Р
Е Ш Е Н И Е № 262529
гр. Пловдив, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VI граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН
ИВАНОВ
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12420 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* против Г.И.Ц., ЕГН **********, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ *** по описа на ПРС.
Ищецът твърди, че на *** ответницата издала в негова полза запис на заповед за сумата от 4362.29 лв., като обезпечение по договор за кредит № ***от ***, сключен между ответника и „Кредит Тайм“ ООД. Записът на заповед бил предявен за плащане на длъжника на *** и впоследствие на *** бил джиросан в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. Сумата по него до размера от 1223,80 лв. към момента не била заплатена. По заявление на посоченото дружество било образувано ч.гр.дело № ***, като била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. С изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № *** пред ***. Съгласно Приложение № * от *** към договор за цесия от ** между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД и ищеца, вземанията на първото дружество към ответницата били прехвърлени на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, както и лихви. Твърди се, че по силата на договора за цесия и във връзка с чл.429 ГПК ищецът бил частен правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се установят вземанията на ищеца към ответницата за сумата от 1223,80 лв. по запис на заповед, издаден от ответницата, цитиран по-горе. Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Посочено е, че ищецът не е процесуално легитимиран нито в заповедното, нито в исковото производство, тъй като издателят на записа на заповед не бил уведомен за извършената цесия. Не се оспорва, че ответницата е подписала запис на заповед в полза на трето за спора лице. Същият обаче бил издаден като обезпечение на задължението на Ц. по друго каузално правоотношение – с „Кредит Тайм“ ООД – по договор за заем от ***. Посочено е, че заемната сума е върната, като след връщане на сумата ответницата била потърсена от служител на посоченото дружество, който я уведомил, че поради факта, че в рамките на 3 дни не е осигурила двама поръчители или солидарни длъжници по отношение на кредита си, следва да заплати неустойка в размер на заемната сума. След консултация с адвокат ответницата отказала за плати тази сума, тъй като била изпълнила задължението си по връщане на заема. Посочени са в отговора разпоредбите на чл.4, ал.2 от договора, като се сочи, че видно от погасителния план, неустойката при липса на обезпечение е в размер на 2181.85 лв. Оспорва се, че е настъпило неизпълнение от страна на ответницата. Тя била предоставила обезпечение – процесния запис на заповед. Ако се приеме, че са настъпили условия, ангажиращи ответницата за неизпълнение на т.16.3 от общите условия във връзка с т.11.5 от общите условия във връзка с т.4 от договора за паричен заем, но е направено искане клаузите, с които е договорен посочения размер, да бъдат обявени за нищожни, тъй като уговорената неустойка излизала извън присъщата й обезщетителна функция. Клаузата за неустойка била нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Кредит Тайм“ ООД, като трето лице – помагач, в който е посочено, че вземането по отношение на ответника е прехвърлено от дружеството на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД по договор за цесия от ***, като при сключване на договора били предадени в оригинал на цесионера всички документи, свързани с длъжника. Сочи се, че уговорената неустойка не е прекомерна. Условията по договора били посочени в стандартния европейски формуляр, били уговорени индивидуално между страните, като ответникът е могъл да влияе на тези условия.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото е представен запис на заповед от дата *** г., издаден от ответницата Г.И.Ц., с поемател „Кредит Тайм“ ЕООД, за сумата от 4362,29 лв. Същият е предявен на дата *** г., а вземането по него е джиросано на дата *** г. от „Кредит Тайм“ ЕООД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ПРС, за вземанията по този запис на заповед, в полза на джиратаря, е издадена Заповед № *** г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. въз основа на документ по 417 ГПК и изпълнителен лист. Съгласно задължителните указания в т. 10б. от ТР № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл.226 ГПК. Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК. В случая искът е предявен от цесионера в указания срок по чл. 415 ГПК, и за вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, поради което се явява допустим. Доказването ефекта на цесия досежно длъжника е вече въпрос по същество.
В тази връзка за отбелязване е, че основателно ответницата оспорва легитимацията на ищцовото дружество, като титуляр на вземането по каузалното правоотношение спрямо нея с аргумент, че цесията не й е била съобщена, макар същата да не оспорва да е подписала процесния запис на заповед, служещ като обезпечение на вземанията по договор за заем № *** г., сключен между нея и „Кредит Тайм“ ЕООД – третото лице помагач.
По делото е представен договора за заем № *** г. вземанията по който се твърди да са обезпечени с процесния запис на заповед. Видно от съдържанието му, страните по него са ответницата Г.Ц., като кредитополучател, „Кредит Тайм“ ЕООД, като кредитодател. Предоставената сума по договора е 1800 лв., при ГПР 48,33 %. Представени са и Общите условия на кредитора и погасителен пран, с посочена месечна вноска от 198,22 лв., към която се прибавя вноска за неустойка при липса на обезпечение от 198,35 лв., като общия размер на погасителната вноска е посочен 396,57 лв. Ищецът е приложил към исковата молба и Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата *** г., сключен между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, като цедент, и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като цесионер, както и препис извлечение от Приложение № * от *** г. към цесията, видно от което вземанията по договора за заем от *** г. са били обект на прехвърлителната сделка. Представено е и потвърждения за сключената цесия от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. Налице са и два броя уведомителни писма до ответницата, с които и се съобщава за извършената цесия. По делото обаче липсват доказателства за прехвърлянето на вземането от „Кредит Тайм“ ЕООД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. Такива не са налични и по ч.гр.д. № *** г. на ПРС. В тази насока са единствено твърденията на третото лице – помагач. Липсват и доказателства за уведомяването на ответницата за извършената първа по ред цесия от цедента „Кредит Тайм“ ЕООД, за да се приеме, че цесията е породила действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съгласно закона задължен да уведоми длъжника е първоначалният кредитор. Съгласно съдебната практика цедентът може да упълномощи цесионера да уведоми длъжника, като това уведомяване, извършено вкл. и с връчването на уведомлението с преписа на исковата молба, ще е редовно и следва да се вземе предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В случая обаче липсва представено по делото пълномощно в този смисъл от „Кредит Тайм“ ЕООД, като цедент, в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, като цесионер. В тази насока, доколкото първата по ред цесия не е надлежно съобщена, то съдът намира, че и втората по ред цесия, макар по делото да има пълномощно в полза на ищец, също не е редовно съобщена. За пълнота следва да се отбележи и че липсва надлежно джиро на гърба на процесния запис на заповед, както изисква чл. 466, ал. 1, вр. чл. 468, ал. 1 вр. чл 537 ТЗ.
Съдът също така намира, че ищецът неоснователно твърди да му се дължи от ответника вземането по този запис на заповед, респ. по издадената заповед за незабавно изпълнение. Видно от посоченото в т. 17 от ТР № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.
В случая съдът споделя изложеното от ответницата, касателно неравноправния характер на клаузата за неустойка в договора за заем, обезпечен със записа на заповед. Клаузата за неустойка в процесния договор води до завишаване на ГПР по кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва, доколкото сумата за неустойка представлява, според настоящия състав, разход по кредита. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съд намира, че уговорената неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързан с договора за кредит. Видно от съдържанието на процесния договор, неустойката по същия не е включена в ГПР, но реално оскъпявал кредита с повече от 100%, доколкото размерът й – 2181,85 лв. надхвърля този на заетата сума – 1800 лв., което е видно от представения погасителен план. Налага се изводът, че неустойката действително излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. Този извод се подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно разсрочено, заедно със всяка погасителна вноска. Следователно, без да се ползват специални знания е видно, че общата дължима от потребителя сума по договора в случай на непредоставяне на обезпечение не съответства на посочения размер на ГПР (49,33 %). По този начин се заобикаля забраната в чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което на основания ал. 5 на същия член клаузата за неустойка е нищожна.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от съда, като пълно и компетентно изготвено, видно от което обща платената от ответницата сума по процесния договор за кредит е в размер на 3166 лв., от които кредиторът е отнесъл 1240,07 лв. за погасяване на главница, 342,41 лв. – за възнаградителна лихва, и 1583,52 лв. за неустойка. Доколкото, както се изложи по-горе, вземането за неустойка не се дължи, съдът приема, както и ответница Ц. основателно твърди в отговора на исковата молба, че платените от нея суми към кредитора са достатъчни, за погасяване на задълженията й по договора за заем, предвид представения погасителен план. Съгласно същия, при игнориране на задължението за неустойка, ответницата е следвало да заплати сумата от общо 2180,44 лв., т.е. по-малко от колкото реално е платила. В тази насока поради погасяването на задълженията по каузалното правоотношение, не се дължи и вземането по записа на заповед.
С оглед на гореизложеното искът, като неоснователен, ще се отхвърли изцяло.
При този изход на спора право на разноски има ответницата на основание чл.78, ал.3 ГПК. Същата обаче не е заявила претенции за възстановяване на заплатени разноски, нито е представила списък по чл. 80 ГПК, поради което няма да й се присъждат разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, против Г.И.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, иск за признаване за установено, че Г.И.Ц., дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сумата от 1223,80 лв., представляваща непогасено задължение по запис на заповед, издаден на *** г. в полза на„Кредит Тайм“ ЕООД за сумата от 4362,29 лв., платим на предявяване, предявен за плащане на *** г., прехвърлен с джиро от *** г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – *** г., до погасяване на вземането, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, по ч.гр.д.№ *** по описа на Районен съд Пловдив, *** гр.с.
Решението е постановено при участието на „Кредит Тайм“ ЕООД, като трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/К. Иванов
Вярно с оригинала.
М.К.