Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.06.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година ,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5591
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5591/2019 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна
жалба на „С.А.“
ЕАД ********срещу
решение №9103
от 11.01.2019 г постановено по гр.д.№36230/18 г на СРС , 138 състав , в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на Е.Н.Н. ЕГН ********** *** : на основание чл.344
ал.1 т.3 КТ във вр.чл.225 КТ сумата от 6371,64 лева обезщетение за
оставане без работа след незаконно уволнение със заповед №А-69 /11.09.2015 г на
изпълнителния директор на „С.А.“ ЕАД за периода 11.09.2015 г – 11.03.2016 г ;
ведно със законната лихва от 04.06.2018 г до окончателното заплащане на сумата
; както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 2401 лева лихви за забава върху посоченото обезщетение
за периода 30.09.2015 г – 03.06.2018 г ;
- и по въззивна жалба на Е.Н.Н. ЕГН **********
*** срещу посоченото решение на СРС , но в частта , в която искът по чл.344
ал.1 т.3 КТ във вр.чл.225 КТ е отхвърлен
за разликата над 6371,64 лева до предявения размер от 8838 лева ; ведно
със законната лихва от 04.06.2018 г до окончателното заплащане на сумата.
Въззивникът „С.А.“ ЕАД излага доводи
за неправилност на решението на СРС / в обжалваната от него част/ , тъй като с
представяне на копие от трудовата книжка ищецът не е доказал , че действително
е останал без работа за процесния период . Не е представена служебна бележка от
НОИ за липса на осигурителни вноски или служебна бележка от Бюрото по труда ,
че ищецът е търсил работа . Незаконосъобразно са присъдени лихви за забава
считано от 30.09.2015 г – датата на завеждане на искова молба за незаконно
уволнение , като в частта за обезщетението по чл.225 КТ исковата молба е била
оттеглена . Освен това към 30.09.2015 г не са били изтекли 6 месеца оставане
без работа , като за изпадане в забава е необходимо и отправяне на покана по
чл.86 ал.1 изр.1 ЗЗД . Евентуално се дължат само лихви за забава от датата на
предявяване на процесния иск за главница .
Въззивникът Е.Н.Н. излага доводи за неправилност на
решението на СРС / в обжалваната от него част/ , тъй като всички възнаграждения
във фиша за заплата от м.08.2015 г имат постоянен характер - бонус за продажба на билети , възнаграждение
за постигнати резултати , безплатна храна и други социални надбавки , нощен и
извънреден труд . В тежест на ответника е да докаже кои допълнителни
възнаграждения се включват в брутното трудово възнаграждение – решение №181
от 22.07.2015 г по гр.д.№4554/14 г на ВКС , IV ГО - и в случая
той не е преодолял тази доказателствена тежест .
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като служителят не е дал отчет за
командировъчните пари , нито е представил разходни документи за транспорт и не
е ясно колко време е пребивавал в Турция . Без отчет не може счетоводно да се
признае разход за командировъчните по чл.37 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина , защото не са спазени изискванията за
представяне на документи за пътни пари и квартирни пари .
„С.А.“ ЕАД е подало писмен отговор , в
който оспорва въззивната жалба на Н. . Според Вътрешните правила за работна
заплата и Инструкция за стимулиране на водачите – налични по приложеното гр.дело
№57245/15 г на СРС – е доказано , кои възнаграждения са с постоянен и кои с
непостоянен характер .
Н. е подал писмен отговор , в който
оспорва жалбата на „С.А.“ ЕАД . За да се уважи иска по чл.225 КТ е достатъчно
да се представи копие от трудовата книжка , от което е видно , че ищецът е
останал без работа за целия процесен период . Ако ответникът твърди , че ищецът
е работил , той следва да го докаже . Оттеглянето на иска за обезщетение за
оставане без работа по гр.дело №57245/15 г на СРС не означава , че покана по
чл.86 ал.1 пр.1 ЗЗД за плащане на обезщетението не е достигнала до ответника .
Това обезщетение е изискуемо от деня , в който работникът може да иска
изпълнение .
Въззивните
жалби са допустима. Решението на СРС
връчено на въззивниците
на 22.01.2019 г и 18.01.2019 г и е обжалвано в срок съответно на 04.02.2019 г и
на 31.01.2019 г .
Налице
е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС .
След преценка на доводите
в жалбата и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа
и правна страна следното :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да уважи частично процесните искове
СРС е приел следното
.
Със заповед №А 69/11.09.2015 г на изпълнителния
директор на ответника ищецът е бил уволнен дисциплинарно . С решение № 150325
от 19.06.2017 г по гр. дело № 57245/2015 г. по описа на СРС, 71 състав е
признато за незаконно и е отменено извършеното със заповед № А 69/11.09.2015 г.
на Изпълнителния директор на ответника от длъжността „шофьор съчленен автобус“ и
на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищецът е възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност. Решението на СРС е потвърдено с решение № 2696 от
30.04.2018 г., по в.гр.дело № 11676/2017 г. по описа на СГС, II A въззивен
състав, което видно от отбелязването върху него, е влязло в законна сила на
16.06.2018 г. От фиш за работна заплата за м. Август 2015 г. се установява, че
с дължимото за този месец трудово възнаграждение на ищеца е било изплатено
възнаграждение в общ размер на 1726,69
лв., от което: 804,50 лв. – основна заплата, 257,44 лв. –
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, 21,42
лв. - възнаграждение за нощен труд, 48 лв – бонуси , 231,33 лв
– извънреден труд , 65 лв – комисионна билети и 299 лв – социални
надбавки.
При незаконно уволнение, съгласно
разпоредбата на чл.225 ал.1 КТ, работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече
от шест месеца. В резултат на незаконното уволнение ищецът е претърпял вреди,
защото не е получавал трудово възнаграждение след прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника, което е в причинна връзка с него. Достатъчно доказателство за оставането без
работа на незаконно уволнен работник или служител е обстоятелството, че в
трудовата книжка няма отбелязване той да е започнал работа при друг
работодател. В този смисъл са и мотивите на т. 2 от ТР № 6/2013 г. на
ОСГК на ВКС , в които е посочено, че фактът на безработица може да бъде
доказан , като се установи липсата на вписване на последващо трудово
правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение
в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като
безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се
направи извод за оставането без работа. В случая, въз основа на извършена
констатация в открито съдебно заседание на СРС от 12.12.2018 г. и приетото в
заверен препис извлечение от трудовата книжка на Н. (л. 53 - 70 от делото пред
СРС) се установява, че в период от шест месеца след прекратяване на трудовото
му правоотношение с ответника той не е започнал работа при друг работодател,
поради което съдът приема, че от негова страна е доказано оставането му без работа вследствие на незаконното
уволнение през релевантния период.
Съгласно разпоредбата на чл.225 ал.1,
вр. чл. 228 КТ размерът на обезщетението за оставане без работа вследствие на
незаконното уволнение се определя съобразно брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за последния пълен отработен месец. В случая, за
установяване на това обстоятелство по делото пред СРС е изслушано заключение на
ССЕ , според което размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за
последния пълен отработен месец - м. Август 2015 г. е 1 061,94 лв., формиран
като сбор от основното и допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, или общо за периода от 11.09.2015 г. до 11.03.2016 г.
размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се равнява на сумата от 6 371,64
лв.
СРС е приел , че плащанията за бонуси,
социални надбавки и билети, отразени във фиша за работна заплата
за м. Август 2015 г., не следва да бъдат включени при определяне на крайния
размер на обезщетението, тъй като те не представляват елементи от брутното
трудово възнаграждение, въз основа на което се формират обезщетенията по Раздел
ІІІ от КТ, включително и това по чл. 225, ал. 1 КТ.
В случаите на чл. 228 КТ (обхващащи и
обезщетенията по чл. 225, ал.1 КТ) се включва основното трудово възнаграждение,
възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи
за заплащане на труда, допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, с друг нормативен акт,
с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на
работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени
възнаграждения. Съобразно правилата на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата - чл. 15 от същата, като допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер се определят тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за
придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни
възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за
съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от
отработеното време. Следователно, в брутното трудово възнаграждение
като основа за обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се включват основното трудово
възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер - предвидими и сигурни, определени
в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в
предприятието и в индивидуалния трудов договор (в този смисъл решение №
166/15.07.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г., III г. о., ГК, ВКС). В случая,
претендираните от ищеца възнаграждения за бонуси, социални надбавки и билети
нямат такъв характер, поради което не се следва да се включват в базата за
изчисляване на процесното обезщетението. За ответника не е съществувало
задължение да доказва кои допълнителни елементи се включат при определяне на
обезщетението в случай на незаконно уволнение, тъй като от негова страна е
налице изрично оспорване други плащания,
освен основната заплата и допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, да трябва да служат като база за неговото определяне,
поради което не може да понесе последиците от недоказване на факт, който той не
твърди. Ето защо, при определяне размера на следващото се в полза на ищеца
обезщетение по чл.225 ал.1 КТ съдът съобразява посочения от експерта по
съдебносчетоводната експертиза размер на брутното трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец, в който не са отразени плащанията, нямащи
постоянен характер. При това положение, предявеният иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр, чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане
без работа за периода от 11.09.2015 г. до 11.03.2016 г. се явява основателен и
следва бъде уважен за сумата от 6 371,64 лв., като следва да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 8 838 лв., или за размера от 2 466,36
лв. Посочената сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 04.06.2018 г. до плащането.
Основателността на иска по чл.86 ал.1 ЗЗД се обуславя от
наличието на главен дълг, изпадане на длъжника в забава и размера на
обезщетението .От материалите по гр. дело № 57245/2015 г. по описа на СРС, 71
състав, се установява, че първоначално с исковата си молба ищецът Е.Н. е заявил
претенция за заплащане на обезщетение за оставането си без работа поради
незаконното му уволнение. Макар по-късно да е оттеглил тази си претенция и производството по отношение на нея да
е било прекратено, несъмнено исковата му молба в тази част е стигнала до
ответника и по своето естество представлява покана за плащане. Ето защо, СРС е
счел , че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на обезщетението по чл.
225, ал. 1 КТ, поради което дължи на ищеца обезщетение за забава от деня на
поканата – 30.09.2015 г. (датата на
получаване от ответника на първото съобщение по чл. 131 ГПК) до датата,
предхождаща подаването на настоящата искова молба - 03.06.2018 г. СРС определя
размера на дължимото обезщетение за мораторна лихва за периода от 30.09.2015 г.
до 03.06.2018 г. по реда на чл. 162 ГПК,
което възлиза на 2 401 лв., до който размер предявеният акцесорен иск
следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер
от 2 489 лв., или за размера от 88 лв., и за периода от 12.09.2015 г. до
29.09.2015 г.
По жалбата на „С.А.“ ЕАД
Настоящият съд изцяло споделя мотивите
на СРС , че представяне на копие от трудовата си книжка и констатация по
оригинала в открито съдебно заседание на СРС от 12.12.2018 г – много
след изтичане на 6-месечния срок за оставане без работа 11.03.2016 г –
ищецът е доказал оставането си без работа . Възможностите са представяне и на
други писмени доказателства за оставането без работа /служебни бележки от НАП ,
НОИ или Бюрото по труда/ са алтернативни
видно от мотивите на т. 2 от ТР № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС . Действително
, в определени случаи може да се окаже , че въпреки удостовереното в трудовата
книжка /, която е официален удостоверителен документ/ обстоятелство , че
работникът е останал без работа , той все пак е работил по трудово
правоотношение . За такива възражения обаче доказателствената тежест е на
ответника , а не на ищеца /чл.154 ал.1 ГПК/.
Законосъобразно СРС е приел и че
следва да присъди лихви за забава върху процесното обезщетение считано от 30.09.2015
г – датата , на която на ответника са връчени препис от исковата молба и
приложенията по предходното гр. дело № 57245/2015 г. по описа на СРС, 71 състав.
По това дело ищецът първоначално е предявил иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ във
вр.чл.225 КТ за сумата от 9000 лева . Връчването на исковата молба безспорно е
покана за плащане на обезщетението по чл.86 ал.1 пр.1 ЗЗД . Не следва друго от
последващото оттегляне на иска за
обезщетение с молба от 24.02.2017 г . При оттегляне на иска ищецът се отказва
да получи по висящия процес търсената с иска защита , но запазва правното си твърдение и възможността да предяви отново иска си
. Следователно не са отпаднали и материално-правните последици от предявяване
на иска , в случая има надлежна покана до ответника да заплати процесното
обезщетение за оставане без работа .
Неоснователни са доводите на
въззивника-ответник , че не дължи лихви за забава счита от 30.09.2015 г ,
защото към тази дата не е изтекъл 6-месечния срок за оставане без работа . Трайна
е практиката на ВС и ВКС , включително в мотивите на Тълкувателно решение №3 от 19.03.1996 г по тълк.дело №3/95 г на ОСГК на
ВКС , че фактическият състав
на обезщетението по чл.225 КТ възниква в момента на уволнението и е допустимо
да се предяви иск за обезщетение преди изтичане на 6-месечния срок за оставане
без работа . Според посоченото тълкувателно решение лихва върху
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи от деня на поканата по чл.84 ал. 2
33Д, а ако такава покана не е отправена от работника или служителя, лихва се
дължи от деня, в който искът е предявен.
Въззивната жалба на „С.А.“ ЕАД е
неоснователна .
По въззивната жалба на Е.Н.
Преди всичко трябва да се посочи , че съгласно
решение №265 от 10.09.2012 г по гр.д.№703/11 г на
ВКС , IV ГО писмените
доказателства по приложени към делото други дела и преписки , се считат
представени и събрани от съда с прилагането на делото. В случая с определение в
о.с.з на 08.11.2018 г СРС е изискал за прилагане гр.дело № 57245/2015 г. по
описа на СРС, 71 състав и с определение в о.с.з на 12.12.2018 г е приложил
делото в първоинстанционното производство . Всички приложени по това дело
писмени доказателства трябва да се считат за надлежно приети по делото. Важни
доказателства по делото са Вътрешни правила за работната заплата ; Правила за работа с ценни образци
/билети за МГТ/ в поделенията на ответника ; Бонусен лист за
категория персонал водачи на автобус . По делото не е представен колективен
трудов договор .
Спорът между страните е дали сумите от
21,42 лв. - възнаграждение за
нощен труд, 48 лв – бонуси , 231,33 лв – извънреден труд , 65
лв – комисионна билети и 299 лв – социални надбавки , включени във
фиш за работна заплата за м. август 2015 г. Тежестта на доказване , че
определено обезщетение се включва в брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за последния пълен отработен месец по чл.228 КТ е на работника , а не на работодателя -
решение №181 от 22.07.2015 г по гр.д.№4554/14 г на ВКС , IV ГО. Такива са били и указанията на СРС в одобрения от
него доклад – размерът на процесното обезщетение трябва да се докаже от ищеца .
Възнаграждение за нощен труд . Същото е уговорено в чл.9 б.Б пр.1 от допълнително
споразумение №А 02 от 15.01.2015 г като 40 % от договорената минимална часова
работна заплата на дружеството за всеки положен нощен час , като изрично е
посочено от страните , че същото няма постоянен характер . Настоящият съд счита
, че това възнаграждение няма постоянен
характер и получаването му не е предвидимо и сигурно , а зависи от
организацията на работата пред съответния месец . Правилно СРС е приел, е това
възнаграждение не следва да се включва при изчисляване на процесното
обезщетение . В този смисъл са и решение №847 от 14.01.2011 г по
гр.д.№1558/09 г на ВКС , IV ГО, решение №727 от 06.12.2010 г по гр.д.№432/10 г на ВКС , III ГО и решение №181 от 22.07.2015 г по
гр.д.№4554/14 г на ВКС , IV ГО.
Бонуси . Бонусите
са посочени в Бонусен лист за категория персонал водачи на автобус /по делото
не е приложен КТД/ . От бонусния лист е видно , че изплащането на бонусите е по
преценка на работодателя при спазване на редица изисквания за качествено и
в срок изпълнение на трудовите задължения на работника . Получаването на бонуса /премията/ не е
предвидимо и не е сигурно при просто отработване на работното време и не следва
да се включва при изчисляване на процесното обезщетение. В този смисъл са и решение
№55 от 12.03.2014 г по гр.д.№4256/13 г на ВКС , IV ГО и решение №847 от 14.01.2011 г по
гр.д.№1558/09 г на ВКС , IV ГО .
Извънреден труд . Плащанията за извънреден труд са класически пример на плащане , което няма
постоянен характер и получаването не само не е предвидимо и сигурно , но и би
следвало да се избягва . Извънредният труд е забранен и се допуска само по
изключение – чл.143 ал.1 КТ и чл.144 КТ . Не следва да се включва при изчисляване на
процесното обезщетение , като в този смисъл е и решение №159 от 13.08.2018 г
по гр.д.№3836/17 г на ВКС , IV ГО.
Комисионна билети . Видно от чл.26 ал.1 от Вътрешни
правила за работната заплата комисионната е определена като 13 % от стойността
на продадените билети . Получаването на комисионната не е предвидимо и не е
сигурно при просто отработване на работното време и не следва да се включва при
изчисляване на процесното обезщетение. Само ако са продадени билите и е
направен отчет по Правила за работа с ценни образци /билети за МГТ/ в
поделенията на ответника би се дължала въпросната комисионна . Комисионната не
е с постоянен характер , а системата на заплащане на труда на ищеца е повременна
– чл.12 ал.1 от Вътрешни правила за работната заплата .
Социални надбавки . Ищецът не е уточнил характера на въпросните надбавки , нито по делото е
представен от него КТД , за да се прецени вида на въпросните „надбавки“.
Чл.35 – 36 от Вътрешни правила за работната заплата третират безплатната
предпазна храна и средствата за социални мероприятия като възнаграждения
, които не се заплащат от средствата за работна заплата. При наличните
доказателства претенцията , че социалните надбавки трябва да се включат в
базата за изчисляване на процесното обезщетение е неоснователна . В такъв
смисъл е и практиката на ВКС - решение
№282 от 08.01.2016 г по гр.д. № 229/2011 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС.
Налага се
изводът , че и въззивната жалба на Е.Н. е неоснователна , а решението на СРС
трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на
ответника са деловодни разноски на ищеца от 547,63 лева пред СГС изчислени по
компенсация .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №9103 от 11.01.2019 г постановено по гр.д.№36230/18 г на СРС , 138 състав , в частта, в която на „С.А.“ ЕАД ********е осъден да заплати на Е.Н.Н. ЕГН ********** *** : на основание
чл.344 ал.1 т.3 КТ във вр.чл.225 КТ сумата от 6371,64 лева обезщетение
за оставане без работа след незаконно уволнение със заповед №А-69 /11.09.2015 г
на изпълнителния директор на „С.А.“ ЕАД за периода 11.09.2015 г – 11.03.2016 г
; ведно със законната лихва от 04.06.2018 г до окончателното заплащане на
сумата ; както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 2401 лева лихви за забава върху посоченото обезщетение
за периода 30.09.2015 г – 03.06.2018 г ; както и в частта , в която е отхвърлен частично иска на Е.Н.Н. ЕГН **********
*** с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ във вр.чл.225 КТ да се осъди „С.А.“
ЕАД ********да
му заплати разликата над 6371,64 лева до предявения размер от 8838 лева обезщетение
за оставане без работа след незаконно уволнение със заповед №А-69 /11.09.2015 г
на изпълнителния директор на „С.А.“ ЕАД за периода 11.09.2015 г – 11.03.2016 г
; ведно със законната лихва от 04.06.2018 г до окончателното заплащане на
сумата ; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА „С.А.“ ЕАД
********да
заплати на Е.Н.Н. ЕГН ********** *** сумата от 547,63 лева деловодни разноски пред СГС .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 28.06.2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.