РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Белоградчик , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20211310200065 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. М. В. от гр.Б., обл. В., ул. ”Т. м. ” № ..., с
ЕГН **********, срещу НП № 21-0242-000238/31.08.2021г. на Началник РУ-
Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което е санкциониран за извършени
нарушения: по чл.174 ал.3 от ЗДвП, като му е наложено наказание глоба в
размер на 2000,00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 2 години, на
основание чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП и по чл.147 ал.1 от ЗДвП, за което му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв. на осн. чл.185 от ЗДвП.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и не
законосъобразност на НП – отрича се вината и авторството на деянието, и се
твърдят допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
издаване на НП, като съдът е сезиран с молба да отмени наказателното
постановление. В с.з. жалбоподателят се явява лично и с упълномощен
представител, като поддържат жалбата, а в пледоарията на защитника се
навеждат доводи за недоказаност на част от обвинението – за направен
1
„отказ“ за изпробване с техническо средство за наличие на алкохол,
нарушаване регламента за отправяне лицето за медицинско изследване –
кръвна проба за алкохол, смесване на два отделни института – изследване на
кръвта за алкохол от една страна и за наркотични вещества от друга страна,
неясноти в изготвените писмени доказателства – протокол за изпращане за
изследване на кръв и самия АУАН и НП.
Въззиваемата страна, редовно призована за с.з. не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда,
съпровождащо препис ката, въззиваемата страна моли НП да бъде
потвърдено.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 01.05.2021 г., от служители на РУ-Белоградчик се провеждала СПО
– за употреба на алкохоли/или наркотични вещества при управление на МПС.
По този повод , пред самата сграда на полицията в града бил ситуиран наряд
от двама служители – мл. автоконтрольор Т. Т. и Д. М. - полицейски
инспектор в „ОП“ към управлението. Същите ок. 22.30 ч. спрели за проверка
лек автомобил м. “БМВ 330 Д“, с рег. № ВН 9279 АК, който се движел по пл.
„В.“ в гр.Б., срещу дом № ..., с посока към ул. ”К. Б. . ”. Свидетелите
установили самоличността на водача – жалбоподателят В. В. и извършили
проверка на документите му като водач на МПС и тези на самото МПС –
където лисвал такъв за преминат ГТП.
С оглед предмета на провежданата полицейска операция, свидетелят Т.
разяснил на В., че първо ще го изпробва с технич. средство за употреба на
алкохол. В. направил няколко опита да бъде изпробван с това средство /
Алкотест Дрегер 7510/, но изследването не се получавало и средството не
давало резултат / никакъв, не отчело въобще направените опити/. Т. тогава му
заявил, че ще трябва да направят и тест за употребени или не наркотици.
Жалбоподател отрекъл да е употребил такива, но провел теста. Той бил
положителен – оказало се , че В. бил употребил кокаин и бензодиазепини. Т.
указал на В., че следва по процедура да състави и съставил Протокол за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и Талон
2
за изследване съгласно Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване на такива
и на алкохол. В попълнения талон / Приложение №1 към чл.3 ал.2 от
посочената Наредба – но друга бланка/ , В. саморъчно написал „Отказвам“ в
графата за „приемам“ или „не приемам“ показанията от техн. средство или
теста. Съгласно вписаното в същия талон указание, В. бил придружен веднага
до ФСМП-Белоградчик от свид. Т. и друг служител на полицията. Там той
заявил, че няма да даде кръв за изследвания, което било надлежно
удостоверено в журнала на ФСМП-Белоградчик, респ. и самите откази – и за
даване кръв за проверка на алкохол и за наркотични вещества /две отделни
графи в журнала/ – удостоверени с подписите на В..
Предвид не проведеното изследване с техническо средство Алкотест
Дрегер и изричните откази от страна на В. да предостави кръвна проба, след
като се върнали в сградата на РУ-Белоградчик, Т. съставил три броя АУАН на
В. – за не сключена задължителна застраховка „ГО“, за управление на МПС
след употреба на наркотични вещества и третият, предмет на настоящето дело
– за не представяне МПС на задължителен ГТП и отказ за проверка с
техническо средство за установяване алкохол в кръвта и неизпълнение на
предписания по издаден талон за медицинско изследване / отказ да даде
кръвна проба/ - а именно АУАН по бланка Серия GA № 378286 от 02.05.21г. /
отразен в деловодната система на РУ-Белоградчик на 05.05.21г. под № в
регистратурата на полицията – „244“/. В този акт текстово били вписани две
само нарушения по ЗДвП – цифром квалифицирани по чл.174 ал.3 предл.1 и
чл.147 ал.1 от ЗДвП. В акта Т. вписал Д. М., като свидетел-очевидец,
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта. В. В.
подписал акта и приел копие от него / както и другите съставени му актове в
случая/. На 05.05.2021 г. В. депозирал пред АНО писмени възражения по акта,
в които отричал извършването на нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, като
твърдял, че не е отказвал проверка за алкохол с технич. средство, а протокол
за медицинско изследване на кръвта за алкохол – не му бил връчван. Молел
да не се издава НП по повод съставения акт. Тези възражения не били
намерени за основателни от АНО, за което изрично, писмено В. бил уведомен
с писмо.
Въз основа на съставеният от Т. на 02.05.2021г. АУАН е издадено
обжалваното НП № 21-0242-000238/31.05.2021г. на Началник РУ-
3
Белоградчик при ОД-МВР-Видин.
Ноторно известно на съда, е че по случая е имало образувано друго
наказателно производство по реда на НПК, срещу В. В. – за управление на
МПС след употреба на наркотични вещества/техни аналози, приключило с
осъдителен на В. съдебен акт, влязъл в законна сила.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
І. Относно обвинението към В., санкционирано като деяние по чл.174
ал.3 предл.1 от ЗДвП – съдът счита отправената към него жалба за
основателна.
В настоящия случай съдът приема за безспорно установено от
фактическа страна, че на посочените в НП място, дата и час, жалбоподателят
В. В. е управлявал посочения лек автомобил, т. е. притежавал е качеството
водач по смисъла на § 6 т. 26 от ДР на ЗДвП и е принципно годен субект на
нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП
Съдържанието на разпоредбата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП сочи, че субект
на нарушението по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП може да бъде само водач на МПС,
който е отказал да бъде изпробван за алкохол и по двата посочени в
наредбата начина, т. е. отказал е да бъде изпробван за алкохол с техническо
средство и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.
Нарушението по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП е от т. нар. двуактни нарушения, които
предполагат две прояви на дееца, всяка от която поотделно не е нарушение,
но при съвкупното им проявление ще е налице обществена опасност, предвид
определената им характерна обективна и субективна връзка. Съюзът "или" в
нормата сочи единствено на алтернативност на способите, по които може да
се установява употребата на алкохол и едва когато водачът е отказал да
изпълни това вменено му от закона задължение и по двата способа, то тогава
ще е налице осъществен състав на нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП.
Според съда, в настоящия казус най-напред има спорно обстоятелство,
4
релевантно за понасяне принципно на админ. нак. отговорност - дали е
наличен „отказ“ от страна на В. да бъде изпробван с техническото средство
или не, при така направените все пак опити да извърши проби, но без уредът
да отчете нещо, тъй като пробите са неуспешни. В тази връзка съдът отчита
показанията на свидетелите на въззиваемата страна Т. Т. и Д. М. , които
заявиха пред съда, че изричен отказ от изпробване с техн. средство от страна
на В. не направен, той е съдействал за извършване на проверката с това
средство, направил е няколко дори опита да даде такъв вид проба. Безспорно
е, според думите на Т., че средството не е отчело нищо, тъй като пробите са
неуспешни. Актосъставителят не даде обяснение обаче, защо са били такива
опитите. Само св. М. изложи, че според него не са осъществени правилно от
В., затова не е имало резултат. Това, че уредът не отчел никакъв резултат е
една от хипотезите на „некачествена проба“ по см. на т.2 от §1 от ДР на
Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози . За съда
не бе доказано безспорно при така представените му доказателства, дали тази
некачествена проба се е дължала на субективно или обективно за В.
обстоятелство – възпрепятстване от негова страна на изследването или
причините са били в самото техн. средство. Нелогично и неразумно би било
същият да се съгласи на тестване за наркотични вещества, а да саботира
пробването за алкохол. Обстоятелството, което се установи в хода на
съдебното следствие – че опити да се осъществи проба, неколкократно е
имало, не е отразено в съставения Талон за медицинско изследване, в АУАН
и издаденото въз основа на него НП. А е от съществено значение за случая,
тъй като внася достатъчно съмнение за субективен елемент в поведението на
В./ отразеното в двата документа - отказ на жалбоподателя да даде проба с
техническото средство. На практика такава е била дадена, но явно пробата е
била некачествена по см. на Наредба № 1/2017 г. – § 1 т. 2 ДР / „невалидна“-
та се отнася за тестването за наркотици по см. на чл.3 ал.1 предл. ІІ от
Наредбата/ .
Ето защо, въз основа на така анализираните доказателства и
отразеното в АУАН и НП съдът приема, че не са налице категорични и
безспорни данни за това жалбоподателят В. да е осъществил първата от двете
проявни форми на изпълнителното деяние по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, а именно:
5
да е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол.
Съдът обаче намира, и че не е доказана и липсва безспорна
установеност да е била осъществена и втората проява от изпълнителното
деяние на нарушението, тази при която жалбоподателят не е изпълнил
предписанието за медицинско и лабораторно изследване за наличието на
алкохол в кръвта. По-точно съдът открива нередности в оформената
документация по повод възможността /указанието/ да се предостави кръвна
проба за алкохол, които нередности водят до сериозни нарушения на
процедурата, регламентирана в Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Съдът отчита факта, че при изпробване / тестване/ на водач на МПС
за употребени наркотични вещества или техни аналози, нормативният акт
/Наредбата/ изисква попълване най-напред на Протокол – по образец, за
удостоверяване установеното от съответния полицейски служител на място.
/образец по Приложение № 2 към чл.5 ал.2 от Наредбата/. За какъвто в случая
се съобщава от свид. Т., но не е представен по делото, което е и без значение,
тъй като касае само проверката за наркотици, т.е. извън предмета на
настоящето дело е.
При установена концентрация на алкохол в кръвта с техн. средство,
установена употреба на наркотични вещества или техни аналози и при отказ
на водач на МПС, да му бъде извършена проверка с техн. средство или тест,
се издава и Талон за изследване – образец, Приложение № 1 към чл.3 ал.2 от
Наредбата. В случая, свид. Т. е ползвал друг образец на Талон-а /вероятно
комбинирана бланка по сегашната и по отменената, и не действаща към
01.05.21 г. Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни
средства/, тъй като в ползваната в случая бланка има изрази „извършената
предварителна качествена проба“ и „с „технич. средство“ / абзац втори / , а
след това е отразен резултат от тестване за наркотични вещества / - изрази от
бланката по старата Наредба, липсващи в новата. Но съдът констатира, че и
по старата , и по сега действащата Наредба, образецът на Талон за изследване
6
е един - за такова, относно алкохол и относно наркотични вещества/техни
аналози, макар и бланките да са с някои разлики по двете наредби. / По повод
възражението на защитата на жалбоподателя в тази насока – че е следвало да
има два отделни талона/. Т.е. Талонът, който е следвало да се попълни е по
един само образец, но в него има реквизити, които предлагат алтернативи –
избор, за алкохол или наркотични вещества става въпрос, като указанието в
бланките е „ненужното се зачертава“ – за да е ясно за какво изследване се
дава Талона. В случая, в талона, издаден на В., на ред четвърти в реквизита
„ извърших проверка за употреба на…“ е зачертано „алкохол“, и е оставен не
задраскан израза „наркотични вещества или техни аналози“. Т.е. би следвало
талона да отразява резултата от тестване за наркотични вещества/техни
аналози само. В абзац втори, / ред 12/ от талона , в реквизита „извършена
предварителна качествена проба…..с техн. средство“, като има посочване на
вид и номер на полеви Тест и резултата от него, въпреки че има указване в
бланката – да се посочи освен вида на средството и едно от трите
обстоятелства : „1. лицето отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство или тест; 2. извършената проба с технич. средство
или тест е некачествена или невалидна 3. физическото състояние на лицето
не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест“, няма
посочване на едно от тези три обстоятелства. Съдът даже не открива
подобен текст в образеца-бланка на Талон в Приложение № 1 към чл.3 ал.2
от Наредба № 1/2017 г. за реда……./ очевидно проблема е в другия вид
образец, ползван от свидетеля/. В издадения образец на Талон в Приложение
№ 1 към чл.3 ал.2 от Наредба № 1/2017 г. , в същия реквизит има изискване:
да се посочи освен вида на средството и едно от трите обстоятелства : „1.
лицето отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство или
тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или
теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест“. В настоящият казус обаче,
независимо какъв образец на бланка за Талон е ползван - в реквизита
„Извършената предварително проба…..“ не е отбелязано въобще, дали е
имало отказ от проверка с техн. средство, или пробата е „некачествена“ – за
алкохол или „невалидна“ – при тест за наркотици, или както изисква новата
Наредба – лицето не е приело показания на техн.средство/тест. Само е
посочен тестът за наркотици и резултата от него. Още повече, по-надолу в
7
издадения Талон има саморъчен „отказ“ – „Отказвам“, попълнен от
проверения В., без да е ясно какво тогава отказва той – отказва проба с техн.
средство, отказва приемане на резултат – от такова средство, или отказ от
резултата на тест за наркотици.
Резоннно се явява в този случай вързажението напредставителя на
жалбоподателя, че от представения по делото Талон, В. не е могъл да се
ориентира за какво точно му е предоставен – за проверка на кръвта за алкохол
или за проверка кръвта за наличие на наркотици само/ които правни изводи –
за последното само, следват от попълнения талон/. Така опорочената
процедура по издаване на Талона за изследване, води до неправилни
„предписания“ към водача на МПС – какво точно следва да изпълни, за да
може при неизпълнението им, той да осъществи втората хипотеза на чл.174
ал.3 от ЗДвП.
На следващо място – АУАН квалифицира нарушението по чл.174 ал.3
предл. І от ЗДвП, докато НП – само общо по ал.3 на същият чл.174 от закона/
преди диспозитива/, макар че санкцията е наложена след това на осн. предл.І
ал.3 чл.174. Разпитаните свидетели заявиха в с.з. противоречиви данни – за
каква хипотеза или колко хипотези на този законов текст е съставен акта. Св.
Т. каза, че проверяваният нарушител е „отказал да приеме резултатите от
техническото средство“, но същевременно не е успял да даде проба/ със това
средство/, при направени няколко опита. Пак този свидетел потвърди, че е
имало „неуспешен опит“ на практика за изследване с техническо средство, а
такива не се отчитат от устройството. В същото време, Т. смята, че е съставил
АУАН за двете хипотези на отказ , предвидени в чл.174 ал.3 - и за отказ от
изпробване с техническо средство, за алкохол , и за отказ да се даде кръвна
проба за такова изследване. Св. М. – също даде показания, че В. е правил
няколко опита да осъществи проба с техническо средство за алкохол, но те не
са били успешни, и поради свидетеля това било потвърди неправилна
манипулация със средството, което актосъставителят не отбеляза въобще за
причина за неуспешните опити. М., като вписан свидетел в акта, също е
възприел съставянето му за два отделни отказа – отказ на В. да бъде
изпробван за алкохол с технич. средство, и втори отказ – да предостави
кръвна проба за алкохол. В НП обаче, както посочи съдът – квалификацията
на деянието, с цифри, в описателната част е по чл.174 ал.3 от ЗДвП, като е
8
цитиран целия текст от закона. След което, при определяне на наказанието
/два вида санкции/ , е направено уточнение , че е наложена санкция за
противоправно поведение на водач на МПС по предл. 1 на ал.3 чл.174 от
ЗДвП, т.е. за отказа на лицето да извърши проба с технич. средство само! От
процесуална гледна точка, съдът намира това също за нарушение правилата
по ангажиране на отговорността на дееца, тъй като не е ясно какво е имал
предвид АНО, за коя от двете хипотези или и двете, водещи до
незаконосъобразно поведение е обвинен и наказан В.: за това , че отказва
извършване на проба с техническо средство само, или че не е изпълнил и
предписанието за провеждане на медицинско изследване / в санкционната
част на НП е посочен чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП, което означава, че АНО е
счел, че има нарушаване и наказва по първата хипотеза само, но тя не
може самостоятелно да обуслови отговорност, тъй като при отказ от
изпробване с технич. средство – задължително следва процедура по
изпращане лицето на медицинско изследване и едва след този отказ, и заради
него, вече би могло да се търси отговорност на водача на МПС/.
На следващо място – дори и да имаше доказано безспорно нарушение
по предл. ІІ – отказ от предоставяне на кръвна проба, има процесуално
нарушение при оформяне на АУАН. Той /актът/ се базира на един свидетел –
очевидец /Д. М./, който обаче е присъствал само на проверката на място,
непосредствено при спиране на водача на улицата/площада/. Този свидетел не
е ходил до ФСМП-Белоградчик и не е „очевидец“ на отказ, направен там.
Самият свидетел заяви, че не е придружил В. до медицинското заведение, а
това е било сторено от други негови колеги. В АУАН и НП не се сочи
официален документ , въз основа на който да е съставен АУАН, за да е
законосъобразно впоследствие издаденото НП . Има подобна хипотеза в
чл.40 ал.4 от ЗАНН – и тук, като такъв би могло да се ползва отразеното в
медицинския жулнал на ФСМП- удостоверяващ откази, но акта не ползва
изрично този документ, а единствено – оформен е в присъствието и въз
основа възприятията на свидетеля М., присъствал на проверката на площада.
Изясни се обаче, че той не е присъствал при отказа за даване на кръв,
следователно, АУАН е трябвало да се позове на двама други / респ. още един /
свидетел съгл. чл.40 ал.3 от ЗАНН при това положение. Този пропуск
представлява неспазване процесуалните правила по провеждане на админ.
нак. производство във фазата пред АНО, респ. правилата за съставяне /
9
оформяне/ на АУАН – чл.40 ал.1-4 от ЗАНН.
ІІ. Относно обвинението към В., санкционирано като деяние по
чл.147 ал.1 от ЗДвП – съдът намира жалбата също за основателна.
Въпреки, че извън заявеното общо оплакване в жалбата от издаденото НП,
като цяло, и молбата то да бъде отменено – в цялост, в с.з. жалбоподателят /
представителят му/ не се аргументира какви са доводите му относно това
деяние, то съдът е длъжен да се произнесе и в тази част на атакуваното НП. А
в същата си част НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не се
събраха никакви доказателства относно приписаното нарушение – не
представено МПС на задължителен ГТП. Напротив , в с.з., актосъставителят
заяви, че в момента на проверката на водача В., на 01.05.21 г. е установил
липса на договор за задължителна застраховка „ГО“, за което му е съставен
отделен АУАН. За други нередности в проверените документи на автомобила
– не съобщи въобще. Подобни показания - за липса на проведен ГТП не даде
и свидетелят по акта – М., който е очевидец на проверката на място на В., на
пл. „Възраждане“, след спирането му с автомобила. Ето защо, съдът не
приема за доказано това обвинение – осъществено от В. деяние по чл.147 ал.1
от ЗДвП, респ. приема, че незаконосъобразно е санкциониран с наказанието
по чл.185 от ЗДвП.
ІІІ. На последно място – съдът намира за основателен и аргумента на
представителя на жалбоподателя за неяснота в НП – въз основа на кой АУАН
е издадено. В материалите по админ. нак. преписка се съдържа единствено
АУАН, съставен на дата „02.05.2021г.“ / отразен , както посочи във
фактическата обстановка съдът, в регистъра на полицията – на 05.05.21 г./. В
НП се сочи акт, съставен на 01.05.2021 г., но със същия номер / номера на
бланката по кочана/. Абсолютно недопустимо е подобно разминаване, дори и
да се дължи на техническа грешка, тъй като такава в наказателното право
няма, разминаванията в датирането на два документа следва да се приемат за
наличие на два отделни такива – документа, и при неяснота кой от двата е
ползван , за да се вмени отговорност на едно ФЛ, води до неяснота за него как
АНО обосновава обвинението си, респ. накърняват се правата на обвиненото
лице, в частност – правото му на защита и изборът му срещу какво да се
защитава и как да организира тази защита.
10
Предвид всичко изложено до тук съдът намира, че НП с което е
санкциониран жалбоподателят В. за извършените от него нарушения, е не
законосъобразно, и като такова, следва да бъде отменено.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0242-000238/
31.05.2021г. на Началник РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което В. М.
В. от гр.Б., обл. В., ул. ”Т. м. ” № ..., с ЕГН **********, е санкциониран за
извършени нарушения: по чл.174 ал.3 от ЗДвП, като му е наложено наказание
глоба в размер на 2000,00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 2
години, на основание чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП и по чл.147 ал.1 от ЗДвП, за
което му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв. на осн. чл.185 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
11