№ 165197
гр. София, 12.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110132268 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК във връзка с чл.
146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление (уточнено с молба от 05.01.2024 г. на лист 12 от
делото) от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжницата С. А. Х. за солидарно
заплащане на следните суми: 3539,69 лева – неплатена главница, ведно със
законната лихва от 30.05.2024 г. до изплащане на вземането; 1601,04 лева –
възнаградителна договорна лихва (наречена в заявлението „договорно
възнаграждение“) за периода от 20.01.2023 г. до 05.02.2024 г.; 1127,77 лева –
възнаграждение за ползване на услуга „фаст“ по договора; 2094,46 лева –
възнаграждение за ползване на услуга „флекси“ по договора; 500 лева – такси
за извънсъдебно събиране на вземания, както и 390,98 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху неплатените вземания за периода от
11.05.2022 г. до 29.05.2024 г. – задължения по договор за потребителски
кредит № 40008683441/25.03.2022 г., сключен между страните по делото.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
да не допуска предварително изпълнение и да не издава заповеди за
изпълнение въз основа на задължения, възникнали от нищожни поради
противоречие със закона договорни клаузи и такива, които са вероятно
неравноправни (чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК), намира следното:
Съгласно текста на договора за кредит, представен по делото,
предоставената услуга „флекси“ се състои в следното: право на потребителя
да отлага плащане на вноски и да намалява техния размер, както и да променя
датата на падежа. Съдът намира, че предоставянето на част от тези услуги –
промяна на размер на вноската, на дата на падеж или възможност за отпускане
на допълнителни суми е предпоставено от допълнително изявление на
търговеца съгласно т. 15.2.1, б„а“, посл. тире от договора, което не е дадено
към момента на сключване на договора – т.е. така наречените „допълнителни
услуги“ представляват само възможности за търговеца, при това изцяло
1
свързани с основния предмет на договора за кредит – определят акцесорни
клаузи на основното задължение за връщане на кредита на вноски.
Същевременно за тези „услуги“, които потребителят не получава ефективно,
той се задължава да заплати още на датата на отпускане на кредита.
Тъй като двете посочени услуги „фаст“ и „флекси“ представляват част
от задължението по договора, като са елементи от договорното съдържание
(особено услугата „фаст“, която е на практика за отпускане на кредита), за
тяхното ползване се заплаща за предоставяне на кредита при условията,
установени в договора, вкл. датата на отпускането му, което е съществен
елемент от пазарното решение дали потребителят да избере даден вид кредит
– на коя дата ще си получи парите. Поради това таксите за посочените
вземания следва да се приемат за част от „общия разход по кредита“ по
смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр и следователно да участват по реда на чл. 19, ал. 1
ЗПКр при формиране на годишния процент на разходите (ГПР).
При проверка на клаузите относно ГПР настоящият съдебен състав
настоящият състав намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали
липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за
нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да
определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който
в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските
кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата
и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – вж.
така и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение
от 09.11.2016 г. по дело C-42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
2
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
При това е без значение дали потребителят е намерил грешката в ГПР
или се е съгласил с нея – основна задача на съда по потребителски дела е да
отиде отвъд буквалното съгласие на страните, за да възстанови икономическия
баланс по договора в съответствие със законовите правила за защита на
потребителя и принципите в тази насока – за това вж. и указанията, дадени от
СЕС във вече цитираното вече от решение по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, т. 52, и цитираната там съдебна практика. Следователно с какво
се е съгласил или не потребителят, който не може да се очаква да е правно
информиран, е въпрос без всякаква релевантност за делото.
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
В настоящия случай относно правилното посочване на разходите по
кредита и включването им в ГПР, съдът намира следното:
В текста на договора за потребителски кредит (на лист 5 от делото) е
посочен годишен процент на разходите от 49,05 %, а отпусната сума е 4000
лева, което означава, че ако кредитът се изплаща за 1 година на една вноска
абсолютният максимум на допустимите разходи би бил в размер на
произведението от тези две числа, или 1962 лева. В случая срокът на кредита е
3 години, т.е. разходите биха били максимум три пъти годишната сума, или
5886 лева (това е абсолютният възможен максимум, ако кредитът се връща на
една вноска.
Същевременно според договора общите разходи по кредита се равняват
на лихва в размер на 2864,57 лева (формирана като разликата от посочената в
договора на лист 5 от делото сума на общ размер на разходите и отпуснатата
главница), както и възнагражденията за услугите „фаст“ и „флекси“ от
съответно 1400 лева и 2600 лева, или 4000 лева, т.е. общият размер на
разходите е 6864,57 лева, което е далеч повече от максимално възможния
разход при посочения в договора ГПР, изчислен по-горе. Следователно
посоченият в договора ГПР е неправилно пресметнат и договорът е нищожен,
като се дължи само връщане на главница.
Претенцията за законна лихва за забава, както за времето от падежа на
задълженията, така и след датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед следва да се отхвърли, тъй като при нищожен договор забавата
настъпва от поканата за длъжника, и ако такава се присъди няма да последват
санкционните последици от нищожността на кредита – вж. в този смисъл е и
3
практиката на Върховния касационен съд – Решение № 129/30.07.2024 г. по
търг. дело № 630/2023 г., I ТО.
Поради това всички искания с изключение на тези за издаване на за
размера на поисканата главница следва да се отхвърлят.
За пълнота следва да се посочи, че таксите за т.нар. услуги „фаст“ и
„флекси“ не биха се дължали, дори и целият договор да е действителен:
Клаузата „флекси“, както беше описано по-горе предоставя абстрактна
възможност потребителят да получи определени отсрочки на плащане и т.н.,
но по волята на търговеца след предварително одобрение, иначе договорът
остава в сила при първоначалните условия – това поставя потребителя в
положение да изпълнява своите задължения, дори ако търговецът не изпълни
своите уговорени в договора такива – изрично предвидена хипотеза на
неравноправност на договорна клауза, уредена в чл. 143, т. 14 ЗЗП. Поради
това е налице основателно съмнение за това, че заявителят се позовава на
неравноправна клауза в потребителски договор и съдът не следва да издава
акт, въз основа на който би могло да се допусне принудително изпълнение на
такова вземане срещу потребител.
По отношение на клаузата „фаст“ – за заплащане за по-бързо
разглеждане на кредита, същата се явява нищожна поради прякото
противоречие със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, според която не се допуска
начисляване на разходи за усвояване на кредита (вкл. за по-бързото му
предоставяне на потребителя).
Не следва, поради пряко противоречие с правилата на чл. 33, ал. 1 и 2
ЗПКр, които допускат при забава за плащане на потребителски кредит на
потребителя-длъжник да се начислява само лихва за забава, да се уважава и
искането на заявителя да се присъждат такси за събиране на вземанията.
По основателната част от заявлението в частта за главницата обаче
следва да се вземат предвид признатите от заявителя плащания по договора,
които съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПКр се отнасят към бъдещите вноски и общото
задължение по кредита. С молба с вх. № 289125/13.09.2024 г. заявителят
признава, че е получил плащания в размер на сбора от 460,31 лева; 726,68
лева; 272,23 лева; 505,54 лева; 50 лева; 434,88 лева, и 150 лева, или общо
2599,64 лева. Следователно следва да се издаде заповед за изпълнение по
претенцията за главница в размер на разликата между отпуснатата главница от
4000 лева и платените 2599,64 лева, или за 1400,36 лева, като заявлението се
отхвърли за разликата между тази сума и поисканите общо 3539,69 лева
главница.
Съразмерно на уважената част от претенцията съобразно чл. 78, ал. 1
ГПК, която възлиза на 1400,36 лева, или 15,13 % от общо претендираните
9253,94 лева, следва да се присъдят и държавна такса – 15,13 % от 185,08 лева,
т.е. 28 лева, и разноски за юрисконсулт – 15,13 % от 50 лева, или 7,57 лева.
Разноски за „подготовка на документи“ не са предвидени в ГПК при вече
образувано дело, не са част от съдебния процес, не са доказани документално,
и поради това не се дължат.
4
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 65827/28.02.2024 г., подадено от „Профи
кредит България“ ЕООД, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение срещу С. А. Х., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Д.“ бл. ***,
вх. *, ет. *, ап. **, за заплащане на „Профи кредит България“ ЕООД, с
ЕИК:*********, и адрес на управление: София, бул. „България“ № 49, бл. 53е,
вх. В, на следните суми: разликата между 1400,36 лева и пълния
претендиран размер от 3539,69 лева – главница; 1601,04 лева –
възнаградителна договорна лихва (наречена в заявлението „договорно
възнаграждение“) за периода от 20.01.2023 г. до 05.02.2024 г.; 1127,77 лева –
възнаграждение за ползване на услуга „фаст“ по договора; 2094,46 лева –
възнаграждение за ползване на услуга „флекси“ по договора; 500 лева – такси
за извънсъдебно събиране на вземания, както и 390,98 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху неплатените вземания за периода от
11.05.2022 г. до 29.05.2024 г., и всички законни лихви след датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
задължения по договор за потребителски кредит № 40008683441/25.03.2022 г.,
сключен между страните по делото.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя – „Профи
кредит България“ ЕООД, че може да предяви за твърдените си вземания с
осъдителен иск пред Софийския районен съд в едномесечен срок от влизане
на разпореждането в сила, ако иска да запази платената държавна такса в
размер на 157,07 лева (и да плати само 157,07 лева за тези претенции в
исковия процес).
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя „Профи
кредит България“ ЕООД. Препис да се връчи и на двете страни по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5