Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 23.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в открито заседание на
седемнадесети май, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Александрина
Пашова,
като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 13969 по описа на състава
за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с кумулативно
обективно съединени иск с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 286 от ЗЗД и иск с правно основание
чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата А.А.Я. твърди, че в изпълнение на сключения между
нея и М.НА И.И. Е., Договор за възлагане
на ликвидация на ЕООД с държавно имущество от 24.02.2006г. на 24.02.2006г. тя
е била назначена за ликвидатор на еднолично дружество с държавно участие „Б.“
ЕООД (ликвидация). След преобразуване по решение на принципала –
дружеството „Б.“ ЕООД (в ликвидация) се е вляло в ответното дружество „Р.М.“ ЕООД ( понастоящем също в ликвидация). Принципалът на двете дружества бил идентичен, поради
което решенията за преобразуването били взети от Министъра на енергетиката. От
датата на вписване на преобразуването – на 12.04.2017г. – вливащото се
дружество „Б.“ ЕООД (в ликвидация) е било заличено от търговския регистър.
Дружеството-правоприемник „Р.М.“ ЕООД поело след правоприемството имуществените
активи и пасиви и встъпило в правоотношенията на вливащото се дружество. Сред
тези задължения било и неизплатеното възнаграждение на ищцата, в качеството й
на ликвидатор на вече заличения от търговския регистър търговец „Б.“ ЕООД. Считано
от 05.12.2016г. , спрямо правоприемника „Р.М.“ ЕООД също е била открита
процедура по ликвидация, макар то все още да продължавало да осъществява своята
стопанска дейност. Тъй като била изпълнявала точно и добросъвестно възложените
й задължения на ликвидатор на „Б.“ ЕООД (в ликвидация) за
периода, считано от датата на назначаване на 24.02.2006г., до датата на вливането в дружеството „Р.М.“
ЕООД и заличаване на вливащото се дружество на уговореното парично възнаграждение
в чл. 9 Договор за възлагане на
ликвидация на ЕООД с държавно имущество от 24.02.2006г. За периода от м.
февруари 2007г. до 31.03.2017г. включително ищцата не получила дължимото й се
периодично възнаграждение, чиито общ размер за посочения по- горе период бил
достигнал сумата от 114 375, 27 лева. Задължено да плати възнаграждението
било дружеството „Р.М.“ ЕООД, тъй като именно то поело имуществените активи и
пасиви на „Б.“ ЕООД (в
ликвидация). Изпълнението на задължението не било
предоставено от „Р.М.“ ЕООД дори след като ищцата отправила до ликвидатора на
дружеството писмена покана за плащане, която била връчена на 24.04.2017г. Понеже
и след връчване на поканата - ответникът не платил паричното си задължение –
той изпаднал в забава, считяно от връчването на поканата и за него възникнало
задължение да заплати на ищцата мораторна лихва върху главницата, изчислена за
периода от изпадането в забава на 24.04.2017г. до предявяване на иска на
27.10.2017г. в общ размер на сумата от 5 857,54 лева, както и законната
лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изпълнение
на процесните парични задължения. При изложените фактически твърдения,
ищцата претендира за осъждане на ответника, да й заплати сумата от
114 375,27 лева, представляваща общ сбор на неплатените суми на
уговорените месечни възнаграждения, които са платими като възнаграждение за ликвидатор,
в периода от м. февруари 2007г. до края на месец март 2017г. включително, да
заплати сумата от 5 857,57 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата, изчислена за периода от изпадането в забава на 24.04.2017г. до предявяване на иска на 27.10.2017г. и да
заплати законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска, до
деня на окончателното плащане.
Ответното дружество „Р.М.“ ЕООД оспорва иска по основание
и по размер. Не оспорва твърденията относно вливането на посочените в исковата
молба дружества, правоприемството на „Б. ЕООД“ (в ликвидация) в дружеството „Р.М.“ ЕООД (в ликвидация). Оспорва
надлежната си пасивна материална легитимация, поддържайки твърдението, че пасивно
легитимиран по претенцията на ищцата в действителност бил принципалът на вече
заличения от търговския регистър търговец „Б.“ ЕООД, с когото тя била в
договорни отношения. Искът трябвало да бъде насочен срещу М.НА Е.. Сочи, че
ищцата очевидно не изпълнявала задълженията си на ликвидатор, след като не била
освободена от отговорност като ликвидатор и този факт обосновавал извод за лошо
управление и в тази насока- за липса на основание за плащане на уговореното
възнаграждение. По повод лошото управление на вече заличения от търговския
регистър търговец „Б.“ ЕООД - принципалът бил възложил проверка, която
изготвила доклад и доказала негативен резултат от функционалното изпълнение на
задълженията на ищцата. При условията на евентуалност – ако съдът приеме иска
за доказан по основание и по размер - ответникът прави възражение за изтекъл
срок на погасителна давност върху претендираните суми за периода от
01.02.2007г. до 01.10.2012г. за сумата от 45 000лв.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 3 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на приет като доказателство Договор за възлагане на ликвидация на
еднолично дружество с държавно имущество №ДВ-10 от 24.02.2006г.
се установява постигнатото между страните по него съгласие за възникване на
облигационно правоотношение между тях, по силата на което ищцата А.Я. е приела да изпълнява функцията ликвидатор
на дружеството „Б. ЕООД“ (в ликвидация, към настоящия момент заличено) по
възлагане от страна на М.НА И. .И Е.. Договорът е сключен за срок до 31.12.2006г., а в Раздел ІV са регламентирани
основните задължения на ликвидатора:
да представлява дружеството в качеството
му на изпълнителен орган, да стопанисва имуществото на дружеството с грижата на
добър стопанин, да сключва договори във връзка с обслужване дейността по
ликвидацията, да води счетоводните записвания на дружеството, да довършва
текущите сделки, да събира вземанията на дружеството, да осребри имуществото с
цел удовлетворяване на кредиторите, да контролира извършването на целесъобразни
разходи за сметка на дружеството, да съставя и представя годишен финансов отчет
и доклади за дейността си на всеки три месеца, да състави ликвидационен баланс
след удовлетворяване на кредиторите и да поиска заличаване на дружеството в
Търговския регистър. В раздел V от договора страните са
постигнали съгласие, че възложителят дължи възнаграждение
на ликвидатора в размер на 4 минимални работни заплати за страната, платими
ежемесечно, в срок след последното число на текущия месец. Възнаграждението е било
уговорено като платимо за сметка на текущите средства на дружеството.
По делото е приет протокол № РД-26-16 от 24.02.2006 г. с който Министърът
на икономиката и енергетиката назначава ищцата
А.Я. за ликвидатор на "Б." ЕООД (в ликвидация).
Като доказателства по делото са приети следните
свързани с договора документи: Допълнително споразумение №ДС-10-2006-1/03.01.2007г., Допълнително
споразумение №ДС-10-2006-2/28.12.2007г., Допълнително споразумение
№ДС-10-2006-3/09.01.2009г., Допълнително споразумение
№ДС-10-2006-4/10.01.2011г., Допълнително споразумение
№ДС-10-2006-5/05.12.2011г., Допълнително споразумение №ДС-10-2006-6/06.12.2012г.,
Допълнително споразумение №ДС-10-2006-7/06.12.2013г., Допълнително
споразумение №ДС-10-2006-8/09.03.2015г. и Допълнително споразумение
№ДС-10-2006-9/07.03.2016г. към Договора, обективиращи съгласие на възложителя и
на изпълнителя, за продължаване действието на договора.
От приетия по делото протокол № РД-18-8 от 20.12.2016 г. се установява, че с Решение на министъра на енергетиката - ищцата ищцата А.Я. е освободена като ликвидатор на
"Б."
ЕООД, но без да е освободена от отговорност,
а
сключения с нея
договор за възлагане на ликвидация е
прекратен.
Като писмени доказателства по делото са представени и
приети четири броя приложения към годишните финансови отчети на дружеството,
съдържащи справка за задълженията на дружеството към кредитори с
неудовлетворени вземания съответно към 31.12.2009г., 31.12.2011г., 31.12.2012г. и 31.12.2014г.,
както и Справка за задълженията към кредиторите на „Б.“ ЕООД (в ликвидация) към 31.12.2016г. В представените счетоводни документи
вземането на ищцата системно фигурира както следва: към 31.12.2009г. под
наименование на кредитор“ А.А.РЗ 2006-2008г.“ за сумата от 14 384 лв., към
31.12.2011г. под наименование на
кредитор“ А.А.РЗ 2006-2011г.“ за сумата от 41 925 лв., към 31.12.2012г.
под наименование на кредитор“ А.А.РЗ 2006-2011г.“ за сумата от 52 605 лв., към
31.12.2014г. под наименование на кредитор “А.Я. 2006-2014г. заплати“ за сумата
от 77 862 лв., към 31.12.2016г. под наименование на кредитор “А.Я. 2006-2014г.“
за сумата от 107 586 лв.
По делото са приети като доказателства Покана №93-00-04
от 25.04.2017г. и Покана от 25.08.2017г., получена от ответника на 28.08.2017г., с които ищцата е поканила
ответника да й заплати дължимите възнаграждение по договора за периода от
2007г. до 31.03.2017г., чийто общ размер възлизал на 114 375,27лв.
По
делото е представен и приет Одитен доклад за извършен одитен ангажимент относно
съответствието на дейността по ликвидация на „Б.“ ЕООД (ликвидация) с приложимите нормативни изисквания за периода от
01.01.2016г. до преобразуване на дружеството, изготвен от Дирекция „Вътрешен
одит“ към Министерството на енергетиката. Съдържанието на доклада сочи, че според
резултата от извършената проверка - ликвидаторът не е представял в
Министерството на енергетиката тримесечни доклади за дейността си през 2016г. При
констатирани несъответствия в представения от ликвидатора годишен финансов
отчет за 2016г. съгласно Протокол от 22.05.2017г. отчетът не е бил приет и
ликвидаторът не бил освободен от отговорност за дейността си през 2016г.,
защото не включил в представения на 25.04.2017г. годишен финансов отчет отделен
отчет за паричния поток, доклад за дейността на дружеството и информация за
прилаганата счетоводна политика. През 2016г. не били извършвани никакви дейности,
свързани с ликвидацията на дружеството, не били провеждани търгове за
осребряване на имуществото поради липса на финансови средства за изплащане на
възнаграждения на независим оценител. В одитния доклад се посочва, че при
съпоставка между приложения отчет за приходите и разходите на дружеството към
ГФО за 2016г. и Констативния протокол за извършена инвентаризация на активите и
пасивите на дружеството към 31.12.2016г. било установено несъответствие относно
броя на лицата наети по трудови и извътрудови правоотношения В одитния доклад
се посочва също, че в рекапитулациите и ведомостите за изплащането на
възнагражденията не са отразени датите на изготвянето им, а в периода от
01.01.2004г. до 31.12.2014г. към дружеството било наето лице по извътрудово
правоотношение, чиито възнаграждения не били начислявани като разходи текущо
през периода 2010г. – 2013г. В одитния доклад се посочва за констатирано различие
между размера на сумите, претендирани от ликвидатора на „Б. ЕООД“ (л.) в покани от 25.04.2017г. и 28.08.2017г. за изплащане на
дължимите възнаграждения в периода от 2007г. до 31.03.2017 г. в размер на 114 375,27
лв. Посочва се и факта, че в представената счетоводна документация през 2016г.
били отписани задължения в размер на 28 086,36 лв. като била приложена
само справка за извършеното осчетоводяване на 07.01.2016г. в нарушение на чл.3
ал.1 от ЗСч. През периода от 01.01.2017г. до 31.03.2017г. били описани
задължения в размер на 37 289,82 лв.
като представените документи за извършените счетоводни операции били
неотносими към момента на осчетоводяването и изготвянето на финансовия отчет. Освен това не били
осчетоводени задълженията на дружеството и в баланса на „Б.“ ЕООД (л.) към 31.12.2016г. нямало отразени дължими суми по две
изпълнителни дела. В частта относно вземанията на дружеството се посочва, че с
оглед представения от ликвидатора доклад за дейността на „Б.“ ЕООД (л) към 31.12.2016г. не е извършал действия по събиране на
вземанията на дружеството, представляващи неплатени наемни цени в размер на
15 840 лв., ведно с лихвите от 09.02.2005г. и разноски в размер на
1 191,29 лв., присъдени с Решение от 21.06.2006г. на Софийски окръжен съд.
Заключението на отидния доклад завършва с констатации за несъответствия на
текущото счетоводно отчитане на стопанските операции и представянето във финансовите
отчети на резултати от сделките при тяхното възникване.
Заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза мотивира следните изводи за подлежащите на установяване
факти:
· Размерът на нетните месечни възнаграждения,
платими на ликвидатора за процесния период възлиза на 110 873, 60 лв. Сумата
е математическа разлика между брутна сума за възнаграждение по договора общо в
размер от 141 760 лв. минус общия размер на осигурителните и данъчните
задължения, които са платими върху общия размер на възнаграждението и възлизат
на 30 776, 40 лв.
· Съобразно данните изложени в изготвената и представена от
ищцата Справка за задълженията на кредиторите на „Б.“ ЕООД (в ликвидация) към 31.03.2017г. и при липса на стойности в
публикуваните годишни финансови отчети на дружеството ( които биха дали
възможност за извод относно задълженията към ликвидатора), вещото лице е изразило
становище, че уговорените, но неполучени
от ищцата размери на възнагражденията по чл. 9 от Договор за възлагане на ликвидация на еднолично дружество с
държавно имущество
№ДВ-10
от 24.02.2006г.,
възлиза към 31.03.2017г. на 114 310, 27 лв.
· Законната лихва върху дължимата сума на главницата по възнаграждения
за периода от 24.04.2017г. до 27.10.2017г. възлиза на 5 770, 79 лв.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
По спора
относно надлежната пасивна материална легитимация на ответника;
Страните не спорят и въз основа на публично достъпните
данни в Търговския регистър съдът установи, че едноличен собственик на капитала
на "Б." ЕООД (в ликвидация), преобразувано чрез вливане на „Р.М.“ ЕООД (в ликвидация), е била Държавата, представлявана от М.НА И.И. Е..
Възлагане на управлението и контрола на едноличните
търговски дружества с държавно участие в капитала е уредено в Правилник за реда
за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие
в капитала. Разпоредбата на чл. 30 регламентира, че при прекратяване на
еднолично търговско дружество с държавно участие чрез ликвидация - органът,
взел решение за прекратяването, назначава ликвидатори и сключва договор с тях.
Съдът въприема категорично становище, подкрепящо
твърдението на ищцата, че надлежната пасивната
материална легитимация по претенцията за изплащане на
уговореното възнаграждение в чл. 9 от Договор за възлагане на ликвидация на еднолично дружество с
държавно имущество
№ДВ-10
от 24.02.2006г., принадлежи на ответника „Р.М.“ ЕООД (в ликвидация). Трайно
установената съдебна практик на Върховния касационен съд, която е обективирана
в Решение № 604 от 2.05.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1848/2000 г., Решение № 159
от 09.12.2010 г. по т. д. № 1127/2009 г., ТК, І ТО. на ВКС Определение № 782 от
15.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 192/2011 г., II т. о., и др., е в същия смисъл,
доколкото приема, че министърът, който сключва договора, като представител на
принципала, създава правоотношение между ликвидатора и самото търговско дружество. В договора с ликвидатора министърът представлява
дружеството в качеството на представител на едноличния собственик на капитала. С
други думи, министърът сключва договора, упражнявайки компетентността на общото
събрание на дружеството, съобразно чл. 147 от ТЗ. По тази причина страна по този договор става самото дружество.
Следователно, към
момента на сключването на Договор за възлагане на ликвидация на еднолично дружество с
държавно имущество №ДВ-10
от 24.02.2006г. задължението за заплащане на
уговореното възнаграждение на ликвидатора, е възникнало за самото дружество "Б." ЕООД (в ликвидация), а не за принципала.
Правилата на правоприемството при преобразуване на
търговски дружества, регламентирани от чл. 263и от ТЗ определят преминаването
на правата и задълженията на преобразуващото се дружество върху приемащото
дружество.
Тъй като претенциите на ищцата се основават на споменатия
вече Договор
за
възлагане на ликвидация на еднолично дружество с държавно имущество №ДВ-10 от 24.02.2006г., а
съдържанието и правното действие на договора не оспорено, то следва, че
обективираното в писмена форма съгласие на страните по него ги обвързва с
правата и задълженията.
Договорът, който урежда отношенията между ликвидатора-ищец
и дружеството в ликвидация, има характер на договор за поръчка, поради което
спрямо него приложение намират общите разпоредби на гражданското
законодателство, уреждащи договора за поръчка (чл. 280 - 292 от ЗЗД). По такъв
договор, ищецът дължи управление и представителство - чл. 280 от ЗЗД и чл. 147
от ТЗ, а доверителят – дължи изплащане на възнаграждение, ако е уговорено
такова.
По предявения иск с
правно основание чл. 79 във вр. с чл. 286, ал. 1 ЗЗД;
Сключеният между дружество "Б." ЕООД (в ликвидация) и
ищцата договор, носи типичните правни
белези на договор за поръчка
(чл. 280-292 от ЗЗД), доколкото по
волята на страните се дължи възнаграждение за предоставяне на предварително
уговорени правни действия- извършване на дейност по ликвидация и
заличаване на търговско дружество с държавно участие в капитала.
Дължимата от ищцата,
в качеството на ликвидатор, престация е възмездна и
се характеризира като продукт на нейните интелектуални усилия
в качеството на довереник, като се отчита особената й професионална квалификация, необходима за извършване на дейността.
Въз основа на гореописаните доказателства, настоящият съдебен състав приема
за доказано наличието на валидно облигационно отношение между страните по
делото, по силата на което за ищцата е възникнало ежемесечно вземане в размер четири минимални
работни заплати за страната. С оглед общия принцип за разпределение на доказателствената
тежест, в тежест на ищцата
е да докаже положителния факт, че е изправна страна по договора и е изпълнила точно и добросъвестно
своите задължения по него. Както вече бе посочено на ищцата, в качеството на ликвидатор
е било възложено възложено да извърши необходимите
в конкретния момент и целесъобразни действия,
свързани с ликвидацията на представляваното от нея дружество, без това да е било обвързано с конкретни, предварително установени
количествени резултати, които могат да бъдат критерий за
проведена „успешна“ ликвидация. В тази насока ще трябва да се приложи общ критерий за
преценка, а според разпоредбите на чл. 280-281 от ЗЗД и чл. 268 от ТЗ, основната
предпоставка за възникване на задължението за заплащане на уговореното
възнаграждение от страна на възложителя е извършването
от доверителя на възложените му действия: довършването на текущите сделки,
събиране на вземанията, осребряване на имуществото и удовлетворяване на
кредиторите, е основната предпоставка за възникване
на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение от страна на възложителя.
След анализ на приетите писмени доказателства, съдът
намира, че те от формална страна доказват твърдението, че ищцата е изпълнявала
задълженията си на ликвидатор точно и добросъвестно, съгласно изискванията на
договора и по тази причина – има право да получи уговореното възнаграждение.
Изпълнение е налице, а релевираните от ответната страна възражения за лошо изпълнение на
възложените задължения, лошо управление на ликвидацията - не бе доказано по
надлежния начин, поради което няма как да бъде възприето и от съда като
аргумент при решаването на спора. В тази насока е твърде уместно и важно да се
отбележи, че ответникът има възможността, но и не ангажира /не поиска да бъдат
събрани/ допустими и необходими за установяване на това възражение доказателства.
Представения от ответника т.нар. одитен доклад на „Б.“
ЕООД (в ликвидация) няма
обвързваща съда доказателствена сила в настоящия процес, доколкото представлява
диспозитивен документ, с официален характер, но и с вътрешноведомствено
значение за трето в настоящия спор лице.
Съгласно Статута на Дирекция „Вътрешен одит“ към М.НА Е.
органът има проверителна и консултативна функция, като извършва вътрешен одит
на структурите, програмите, дейностите и процесите в министерството и в
търговските дружества по чл. 61 от Търговския закон и в държавните предприятия
по чл. 62, ал. 3 от същия закон, когато в посочените организации не е изградено
самостоятелно звено за вътрешен одит.
От тук именно следва изводът, че одитният доклад има
единствено вътрешноведомствено значение, обслужващо системите за
финансово управление и контрол в министерството. Докладът не би могъл да бъде
кредитиран като доказателствено средство в настоящия процес, предвид
обстоятелството, че той не е изготвен и събран като доказателство, според
изискванията на гражданския процес, че не е издаден от орган с удостоверителна
компетентност и че е изготвен по възлагане на трето лице, което е извън
страните и съда в настоящия процес.
Фактът, че ищцата не е била освободена от отговорност по
съответния ред и от страна на принципала, за част от периода на извършената
ликвидация – не е меродавен и не погасява правото, за чиято защита е предявен
иска. С други думи, неосвобождаването на ищцата от отговорност, никак не
означава, че ответникът не дължи да й заплати уговореното възнаграждение, а
означава нещо различно – че от формална страна може да се очаква, че на
ликвидатора ще бъде потърсена имуществена отговорност по съответния ред.
От представената и приета съдебно-счетоводна експертиза
по делото се установява, че размерът на възнагражденията на ликвидатора за
исковия период съобразно нормативно определените стойности на минималната
работна заплата в страната възлиза на 110 873,60лв. Вещото лице е
извършило изчисления на база представените подробни справки в табличен вид на начислените, но неплатени възнаграждения
от „Б.“ ЕООД (в ликвидация) на
ликвидатора, изготвени от ищцата.
Същевременно, съдът съобрази, че в официално
публикуваните годишни финансови отчети на дружеството в Търговския регистър
дължимите суми не са конкретизирани, от което според експерта не може да се
направи обоснован аналитичен извод за техния размер. С оглед така извършените
изчисления, базирани на данни, представени от заинтересованата страна, но и при
липса на друга достоверна информация от счетоводни документи - съдът приема за
установено, че размерът на неизплатените възнаграждения на ликвидатора съгласно
представената справка на стр. 41 от делото възлиза на 110 873,60 лв. При така установената дължима главница
от 110 873,60 лв. начислената законната лихва за периода от 24.04.2017г.
до 27.10.2017г. възлиза на сумата от 5 770,79
лв.
При изложените изводи,
съдът следва да обсъди направеното при условията на евентуалност възражение за
изтекъл срок на погасителна давност относно вземането.;
По отношение на твърденията, касаещи момента на настъпване
на изискуемостта на вземането по договор за поръчка.
В процесната хипотеза, страните са уговорили, че падежът
на вземането за възнаграждение на ликвидатора настъпва ежемесечно на последното
число от текущия месец. В съдържанието на Договора или в закона не е предвиден
модалитет във формата на отлагателно условие (предварително съгласие на възложителя-принципала), чието настъпване да обуславя
настъпването на падежа. Още повече разпоредбата на чл.266, ал.5, т.1 от ТЗ
предвижда, че върховният орган определя възнаграждението на ликвидатора без
изплащането му да е скрепено с изискване за приемането на отделно изрично
решение от негова страна.
Съгласно Решение № 224 от 11.07.2011 г. по гр. д. №
371/2010 г., Г.К, ІV ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК
задължението за възнаграждение по договор за поръчка няма определен в закона
срок за изпълнение, поради което изискуемостта му настъпва от покана до
длъжника. В този случай, поканата прави задължението изискуемо и поставя
длъжника в забава, влечаща съответните санкционни последици (чл. 84, ал. 2 ЗЗД), но не поставя начало на погасителната давност, тъй като съгласно чл. 114,
ал. 2 ЗЗД давността тече от възникване на задължението.
При така изложените доводи, настоящият съдебен състав не
възприема изложената теоретична постановка от процесуалния представител на
ищцата, за момента на настъпване на изискуемостта на вземането, доколкото тя се
отклонява от постигнатото договорно
съгласие между страните по смисъла на чл.9 от ЗЗД. В заключение, съдът
приема, че вземането на възнаграждение на ликвидатора е дължимо от последния
ден на текущ месец.
По отношение на твърдението за прекъсване на давността на
основание чл.116 б. „а“ от ЗЗД.
Съгласно задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК
/реш. № 105/05.06.14 г. по т.д. № 1697/13 г. на І т.о. на ВКС, реш. №
100/20.06.11 г. по т.д. № 194/10 г. на ІІ т.о. на ВКС, реш. № 65/03.06.11 г. по
т.д. № 600/10 г. на І т.о. на ВКС/ признанието по чл. 116 б."а" от ЗЗД потвърждава
съществуването на вземането към датата на извършването на волеизявлението при
условие, че същото е направено в рамките на срока на погасителната давност,
изхожда от задълженото лице или негов упълномощен представител, отправено е до
кредитора или негов представител. В случая в рамките на срока на давността - до
27.10.2014г. такова признание не е
отправено към кредитора или негов
представител, поради което давността не може да се счете за прекъсната.
Съгласно утвърдената съдебна практика по отношение на
договора за възлагане на ликвидация се прилагат съответно правилата за договора
за възлагане на управление, предвидени в чл.141 и сл. от ТЗ (така в Решение № 152 от 19.10.2009 г.
по т. д. № 774/2008г., ТК, ІІ ТО на ВКС)
- следователно доколкото договорът не
притежава правната характеристика на основание за възникване на трудово
правнооотношение, то правоотношението се регламентира от нормите на
гражданското и търговското право (така в Решение № 222 от 03.05.2016 г. по т.д. № 3471/2014
г., ТК, І ТО на ВКС и Решение № 128 от 12.06.2015г. по гр.
д. № 6542/2014 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС).
Ето защо, по отношение на
срочността на погасителната давност върху вземането за възнаграждение по конкретния договор, ще намери приложение разпоредбата
на чл. 111, б. "в"
от ЗЗД, тъй като в конкретния случай се касае за вземания за периодични плащания по смисъла на ТР №3 от 18.05.2012г. по
тълк.д. №3 от 2011г. на ОСГТК на ВКС и въведените задължителни критерии при
преценка характера на вземането - задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Понеже давността е тригодишна и доколкото е започнала да тече на 31.01.2007г. тригодишният давностен
срок, предвиден от чл. 111, б. "в" от ЗЗД е изтекъл - за
вземанията за периода от 31.01.2007г. до 27.10.2014г. и
съответно за сумата от 74 710, 63лв. Следователно,
възражението за изтекъл срок на погасителна давност за вземането е основателно за част от вземането
и като такова следва да бъде уважено частично.
По всички изложени съображения, искът следва да бъде уважен
и ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца уговореното възнаграждение в размер на
сумата от 36 162, 97 лева.
Върху тази сума следва да бъде присъдена и законната лихва,
считано
от предявяването на иска до деня на окончателното плащане.
За разликата над посочената сума и до пълния претендиран
размер, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По предявения иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД;
Предмет на претенцията е вземането за мораторна лихва, за
която ищцата
твърди че й
се дължи от ответника, поради забавата за изплащането на претендираното
възнаграждение.
В мотивите на настоящото решение, съдът вече прие, че
задължението да заплати на ищцата уговореното възнаграждение е възникнало на последното число на всеки текущ месец. От съответния последен ден на месеца, за който възнаграждението се
съотнася, ответникът е в забава за изпълнение, понеже се спазва принципът -
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му.
Необходимо е да се отбележи, че в петитума на исковата
молба, ищцата е претендирала пред настоящия съд осъждане на ответника да й
заплати мораторна лихва, считано от 24.04.2017г. (датата на изпращане на покана
за плащане към ответника) до 27.10.2017г. (датата на завеждане на исковата
молба). И доколкото принципът на диспозитивно начало изисква обемът на предоставената
правна защита да бъде съобразен с поискания обем на защита – в настоящия спор съдът
ще осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1882, 22 лева, представляваща
мораторна лихва върху главница от 36 162, 97 лева, изчислена за периода от
24.04.2017 г. до 27.10.2017 г. включително.
За горницата над посочената сума и до пълния претендиран размер от 5
857, 54 лева – искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенциите на страните
за присъждане на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, всяка от страните
е легитимирана да търси от насрещната страна направените съдебни разноски-
ищцата съобразно с уважената част от исковете, а ответникът - съобразно с
отхвърлената част от исковете.
Ищцата е представила доказателства за направени съдебни
разноски за държавна такса в размер на 4 809,31 лв. и за
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 400 лв. Приложена е
Фактура, издадена от Адвокатско дружество „Б.И К.“, за извършено плащане от
ищцата с основание „Искова молба и съдебна защита по дело срещу „Р.М.“ ЕООД,
в размер на 3 875 лв. без ДДС (4 650 лв. с начислено ДДС).
Ответникът претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение.
При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете и представения списък
по чл. 80 от ГПК, общо
възлизащи на 2 906,98 лева.
На свой ред, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
исковете в размер на 200 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Р.М.“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК:********, със
съдебен адрес ***, да заплати на А.А.Я., с ЕГН ********** със съдебен
адрес ***,
на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 286 от ЗЗД - сумата от 36 162, 97 лева (тридесет и шест хиляди сто шестдесет и два лева и
деветдесет и седем стотинки), представляваща
уговорено възнаграждение по Договор за възлагане на ликвидация на еднолично
дружество с ограничена отговорност с държавно имущество от 24.02.2006г, заедно със законната
лихва върху споменатата сума, считано от 27.10.2017г. до деня на
окончателното плащане на задължението, като отхвърля същия
иск за разликата - над присъдената сума и до пълния претендиран размер от 114 375,27
лв.
ОСЪЖДА „Р.М.“ ЕООД (в ликвидация), да заплати на А.А.Я.,
на основание чл. 86 от ЗЗД - сумата от 1882.22 лева (хиляда осемстотин осемдесет и два лева и двадесет и две
ст.), представляваща мораторна лихва върху главница от 36
162,97 лева, изчислена за периода от 24.04.2017 г. до 27.10.2017 г.,
като отхвърля същия иск, за разликата над присъдената сума
до пълния претендиран размер от 5 857,54 лв.
ОСЪЖДА „Р.М.“ ЕООД (в ликвидация), да заплати на А.А.Я., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с
уважената част от исковете сумата от 2 906, 98
лева (две хиляди
деветстотин и шест лева и деветдесет и осем ст.), представляваща съдебни разноски пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА А.А.Я. да заплати на „Р.М.“ ЕООД (в ликвидация), на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете
сумата от 200 лева (двеста лева), представляваща съдебни разноски за
процесуално представителство пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред
Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: