Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
…….2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6522/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от В.С.Г., чрез настойника С.С.Г., с която са
предявени срещу Д.З. АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от
13180 евро – обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от ексцес – настъпили усложнения
в здравословното състояние и по-специално – необходимост от извършване на
специализирана медицинска интервенция вследствие на първоначалните увреждания от
произшествие, осъществено на 07.01.2014 г. Претендира законната лихва от момента
на интервенцията – 03.11.2017 г. и направените по делото разноски.
Ищцата
твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 07.01.2014 г. по вина на
лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, като в
следствие на множеството травматични увреждания е изпаднала в хронично
вегетативно състояние (коматозно състояние), което продължава и към настоящия
момент. По предявен иск за обезщетение за претърпените увреждания с влязло в
сила решение ответникът е осъден да й заплати обезщетение в размер на 750000
лв. След разглеждане на делото Тежкото й състояние е наложило на 07.01.2017 г.
да бъде настанена за лечение в клиника в Република Гърция, където й е извършено
оперативно поставяне на баклофенова помпа, която е имплантирана в тялото й и
чрез която получава необходимо за състоянието й лекарство. Моли да й бъде
присъдено обезщетение за разходите за оперативната интервенция за поставяне помпата
и цената на медицинския консуматив и обезщетение за неимуществените вреди –
болки и страдания, понесени при извършване на медицинската интервенция.
Ответникът оспорва
иска, оспорва състоянието на ищцата да е налагало извършената интервенция,
твърди, че с изплащане на определеното обезщетение от 750000 лв. са обхванати
всички вече понесени и бъдещи вреди, с оглед обстоятелството, че състоянието й
е било трайно влошено.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
Не се спори
между страните, а и се установява се представените писмени доказателства, че с
влязло в сила решение от 20.05.2015 г. на СГС по гр.д. №4004/2014 г. ответникът
е осъден да заплати на ищцата на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) обезщетение в
размер на 750000 лв. за вреди от произшествие, настъпило на 07.01.2014 г., при
което ищцата е получила тежка черепно-мозъчна травма, състояние на кома и
последващо хронично вегетативно състояние, както и други телесни увреждания.
Решението има установително действие между страните относно обстоятелствата, че
е настъпил деликт, причинен от лице, отговорността на което е застрахована при
ответника, че деликта представлява застрахователно събитие, че застрахователят
дължи обезщетяване на настъпилите вреди и че размерът на всички вреди,
настъпили към датата на устните състезания пред въззивната инстанция са в
размер на 750000 лв.
Спорно в
настоящото производство е обстоятелството дали посоченaта в исковата молба медицинска манипулация представлява усложнение в
здравословното състояние на ищцата – настъпило след разглеждане на делото, в
което й е определено първоначалното обезщетение, както и причинната връзка с
произшествието – късно проявило се непрогнозируемо усложнение от
произшествието, което не е било налично към момента на първото дело.
От първоначалната
и допълнителната съдебно-медицинска експертиза се установява, че в следствие на
хроничното вегетативно състояние, в което се намира, ищцата е получила тежко
повишен мускулен тонус (синдром на спастична квадрипареза), което представлява
спастично повишен мускулен тонус на четирите крайника, максимално сгъване на
крайниците, горните – в лакътните и в гривнените стави. До 2017 г. ищцата е
лекувана с приемане перорално на медикамента Баклофен. След извършени
предварителни изследвания в началото на 2017 г., на 12.06.2017 г. в клиника в
гр. Лариса в Република Гърция ищцата е подложена на хирургично имплантиране на
постоянна интратекална инфузионна помпа на баклофен за лечение на тежката
спастичност. Операцията е извършена под обща анестезия, а помпата е
имплантирана в подкожието на предната коремна стена. Оперативната интервенция е
довела до болки в период от 10-15 дена. След поставянето на помпата, би могло
да има неприятно усещане при легнало положение по корем, а при легнало
положение по гръб или странично не би трябвало да има болка. В следствие на
поставената помпа се предавам медикаментът баклофен насочено към
гръбначно-мозъчната течност, като състоянието на ищцата по отношение на
мускулния тонус, активните и пасивни движения на крайниците и контрактурите на
ставите значително се е подобрило, спрямо 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
Проведеното лечение на ищцата в клиниката в гр. Лариса, Република Гърция, е
високоспециализирано и отговаря на европейските стандарти. Проведеното лечение
не се извършва в България и не се поема от здравната каса, за извършените
медицински процесури и вложените консумативи ищцата е заплатила сумата от 13180 евро.
Въз основа на
така изложеното съдът приема, че в причинна връзка с уврежданията от
произшествието и поради недостатъчен ефект на прилагано перорално
медикаментозно лечение на спастична квадрипареза, на 12.06.2017 г. на ищцата е
извършена оперативна интервенция за хирургично имплантиране на постоянна
интратекална инфузионна помпа на баклофен. Проведената интервенция е довела до
подобряване на състоянието на мускулния тонус на крайниците на ищцата в този
смисъл е била необходима и медицински оправдана, както и извършена съобразно
европейските стандарти. Тези медицински процедури не са обезщетени с платената
от ответника сума въз основа на присъденото обезщетение по гр.д. №4004/2014 г.
на СГС, тъй като е нямало данни за необходимостта им към този момент. Поради
това съдът приема, че представляват ексцес, в резултат на който в полза на
ищеца е възникнало ново вземане за застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди и имуществени вреди.
Неоснователно
е възражението на ответника, произтичащо от уговорките в споразумението, според
които платеното обезщетение удовлетворява всички неблагоприятни последици в
следствие на хроничното вегетативно състояние, тъй като то е било налично към
момента на разглеждане на първото дело. Както вече беше посочено, необходимостта
от прилагане на по-ефективно лечение на спастичната квадрипареза и възможността
това да стане чрез имплантиране на баклофенова помпа е установено за първи път
при проведени през м. януари 2017 г. изследвания – т.е. не е било известно при
разглеждане на първото дело. Поради това не може да се приеме, че с определеното
първоначално обезщетение се погасяват и вземания за вреди, които още не са били
настъпили.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане
за настъпили усложнения в здравословното му състояние, представляващи ексцес и
изразяващи се в хирургично имплантиране на постоянна интратекална инфузионна
помпа за баклофен.
При
определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази вида и тежестта на болките и страданията – проведена
хирургична процедура под обща анестезия, довела до болки и страдания в период
на 10-15 дни след операцията. Съдът съобрази още и възможността за усещане на
дискомфорт при легнало по корем положение на тялото от имплантираната помпа. Съобразно
тези критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 12000
лв. Искът следва да се уважи за тази сума и да се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер.
Основателна
е претенцията за имуществени вреди в размер на 13180 евро, какъвто е стойността на
заплатените разходи за медицинската процедура. Видно от заключението,
проведеното лечение не се поема от Здравната каса и е за сметка на пациента.
Поради това искът за имуществени вреди следва да се заплати в пълния предявен
размер.
На ищеца
следва да се присъди законната лихва от 12.06.2017 г.
– дата на извършване на оперативната интервенция, на която съдът приема, че са
настъпили вредите.
По
разноските:
На процесуалния представител на
ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ, съразмерно с уважената част от исковете - в размер на 1397,56 лв.
На ответника следва да се присъдят направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение и експертизи, съразмерно с
отхвърлената част от иска – в размер на 1328,88 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда дължимите държавна такса в размер на 1511,11 лв. и
разноските за експертизи в размер на 500 лв.
По
изложените мотиви Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК:********, да заплати
на В.С.Г., ЕГН:**********, чрез законен представител С.С.Г.,
ЕГН:********** като настойник, на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), както
следва:
сумата от 12000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за неимуществени вреди от произшествие
от 07.01.2014 г., настъпили като усложнение в здравословното състояние,
представляващи ексцес и изразяващи се в хирургично имплантиране на постоянна
интратекална инфузионна помпа за баклофен, заедно със законната
лихва от 12.06.2017
г. до окончателното плащане,
сумата от 13180 евро, представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за имуществени вреди от произшествие
от 07.01.2014 г., настъпили като усложнение в здравословното състояние,
представляващи ексцес и изразяващи се в разходи за хирургично имплантиране на
постоянна интратекална инфузионна помпа за баклофен, заедно със законната лихва от 12.06.2017
г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 50000 лв.
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК:********, да заплати
на адв. Л.Г., адрес: ***, на основание чл.38 ЗА, сумата от 1397,56 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
ОСЪЖДА В.С.Г., ЕГН:**********, чрез законен представител С.С.Г.,
ЕГН:********** като настойник, да заплати на Д.З. АД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК сумата от 1328,88 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК:********, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание
чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1511,11 лв.,
представляваща дължима държавна такса и сумата от 500 лв., представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: