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, които са допустими и са изпълнени
специалните изисквания на закона. Внесеното искане за отнемане на незаконно
придобито имущество е против ответника Д.Х., който е привлечен като обвиняем за
престъпление, посочено в чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗОНПИ, като искането е
предшествано от: проверка, започнала и осъществена въз основа на акт на
директора на компетентната териториална дирекция, поради привличане на
ответника като обвиняем за посоченото престъпление; производство по неговото
обезпечаване и решение на Комисията по чл. 140, ал. 2, т. 2 от ЗОНПИ за предявяване
на искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество,
въз основа на което същите са предявени в законоустановени срок от налагане на
обезпечителните мерки.
Наведените от ответника Д.Х.
възражения за недопустимост на производството, по които съдът следва да се
произнесе преди разгледа материалноправния спор по същество, са неоснователни.
Регламентираният в чл. 112, ал. 1 и 2 от ЗОНПИ срок на проверката за
установяване на незаконно придобито имущество от Комисията има препоръчителен
характер, а не преклузивен такъв, както относно съществуването на субективното
материално право на държавата за отнемане на имуществото, така и относно
възникването и надлежното упражняване на правото на иск за неговата защита.
Съображенията са, че възникването на субективното материално право на държавата
за отнемане на имуществото, респ. на правото на иск за неговата защита, е
обусловено от осъществяване на фактически състав, регламентиран във всеки един
от законите за гражданска конфискация на имуществото, част от който е
извършване на проверка от Комисията, а присъщото за нормативно установените
преклузивни срокове е, че те започват да текат от възникването на правото,
съществуването на което се прекратява с изтичането им, и неблагоприятните
последици от изтичането им са изрично предвидени в закона. Срокът за проверка
не започва да тече от възникването на субективното материално право на
държавата, нито от възникването на правото на иск за неговата защита, което държавата
упражнява чрез своя процесуален субституент - Комисията. Той е относим само към
проверката, в рамките на която би могло да се достигне до извод за наличие на материалноправните
предпоставки за съществуване на правото на държавата за отнемане на имуществото,
възникнало в период преди проверката, но неспазването му няма правна значимост
за съществуването на субективното право на държавата, респ. на правото на иск
за неговата защита от процесуалния й субституент, последният елемент от
фактическият състав на което е решението на Комисията за предявяване на иска –
арг. от чл. 140, ал. 2, т. 2 от ЗОНПИ. Целта на този срок е да гарантира ненакърняването
на правата и законните интереси на проверяваните лица чрез осъществяване на
проверката в разумен период от време и да стимулира упражняването на
правомощията на Комисията, респ. изпълнението на задълженията на длъжностните й
лица, в същия този срок, поради което неспазването му не опорочава съответното
действие. Аргумент за инструктивния характер на срока на проверката е също и
регламентираният в чл. 152 от ЗОНПИ абсолютен давностен срок за погасяване на
субективното материално право на държавата за отнемане на имуществото, започващ
да тече от датата на неговото придобиване. В този смисъл и Тълкувателно решение
№ 1 от 4.06.2020 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС.
Неоснователно е и възражението
на ответника за недопустимост на исковете поради липсата на констатирано от
Комисията несъответствие по пар. 1, т. 3 от ЗИД на ЗОНПИ над 250000 лева за
проверявания период, за част от който е приложим ЗПКОНПИ (2012 г., отм.).
Проверката от Комисията е започнала на 14.11.2018 г., т.е. при действието на ЗОНПИ
(обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., в сила от 6.03.2018 г., загл., изм. - ДВ,
бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.), като значителното несъответствие от
150000 лева по смисъла на дефинитивната разпоредба на пар. 1, т. 3 от ЗИД на ЗОНПИ
е приложимо за целия проверяван период и подлежи на пълно и главно доказване в
настоящото производство от процесуалния субституент на държавата, като
предпоставка за възникване на претендираното от нея право за отнемане на
имуществото на ответника. Тази предпоставка е относима към материалноправния
спор по същество, а не към допустимостта на предявените искове.
Уважаването на така предявените
искове се предпоставя от кумулативното наличие на следните материалноправни
предпоставки: лицето, с когото останалите проверявани правни субекти са в
граждански брак или във фактическо съжителство на съпружески начала по смисъла
на определителната разпоредба, уредена в пар. 1, т. 18 от ДР на закона, или са
негови непълнолетни деца, съответно юридически лица, които са контролирани от
проверяваното лице, през проверявания период да е привлечено като обвиняем за
престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108, ал. 1 от ЗОНПИ; през
проверявания период да е налице значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице по смисъла на дефинитивната разпоредба на пар. 1, т. 3 от ДР
на ЗОНПИ, т. е. да е налице несъответствие между имуществото и нетния доход,
надвишаващ 150000 лева за целия проверяван период; въз основа на доказателствата
по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от
проверяваното лице имущество е от незаконен източник, като съгласно чл. 107,
ал. 2 от закона, обосновано е онова предположение, когато се установи значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице; имуществото да е придобито
в срока по чл. 112, ал. 3 от ЗОНПИ – в период от 10 години назад считано от
датата на започване на проверката, и имуществото да не е придобито със законен
източник на средства.
Първите четири материални
предпоставки следва да бъдат установени от ищеца - процесуалния субституент на
държавата, чрез пълно и главно доказване съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, а на
ответника принадлежи процесуалното задължение да установи, че имуществото, което
е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход. В този
смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно решение
№ 7 от 30.06.2014 г. по тълк. дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които неустановяването
на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното
предположение, а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по
несъмнен начин.
За правилното тълкуване и
прилагане на ЗОНПИ е формирана константа съдебна практика на ВКС, постановена
по реда на чл. 290 от ГПК (решение № 97/18.05.2018 г. по гр. дело № 3224/2017
г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 137/02.11.2018 г. по гр. дело № 2507/2017 г.
на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 83/20.07.2020 г. по гр. дело № 4939/2017 г. на
ВКС, ГК, IV г. о., и други), разрешенията в която са възприети и в тълкувателните
разрешения, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. дело №
4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Настоящият състав на съда напълно споделя
разрешенията, дадени в така формираната практика, част от която е и задължителна
за провоприлагащите органи, поради което и ги излага като мотиви на съдебния си
акт.
В нея е разяснено, че приход е всяко постъпление на имуществено благо в
патримониума на правния субект, а разход - всяко напускане на имуществено благо
от същия патримониум. Задължение да отчитат приходите и разходите си имат само
търговците и другите физически и юридически лица, които по закон са длъжни да
водят счетоводство. Останалите лица не са длъжни да отчитат и доказват нито приходите,
нито разходите си. Приходи и разходи не подлежат на отнемане по никакъв ред. Доход
са имуществените блага, с които се увеличава патримониума на лицето в резултат
на получените приходи от отделна дейност и извършените разходи, свързани с
осъществяването на дейността. Доходите могат да бъдат законни и незаконни,
доколкото са свързани с определена дейност, която може да е забранена със закон
(дейността може да е абсолютно забранена, да е подчинена на особен режим, който
позволява само на определени лица да я извършват или да е забранено извличането
на доход от тази дейност) или незабранена. Само доходите от забранена със закон
дейност са незаконни (те са краен брой, тъй като са изрично и изчерпателно
посочени в действащите към съответния момент закони), всички останали доходи от
всякакви възможни дейности са законни (те са неизброими). Затова доход може да
бъде отнет само на основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК, когато той произтича
от надлежно установено по реда на НПК престъпление, ако придобитото чрез престъплението
(според терминологията на НК) не подлежи на връщане или възстановяване. На това
основание по наказателноправен ред може да бъде отнета равностойността на придобитото
чрез престъплението, ако то липсва или е отчуждено.
На основание чл. 4 от ЗОПДИППД (2005 г., отм.), т. е. по гражданскоправен
ред не може да бъде отнет доход, а имущество (придобито от престъпна дейност).
По гражданскоправен ред на основание чл. 4 от ЗОПДИППД (2005 г., отм.) на отнемане
подлежи имущество - при наличието на обосновано предложение, че неговото
придобиване е свързано с престъпната дейност на лицето. На отнемане по реда на
този закон и последвалите го закони обаче подлежи налично имущество, което
съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица. Имущество,
което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от
него: ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях; а ако е
отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото
имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; а ако
отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“.
Не са от забранена със закон дейност, т. е. законни са не само някои от
посочените в пар. 1, т. 2 от ДР на ЗОНПИ доходи, но също и: недекларираните
доходи (всички декларирани за нуждите на данъчното облагане доходи се
предполага да са законни); посочените и внесени по митническа декларация доходи
също са законни, когато има данни проверяваният да е работил, макар и неофициално,
в чужбина, но същите (или част от тях) може да са незаконни, ако напр. проверяваният
е осъден за квалифицирана контрабанда; законни са също и доходите от полагане
на труд или осъществяване на стопанска дейност в т. нар. „сива икономика“;
доходите от гадателство, лична проституция и други дейности, които не всеки е
готов да признае, че е извършвал.
Източниците на финансиране може да бъдат собствени и привлечени: собствени
са наличното имущество и доходите (приходите минус разходите за осъществяването
на дейността), а привлечени са кредитите (заеми) и субсидиите (безвъзмездни
помощи) или даренията (грантове). Не винаги източникът на финансиране е източник
на забогатяване. Източник на забогатяване не може да е нито наличното имущество
(то се трансформира в новопридобитото), нито кредитите, защото с получаването
им възниква задължение за тяхното връщане. Източникът на финансиране е
незаконен, ако доходът е незаконен. Във всички останали случаи източникът на финансиране
е законен. Кредитът е законен източник на финансиране, но получаването му не
обогатява кредитополучателя. Кредитът обяснява временното превишение на
придобитото имущество над дохода. Забогатяване ще е налице, когато кредитът
бъде върнат от доходи или безвъзмездни помощи и дарения. Ако кредитът още не е
върнат или бъде върнат от осребряване на придобитото или друго налично
имущество, няма да е налице забогатяване.
Придобито имущество са всички имуществени блага, които субектът някога е
притежавал; а отчуждено имущество е придобито имущество, което в последствие е
напуснало патримониума на собственика, тъй като е преминало в собственост на
друго лице (чрез сделка, по давност или публичен акт с отчуждително действие).
Преобразувано имущество е имуществено благо, което в резултат на фактически или
правни действия е трансформирано в друго имуществено благо. Притежавано
имущество е придобито имущество, което продължава да се намира в патримониума
на субекта, тъй като не е отчуждено или изоставено, нито е потребено, обезценено
(в т. ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Непритежавано е
имущество, което е било придобито, но вече е напуснало патримониума на лицето,
тъй като е отчуждено, изоставено, потребено, обезценено (в т. ч. повредено или
изхабено), унищожено или погинало. Притежаваното имущество има придобивна
стойност, която показва какъв паричен ресурс е вложен за неговото придобиване,
както и стойност при отчуждаване, която показва какъв паричен ресурс е получен
при отчуждаването му (след приспадане на разходите за подобрения). На основание
чл. 141 от ЗОНПИ, т. е. по гражданскоправен ред не може да бъде отнет доход, а
имущество (което е незаконно придобито). Незаконно придобито може да е само
имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица
през проверявания период, което е налично в края на този период. Не може да се
установява незаконност на която и да било част от имуществото, което проверяваното
и свързаните с него лица са притежавали в началото на изследвания (за всяко от
тях) период. В пар. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ е посочено значението на понятието
„значително несъответствие“ - онзи размер на несъответствието между имуществото
и нетния доход, който надвишава 150000 лева за целия проверяван период (а не година
по година, в какъвто смисъл са извършените изчисления от Комисията). В мотивите
на решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело № 6/2012 г. на Конституционния
съд на Република България, е прието, че на изследване подлежи имуществото, с което
проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период,
увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно
предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време
разходи и възникналите задължения.
На отнемане по реда на този закон също подлежи налично в края на изследвания
период имущество, което съществува в патримониума на проверяваното или
свързаните с него лица. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното
лице не може да бъде отнето от него - ако то се намира у свързани лица, отнема
се от тях. Ако в края на изследвания период лицето притежава незаконно придобито
имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване
или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена, отнема се
съответната равностойност към този момент. Не може да се отнеме равностойността
на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края
на изследвания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че
равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в
придобиването на друго имущество до изтичането на този период. Когато придобито
през изследвания период имущество е отчуждено възмездно, тези обстоятелства
могат да имат правно значение само доколкото има разлика между придобивната
стойност и стойността при отчуждаването: ако придобивната стойност е по-висока,
разликата е разход, а ако стойността при отчуждаването е по-висока, разликата е
доход. Дали този доход е законен ще се установи, след като бъде преценен
размерът на превишението, ако е налице такова в края на изследвания период.
В случая се установи, че ответникът Д.Х., с когото останалите проверявани
правни субекти са юридически лица, които са контролирани от него съгласно пар.
1, т. 6, б. „а“ от ДР на ЗОНПИ през проверявания период, е бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 и 7 от НК, попадащо
сред изброените в чл. 108, ал. 1 от ЗОНПИ. Не се установи обаче при пълно и
главно доказване от ищеца КОНПИ да е налице притежавано от него имущество към
края на проверявания период, при което да е налице значително несъответствие по
смисъла на дефинитивната разпоредба на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.
От анализа на събраните в хода на съдебно дирене доказателствени средства
се установи, че получените от ответника приходи през периода 14.11.2008 г. –
14.11.201 г. са общо в размер на сумата от 124729.26 лева, формирана от: 1) 1312.73
лева – налични парични средства по банкови сметки на ответника Д.Х.; 2) 3492.00
лева - доходи по данни от ТД на НАП, съгласно ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от
30.04.2009 г.; 3) 1422.75 лева - доходи по справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73
от ЗДДФЛ за 2010 г. и 2015 – 2016 г.; 4) 1520 лева - доходи за периодите
14.11.2008 г. – 31.12.2008 г. и 01 януари 2009 г. - м. април 2009 г. по данни
от НОИ; 5) 10678.71 лева – постъпили на 18.02.2009 г. парични средства по
влогова сметка на ответника в Юробанк България АД; 6) 2933.75 лева – внесени от
ответника парични средства за извършване на 19.08.2009 г. на превода й чрез платежна
система Мъни Грам; 7) 8683.75 лева – получени по банкови сметки на ответника парични
средства от трети лица; 8) 21623.16 лева – внесени от ответника парични
средства по негови банкови сметки; 9) 59888.64 лева – постъпили с превод от
ответника парични средства по банкова сметка ***, контролирано съгласно дефинитивната
разпоредба на пар. 1, т. 6, б. „а“ от ДР на ЗОНПИ юридическо лице; 10) 173.77
лева – възнаградителна лихва по банкови сметки за периода 2008 – 2010 г.; 11)
10000 лева – стойността на продадените през периода дружествени дялове в
търговски дружества, за която не е установено да е различна от вписаната в счетоводните
книги на същите и установена от заключенията на експертизата, и 12) 3000 лева –
получените в дарение средства за внасянето им по определената в наказателното
производство МНО „гаранция“.
Както бе посочено, за целите на закона не следва да се преценява дали
даден доход, приход или източник на финансиране е законен или не, ако това
обстоятелство не е установено по несъмнен начин (напр. с влязла в сила
присъда). От съществено значение е законността на придобитото от ответника през
проверявания период имущество, но след като се установи значително
несъответствие по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. По тази причина, в доходите,
приходите или източници на финансиране (нар. общо приходи) на проверяването
лице са включени всички суми, които са постъпили като авоари по неговите и свързаното
с него юридическо лице - У.ЕООД, банковите сметки, както и тези по дарение и от
продажба на дружествени дялове (до края на проверявания период).
Когото проверяването лице изцяло контролира, (като единствен принципал)
дадено търговско дружество, тъй като изцяло притежава неговия капитал – арг.
чл. 145, ал. 2 от ЗОНПИ, придобитите от това капиталово дружество доходи трябва
да се включат в приходната част на проверяваното лице – физическо лице. Затова
и постъпилата по банкова сметка ***ски долара, с левова равностойност от 59888.64
лева, се включва в приходната част на ответника през проверявания период.
Не се включват в приходната част обаче доходите от продажбата на дружествени
дялове в търговско дружество преди проверявания период и заемните средства,
предоставени от ответника на трети лица преди този период. Плащането на уговорената
по договора за покупко-продажба на дружествени дялове в А.ООД от 30.07.2008 г. продажна
цена е удостоверено в договора, който има значението на разписка в тази му
част, е осъществено преди релевантния период и получените от него преди този
период парични средства не са установени като налично имущество (налични парични
средства като движими вещи или вземания по банкови сметки) към началото на периода,
поради което и същите, представляващи цената по договора, не могат да се включат
в приходната част на проверяваното лице. Не могат да се включат в приходната
част и заемните средства, предоставени от ответника на трети лица. Заемният
ресурс едновременно представлява както приход, така и разход, тъй като трябва
да бъде възстановен, поради което, ако заемът не е възмезден, какъвто несъмнено
е този по договора за заем от 04.11.2000 г. (сключен също преди проверявания
период), салдото винаги е „0“, поради което тези суми не трябва да се включват
нито в приходната, нито в разходната част.
При така приетите за установени правнорелевантни факти съдът достига до
извода, че през проверявания 10-годишен период проверяваното лице е получило
приходи общо в размер на 124729.26 лева.
Установи се и че обичайните разходи на „семейството“ на ответника, по смисъла
на дефинитивната разпоредба на пар. 1, т. 9 от ДР на закона, за проверявания
период възлизат на сумата от 47023.94 лева, а извънредните разходи на сумата
11992.38 лева, които включат сумите: 1) 4916.19 лева - разходи за пътувания и
престой в чужбина; 2) 1826.19 лева - разходи за платени местни данъци и такси,
и 3) 5250 лева - разходи за закупуване на дружествени дялове в търговски дружества,
на които се установява и да възлиза стойността им. Следователно, за
проверявания период ответникът е извършил обичайни и извънредни разходи общо в
размер на сумата от 59016.32 лева.
Нетните доходи по смисъла на пар. 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ следователно
възлизат на сумата 65712.94 лева, получена след приспадане от общия размер на
приходите от 124729.26 лева на общия размер на разходите от 59016.32 лева.
Както бе посочено, в имуществото по смисъла на пар. 1, т. 4 от ЗОНПИ не
се включват разходи за придобиване на движими и недвижими вещи, дружествени дялове,
акции и други имуществени блага, а самите материални блага. Паричните средства,
които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани
в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на свързаните
с него лица, не формират превишение на имуществото, респ. не могат да обосноват
несъответствие и не подлежат на отнемане – арг. от чл. 141 и чл. 142, ал. 2 от
ЗОНПИ.
Затова в патримониума на ответника за проверявания период не следва да се
включват разходите за придобиване на дружествени дялове и други имуществени
блага, и сумите, с които ответникът като титуляр или принципал на титуляра се е
разпоредил с авоари по банковите сметки, а стойността на придобитите през проверявания
период и налични към края на този период авоари, недвижими и движими вещи. В
случая придобитото от ответника Д.Х. имущество, извън придобитото от него преди
проверявания период и през него въз основа на делба и наследяване, включва: 1)
250 лева - стойността на дружествените дялове в И.Е.ООД; 2) 771.35 лева - наличните
паричните средства по банкови сметки, и 3) 3000 лева - внесените по МНО
„парична гаранция“ парични средства, като сборът на тези суми възлиза на
4021.35 лева - стойността на имуществото по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на
ЗОНПИ през проверявания период.
Тъй като нормативната цел на закона, уреждащ т. нар. гражданската конфискация,
е насочена към отнемане на незаконно придобито имущество, което значително да
надвишава нетния доход, т. е. презюмира се, че проверяваното лице обективно не
е имало достатъчно законни доходи за придобиване на имуществени права на значителна
стойност, което трябва да възлиза общо (за целия проверяван период) над 150000 лева,
обстоятелството че придобитото имущество от ответника през целия проверяван
период е под тази сума, е основание да се отхвърлят предявените от КОНПИ
искове.
Неоснователността на исковете следва и от претендирането на равностойност
на парични средства, преминали през патримониума на проверяването лице. По арг.
от чл. 141 и чл. 142, ал. 2 от ЗОНПИ по гражданскоправен ред не може да бъде отнет
доход, респ. разход, а имущество (което е незаконно придобито). Незаконно
придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и
свързаните с него лица през изследвания период, което обаче е налично в края на
този период. Не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало
през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края
на изследвания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че равностойността
на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на
друго имущество до изтичането на този период. Следователно паричните средства,
които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са
трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването
лице и/или свързани лица, не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142,
ал. 2 от ЗОНПИ и не подлежат на отнемане.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното от ответника искане,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът КОНПИ следва да бъде осъден да му
заплати направените по производството разноски, възлизащи общо в размер на 2600
лева – 2500 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по представените договори
за правна помощ и съдействие, за което съдът намира за неоснователно наведеното
от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съобразявайки предмета на спора и
размера на възнаграждението по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, и 100 лева за възнаграждение за вещо
лице.
Ищецът, на основание чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ, дължи и държавна такса по
производството, възлизаща на сумата от 6142.09 лева. В този смисъл и определение
№ 2833 от 4.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3948/2023 г. на ВКС, ГК, III г. о.
По изложените
съображения Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от КОМИСИЯ за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с адрес: гр. София, пл.*****, против Д.Б.Х., ЕГН **********,***, и
настоящ адрес ***, искове с правно основание чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 153,
ал. 1 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата равностойността на следното имущество
на обща стойност от 153552.24 лева, както следва:
- сума в размер на 6279.70 лева, представляваща левовата равностойност на
3210.75 евро, вноски направени от Д.Х. през 2010 г. по разплащателна сметка №
BG13 *****в УниКредит Булбанк АД;
- сума в размер на 140000 лева, представляваща левова равностойност на заемни
средства, предмет на договор за заем по нотариален акт за договорна ипотека №
37 от 2010 г., предоставени от проверяваното лице на М.и.ЕООД;
- сума в размер на 5000 лева, представляваща левовата равностойност на
100 дружествени дялове, и предоставена за закупуване на дружествени дялове от М.и.ЕООД;
- сумата в размер на 1955.83 лева, представляваща левовата равностойност
на 1000 евро, направена вноска през 2012 г. от Д.Х. по разплащателна сметка №
BG13 *****в УниКредит Булбанк АД;
- сумата в размер на 316.71 лева, представляваща превод от трето лице
чрез Уестърн Юнион.
ОСЪЖДА КОМИСИЯ за отнемане на незаконно придобитото имущество, с адрес:
гр. София, пл.*****, да заплати на Д.Б.Х., ЕГН **********,***, и настоящ адрес ***,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 2600 лева, представляваща разноски по
производството.
ОСЪЖДА КОМИСИЯ за отнемане на незаконно придобитото имущество, с адрес:
гр. София, пл.*****, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 157,
ал. 2 от ЗОНПИ сумата 6142.09 лева, представляваща дължима държавна такса по
производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова