Разпореждане по дело №863/2023 на Административен съд - Плевен

Делото е образувано по подадена частна касационна жалба от л.св. Г.В.В., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Ловеч, срещу Определение № 1805/02.10.2023 г., постановено по АД №508/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което се оставя без разглеждане молба на В. от 20.09.2023 г. в  частта за освобождаване от държавна такса.

Съдията-докладчик намира, че са налице основанията на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК за отвод от разглеждане на производството по следните съображения:

Срещу Административен съд – Плевен е подадена искова молба от Г.В. по реда на ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от правораздавателната дейност на АдмС – Плевен. По предявения иск е образувано адм.дело № 667/2021г. по описа на АдмС –Плевен, изпратено по компетентност на РС – Плевен. В РС – Плевен е образувано гр.д. № 5586/2021 г., което е изпратено на ОС – Плевен по подсъдност. След отвод на всички съдебни състави в ОС – Плевен, делото е изпратено за разглеждане в ОС – Русе. Образувано е гр. д. №30 по описа на ОС – Русе за 2023 г. Производството не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Съдът намира, че са налице обстоятелства, които може да породят съмнение в обективността и безпристрастността на съда при разглеждане на делото.

Разпоредбата на чл. 144 АПК вр. чл. 22 от ГПК гарантира на страните правото на непредубеден съд по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧОС. Законът изисква дейността по събирането и проверката на доказателствените материали и постановяването на завършващия съдебен акт да бъдат осъществени от лица, напълно освободени от всякакви възможни външни въздействия, поставящи под съмнение тяхната обективност. Съдебната практика, включително тази на Европейския съд по правата на човека, по приложението на чл. 6, §1 от Конвенцията приема, че понятието „независимост“ на съда се отнася до връзката между съдията като представител на съдебната власт и останалите граждани, докато „безпристрастността“ трябва да съществува по отношение на страните по делото. За да е налице безпристрастност, от съда се изисква да не е предубеден, що се отнася до решенията, които му предстои да вземе, и да основава съдебния си акт на база фактите, установени преди и по време на процеса. 

В конкретния случай принадлежността на съдията към състава на Административен съд – Плевен, срещу когото е предявен от същия ищец иск по ЗОДОВ, може да породи съмнение у страните относно неговата обективност и безпристрастност, поради което съдията следва да се отведе от разглеждане на делото. В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ (решение от 10.07.2008г. по иск №67719/01 по делото „М срещу България“, решение от 05.04.2018. по иск № 28417/07 по делото „Б Г срещу България“, решение от 25.02.1997г. по делото „Ф cрещу Великобритания“, решение от 03.05.2007г. по иск № 7577/02 по делото „Б cрещу Украйна“ пo иск 7577/02 и др.), в които ЕСПЧ е намерил нарушение на правото на справедлив процес чрез гарантиране на независим и безпристрастен съд по чл. 6, § 1 от Конвенцията. Постановените решения от Европейския съд по правата на човека в Страсбург са задължителни за спазване от всички държави-членки и правораздавателните им органи.

Воден от изложеното и на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 22, ал. 1 т. 6 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

 

ОТВЕЖДА СЕ съдия Любомира Кръстева от разглеждането на частно касационно административно дело № 863/2023 г. по описа на Административен съд- Плевен.

Делото да се докладва на Административния ръководител -Председател на Административен съд Плевен за определяне на друг съдия докладчик.

Разпореждането не подлежи на обжалване. 

	Съдия:	/п/