№ 8
гр. Ивайловград, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Красимира Анг. Христова
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Гражданско дело №
20225650100113 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:
В РС - Ивайловград е постъпила искова молба от А. П. Б. с ЕГН
********** и В. Н. Б. с ЕГН ********** и двамата от гр. Ивайловград
Ивайловград, Хасковска област, ул. „***“ № 11, чрез адв. П. Б. – К., с посочен
съдебен адрес – гр. Хасково, ул. „****“ № 4, ап. 24, против Т. Т. И. с ЕГН
********** от гр. Ивайловград, ул. „***“ № 1, Г. Т. Д. с ЕГН ********** от
гр. Ивайловград, ул. „**“ № 13 и Т. Г. Д. с ЕГН ********** от гр. София,
ж.к. „***“ № 10, ул. „***“ № 9, ап.6, с правно основание чл. 124 от ГПК и
цена на иска 178.20 лв.
Делото е подсъдно на съда по правилата на родовата и местна
подсъдност.
Не са налице основания за спиране или прекратяване на
производството.
Налице са основанията за разглеждане на делото в открито съдебно
заседание по общия ред.
В исковата молба се сочи, че с нотариален акт № 24, том I, per. № 92,
дело № 39 от 07.05.2001 г. за покупко- продажба, вписан в Службата по
вписванията с вх.рег. № 92 от 07.05.2001 г., акт № 424, том I, дело № 39/2001
г., партидна книга XXI, стр. 162, ищците са закупили от Т. Т. И. и Г. Т. Д.
Нива в местността „***”, с площ от 2,000 /два/ декара, шеста категория, в
масив 22 /двадесет и втори/, представляваща имот № 111058 /сто и
единадесет хиляди и петдесет и осем/, в землището на гр. Ивайловград,
област Хасково с ЕКНМ - 32024, при граници: имот №111059 на наследници
на С.Т.К., имот №111052 на наследници на Т.Д.П., имот №111057 на
наследници на Хр.Я.Хр., имот №111091 на Кметство град Ивайловград, а след
1
одобряване на кадастрална карта на гр. Ивайловград - идентификатор №
32024.111.58 по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-47/24.01.2019 г. на ИД
на АГКК, последно изменение на ККРД, засягащо поземления имот е от
24.09.2021 г., с площ 1999 кв.м., с адрес на поземления имот гр. Ивайловград,
местност ***, с номер по предходен план 111058, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори 32024.111.59, 32024.111.91, 32024.111.57,
32024.111.52.
Така описаният имот, ищците А. П. Б. и В. Н. Б. придобили по време на
брака си, на 07.05.2001 г. от ответниците Т. Т. И. и Г. Т. Д. и оттогава
владеели и ползвали същият необезпокоявано.
През месец юни 2022 година, при извършване на справка в Агенция по
вписванията - Служба по вписванията Ивайловград, установихме, че на
14.12.2021 г., ответниците ТОДОРКА Т. И. и Г. Т. Д. повторно са продали
описаният по- горе имот, който от дата 07.05.2001 г. не е бил тяхна
собственост на ответника Д.Т. Д.. За извършената повторна продажба бил
съставен нотариален акт № 70, том 2, per. № 1777, дело № 262/ 2021 г. на
нотариус Д.Н. - нотариус с per. № 144 на НК с район на действие PC
Ивайловград от дата 14.12.2021 г., вписан в АВ - Служба по вписванията гр.
Ивайловград под вх. рег.№ 574 от 14.12.2021 г., акт № 127, т. 2, дело №271.
Нотариалният акт за покупко-продажба, с който имотът е бил придобит
от ищците в режим на СИО е бил вписан на дата 07.05.2001 г. в Агенцията по
вписванията - Служба по вписванията гр. Ивайловград.
Нотариалния акт, с който била извършена повторната покупко -
продажба на същия недвижим имот е бил вписан в Агенцията по вписвания
гр. Ивайловград на дата 14.12.2021 г.
Към тази дата ответниците - продавачи Т. Т. И. и Г. Т. Д., не са били
собственици на недвижимия имот, за да могат да го продадат на ответника –
купувач Т. Г. Д..
В исковата молба се сочи, че съгласно разпоредбата на чл.113 от ЗС,
актовете, с които се вписват извършените сделки за прехвърляне правото на
собственост или други вещни права върху недвижими имоти, не могат да се
противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия
собственик и са вписали вещни права върху недвижимия имот.
Извършената сделка покупко-продажба на процесната нива от дата
07.05.2001 г. била действителна, като същата е породила своите правни
последици, и въз основа на нея ищците са придобили правото на собственост
върху процесния имот още през 2001 г.
Съгласно константната практика на ВКС, с вписването на актовете по
чл. 112 ЗС се целяло да се даде възможност на третите лица да узнаят за
извършеното разпореждане с недвижимия имот и да се информират за
собствеността. Само когато е предвидено изрично в закона, вписването имало
и защитно действие. Това защитно действие влизало в сила при конкуренция
на приобретатели, които черпят права от един праводател за същия недвижим
имот.
2
Разпоредбата на чл. 113 от ЗС, уреждала и разрешавала въпроса при
конкуренция на два нотариални акта в полза на лицето, което първо е вписало
акта си. В настоящия случай това били ищците, с оглед датата на придобиване
на правото на собственост върху процесния недвижим имот още през 2001
година.
Извършването на прехвърлителна сделка от несобственици на
придобитият имот, оспорвало и отричало правото на ищците на собственост,
както и отричало правото им да се разпореждаме с имота. Тъй като именно
ответниците били дали повод за завеждане на иска, единствената правна
защита е предявяване на положителен установителен иск за собственост, като
уважаването му и вписването на съдебното решение щяло доведе до отпадане
на легитимиращия ефект на издадения в полза на третия ответник нотариален
акт, който накърнявал правната сфера и конституционното признатото право
на собственост на ищците. Това обуславяло и правния интелен на ищците от
воденето на спора.
Молят да бъдат призовани на съд и след като съдът се убеди в
основателността на гореизложеното, да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответниците Т. Т. И., с ЕГН
**********, Г. Т. Д., с ЕГН ********** и Т. Г. Д., с ЕГН **********, че А. П.
Б., с ЕГН ********** и В. Н. Б., с ЕГН *********, са собственици на имот с
идентификатор № 32024.111.58 по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-
47/24.01.2019 г. на ИД на АГКК, последно изменение на ККРД, засягащо
поземления имот е от 24.09.2021 г., с площ 1999 кв.м., с адрес на поземления
имот гс номер по предходен план 111058, при съседи: 32024.111.59,
32024.111.91, 32024.111.57, 32024.111.52.
Претендират и присъждане на направените по делото разноски.
Представят исковата молба с приложение за ответниците, вносна
бележка за платена ДТ и адвокатско пълномощно.
Ответниците, в законоустановения едномесечен срок дават отговор на
исковата молба, като считат иска за допустим и основателен. Заявяват
изрично, че признават иска.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищците П. Б. – К.,
представя писмена молба, в която моли на осн. чл. 238 ал.2 от ГПК, делото да
се гледа в отсъствие на ищците и в нейно отсъствие. Моли да се даде ход на
делото. Няма възражение по доклада на съда. Поддържа предявения иск и
моли да бъдат приети представените с исковата молба писмени
доказателства. Моли съда да постанови решение при признаване на иска.
Моли да се присъдят направените по делото разноски, съобразно
представения списък за разноски.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват, не се представляват.
С оглед изразеното становище на ответниците в отговора на исковата
молба, че признават иска и постъпилата молба от процесуалния
представител на ищците в която сочи, че предвид направеното признание на
иска от страна на всички ответници, на основание чл. 237 от ГПК съдът
3
следва да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение при
признание на иска, съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се
произнесе с решение при признаване на иска.
Приобщени доказателства:
Нотариален акт № 24, том I, рег. № 92, дело № 39 от 07.05.200 1г. за
покупко- продажба, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 92 от
07.05.2001 г. , акт № 424, том I, дело № 39/ 2001 г. - партидна книга XXI, стр.
162; Скица на поземлен имот № 15-584224-31.05.2022 г., издадена от СГКК –
Хасково; Удостоверение за характеристиките на поземлен имот в земеделска
територия изх. № 25-164346-05.06.2022.; Удостоверение за данъчна оценка
по чл. 264,ал.1 от ДОПК изх. № **********/ 17.06. 2022 г., издаден от
Община Ивайловград; Дубликат на удостоверение за сключен граждански
брак; Нотариален акт № 70, том.2, рег.№ 1777, дело № 262/ 2021 г. на
нотариус Д.Н. - нотариус с рег. № 144 на НК с район на действие РС-
Ивайловград от дата 14.12.2021 г., вписан в АВ- Служба по вписванията гр.
Ивайловград под вх. рег. № 574 от 14.12.2021г. , акт № 127, т.2, дело № 271.
Правни изводи
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки доводите и исканията на страните, намира
следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда, че признанието на иска от
ответника обвързва съда, като при наличието на предвидените положителни
предпоставки и липсата на процесуални пречки, съдът следва да прекрати
съдебното дирене и да постанови решение само съобразно признанието, тоест
да уважи иска така както е предявен.
В настоящия случай са налице предпоставките, предвидени в чл. 237,
ал.1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска - ответникът
е заявил изрично в първото по делото съдебно заседание, че признава
предявения иск, а ищецът е поискал постановяване на решение при признание
на иска. Същевременно не са налице процесуалните пречки , установени в
разпоредбата на чл.237, ал.3 от ГПК а именно - признатото право да
противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което
страната не може да се разпорежда.
Исковата претенция е по чл. 124 от ГПК. Същата не е от категорията на
тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за
приложението на разпоредбата на чл. 237 от ГПК - по брачни искове, искове
за гражданско състояние и по иск за поставяне под запрещение.
Ето защо, съдът намира, че следва да се постанови исканото решение, с
което да бъде уважен предявения иск, като на основание чл. 237, ал.2 от ГПК
не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал.2 от ГПК, а само да
укаже, че то се основава на признанието на иска. Оттук следва, че съдът
постановява съдебен акт, без да изследва основателността на иска и без да
4
прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, а
постановява решение, с което уважава иска.
При този изхода на спора, ищците имат право на разноски. Видно от
представения списък за разноски се претендират разноски в р-р на 50 лв. ДТ
и адвокатско възнаграждение. Сочи се, че на ищците е предоставена
безплатна адвокатска помощ на осн. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА – роднини, близки
или друг юрист. По делото е представен и договор за правна защита и
съдействие № 12/07.11.2022 г., където е посочено същото обстоятелство.
Действително съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА), адвокатът може
да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на определени категории
лица, изчерпателно изброени в чл. 38, ал.1 от ЗА и ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение, което следва да бъде определено от съда, в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати.
Видно от чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с материален интерес до 1000
лв., какъвто е настоящия случай, адвокатското възнаграждение е в р-р на 400
лв. Тази сума следва да бъде заплатена от ответниците на процесуалния
представител на ищците – адв. П. А. Б. – К..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответниците Т. Т. И. с ЕГН
**********, Г. Т. Д. с ЕГН ********** и Т. Г. Д. с ЕГН ********** по
предявеният установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че А. П.
Б. с ЕГН ********** и В. Н. Б. с ЕГН *********, са собственици на имот с
идентификатор № 32024.111.58 по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-
47/24.01.2019 г. на ИД на АГКК, последно изменение на ККРД, засягащо
поземления имот е от 24.09.2021 г., с площ 1999 кв.м., с адрес на поземления
имот гс номер по предходен план 111058, при съседи: 32024.111.59,
32024.111.91, 32024.111.57, 32024.111.52.
ОСЪЖДА ответниците Т. Т. И. с ЕГН **********, Г. Т. Д. с ЕГН
********** и Т. Г. Д. с ЕГН ********** да заплатят на ищците А. П. Б. с
ЕГН ********** и В. Н. Б. с ЕГН *********, направените от тях по делото
разноски за платена държавна такса в р-р на 50 лв.
ОСЪЖДА ответниците Т. Т. И. с ЕГН **********, Г. Т. Д. с ЕГН
********** и Т. Г. Д. с ЕГН ********** да заплатят на процесуалния
представител на ищците адв. П. А. Б. – К., адвокатско възнаграждение в р-р
на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
6