Решение по дело №188/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

С Определение № 223/06.03.2012 година, постановено по Ч.н.д. № 52/2012 година, Момчилградският районен съд е потвърдил постановление за прекратяване на наказателно производство от 23.02.2012 година на Р. П. - М. по досъдебно производство № */2011 година по описа на РУ „П.” – Д., образувано срещу С. Е. М. от Г., за извършено престъпление по чл.152 ал.2 т.1, във вр. с чл.152 ал.1 т.2 от НК, като обосновано и законосъобразно.

Против определението е постъпила жалба от пострадалата Д. М. Р. от Г., която го обжалва като необосновано и незаконосъобразно. Твърди се в жалбата, че разследването не е било проведено задълбочено, не са били използвани всички процесуални и оперативни възможности, с които разполагат прокуратурата и органите на МВР /примерно СРС/, за да се докаже престъплението. Давала се вяра на криминално проявени лица, но не и на жертвата на престъпление. С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на прокуратурата и МВР с необходимите указания.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, приема за установено следното:

Жалбата е основателна, макар и по съображения, различни от изложените от жалбодателката в нея.

Досъдебно производство № 70/2011 год. по описа на РУ”П.” – Д. е образувано с Постановление за образуване на досъдебно производство от 21.07.2011 год. срещу С.Е.М. от Г., за това, че на 10.09.2010 год. в с.П., общ.Д. се съвкупил с лице от женски пол – непълнолетната Д. М. Р. от Г., с ЕГН*, като я принудил към това със сила – престъпление по чл. 152 ал.2 т.1, във вр. с ал.1 т.2 от НК.

След провеждане на досъдебното производство, с постановление от 23.02.2012 година за прекратяване на наказателно производство, прокурор от Р. П. - М. е прекратил наказателно производство по досъдебно производство № */2011 год. по описа на РУ”П.” – Д., образувано срещу С.Е.М. от Г., за извършено престъпление по чл. 152 ал.2 т.1, във вр. с чл.152 ал.1 т.2 от НК /макар и погрешно прокурорът да е посочил в диспозитива на постановлението си чл.152 ал.1 т.1, във вр. с чл.152 ал.1 т.2 от НК, т.е. за изнасилване на лице от женски пол, лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие, като го принудил към това със сила или заплашване/, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК - поради липса на извършено деяние.

С обжалваното определение № 223/06.03.2012 година, постановено по Ч.н.д. № 52/2012 година, Момчилградският районен съд е потвърдил постановлението на р. П. от 23.02.2012 година за прекратяване на наказателното производство, като обосновано и законосъобразно. За да потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство, първоинстанционният съд декларативно е посочил в мотивите си, че в постановлението районният прокурор е направил обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е стигнал до единствения правилен извод, че производството следва да бъде прекратено, поради липса на извършено деяние.

След като се запозна с материалите по делото, настоящият състав намира, че обжалваното в настоящото производство определение на първоинстанционния съд, както и потвърденото със същото постановление на РП – М. за прекратяване на наказателно производство, са постановявени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Това е така по следните съображения:

За да прекрати наказателното производство, прокурорът от РП. – М. е приел за установено от фактическа страна, че на 10.09.2010 год. непълнолетната св.Д. Р. била на гости на св.Д. Х. Х. от гр. Д., с която се познавала отпреди. Привечер в дома на св.Х. дошъл и св.С. М., техен общ познат. Около 21.00 часа същата вечер, всички заедно отишли в хотел-ресторант „И.” в с. П., общ. Д., като с тях били и двете дъщери на св. Д. Х. В заведението останали да около 23.00 часа, след което св. Х., заедно с двете си дъщери и св. М. се прибрали в дома на св. Х., където св. М. останал да пренощува, а св. Р. останала да пренощува в хотел - ресторанта. На 11.09.2010 год. с автомобила на техен познат, св. Х., двете й дъщери и св. М. отишли в с. П., общ. Д., взели св. Р. и се върнали в гр. Д. На влизане в гр. Д., в кв. „И.” св. Р. и св. М. слезли от автомобила и от там тръгнали по пряк път към с. П., общ. Д., като преди да тръгнат, св. М. се обадил по телефона на св.О. Д. Б. от с. Б., общ. Д. и го помолил да дойде с неговия автомобил в с. П., общ. Д., за да ги вземе. Когато св. Б. пристигнал в с. П., общ. Д., на пътя вече го чакали св. М. и св. Р.. Двамата се качили в автомобила на св. Б. и заедно тримата се прибрали в гр. К., като в кв. „В.” св. М. и св. Р. слезли от автомобила, а св. Б. се прибрал в с. Б., общ. К. На 17.12.2010 год. св.Д. Р. депозирала жалба в Р. П. - М., в която посочила, че на 10.09.2010 год. около 22.00 часа, св. М. я заключил в стая в хотел-ресторат в с. П., общ. Д., след което я изнасилил, употребявайки сила и заплаха. В жалбата си св. Д. Р. посочила също така, че след като била изнасилена от св. М., 20-30 минути след това била изнасилена повторно от непознато за нея лице с малко име Х. В жалбата си св. Р. посочила също така, че на 11.09.2010 год. в района на с. П., общ. Д. била изнасилена повторно от св. ╠.

В постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът от Р. П. – М. е възпроизвел подробно съдържанието на показанията на част от разпитаните на досъдебното производство свидетели, както и на заключенията на извършените в хода на производството съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и съдебно-психиатричната експертиза на пострадалата – св.Д. Р., след което е направил извода, че от събраните по делото доказателства липсвали достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение за извършено престъпление по смисъла на чл.152 ал.1 т.1, във вр. с чл.152 ал.1 т.2 от НК от страна на С. М. /който не е бил привличан като обвиняем, а е бил разпитан на досъдебното производство като свидетел/. Посочил е, че от свидетелските показания безспорно се установявало, че на 10.09.2010 год. св.С. М., св.Х., двете й дъщери и св.Р. са били в хотел – ресторант „Й.” в с.П., общ.Д., като последната останала да пренощува в хотела, а св.М. и Х. се прибрали в гр.Д. Приел е за безспорно установено също, че въпросната вечер св.М. до тръгването му към гр.Д. не е напускал компанията, като през цялата вечер на масата е била и св.Р.. С оглед на тези съображения е направил крайният извод, че наказателното производство, образувано срещу С.Е.М. следва да бъде прекратено, поради липса на извършено деяние.

Настоящата инстанция намира, че при постановяване на Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 23.02.2012 год. по досъдебно производство № 70/2011 год. по описа на РУ „П” – Д. са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Така, видно от материалите по делото, в хода на досъдебното производство са събрани две групи гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. Р., К. Р. и О. Б., от една страна, и показанията на свидетелите Д. Х., С. М., Х. Й., С. Ю., О. Б., Р. К. и С. П., от друга. Въпреки съществените противоречия между посочените две групи доказателства по отношение на обстоятелства, имащи съществено значение за преценката има ли извършено престъпление и участието на С. М. в него, в постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът въобще не е обсъждал този въпрос, като по същество не е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства и не е посочил кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, вкл. не е изложил каквито и да било съображения защо не кредитира показанията на първата група свидетели. Следва да се посочи още, че разследващите органи не са положили необходимите усилия за отстраняване на противоречията в показанията на посочените две групи свидетели, вкл. и чрез поставянето им в очни ставки. Допуснато е на досъдебното производство и друго съществено нарушение на процесуалните правила. При разпита на Д. Р. като свидетел, в качеството й на пострадала същата изрично е заявила, че не желае да бъде уведомявана за хода на наказателното производство, но желае да й бъдат предявени материалите по разследването. Въпреки това, и в нарушение на императивната разпоредба на чл.227 ал.2 от НПК, след приключване на разследването същата не е била призована и не й е било предявено разследването, с което са нарушени процесуалните й права по чл.75 от НПК – да прави искания, бележки и възражения, в т.ч. да иска извършването на други процесуално-следствени действия, събиране на други доказателства и т.н.

С оглед изложеното, следва да се направи извода, че като не е са извършени от прокурора цялостни анализ и оценка на събраните по делото доказателства, не са изложени съображения кои от противоречивите доказателства прокурорът приема и кои отхвърля и защо, както и са нарушени процесуалните права на пострадалата, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват проверката по същество на обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Вместо да констатира тези нарушения и да отмени постановлението за прекратяване на наказателно производство и върне делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, първостепенният съд сам е допуснал аналогични процесуални нарушения, като не е извършил подробен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, което е довело до необосновани правни изводи относно законосъобразността и обосноваността на обжалваното пред него постановление за прекратяване на наказателното производство. Всъщност, съдът е извършил избирателно позоваване само на показанията на малка част от свидетелите /Х. Й., С. Ю. и О. Б./, без отново да отчете противоречивите доказателства по делото и да посочи мотивите си за отхвърляне на друга част от доказателства, декларативно посочвайки, че споделя направените от прокурора изводи.

Предвид изложеното се налага извода, че както постановлението на прокурор от РП – М. за прекратяване на наказателното производство, така и потвърдаващото го определение на първоинстанционния съд, са постановени при съществени нарушения на процесуалните правила. Ето защо, следва да се постанови определение, с което обжалваното определение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което постановлението за прекратяване на наказателно производство от 23.02.2012 година на Р. П. - М. да бъде отменено, а делото бъде върнато на Р. П. - М. за извършване на допълнително разследване – за предявяване на разследването на пострадалата свидетелка и извършване на обстоен, подробен и пълен анализ и оценка на събраните доказателства от прокурора, като едва след извършването на тези процесуални действия, прокурорът следва да предприеме съответните действия по глава ХVІІІ на НПК.

Водим от изложеното, и на основание чл. 243 ал.7 от НПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА Определение № 223/06.03.2012 година, постановено по Ч.н.д. № 52/2012 година по описа на Момчилградския районен съд, вместо което постановява:

ОТМЕНЯВА Постановление от 23.02.2012 година на Р. П. - Момчилград за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № */2011 год. по описа на РУ”П.” – Д., образувано срещу С.Е.М. от Г., за извършено престъпление по чл. 152 ал.2 т.1, във вр. с чл.152 ал.1 т.2 от НК и ВРЪЩА делото на Р. П. - М. за изпълнение на указанията относно прилагането на закона, дадени в обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.