Присъда по дело №1818/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 2
Дата: 18 януари 2022 г. (в сила от 3 февруари 2022 г.)
Съдия: Емилиян Кирилов Ангелов
Дело: 20213630201818
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Шумен, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
СъдебниК. И. И.

заседатели:Р. Г. П.
при участието на секретаря В. С. С.
и прокурора ВЛ. К.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Наказателно дело от общ
характер № 20213630201818 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Р. ХР. с ЕГН **********, роден на 01.10.2001 г.в гр.
Шумен, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 01.09.2021 г. в гр. Шумен, ул. Дедеагач № 40 отнел чужди
движими вещи – сумата от 365 лева от владението на Е. Н. Е., собственост на „Платин“
ООД гр. Шумен, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради
което и на основание чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, вр. чл. 42а, ал.
2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК, му налага наказание „пробация“ със следните пробационни мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ месеца, с периодичност
ДВА пъти седмично;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ месеца;
100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на ЕДНА година.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА В. Р. ХР. с ЕГН ********** да заплати
по сметка на ОД на МВР Шумен направени деловодни разноски по ДП № 774/2021 г. по
описа на РУ – Шумен, в размер на 409.51 /четиристотин и девет лева и 51 ст./ лева.

На основание чл. 112, ал. 4 от НПК, приложените по делото 2 бр. дактилоскопни
следи, ДВД диск съдържащ записи от охранителни камери на комплекс „Окей“ и бележка
дневен отчет от 01.09.2021 г. в 13:49:58 ч. на „Платин“ ЕООД остават по делото.
1

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред ШОС в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Подсъдимият В. Р. ХР. е предаден на съд за извършено престъпление по . чл.194
ал.1 НК .
В съдебно заседание подсъдимият преди даване ход на делото изяви желание да се
възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 18.01.2022 год. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира
повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като
пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл.55 НК..
В хода на съдебното следствие подсъдимият Х. заявява, че разбира в какво е
обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние,
заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен
с тях. В последната си дума заявява, че съжалява за постъпката си. Процесуалният му
представител-адв.А.В. от ШАК, пледира също за налагане на минимално наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно: Подсъдимият Х. , който е с
постоянен адрес в с.Благово, на 01.09.2021г., обикалял из квартал „Тракия“ в Шумен, като
около обяд бил пред магазин „Платин“, находящ се на ул.“Дедеагач“ №40, който бил
стопанисван от „Платин“ ООД с управител Е. Е.. Подсъдимият решил да открадне пари от
магазина, като за целта наблюдавал дали има клиенти. Х., след като забелязал, че
намиращите се в магазина клиенти напуснали, а управителя Е. Е. влязла в складовото
помещение, влязъл в магазина, отишъл до касата и отворил чекмеджето, където стояли
парите от оборота, като бързо взел намиращите се в него 365 лева и тръгнал към изхода. В
този момент, бил забелязан от Е. Е. , която се усъмнила в действията на подсъдимия и
съответно информирала за това съпруга си-Е. Е., който се намирал в друго помещение на
магазина. Веднага след това застигнали подсъдимия на десетина метра от магазина, като го
попитали дали е взел нещо, но Х. отрекъл, като дори си показал джобовете, в които нямал
нищо. След това, подсъдимия Х. си тръгнал, а Е. Е. се върнала в магазина и проверила
чекмеджето и съответно установила липсата на посочената по горе сума. Е. Е. тръгнал с
автомобила си да търси Х., като не след дълго го открил в близост до кварталното заведение
„Бай Данчо“ . Подсъдимият отново отрекъл да е извършил кражба, но след като разбрал, че
била повикана полиция, си признал и извадил от чорапа си част от откраднатото- сумата от
340 лева, които върнал на Е. Е.. Останалите пари, предмет на кражбата в размер на 25 лева,
подсъдимия успял да похарчи.
В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-психиатрична експертиза
на подс.Х., от която се установява, че същия страда от лека умствена изостаналост със
значително нарушение на поведението, но посоченото страдание не представлява пречка да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и че
има възможност да възприема правилно и точно факти и обстоятелства, свързани с деянието
, да ги запаметява и възпроизвежда под формата на достоверни обяснения.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимия Х. , направено в хода на съкратеното съдебно следствие,
който в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява
1
да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство по
съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвената в досъдебното
производство съдебно-психиатрична експертиза . Съдът намира, че събраните и обсъдени
по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят
до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение
на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното подсъдимия е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.194 ал.1 НК
, тъй като отнел чужди движими вещи-сумата от 365 лева от владението на Е. Е. ,
собственост на „Платин“ ООД , без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи незачитането
от страна на Х. на чуждото право на собственост.
При определяне на наказанието на подсъдимият за извършеното от него
престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на деянието, степента
на обществена опасност на подсъдимият, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на
подсъдимият:
* смекчаващите вината обстоятелства – самопризнания, добросъвестно поведение в
наказателния процес, искрено съжаление за извършеното, млаздежка възраст ;
* отегчаващи вината обстоятелства – липсват такива;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимият, като
наказанието бъде определено при условията на на чл.55 ал.1 т.2 б“б“ НК, тъй като и най
лекото предвидено в чл.194 ал.1 НК наказание, би се оказало несъразмерно тежко и тъй като
не е предвиден най нисък предел на наказанието „лишаване от свобода“ , го замени с
“пробация” със следните пробационни мерки –задължителна регистрация по настоящ адрес
с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от по шест месеца, както и 100 часа безвъзмезден труд в полза на
обществото в рамките на една година.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените
деловодни разноски .
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

2
Съобщи за изтекли лични данни