Определение по дело №1059/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……………… 2020 г.

Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 17.06.2020 г., в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ПЕНЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Пенева

въззивно частно гражданско дело № 1059 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба на Ж.К.Н. чрез адвокат Т.Г. срещу протоколно определение от 13.01.2020 г., постановено по гражданско дело № 10891 по описа за 2019 година на седми състав на Районен съд – Варна, с което не е приета за съвместно разглеждане заявената от частната жалбоподателка претенция с правно основание член 344, алинея 2 от ГПК.

Твърди се в частната жалба, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като определението, с което на Н. е дадена възможност да посочи размера на търсеното обезщетение и да наведе твърдения относно кой ползва имота, не й е връчвано изобщо, следователно не е възникнало и задължение за уточняване на претенцията. Отделно от това се сочи, че дадените от съда указания не са необходими, доколкото още в отговора на исковата молба жалбоподателката е посочила, че имотът не се ползва от никого. Исках се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което претенцията по член 344, алинея 2 от ГПК да бъде приета за съвместно разглеждане.

 

Ответникът по частната жалба „Трейдхо“ ООД – Варна не е депозирал отговор на същата.

 

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства на основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е във фаза по допускане на делбата.

В отговора на исковата молба, депозиран на 09.10.2019 г., се твърди, че ответницата не ползва делбения имот, за който е подписан договор за посредничество с фирма за недвижими имоти с цел продажбата му; заявява, че не е ползвала и не желае да ползва имота; иска заплащане от страна на ищеца на обезщетение за ползването му до приключване на съдебното производство.

С определение № 13892 от 24.10.2019 г., постановено по делото, първоинстанционният съд е указал на ответницата по иска за делба в тридневен срок от получаване на определението да посочи конкретен размер на търсеното обезщетение за лишаване от ползване и от кой твърди да се ползва понастоящем имота, като я е предупредил, че при неизпълнение в указания срок претенцията няма да бъде приета за разглеждане.

По делото не са налице данни за връчен препис от посоченото по-горе определение на Ж.Н. съобразно нормата на член 140, алинея 3 от ГПК, а жалбоподателката е само призована за съдебното заседание на 13.01.2020 г. – лист 65 от първоинстанционното дело.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по член 275, алинея 1 от ГПК от лице, имащо правен интерес от обжалване, но срещу определение, което не попада в предметния обхват на член 274, алинея 1 от ГПК.

 

Съгласно разпоредбата на член 344, алинея 2 от ГПК в решението по алинея 1 или по-късно, ако всички съделителите не използват съсобствения имот съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. В този случай така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на член 344, алинея 2 от ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползването. Срещу определението за привременни мерки, постановено в несамостоятелно "вътрешно" за делбата производство, страната може да се защити като поиска изменението му от делбения съд /член 344, алинея 2, изречение първо от ГПК/ или като го обжалва с частна жалба /член 344, алинея 2, изречение второ от ГПК/. Следва да се акцентира, че обжалването на определението по член 344, алинея 2 от ГПК се отнася само за решението, което в тази му част има характер на определение.

Определението, което се обжалва в конкретния случай и е предмет на проверка от въззивната инстанция, не попада в тази категория. Нормата на член 274, алинея 1 от ГПК от урежда две хипотези, при които срещу определения на съда могат да се подават частни жалби: когато обжалването на определението е изрично посочено в закона /в настоящия случай липсва такова изрично посочване/ и когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото /в конкретния случай неприемането на искането за определяне на привременни мерки в делбеното производство не прегражда развитието на делото, доколкото няма пречки страната отново да направи такова искане, включително и пред въззивната инстанция/.

Това води до извод за недопустимост на частната въззивна жалба, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане , а настоящото производство – прекратено.

 

 

Поради това и на основание член 278 във връзка с член 274, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на Ж.К.Н. ЕГН ********** *** чрез адвокат Т.Г. срещу протоколно определение от 13.01.2020 г., постановено по гражданско дело № 10891 по описа за 2019 година на седми състав на Районен съд – Варна, с което не е приета за съвместно разглеждане заявената от частната жалбоподателка претенция с правно основание член 344, алинея 2 от ГПК.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 1059 по описа за 2020 г. на гражданско отделение на Окръжен съд – Варна.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                     2.