№ 1146
гр. Варна, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100501159 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано за проверка на
решение № 511 от 17.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 14276 по описа за
2021 г. на Районен съд – Варна, двадесет и пети състав.
Срещу решението са постъпили следните въззивни жалби:
1/ от Д. И. Д. чрез адвокат И. В. против решението в частта, с която е
отхвърлен предявеният от нея инцидентен установителен иск с правно
основание член 26, алинея 2, предложение четвърто във връзка с член 17 от
ЗЗД /член 74 от КТ/ за установяване недействителонстта на уговорката на
страните по трудов договор № А07 от 22.04.2019 г. относно длъжността
„специалист продажби“, за която е сключен и обявяване на действителната
длъжност „ръководител митнически отдел/ръководител внос и износ“.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната му част е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като от събраните по делото в
производството пред първата инстанция доказателства е доказано безспорно,
че жалбоподателката никога не е изпълнявала длъжността „специалист
продажби“, а била ръководител на митническия отдел. Иска се отмяна на
решението в тази му част и уважаване на иска.
1
Отговор на въззивната жалба е депозиран от насрещната страна, с който
се оспорва въззивната жалба и се иска потвърждаване на решението в
обжалваната му част.
В жалбата е направено искане за приемане на писмени доказателства,
съставляващи част от общодостъпните документи от Търговския регистър
досежно дружеството-работодател.;
2/ от „Пластхим-Т“ АД – Тервел чрез адвокат В. С. против решението в
следните части: с която е признато за незаконно е отменено увожлнението на
Д. Д. и същата е възстановена на длъжност „специалист продажби“; в частта,
с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата сумата от 900 лева,
представляващо неплатено възнаграждение за месец август 2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до оканчателното
изплащане на тази сума; в частта, с която дружеството е осъдено да заплати
на Д. Д. сумата от 16 329 лева, представляваща обезщетение вследствие на
незаконно уволнение за периода 10.09.2021 г. – 10.05.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на тази сума; в частта, с която дружеството е осъдено да заплати
на Д. Д. сумата от 8 813,45 лева, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд в периода 04.05.2019 г. - 22.05.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на тази сума; в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Д. Д.
сумата от 2 466,10 лева, представляваща сторените от нея разноски по делото
пред първата инстанция; в частта, с която дружеството е осъдено да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 2 255 лева,
представляваща дължима държавна такса и сума за възнаграждение на вещо
лице.
Във въззивната жалба се излагат доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на решението в обжалваните му части, като се оспорва
изводът, че е налице злоупотреба с права; сочи се, че е постановено
обезщетение за оставане без работа за по-дълъг период от предвиденото в
закона; че е начислено трудово възнагараждение за месец август 2021 г.,
представляващо премия за месеца, в нарушение на вътрешните правила на
дружеството; както и, че не сех дължи възнаграждение за положен
извънреден труд. Оспорват се и присъдените разноски. Иска се да бъде
отменено решението в обжалваните му части и да бъдат отхвърлени исковете.
2
Отговор на въззивната жалба е депозиран от насрещната страна, с който
се оспорва въззивната жалба на дружеството като неоснователна и се иска
потвърждаване на решението в обжалваните му части.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищцата твърди, че започнала работа при ответника на 22.04.2019 г. с
трудов договор № А07 от 22.04.2019 г. на длъжността „специалист
продажби“, като с допълнително споразумение № РД 01-432 от 24.01.2020 г.
договорът бил преобразуван в безсрочен. Сочи, че на 10.09.2021 г. й била
връчена заповед № А06 от същата дата за прекратяване на трудовото й
правоотношение на основание член 328, алинея 1, точка 6 от КТ. В първия
ден след възникване на трудовото й правоотношение по нареждане на
ответника започнала работа по създаване на митнически отдел в ответното
дружество. Закупили програмата „Алфа агент“ и дълго се опитвали да я
инсталират, регистрирали ответника и нея в сайта на Агенция „Митници“,
тоест отделът се ръководел от нея и се занимавал с вноса и износа на стоки на
дружеството. В процеса на работа обучила новопостъпили служители, за да
могат да работят в този отдел. Също така по нейна инициатива бил нает офис
в град Варна близо до митницата. Твърди, че от възникване на трудовото
правоотношение до уволнението е изпълнявала трудовите си задължения като
ръководител на митническия отдел в дружеството, а не като „специалист
продажби“, поради което намира, че уговорката в трудовия договор за
длъжността „специалист продажби“ е недействителна. Допълва, че
разполагала с необходимите пълномощни, оформяла и подавала всички
митнически документи, свързани с вноса и износа на дружеството, като
процедурата завършвала с освобождаването на камионите в двата завода в Д.
и А. Сочи, че имала уговорка с работодателя да бъде извършена необходимата
промяна на длъжността й по документи, но работата бил много интензивна и
този проблем останал на заден план. Излага, че не е работила като
„специалист продажби“ при ответника, не е изпълнявала задълженията си по
3
длъжностната характеристика и тя била изцяло неотносима към трудовите й
задължения. Нейната длъжностна характеристика, включително изискванията
за заемане на длъжността, са били винаги за длъжността „ръководител на
митнически отдел“. Поради това и счита, че изменението на изискванията за
заемане на длъжността „специалист продажби“ не е относимо към трудовото
й правоотношение, което реално съществувало между страните, респективно
и прекратяването на трудовото й правоотношение е незаконосъобразно.
Излага, че в заповедта не са посочени конкретни фактически основания, тя не
съдържа препратки към други документи и не е ясно кое от двете основания
липса на образование или липса на квалификация е послужило за
прекратяване на ТПО. Не е уведомявана предварително с нарочен документ
за това, не й е давана възможност да ангажира доказателства дали притежава
образованието или професионалната квалификация, която се изисквала с
промяната. Сочи, че в длъжностната характеристика за „специалист
продажби“, която й била връчена на 09.09.2021 г., била добавена
специалността „международни икономически отношения“ и изискване за
езикови умения по английски език минимум В2. Сочи, че в личното й трудово
досие се намирали дипломи за притежавано от нея висше образование, степен
магистър по специалностите „стопански и финансов контрол“, „финанси“ и
„счетоводство и контрол“, както и удостоверение за владеене на английски
език на нива А1, А2 и В1. Било видно от сравнението на двете длъжностни
характеристики, че тя не е притежавала изискуемата специалност още при
постъпването си на работа. Твърди се превратно упражняване на
работодателската власт от страна на работодателя, който при извършване на
уволнението бил нарушил принципа на добросъвестност по член 8 от КТ,
както и е нарушена забраната за недискриминация. По подадена през месец
юни 2021 г. от подчинените й в отдела Т. М. и Н. Т. докладна срещу нея в
качеството й на ръководител на отдела на 19.07.2021 г. написала обяснения.
На 03.08.2021 г. получила становище на директорите и смятала случая за
приключен. На 01.09.2021 г. била повикана в управлението на дружеството,
където й било връчено предложение за прекратяване на трудовото й
правоотношение по член 331 от КТ. Преди да изтече законния срок за
приемане на предложението получила имейл от М.а Г.а, съгласно който
трябвало да се яви на 07.09.2021 г. да изпълнява трудовите си задължения на
длъжността „специалист продажби“. Бил й отнет персоналния акаунт, като по
4
нареждане на М.а Г.а върнала издадените й пълномощни за работа в
митническия отдел. Не приела предложението по член 331 от КТ. През дните
07.09.2021 г., 08.09.2021 г., 09.09.2021 г. и 10.09.2021 г. не й били създадени
никакви условия да изпълнява трудовите си задължения по длъжността
„специалист продажби“ - не й бил предоставен необходимият и минимално
изискуем за изпълнение на длъжността хардуер и софтуер, не й бил генериран
персонален акаунт, с който да работи по поръчките, не била обучена за работа
със софтуерната система, с която работи отдела, а именно ERP /интегриран
софтуер за планиране на корпоративни ресурси/ Next, въпреки че такова
обучение преминавали задължително всички служители на тази длъжност.
Ръководителят на отдела Д. М. й възложила да въведе поръчка в тази
софтуерна система, което трябвало да свърши за определено кратко време без
реално да има такава възможност. За това уведомила в нарочни писма и
имейли ръководството. На 07.09.2021 г. й било връчено писмо изх.№ А299 за
даване на обяснения, в което се твърдяло, че на 30.08.2021 г. и 31.08.2021 г. не
се е явила на работното си място според подписания трудов договор. В
дадения й срок написала обяснение, че на тези дати е изпълнявала трудовите
си задължения по нареждане на работодателя в митническия отдел на
дружеството, който се намира в ***. След даването на това обяснение на
09.09.2021 г. й била връчена нова длъжностна характеристика за длъжността
„специалист продажби“, но не била уведомена какво точно се променя, не й
били поискани нови документи за образование и квалификация. Останала с
впечатлението, че промяната е направена след преглед каква специалност и
какво ниво на владеене на английски език не притежава. Счита, че
въвеждането на нови изисквания за образование и квалификация не е в
унисон с други промени в длъжностната характеристика в рамките на същата
длъжност, не били налице завишени изисквания вследствие усложняването на
съответната трудова функция. Промяната на изискванията не била обективно
обусловена, а била самоцелна, предприета недобросъвестно и с цел чрез
заобикаляне на закона да бъде създадено основание за прекратяването на
трудовото й правоотношение. Твърди, че такива изисквания по отношение на
образованието и квалификацията не са били поставени на останалите
работници на същата длъжност. Твърди, че много от назначените на същата
длъжност служители не владеят английски език на ниво В2 и не притежават
посочените в длъжностната характеристика специалности, което доказвало
5
недопустима проява на дискриминация по отношение на нея. Установила
също, че веднага, след като й било прекратено ТПО, мястото й в отдела било
заето от друго лице, което доказва, че уволнението й било предварително
подготвено без оглед на основанието, на което ще бъде извършено. Твърди,
че заповедта не е издадена от оправомощено лице, тъй като е подписана от А.
Ф., който не разполагал с работодателска власт да извърши уволнението.
Твърди, че не й е изплатена премия в размер на 1 000 лева, дължима за месец
август 2021 г., в който месец митническия отдел работил в намален състав.
Съгласно точка 6 от трудовия й договор месечното й трудово възнаграждение
се формирало от повременно премиална система за заплащане на труда, като
начинът на определяне на премията, която получавала всеки месец, се
определял по установени в предприятието правила. Тази премия следвало да
се включи и в претендираното обезщетение. Твърди, че брутното й трудово
възнаграждение е в размер на 2 821,60 лева, от които 1 800 лева основна
заплата и 1 000 лева премия. Твърди, че е полагала извънреден труд в дните
04.05.2019 г.; 08.06.2019 г.; 29.06.2019 г.; 20.07.2019 г.; 31.08.2019 г.;
07.09.2019 г.; 21.09.2019 г.; 28.09.2019 г.; 12.10.2019 г.; 02.11.2019 г.;
09.11.2019 г.; 16.11.2019 г.; 14.12.2019 г.; 21.12.2019 г.; 04.01.2020 г.;
11.01.2020 г.; 25.01.2020 г.; 01.02.2020 г.; 29.02.2020 г.; 28.03.2020 г.;
05.04.2020 г.; 16.05.2020 г.; 30.05.2020 г.; 25.07.2020 г.; 31.10.2020 г.;
09.01.2021 г.; 13.03.2021 г.; 22.05.2021 г.
В срока по член 131 от ГПК ответникът „Пластхим-Т“ АД е депозирал
отговор на исковата молба, в която изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Излага, че възникването на трудовото правоотношение е
възникнало по инициатива на ищцата, която с молба до изпълнителния
директор на „Пластхим-Т“ АД е поискала да бъде назначена на работа като
„специалист продажби“ към отдел „Продажби и обслужване на клиенти“ ,
считано от 22.04.2019 г. Между двете страни бил сключен трудов договор от
22.04.2019 г. за посочената длъжност и на същата дата на ищцата била
връчена длъжностна характеристика за длъжността. След постъпването си на
работа ищцата била помолена да помогне на колегите си при митническото
оформяне на документите, но за същия период от време тя получавала
трудовото възнаграждение и бонуси без възражения, независимо от искането
й за престиране на труд, различен от уговорения в трудовия й договор и
длъжностната характеристика. В края на месец август 2021 г. на ищцата било
6
наредено да започне да изпълнява трудовите си задължения съобразно
длъжността „специалист продажби“ в структурно звено А – администрация на
основание сключения трудов договор. Със заповед № 46-Б от 02.09.2021 г. на
изпълнителния директор на „Пластхим-Т“ АД на основание утвърдената на
01.09.2021 г. нова организационна структура на дружеството във връзка с
укрепване на позициите му като един от европейските лидери на пазара на
опаковъчни фолиа били утвърдени и нови длъжностни характеристики в сила
от 09.09.2021 г. за длъжностите „заместник изпълнителен директор“,
„технически директор“ и „специалист продажби“. Промените засягали
образованието и квалификацията на служителите, за да съответстват
максимално на техните задължения и имиджа на компанията. Въведената
промяна била във връзка със задължителните образователни изисквания, на
които следвало да отговаря служителят за заемане на длъжността „специалист
продажби“. Мотивите, довели до тези изменения, били продиктувани от това,
че липсата на необходимото образование не осигурява познаване на
основните теоретични концепции и практики, което водело до ниска
ефективност при изпълнение на основните функции и задължения, тъй като
възложените цели не се покривали от очакваните резултати. Тези пропуски се
появявали в личните комуникации на служителите с партньорите на
дружеството зад граница, което давало основание да бъдат свързани изцяло с
трудовата му функция. Твърди се, че безспорно се установява, че
уволнението е извършено в хипотезата на предложение първо на член 328,
алинея 1, точка 6 от КТ – поради липса на образование, като било поставено
изискване от работодателя за образование по международни икономически
отношения и английски език минимум В2. Сочи, че ищцата е разбрала кои са
фактите, поради които е било прекратено трудовото й правоотношение, след
като се запознала с новата длъжностна характеристика. Излага се, че
работодателя има право да променя длъжностната характеристика с оглед
неговата суверенна преценка какво образование и квалификация налага
нуждата на работа за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от
въведената промяна и не бил длъжен да прекрати едновременно трудовото
правоотношение с всеки служител, който не отговарял на променените
изисквания. Сочи се, че претенцията за заплащане на премия в размер на 1
000 лева е неоснователна, тъй като се давала еднократно и допълнително по
преценка на изпълнителния директор на дружеството. Оспорва се
7
претенцията за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд,
защото липсвали заповеди или други писмени доказателства, въз основа на
които на ищцата да й е било наредено да положи извънреден труд.
Настоящият състав на съда намира, че не следва да описва събраните по
делото пред първата инстанция доказателства, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в
тази му част.
По иска с правно основание член 74 от КТ във връзка с член 26,
алинея 2, предложение четвърто във връзка с член 17 от ЗЗД
Съгласно член 74 от КТ основанията за недействителност на трудовия
договор са противоречие със закона /когато индивидуалният трудов договор
противоречи на разпоредбите на закона/; противоречие с колективния трудов
договор /когато индивидуалният трудов договор съдържа клаузи, които са по-
неблагоприятни от установените с колективния/; заобикаляне на закона
/когато с трудов договор се постига по заобиколен път забранен от закона
резултат, без изрично да се нарушава законовата забрана, като се използват
празноти в закона или като на няколко етапа се постига забраненият
резултат/; заобикаляне на колективния трудов договор. В конкретния случай
няма наведени доводи за противоречие със закона или неговото заобикаляне,
а се твърди привидност на съглашението между работник и работодател
досежно длъжността.
Основанията в общия закон /член 26 - член 34 от ЗЗД/ за
недействителност на договорите намират субсидиарно приложение,
доколкото нещо друго не е уредено в КТ. Ето защо наличието на определени
пороци на договора, обосноваващи нищожност или унищожаемост по ЗЗД, е
възможно да водят до недействителност на трудовия договор – в този смисъл
е трайно установената съдебна практика – решение № 57 от 06.03.2015 г.,
постановено по гр.д.№ 2584/2014 г. на ВКС - IV ГО; решение № 58 от
30.07.2015 г., постановено по гр.д.№ 2600/2014 г. на ВКС - ІV ГО.
Съобразно естеството на обуславящия я недостатък недействителността
на трудовия договор може да бъде пълна, когато недостатъкът е
изключително съществен и засяга самото съществуване на трудовото
правоотношение, или частична - само отделни клаузи от договора са
недействителни, но тяхната недействителност не засяга изцяло
съществуването на трудовото правоотношение.
8
В настоящия случай ищцата твърди, че страните са вписали като
длъжност „специалист продажби“, но всъщност са желаели тя да работи на
длъжност „ръководител митнически отдел“, тоест твърди се частична
недействителност поради привидност.
Привидна сделка е тази, волеизявлението по която се нуждае от
приемане и със съгласието на другата страна не се желае нейното правно
действие, тоест съзнателно несъответствие между желаното и изразеното. В
настоящия случай ищцата не е ангажирала никакви доказателства за наличие
на твърдяната привидност, за воля и на работодателя тя да заема длъжността
„началник митнически отдел“, доколкото волеизявлението при симулативната
сделка трябва да има адресат, защото се нуждае от приемане. Установява се
от събраните доказателства, че Д. е изпълнявала и функции по попълване и
оформяне на документацията, изисквана от митническото законодателство, по
приемане и освобождаване на пратки, работейки в офис на дружеството-
работодател във Варна, близо до Митница Варна, но това не може да доведе
до извод за наличие на твърдяната от нея привидност на трудовия договор
досежно длъжността, която е заемала. Също така е доказано, че и другите
служители, за които ищцата твърди, че са работили в митническия отдел,
който тя е ръководела, са били назначени като „специалист продажби“ или
„организатор карго внос/износ“ в отдел „Продажби“ на дружеството. Тоест,
като извод се налага, че митнически отдел в дружеството – работодател не е
съществувал. В този ред на мисли няма как страните да са сключили
привиден трудов договор за длъжността „началник митнически отдел“ при
положение, че такъв не съществува в дружеството.
Също така следва да се отбележи, че липсват писмени доказателства,
които да преодолеят забраната по член 165, алинея 2 от ГПК за допускане на
свидетелски показания за доказване, че изразеното в трудовия договор
съгласие досежно заеманата от ищцата длъжност е привидно, поради и което
събраните в тази връзка пред първата инстанция се явяват недопустими и не
следва да бъдат обсъждани.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание член 74 от
КТ във връзка с член 26, алинея 2, предложение четвърто и член 17 от
ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли, респективно обжалваното в
тази му част решение на Районен съд – Варна – да се потвърди.
По иска с правна квалификация по член 344, алинея 1, точка 1 от КТ
9
Установено е по делото, че ТПО на ищцата е прекратено на основание
член 328, алинея 1, точка 6 от КТ – поради липса на необходимото
образование и квалификация за изпълняваната работа.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест по правилата на
член 154 от ГПК и с оглед наведените твърдения в исковата молба за
успешното провеждане на иска ищцата следва да докаже пълно и главно, че с
ответника са се намирали във валидни трудови правоотношения, които са
прекратени с процесната заповед на твърдяното основание; че отговаря на
законоустановените изисквания за образование и квалификация за заемане на
длъжността „специалист продажби”; фактите, въз основа на които може
основателно да се предположи, че е жертва на дискриминация; както и
недобросъвестност на работодателя при осъществяване на правото му на
уволнение предвид установената в член 8, алинея 2 от КТ оборима
презумпция за добросъвестност.
В тежест на ответника - работодател - е да докаже законосъобразността
на предприетите от него действия по прекратяване трудовото
правоотношение с ищцата, и по-конкретно наличието на промяна на
изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността
„специалист продажби“, настъпила след сключването на договора, която е
била наложителна с оглед оптимизиране на работния процес; фактът, че е
налице твърдяното прекратително основание – несъответствие с конкретни
изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността
„специалист продажби”, а в случай, че ищцата докаже фактите, въз основа на
които може основателно да се предположи, че е жертва на дискриминация, в
тежест на ответника е да установи обратното, а именно, че в случая ищцата не
е била обект на дискриминация по посочения от нея признак спрямо други
служители, заемащи същата длъжност.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че между страните е бил сключен трудов договор на 22.04.2019 г.,
по силата на които ищцата е била в трудово правоотношение на длъжността
в „Пластхим-Т“ АД. Също така не се спори, че притежава диплома за
завършено висше образование по специалност „счетоводство и контрол“ и
квалификация „икономист-счетоводител”, че има диплома за висше
образование на образователно-квалификационна степен „магистър“ по
специалност „финанси“ с професионална квалификация „магистър по
10
икономика“, че има диплома за висше образование на образователно-
квалификационна степен „магистър“ по специалност „стопански и финансов
контрол“ с професионална квалификация „магистър по икономика“; че има
едостоверение за придобиване на езикови компетенции по английски език,
покриващо нива А1, А2 и В1 съгласно Европейската езикова рамка; че
работодателят през 2021 г. е изменил длъжностната характеристика за
заеманата от ищцата длъжност „специалист продажби“, като е предвидил като
изискване за заемането й завършено висше образование по една от следните
специалности: маркетинг, бизнес администрация, управление на търговията
или международни икономически отношения, както и езикови умения по
английски език с минимално ниво В2.
Прекратяването на трудовия договор по член 328, алинея 1, точка 6 от
КТ, а именно, когато работникът или служителят не притежава необходимото
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, е
безвиновно. Приложното поле на посоченото основание обхваща следните
хипотези: при начална липса на нормативно установените минимални
изисквания за образование и/или професионална квалификация за заемане на
длъжността или след възникване на трудовото правоотношение - появило се
несъответствие между притежаваните от работника или служителя
образование и/или професионална квалификация и необходимите такива,
което несъответствие е последица от промяна в нормативната уредба или във
вътрешните правила на работодателя. В конкретния случай няма спор, че
условията за заемане на длъжността не са нормативно уредени, а са били
предвидени от работодателя с длъжностната характеристика. Прекратяването
на ТПО е извършено, след като в последваща длъжностна характеристика за
заеманата от ищцата длъжност "специалист продажби" са били вписани нови
изисквания за специалност /завършено висше образование по една от
следните специалности: маркетинг, бизнес администрация, управление на
търговията или международни икономически отношения/ и за езикови
умения по английски език /минимално ниво В2/.
Правото на работодателя е да променя със щатното разписание и с
длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация
за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт,
като тази преценка за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност
е суверенна и е по целесъобразност. Тя не подлежи на съдебен контрол, стига
11
по този начин да не се нарушава императивна правна норма или да се
злоупотребява с право, или да се установява дискриминационен подход.
Следва да бъде разгледано и следващото, наведено от ищцата твърдение
– злоупотреба с права -, което се свежда до това, че при прекратяването на
трудовото й правоотношение е налице такава от страна на работодателя,
защото с въвеждането на посочените изисквания за специалност се цели само
прекратяване на нейното ТПО, доколкото ТПО на другите специалисти по
продажбите, които не са отговаряли на новите изисквания за заемане на
длъжността, не са прекратени. В съдебната практика се приема, че
злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на член 328,
алинея 1, точка 6 от КТ е налице, когато се установи, че единственото му
желание е чрез законово допустими средства да постигне една-единствена
цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник.
Ищцата Д. твърди, че злоупотребата произтича от това, че е била
назначена на длъжността „специалист продажби“, а реално е изпълнявала
функциите на началник на митническия отдел; защото е прекратено ТПО само
с нея, но не и с останалите специалисти продажби, които не са отговаряли на
нововъведените изисквания; защото не е приела отправеното й от
работодателя предложение за прекратяване на ТПО по член 331 от КТ.
Първото наведено твърдение е ирелевантно досежно наведения довод за
злоупотреба с право, а и вече беше обсъдено по-горе. Установено е по делото,
а и не се оспорва от работодателя, че на ищцата е направено предложение за
прекратяване на ТПО по член 331 от КТ. Също така е доказано, че
длъжностната характеристика за длъжността „специалист продажби“ след
промяната на изискванията е връчена на всички осем лица, заемащи тази
длъжност, като само четири от тях притежават нужната специалност. От
работещите осем служители на длъжност „специалист продажби" в
„Пластхим-Т" АД към момента на изготвяне на експертизата са напуснали
трима служители: Т.Д.Д., считано от 10.12.2021 г., Р.Н.Н., считано от
21.02.2022 г., и С.О.Б., считано от 21.02.2022 г., а П.Г.А. и Л.Б.Б., които не
отговарят на изискванията на заеманата длъжност, не са освободени. След
приемане на новите изисквания за длъжността „специалист продажби“ само
ищцата Д. е била освободена от длъжността поради липса на образование и
квалификация, а останалите са продължили да я заемат, въпреки че не
притежават необходимото образование съгласно изискванията на новата
12
длъжностна характеристика. При това положение прекратяването на
трудовото правоотношение на ищцата сочи, че действията на работодателя по
прекратяването на ТПО на ищцата могат да бъдат окачествени като
целенасочени и отправени към прекратяването на трудовия договор
конкретно с нея, което обуславя злоупотреба с право в нарушение на член 8,
алинея 1 от КТ. Като допълнение следва да се добави, че константната
съдебна практика приема, че не е налице злоупотреба с право, когато
работодателят не е прекратил едновременно трудовите договори на всички
служители, неотговарящи на условията за заемане на длъжността, но в случая
няма и данни, че ТПО на останалите са прекратени на това основание.
Поради достигането до идентични изводи с тези на
първоинстационния съд, атакуваното решение по иска с правно
основание член 344, алинея 1, точка 1 от КТ следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание член 128, точка 2 от КТ
Посочената разпоредба задължава работодателя да плаща на работника
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Ищцата твърди,
че работодателят не й е изплатил дължимото трудово възнаграждение за
месец август 2021 г. в цялост. Съобразно трудовият договор
възнаграждението на ищцата се формира от основно месечно възнаграждение
1 800 лева, месечно трудово възнаграждение по премиална система за
заплащане на труда, допълнителни възнаграждения за продължителна работа
/клас/ 0,6 % за всяка година трудов стаж, изчислена на базата на основната
заплата по трудовия договор за действително отработеното време.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза последният пълен отработен месец, предхождащ уволнението е
месец август 2021 г., за който за ищцата е начислено и заплатено
възнаграждение в размер на 1 853,21 лева, от които 1 800 лева основна
работна заплата, 21,60 лева – допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и клас и 32,22 лева за „Мултиспорт“. На ищцата не е начислена
премия поради направено на 31.08.2021 г. предложение за прекратяване на
трудовия договор.
Съобразно член 10, алинея 6 от Вътрешните правила за организация на
работната заплата в „Пластхим-Т“ АД премиалната част от заплатите се дава
за стимул на работещите и не се дължи за месеца, в който е подадено
предложение за напускане от страна на работодателя към работника, както и
13
последващите месеци до неговото освобождаване. Приетото правило касае
хипотезата на член 331 от КТ, когато работодателят предлага прекратяване на
трудовия договор срещу обезщетение, при което е необходимо съгласие на
работника или служителя.
В случая отправеното предложение не е произвело действието си
предвид липсата на приемане от страна на ищцата, като правоотношението с
нея е прекратено на различно основание – със заповедта от 10.09.2021 г. на
основание член 328, алинея 1, точка 6 от КТ. По тези съображения съдът
намира, че уреденото в член 10, алинея 6 от вътрешните правила е
неприложимо в настоящия случай, а премията с оглед на постоянния й
характер и ежемесечно начисляване и изплащане е дължима. Вещото лице е
изчислило, че премията, която е следвало да получи ищцата съобразно
системата на работодателя е в размер на 900 лева в брутен и 698,38 лева нетен
размер.
Съобразно всичко изложено предявеният иск следва да се уважи за
сумата от 900 лева и отхвърли за разликата до 1000 лева.
По иска с правно основание член 344, алинея 1, точка 3 от КТ
Съгласно член 225, алинея 1 от КТ при незаконно уволнение работникът
или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
работа поради това уволнение, но за не повече от шест месеца. От
представения препис на трудовата книжка се установява, че ищцата не е
работила по ТПО и доколкото заявеният период попада в шестмесечния
такъв, то за нея възниква правото да претендира заплащане на обезщетение.
Съгласно член 17, алинея 1 от НСОРЗ в брутното трудово
възнаграждение в случаите на член 228 от КТ, обхващащи и обезщетенията
по член 225 от КТ, се включва основното трудово възнаграждение,
възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите
системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с
колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на
работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично
изброени възнаграждения. Съобразно член 15 от НСОРЗ с постоянен характер
са допълнителните трудови възнаграждения за придобит стаж и
професионален опит и допълнителните възнаграждения, които се изплащат
14
постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно
възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.
Въз основа на изложеното и заключението на вещото лице съдът приема
за база, върху която следва да се изчисли дължимото обезщетение, сборът на
възнагражденията с постоянен характер, дължими за последния напълно
отработен месец, а именно основна заплата, допълнителното възнаграждение
за клас и трудов стаж и премия. Размерът на брутното трудово
възнаграждение, въз основа на което се определя обезщетението за оставане
без работа на ищцата е в размер на 2,721,60 лева за месец, респективно искът
следва да се уважи за сумата от 16 329,60 лева за периода 10.09.2021 г. до
10.05.2022 г.
По иска с правно основание член 262 от КТ
Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено от
страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от 50 на сто за работа
през работните дни, 75 на сто за работа през почивните дни и 100 на сто за
работа през дните на официалните празници.
Ищцата твърди, че е полагала извънреден труд на изрично посочени
дати, всички от които са в събота, а съобразно трудовия договор ищцата е
била назначена на петдневна работна седмица с времетраене на работния
процес от 08 часа до 17,30 часа и всички часове извън тези представляват
извънреден труд по смисъла на закона.
Работодателят оспорва, че ищцата е полагала извънреден труд.
От представените справки от Агенция „Митници“ безспорно се
установява, че във всички посочени дни с изключение на 09.11.2019 г. и
05.04.2020 г. ищцата е извършвала дейност по оформяне на документация за
митнически износ, като е подала и съответните митнически декларации, за
което свидетелстват и показанията на двамата разпитани свидетели.
Съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ времето, необходимо за
обработване на един митнически износ е средно 3,03 часа, като съобразно
броя на подадените митнически декларации в процесния период ищцата е
положила 115 часа извънреден труд в съботни дни, за което й се дължи
възнаграждение в размер на 2 230,73 лева.
Съобразно заключението на вещото лице К.К. ищцата е отработила 96
часа извънреден труд в процесния период, за което й следва възнаграждение
в размер на 2 957,54 лева в брутен размер, а съобразно твърденията й за
15
положени по 5 часа труд за всеки един износ размерът на извънредния труд е
125 часа, за което й се дължи възнаграждение в размер на 3 813,45 лева. При
липса на обективни данни, от които да се направи категоричен извод за
времето, необходимо за оформяне на един митнически износ, съдът приема
посоченото и от двете вещи лица време в среден размер на 3 часа. Така се
установява, че ищцата е осъществила 125 часа извънреден труд, за което й се
дължи възнаграждение в размер на 3 813,45 лева в брутен размер.
Поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, то решението по исковете с правно основание
член 128, точка 2, член 344, алинея 1, точка 3 и член 262 от КТ следва да
бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78, алинея 1 от
ГПК ищецът има право да му бъдат репарирани направените разноски, поради
което и решението на ВРС в частта за разноски, атакувано от ответното
дружество следва да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция Д. Д. е претендирала разноски в размер общо
на 4 750 лева: за иска по член 344, алинея 1, точки 1 и 2 от КТ – 780 лева, за
иска по член 344, алинея 1, точка 3 във връзка с член 225 от КТ – 1 870 лева,
за иска по член 128, точка 2 от КТ – 400 лева, за иска по член 262 от КТ – 700
лева и за насрещната въззивна жалба – 1 000 лева.
Въззивната жалба на Д. Д. е само в частта на решението по иска с правно
основание член 74 от КТ във връзка с член 26, алинея 2, предложение
четвърто във връзка с член 17 от ЗЗД, за който не е посочено възнаграждение,
поради което и ответното дружество следва да репарира разноски в размер на
1 000 лева за защита по въззивната жалба на „Пластхим-Т“ АД.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 511 от 17.02.2023 г., постановено по
гр.д.№ 14276 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, двадесет и пети
състав.
16
ОСЪЖДА „Пластхим -Т“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в *** да заплати на Д. И. Д. ЕГН ********** с адрес в *** сумата
от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща направени разноски по делото пред
въззивната инстанция, на основание член 78 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17