Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260412
гр. Пловдив 19.10.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на девети октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОРЯЗОВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА КАЛЧЕВА , като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4853/2020г. по описа на ПРС, ХVІІ наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№20-1030-004029 на М.М.-***група на
Сектор към ОДМВР - Пловдив, с което на С.Н.Т. ЕГН********** е
наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 750 /седемстотин и петдесет / лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца за извършено от него нарушение на чл.21ал.1
от З Дв.П.
Жалбоподателят – Т. моли Съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление по
съображения, изложени в жалбата ,като счита същото изцяло за незаконосъобразно
и неправилно .Като алтернативно ,моли съда да приложи чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна- сектор ПП и КАТ -
Пловдив –редовно уведомени за съдебно заседание
не изпращат представител .
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА -подадена е от нарушителя и това направено в срок,а разгледана по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разпитаният като свидетел актосъставителя –С.В. –заявява,
че поддържа констатациите в акта .При него е дошла снимка от техническо средство
.Във връзка с констатациите е поканен собственика на колата да попълни
декларация кой е водача на колата След което му е съставен АУАН и му е представен видеоклипа.След което е
издадено и оспорваното в настоящето производство –наказателно постановление.
Така посоченото
нарушение било установено от TFR1-M №546.В показанията си В. описва начина на установяване на
нарушението и съответно последващия начин на съставяне на АУАН. Показанията се
възприемат от съда ,като се отчита,че В. не е установил в лично качество
нарушението , а е съставил АУАН въз основа на снимката от техническото
средство.Като показанията отразени в АУАН съответстват на отразеното в
снимката.
В преписката окомплектована от Сектор „ПП“ при ОД
МВР-Пловдив е приложен протокол за използване на АТСС от дата
21.04.2020г.,касаещ настоящето техническо средство,удостоверение за одобрен
тип средство за измерване,протокол
№4-32-20 за проверка на мобилната система /последваща проверка/ от
13.03.2020г.,снимков материал от клип №11204 TFR1-M №546 от дата 16.04.2020г. ,справка
за регистрация на автомобил,два броя декларации по чл.188 от ЗДвП,както от
собственика И. Н. ,така и от ползвателя на автомобила към дата 16.04.2020г-С.Т.,както
и два броя заповеди от сектор „Пътна полиция“ относно компетентността на
издаващите АУАН и НП.
До тук изводите които могат да се направят е ,че всякакви
съмнения относно техническото състояние
на радара ,с който е извършена конкретната проверка са напълно опровергани и се явяват в този
смисъл несъстоятелни.От снимковия
материал на техническото средство ,а
именно в клип 11204 е видно ,че на
16.04.2020г в 10.51ч.лек автомобил РВ 6269 КТ се е движил със скорост 110 км
/ч. Като в АУАН е отчетен и съответния толеранс,досежно скоростта.Няма спор
относно водача на лекия автомобил на посочената дата -16.04.2020г ,а именно С.Т..Както
по-горе беше посочено и собственика и ползвателя на автомобила са попълнили
декларации по чл.188 от ЗДП в тази връзка.Тези доказателства и обсъдените
по-горе писмени доказателства потвърждават изцяло и категорично описаното в
АУАН и НП нарушение.А в този смисъл не се оспорва и от жалбоподателя.
Съдът
намира за безспорно установено, че е реализиран състава на чл.21 ал.1 от Закона
за движение по пътищата , тъй като на 16.04.2020г.-С.Т.
е управлявал в населено място лек автомобил ,като се е движил със скорост -110
км/ч при разрешена такава от 50 км/ч.
Както в АУАН бл.№510728 от дата 07.05.2020г.,така
и в оспорваното наказателно постановление е описано при пълно съответствие на
обстоятелствата при които е извършено нарушението, неговата квалификация
–текстово и цифрово.Няма разминаване и с
волята на законодателя.Спазени са разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно
изискуемите реквизити за дата ,място и описание на нарушението като
обстоятелства и като правна квалификация.В тази връзка несъстоятелно е
твърдението на жалбоподателя,че няма изчерпателно описание на мястото на
извършване на нарушението.Както в АУАН,така и в НП това е описано по идентичен
и максимално точен начин-а именно „в гр.Пловдив ,бул.“Асеновградско шосе „ срещу
№1 в посока гр.Асеновград“.Описанието не е нито произволно,нито неясно .С оглед на
изискванията на чл.6 и 27 от ЗАНН, същите са спазени .В тези разпоредби е очертана рамката на съставомерното
поведение и неговите елементи,което го прави или не –нарушение и определя
съответното наказание,именно предвид това нарушение. Съответно кое деяние е нарушение ,както и възоснова на
какво се определя наказанието. Спазени
са и разпоредбите на чл.42 т.3 и
т.4 и чл.57ал.1т.5 от ЗАНН-какво точно следва да съдържа акта и наказателното постановление- Посочена е
конкретната скорост ,както и отчетен съответния толеранс. Правилно на следващо място е определено и на основание
чл.27от ЗАНН наказанието – а именно съгласно разпоредбата на чл.182ал.1т.6 от ЗДвП :“ за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.“
Тоест наказанието е императивно определено и не подлежи
на преценка на административно-наказващия орган и е определено при спазване на
Закона.При проверката от съда ,при съставяне на
акта и при издаване на постановлението не са били допуснати процесуални нарушения .По-горе бяха обсъдени
доводите на жалбоподателя, според които следва да бъде отменен НП ,както и това
,че същите се считат за неоснователни от съда.Не на последно място в жалбата се
сочи също така,че никъде /нито в АУАН ,нито в НП/ не били посочени доказателства за за извършено
ПТП от Т. .И в този смисъл според жалбоподателя не е доказана вината на
дееца.За да има пълнота ,съдът ще обсъди и това.Никъде нито в АУАН ,нито в НП
не се твърди за извършено ПТП от дееца ,така ,че няма как да бъдат навеждани
доказателства в тази насока.
Ето защо и съдът счита ,че конкретното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено,както и залегналото наказание в него .
Беше направено и алтернативно искане
от страна на жалбоподателя за приложение на чл.28 от ЗАНН.В конкретния случай
следва да се преценяват всички обстоятелства ,които го характеризират .А именно
,касае се за превишаване на разрешената скорост с 57 км/ч .В населено
място,където трафикът е твърде интензивен,както и в конкретния час от деня.Не
на последно място се засягат обществени отношения свързани с нормалното
предвижване и безопасно такова .Като едно такова превишаване на скоростта се
явява прекомерно и опасно при възникване на ситуация изискваща екстрено спиране
или друга бърза реакция на пътя.Ето,защо няма как да се
иска приложение на разпоредбата за “ маловажност"-В чл. 28 от ЗАНН е
предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съдът прецени и личността
на нарушителя, а именно - видно от справка за нарушител, същия е водач без
нарушения .Това обстоятелство действително противостои на извършеното нарушение
и се явява една много добра характеристика за него като водач,спазващ правилата
до настоящия момент по ЗДвП.Но същата не е достатъчна ,нито изключителна
такава,че деянието –превишаване с 57км/ч. да се счете за
малозначително, което да изключва наличието на административно нарушение изобщо
предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК и чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН. В случай, не е налице
малозначителност на деянието,поради което и административно –наказващия орган
,не го е приложил .А ,такова не е налице и според настоящия състав и не е
налице основание на тази плоскост наказателното постановление да бъде отменено.
Мотивиран
от изложеното, Съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде ПОТВЪРДЕНО изцяло:
Ето защо и поради горните мотиви,
Пловдивския районен съд,
РЕ Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление №№20-1030-004029
на М.М.-***група на
Сектор към ОДМВР - Пловдив, с което на С.Н.Т. ЕГН********** е
наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 750 /седемстотин и петдесет / лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца за извършено от него нарушение на чл.21ал.1
от З Дв.П.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен
съд-Пловдив, по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П.
Вярно с оригинала!
Т.К.