РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 10.09.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публично заседание на тридесет и първи август, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретаря ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 456 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази:
Иск за развод с правно
основание чл.49, ал.1 СК.
Съдът е сезиран с искова молба за развод, подадена от Н.М.Т., с адрес ***, чрез пълнмощника си – адв. И.И. против Д.Н.Т., с пост.адрес: ***.
Ищцата излага в ИМ, че с ответника са сключили граждански брак на 31.08.2003 г. в с.Лесидрен, общ.Угърчин. Сочи, че от брака синямат родени деца. След сключването на гражданския брак съпрузите заживели в дома на родителите на ответника в с.Лесидрен. Твърди се, че отначало бракът им вървял добре и поддържали добри отношения, но това не продължило дълго, тъй като характерите им били различни. Постепенно помежду им настъпило отчуждение.
Наведени са твърдения,че ответникът започнал често да злоупотребява с алкохол. Брачният живот на страните бил съпроводен от скандали, като ищцата била подложена на физическо и психическо насилие от страна на ответника.
Ищцата твърди, че от началото на 2014 г. е принудена от ответника да напусне семейното жилище. Всеки от съпрузите заживял свой собствен начин на живот,без да се интересува от другия. Счита, че с оглед раздялата, която продължава повече от 6 години е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което не може да бъде преодоляно. Заявява, че от нейна страна има сериозно и непоколебиво желание за прекратяване на брака. След прекратяване на брака Т. не желае издръжка от съпруга си. Изтъква, че през време на брака не са придобити недвижими имоти, а придобитите през време на брака МПС желае да останат в обикновена съсобственост след развода.
МОЛИ да бъдат призовани с ответника на съди след като се увери в гореизложеното, съдът да постанови решение, с което да прекрати брака между странита, пради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака,без да се произнася относно вината за разстройството на брака; придобитите през време на брака МПС да останат в обикновена съсобственост; след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Огнянова.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. П.К. – особен представител на ответника. Счита, че предявеният иск е допустим. Намира, че ищеца е активно легитимиран да предяви иск за развод, както и че искът е предявен пред компетентен съд. Заявява, че по основателността на иска не може да изрази становище, тъй като няма контакт с доверителя си.
В насроченото открито съдебно заседание на
ищцата Н.М.Т. се явява лично, като се представлява и от адв. И.. Поддържа иска
и моли същия да бъде уважен без да се разглежда въпроса за вината.
Ответникът Д.Н.Т. не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен представител – адв.К., която застъпва становище, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен.
Съдът като съобрази доводите и становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са сключили граждански брак на 31.08.2003 г. в с.Лесидрен, общ.Угърчив, обл. Ловеч, за което е съставен акт за граждански брак № 01 от 31.08.2003 г. на длъжностно лице по гражданско състояние при Кметство – с.Лесидрен, Община – Угърчин. При сключването на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга си и след брака носи фамилното име Т.. Бракът е първи по ред и за двамата съпрузи.
От брака си страните нямат родени или осиновени деца.
Страните не спорят, че след сключването на брака са живели в дома народителите на ответника, находящ се в с.Лесидрен, общ.Угърчин, ул.“Стара планина“№112. Първоначално брачният им живот протичал нормално, но поради различие в характерите им, между съпрузите се породили спорове и неразбирателство, които често прерадствали в скандали. Постепенно с годините двамата се отчуждили и престанали да изпитват дължимото уважение и обич един към друг.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите:Надежда Медведева Атанасова и Иван Янков Т.. От показанията на свидетелите се установява, че повече от 6 години съпрузите са във фактическа раздяла и не поддържат никакви контакти. Понастоящем ответникът пребивава и работи в Германия, където е установил връзка с друга жена. От своя страна ищцата също е в трайно съжителство със св. Т. от около 5 години. Двамата не се търсят, не поддържат връзка и никой от тях не проявява интерес към живота на другия.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са
последователни, достоверни и непротиворечиви, като са базирани на трайни и непосредствени впечатления от отношенията между съпрузите.
При така изложената фактическа обстановка, решаващият съд намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да бъде прекратен без да се произнася по въпроса за вината, каквото е желанието на ищцата. Безспорно установено е, че двамата съпрузи не поддържат нормални семейни отношения. Съпрузите са в продължителна фактическа раздяла, която е един от най-характерните белези на дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В случая тази раздяла е довела до прекъсване на всякакви връзки на уважение, любов и привързаност, като е белег за настъпило дълбоко и необратимо влошаване в отношенията между страните. Като съобрази данните по делото, съдът формира извод, че бракът е изпразнен от съдържание при безспорно установеното състояние на съпружеската връзка и неговото съществува е само формално, което не е както в техен интерес, така и на двете им непълнолетни деца.
Направеното искане след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име Огнянова съдът намира за основателно, поради което същото следва да се уважи.
На основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК във
връзка с чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50.00/петдесет/лв.
и като съобрази, че 25.00лв са внесени при завеждане на исковата молба, всеки
от съпрузите ще следва да заплати допълнителна държавна такса в размер на 12.50лв/дванадесет
лв.и 50ст/.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК и тъй като в настоящия процес не се издирва въпроса за вината, разноските следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са ги направили.
Мотивиран от горните съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на
основание чл.49, ал.1 от СК, сключения между Н.М.Т., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** /чрез адв.И.И./ и Д.Н.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** с акт № 01 /31.08.2003 г. на Община – Угърчин, Кметство –
с.Лесидрен граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен.
След прекратяване на брака съпрузите не си дължат издръжка един на друг.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да
носи предбрачното си фамилно име- ОГНЯНОВА.
ОСЪЖДА Н.М.Т., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** /чрез адв.И.И./ ДА ЗАПЛАТИ по бюджета на
Ловешки РС допълнителна държавна
такса в размер на 12.50лв /дванадесет лева и 50ст / лева.
ОСЪЖДА Д.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по бюджета на Ловешки РС допълнителна държавна такса в размер на 12.50лв /дванадесет лева и 50ст / лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните .
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от настоящето решение да се изпрати на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: