МОТИВИ
по присъда № 108/04.07.2018 година,
постановена по НЧХД
№ 778/2017 година по описа на Ихтиманския
районен съд
А.Г.М. *** е повдигнал пред съда обвинение срещу А. Т.
М. ЕГН **********, за това, че на … г. в
гр. П. е нанесъл на А.Г.М. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка или страдание, което представлява престъпление по чл. 130, ал. 2 НК; за
това, че на … г. в гр. П. е обидил
публично А.Г.М., наричайки го ............., което представлява престъпление по
чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 НК, както и за това, че на ..2017
г. в гр. П. се е заканил на А.Г.М. с
извършване на престъпление против телесната му неприкосновеност, твърдейки, че
ще го пребие от бой, и това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му, което представлява престъпление по чл. 144, ал. 1 НК.
Заедно с тъжбата си А.М. е
предявил и граждански искове срещу А.М., които уточнява в първото по делото
съдебно заседание, като за причинената му лека телесна повреда претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1500 лева; за
нанесената му обида претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 1500 лева и за заканата с престъпление също претендира обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 1500 лева.
В съдебно заседание частният тъжител М. поддържа
тъжбата си, като твърди, че в хода на проведеното съдебно следствие е
установено по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил престъпленията, за
които му е повдигнал обвинения. Навежда доводи за това, че доведените от страна
на подсъдимия свидетели са силно заинтересовани и показанията им са
противоречиви.
Повереникът на частния тъжител – адв. Ч. също твърди,
че обвинението доказано по несъмнен
начин. Сочи,че от доказателствата следва да се направи извод, че подсъдимият е
извършил и трите престъпления – нанасяне на телесна повреда, заплаха за
личността и нанасяне на обида, като предлага на М. да му бъде наложена глоба
предвид чистото съдебно минало.
Подсъдимият А.М. не се признава за виновен по повдигнатите
обвинения, като отрича да е удрял, обиждал или да се е заканвал спрямо М..
Защитникът му – адв. Я., пледира за оправдателна
присъда поради недоказаност на обвинението. Твърди, че доведените от страна на
тъжителя свидетели са заинтересовани, тъй като са близки отношения с тъжителя,
който многократно ги е представлявал като адвокат.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 НПК, приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
А.М. е съдружник и управител на Събирателно дружество „Б.-М С.“, гр. С., което
е собственик на сграда в центъра на гр. П.. Част от дейността на дружеството била
свързана с отдаване под наем на помещения в сградата.
Частният
тъжител А.М. е адвокат, вписан в П.адвокатска колегия.
На
. г. А.М. сключил договор за наем на стая № . в сградата, стопанисвана от СД „Б.-М.
С.“, като договорът бил за срок от една година. При подписването на договора присъствал
и св. Р. В.. М. предплатил наемната цена за една година и извършил редица
подобрения в наетото помещение. През лятото на .г. М. започнал да забавя
дължимите суми за консумативи.
През
есента на . г. подс. М. приготвил анекс към договора за наем за продължаване на
неговия срок, който М. не подписал. Тъй като договорът за наем изтекъл, а М. не
заплащал наем, през месец февруари . г. се осъществила среща между М., св. и М.
с цел уреждане на финансовите им взаимоотношения, като страните се уговорили до
две седмици М. да направи равносметка на стойността на направените подобрения в
имота.
На
..2017 г. подс. А.М., заедно със съпругата си – св. А.М. и зет си – св. Р. М.
отишли в гр. П., за да се срещнат с М.. М. предварително приготвил предизвестие
за прекратяване на договора, в случай, че двамата с М. не се разберат за
стойността на направените подобрения. По пътя М. се обадил на М., като при
пристигането си се настанили в ресторант, който е залепен до сградата, в която
се намира помещението, ползвано от М.. В ресторанта дошла и св. В. К., която
помагала на М. при стопанисвнето на сградата – почиствала общите части, плащала
сметките и други. След като М. се забавил, св. А.М. отишла до аптеката, а подс. М. решил да се качи до наетото помещение,
за да провери дали М. не е там. Към сградата тръгнали подс. М. и св. М. и К..
Тримата се качили на втория етаж и подс. М. почукал на вратата. След известно
време М. му отворил. М. му връчил предизвестието за прекратяване на договора, М.
го прочел, след което го прибрал във вътрешния джоб на сакото си, без да го
подпише. М., заедно с М. и К. се върнали в ресторанта, за да изчакат св. М..
Няколко
минути по-късно А.М. дошъл в ресторанта и на висок тон заявил на М., че трябва
да му плати инвестициите, като го обвинил, че му е спрял тока. Тогава М.,
заедно със съпругата си, която междувременно се била върнала, зет си и св. К.,
както и тъжителя М., се върнали в сградата, където св. М. проверил електромера
на М. и установил, че същия се върти, което означавало, че помещението има
електрозахранване. М. продължил разправията с М., докато той излизал от
сградата.
Съдът
приема за установена описаната фактическа обстановка от събраните писмени и
гласни доказателства – показанията на св. А.М., Р. М., В. К., договор за наем,
предизвестие за прекратяване на договор за наем, справки от деловодната
програма на РС-П...
Тежестта на доказване на обвинението съгласно чл. 103, ал.1
НПК е възложена върху
частния тъжител, доколкотоо именно той следва да направи пълно доказване на
включените в предмета на делото (чл. 102, ал.1,т.т.1-3
НПК) обстоятелства ( чл.103, ал.2
и ал.3
и чл. 303, ал.2
НПК), т.е. такова, при
което не възникват каквито и да е съмнения, че
престъплението, за което е повдигнато обвинение е извършено
и че подсъдимият го е извършил по време, място и начина, описани в
тъжбата.
Вярно е, че по делото съществуват две групи свидетели
– тези, посочени от частния тъжител /Р.Д. и Р.В./ и доведените от подсъдимия /А.М.,
Р. М. и В. К./. Константна е съдебната
практика, че преценката на достоверност на гласно доказателствено средство се
извършва на база на подкрепеността му от останалата доказателствена съвкупност,
от качествената характеристика на източника на интересуваща делото информация
(данни за предубеденост и/или заинтересуваност) и вътрешната му убедителност,
която се извежда от последователността и логичността на разказа.
Съдът
не дава вяра на показанията на св. Р.Д., доколкото същата е в близки отношения
с тъжителя. Така от представената по делото справка от деловодната система на
РС-П., се установява, че тъжителят М. я е представлявал по множество дела от
различен характер. Освен това съдът приема, че твърденията, че се е намирала на
стълбището във фоайето на сградата и е възприела както отправените обиди, така
и заканата, а и удара нанесения шамар, са опровергани от показанията на св. М.,
М. и К., като нито един от тримата свидетели не са видели Д. в или около
сградата. Нещо повече – липсва житейска логика в твърденията й да е възприела
нанасянето на удар на М. и оправяните закани и обиди и да не се намеси в
ситуацията.
Съдът
не кредитира и показанията на св. Р. В.. От една страна, той също е в близки
отношения с тъжителя М., като дори е присъствал при наемането на имота. М.
качеството си на адвокат е представлявал свидетеля и управлявана от него фирма.
От друга страна, неговите показания са в
противоречие с твърденията на М. в тъжбата – В. твърди, че е възприел разправията
и удара от страна на М. спрямо М., вървейки по улицата пред сградата, като пострадалия
и подс. М. са се намирали пред нейния вход. Такива данни няма нито в тъжбата,
нито дори в показанията на св. Д., според които инцидентът се е случил във
фоайето на сградата.
Ето
защо съдът приема, че показанията на св. Р.Д. и св. Р. В. за
житейски неправдоподобни и обслужващи по недобросъвестен начин обвинителната
теза на частния тъжител, поради което и същите не могат да бъдат ценени като
достоверен източник на доказателства.
В
същото време, съдът няма основание да не се довери на показанията на св. К., М.
и М.. Те, макар и да са в близки отношения с подсъдимия – М. е негова съпруга, М.
– съпруг на дъщеря му, а К. работи при него, последователно и безпротиворечиво
разказват обстоятелствата около срещата между М. и М., състояла се на ..2017 г.
От техните показания се установява, че между страните е имало неуредени
взаимоотношения във връзка с договора за наем и именно М. е бил афектиран във
връзка с връченото му предизвестие за прекратяване на наемния договор.
В
този смисъл съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, които освен средство
за защита несъмнено представляват и доказателствено средство. М. последователно
и логично разказва обстоятелствата, при което се е развила срещата му с М.,
включително и за възникналата разправия във връзка с връченото предизвестие за
прекратяване на договора за наем.
От
допуснатата по делото съдебно медицинска експертиза, се установява,ч е ако се
приеме, че в действителност на А.М. е бил нанесен удар по бузата, то от
медицинска гледна точка му е била
причинена единствено болка, която е отзвучала няколко минути след удара.
Подсъдимият
А.Т.М. ЕГН ********** е роден в гр. П., но живее в гр. С., българин, български
гражданин, женен, с висше образование. Съгласно справката му за съдимост М. не
е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С
оглед така установеното от фактическа страна, съдът намери, че деянията, за което
от страна на частния тъжител А.М. е повдигнато обвинение по отношение на подс. А.М.
се явяват недоказани от обективна и субективна страна.
При
делата образувани по тъжба на пострадалия именно тъжбата определя рамките на
наказателното производство и предмета на доказване. В настоящото производство
тъжителят твърди, че подсъдимия му се е заканил с престъпление против телесната
неприкосновеност, твърдейки, че ще го пребие, обидил го е наричайки го .............
и удряайки му шамар му е нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в болка
или страдание.
Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че
съобразно разпоредбата на чл. 303 НПК, присъдата не може да
почива на предположения и съдът може да признае подсъдимия за виновен, само и
единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин, което в конкретния
случай не е сторено с изискваната от закона категоричност.
В хода на производството не се събраха доказателства,
които да подкрепят твърденията в тъжбата за това, че А.М. е ударил, обидил или
се е заканил с престъпление спрямо тъжителя М.. Няма доказателства, които да
установят, както, че М. е ударил шамар на М., така и, че е казал думи, които да
са засегнали по някакъв начин честта на тъжителя, или да е твърдял, че ще
го пребие, така че тази закана с
престъпление да е могла да възбуди основателен страх от нейното осъществяване.
От доказателствената съвкупност по делото според настоящия състав може да се
направи извод, че между страните е имало неуредени граждански правоотношения
във връзка с договор за наем, които са били повод за напрежение помежду им. При
срещата им на ..2017 г. е имало и разправия, без обаче да е установено между М.
и М. да е имало каквото и да е съприкосновение. Нещо повече – от данните по
делото не се установява подсъдимият нито да е обиждал, нито да се е заканвал на
тъжителя.
Според съда допълнителен довод в подкрепа на
недоказаността на обвинението е и обстоятелството, че липсват мотиви М. да
предприеме действия на саморазправа с М., да го обижда и да му се заканва, тъй
като той представлява наемодателя на М. и се намира в привилегированото
положение на кредитор по договора за наем. Няма и доказателства за това М. по
някакъв начин да се е противопоставил на намерението на М. да прекрати договора
за наем, така че да го провокира към словесна и физическа агресия. Обратното –
по делото се установи, че именно М. е станал словесно агресивен след като е
получил предизвестието за прекратяване на договора за наем.
Ето защо, след като събраните по делото доказателства
не подкрепят фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на
тъжбата по категоричен и безспорен начин и не е безспорно установено по делото
наличието на престъпление против личността или против доброто име на частния
тъжител, то съдът не би могъл да постанови осъдителна присъда. Казано по друг
начин при наличието на обосновано съмнение по отношение главния факт по делото –
извършване на престъпление и осъществяването му от страна на подсъдимия, то единствената
възможност за съда е да постанови оправдателна присъда по трите повдигнати
обвинения.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
За
да се ангажира отговорността за непозволено увреждане за причинени вреди,
следва да се установят елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД, които са: противоправно поведение; вреда, причинена на пострадалия; причинна връзка между поведението и вредата и вина. Доколкото съдът намери повдигнатите от страна на
частния тъжител обвинения не са доказани, то не е доказан и основният елемент
на непозволеното увреждане – противоправното поведение, поради което и отхвърли
приетите за съвместно разглеждане граждански искове за обезщетяване на
причинените с всяко едно от деянията неимуществени вреди за сумата от по 1500
лв.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода от делото и в съответствие с чл. 190,
ал. 1 НПК съдът възложи на тъжителя А.М. сторените от страна на подсъдимия
разноски, включващи заплатеното адвокатско възнаграждение.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.
Йорданова/