Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1716 21.07.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 10194/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Б. против С.А.Н., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответницата, че в качеството й кредитополучател по договор за паричен заем от 22.11.2017г. дължи на ищеца сумата от 2127.94 лева изискуема главница, сумата от 331.34 лева договорна лихва за периода от 21.04.2018г. до 17.11.2018г., сумата от 36 лева такса разходи за събиране на просрочени задължения, сумата от 138.42 лева обезщетение за забава за периода от 22.04.2018г. до 01.04.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 22.11.2017г. ”Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключил с
ответницата договор за паричен заем, по силата на който на Н. е даден кредит от
3000 лева. Кредитът е трябвало да се върне на 12 месечни вноски, до
17.11.2018г. Вноските по кредита съставляват изплащане на главницата, ведно с
ГПР. Срокът на договора е изтекъл и кредитът не е обявен за предсрочно
изискуем. Ответникът е изплатил 1229.64 лева, с които са погасени 357.58 лева
договорна лихва и 872.06 лева главница. В последствие с договор за цесия от
01.09.2018г. вземането по кредита е било продадено на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД. До ответницата е пратено писмо с
уведомление за цесията, което й е връчено лично. С тези мотиви се претендира
уважаване на претенцията.
Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата чрез особения си представител е подала отговор в срока по
чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Счита клаузата за лихва за нищожна, тъй
като размерът на лихвата надвишава трикратния размер на законната лихва. Ето
защо не се дължи вземането за лихва. Отделно, доколкото ищецът признава, че е
получил плащане за лихва в размер на 357.58 лева, при нищожност на клаузата за
лихвата, тази платена сума следва да се приспадне от главницата. Ответницата
заявява също, че е налице невалидно капитализиране на лихви, тъй като лихвата
за забава се изчислява на базата както на главницата, така и на договорната
лихва. Така се стига до анатоцизъм, който е забранен от закона. Оспорва се и
претенцията за такса разходи в размер на 45 лева, като се твърди, че тази
клауза е нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК. Таксата за разходи в случая е
прикрита неустойка за забава, тъй като е свързана изцяло с хипотезата на забава
на длъжника. Ето защо такава такса не се дължи, още повече че тя противоречи и
на чл.10а ЗПК, който забранява заплащането на такси за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Моли се за отхвърляне на исковете.
Като съобрази доказателствата по
делото и закона, съдът намира следното:
Исковете са неоснователни.
Бил е сключен между “Изи Асет
Мениджмънт“ АД и С.А.Н. договор за паричен заем № 3083710/22.11.2017г., по силата
на който кредиторът е предоставил на ответницата сумата от 3000 лева, а тя се е
задължила да му я върне, ведно с възнаградителна лихва в размер на 40 % ГЛП.
Според договора, ГПР е в размер на 49.02%. Така дължимата сума по кредита възлиза
на 3688.92 лева. Кредитът се погасява на 12 месечни равни вноски, като всяка
вноска е в размер на 307.41 лева, а датата на плащане на първата вноска е 22.12.2017г.
Крайният падеж на плащане на кредита е 17.11.2018г.
Следователно доказва
се наличието на облигационно правоотношение между посочените страни.
В исковата молба се
съдържа признание, че длъжницата е заплатила само част от дължимите суми.
При нейна
доказателствена тежест, ответницата не е ангажирала доказателства да е заплащала
в срок уговорените вноски на ищеца, поради което следва да се приеме, че останалите
суми, уговорени с договора, не са платени. В тази връзка назначената експертиза
е дала заключение, че остават неплатени 2127.94 лева главница, 331.34 лева
договорна лихва и 36 лева разходи за събиране на вземането. Към момента
крайният падеж на договора е вече настъпил, поради което всички суми са станали
изискуеми.
Установява се по безспорен начин, че вземанията по кредита са прехвърлени с
приложение № 1/01.09.2018г. към рамков договор за цесия от 16.11.2010г.,
сключен между “Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца. В приложението към договора за
цесия фигурира ясно името на ответницата и процесния договор за кредит, поради
което следва извод, че са прехвърлени в полза на новия кредитор именно
процесните вземания. Старият кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с което е
упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание
чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В изпълнение на
пълномощното, новият кредитор, ищец по делото, е изпратил до длъжника
уведомително писмо за цесията. Уведомлението е било връчено на ответницата, видно
от обратната разписка, на 15.09.2019г., поради което е произвело действие и се
счита, че кредитор на Н. е ищецът.
Независимо
от това, съдът намира, че в случая цесията е нищожна и не обвързва валидно
ответника. Договорът за цесия е нищожен, понеже липсва изрично писмено съгласие
на кредитора по ЗОЗ за прехвърляне на вземането. Видно е от съдържанието на
договора за паричен заем, че в чл.15 е записано, че заемателят е уведомен за учредения
върху вземането по договора особен залог, вписван в ЦРОЗ към МП, като са
посочени заложните кредитори. Според чл.17, ал.3 ЗОЗ (Изм. – ДВ, бр.
105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) залогодателят
няма право да се разпорежда, нито повторно да залага заложеното вземане без
съгласието на заложния кредитор. В случая цесията на
вземането е извършена на 01.09.2018г., т.е. цесията попада в обсега на новата
редакция на чл.17, ал.3 ЗОЗ. Според закона, залогодателят няма право да се
разпорежда със заложеното вземане без съгласието на заложния кредитор. Нормата
е императивна и нарушаването й влече нищожност на разпоредителното действие.
Цесията представлява продажба на вземането, т.е. е вид разпореждане. Ето защо,
за да е валидна, следва заложният кредитор да е дал предварително съгласието си
за прехвърляне на вземането, но такова съгласие няма данни да е налице. Налага
се извод, че сключената цесия е нищожна, като противоречаща на ЗОЗ.
Следва
да се подчертае, че действително ответницата не е направила възражение в този
смисъл, но БРС счита, че доколкото нормата на чл.17, ал.3 ЗОЗ е императивна, то
тя следва да се вземе предвид от съда при решаване на делото и без да има
изрично възражение, доколкото от съдържанието на договора е видно, че вземането
е обект на особен залог.
След
като цесията е нищожна, тя не е произвела материално-правно действие, поради
което не обвързва ответницата и съответно спрямо нея ищецът не е станал
кредитор. Само на това основание исковете трябва да бъдат отхвърлени, като
предявени от ищец, който не е кредитор на вземането.
Отделно от горното, дори и цесията да беше валидна, съдът намира, че не се дължи претендираната сума от 36 лева за такса разходи за събиране на вземането. Съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая разходите за събиране на вземането са свързани с управление на кредита, поради което по силата на закона не се дължат от ответника. Отделно от това, няма и доказателства, че такива разходи са извършени, нито какъв е размерът им.
По изложените съображения исковете се преценяват за неоснователни. Както беше установено, цесията е нищожна и не обвързва длъжника. Отделно вземанията за такси също не се дължат на посочените допълнителни основания.
Следва решение, с което исковете се отхвърлят изцяло.
Трябва да се отхвърли и искането за присъждане на разноски в настоящото и в заповедното производство.
По изложените съображения, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Б. против С.А.Н., ЕГН ********** ***
за приемане за установено по отношение на ответницата, че в качеството й
кредитополучател по договор за паричен заем от № 3083710/22.11.2017г.
дължи на ищеца сумата от 2127.94 лева /две хиляди сто двадесет и седем лева и
деветдесет и четири стотинки/ изискуема главница, сумата от 331.34 лева /триста
тридесет и един лева и тридесет и четири стотинки/ договорна лихва за периода
от 21.04.2018г. до 17.11.2018г., сумата от 36 лева /тридесет и шест лева/ такса
разходи за събиране на просрочени задължения, сумата от 138.42 лева /сто
тридесет и осем лева и четиридесет и две стотинки/ обезщетение за забава за
периода от 22.04.2018г. до 01.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 02.04.2019г. до
окончателното изплащане, които
вземания са предмет на заповед за
изпълнение № 1530/03.04.2019г. на БРС по ч.гр.дело № 2801/2019г.
ОТХВЪРЛЯ искането на “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК ********* за присъждане на разноските в исковото
производство и в заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.