Р
Е Ш Е Н И Е
323
/7.2.2020г.
гр. Перник, 07.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на шестнадесети януари, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ
МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Наташа Динева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 01763 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова
молба, подадена от „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, срещу Д.Ц.Г., с
адрес: ***, пл. „”, бл., вх., ап. 40, с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове, с които се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 502,58 лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр., пл.
„”, бл., вх. , ап. за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително и
сумата от 86,44 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
10.07.2016г. до 25.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 06927/2018г. по описа
на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
В предоставения
от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът не е депозирал
писмен отговор.
В съдебно заседание, проведено на 16.01.2020г.,
ответникът, редовно призован, се явява и заявява, че признава иска, като не
оспорва, че дължи претендираните суми. Ищецът, чрез процесуалния му
представител, пледира за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК, с
оглед направеното от ответната страна признание на иска. Претендира разноски
само досежно внесената в двете производства държавна такса, като не претендира
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени
са от страна на ищеца обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 98а от ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за процесните
суми, като за същите е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение с №
5060 от 11.10.2018г. по ч. гр. д. № 6927/2018г. по описа на ПРС. Същата е връчена на длъжника
(ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в
предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове.
Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими, респ. съдът
дължи произнасяне по тях.
По
основателността:
В проведено на 16.01.2020г. съдебно
заседание, ответницата е заявила, че не оспорва обстоятелството, че дължи
претендираните суми и прави признание на иска.
С
оглед горното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК, а
именно: ответникът признава исковете, ищецът е направил искане за постановяване
на решение при признание на иска, признато е право, с което страната може да се
разпорежда и признатото право не противоречи на правилата на закона или на морала.
Признатите искове се подкрепят от всички писмени доказателства по делото,
поради което и съдът намира, че следва да бъде признато за установено че
ответникът дължи на ищеца процесните суми.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.237 ГПК настоящият състав намира, че искът е
основателен и следва да бъде уважен, като на основание чл.237, ал.2 ГПК съдът
не следва да излага мотиви за това.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение
№4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство и исковото производство.
Ищецът претендира единствено разноски за
внесена държавна такса в двете производства – исково и заповедно, възлизаща на
общ размер от 50.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, в размер на 50.00 лева. С оглед изгода на делото, същите следва
да му бъдат присъдени.
С
оглед гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, срещу Д.Ц.Г., с адрес: ***, пл. „”, бл., вх. ,
ап.,
че Д.Ц.Г. ДЪЛЖИ на ищеца сумата
от 502,58 лева,
представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в гр. Перник, пл. „”, бл., вх. , ап. за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително и сумата от 86,44 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 25.09.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 06927/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА
Д.Ц.Г., с адрес: ***,
пл. „”, бл., вх., ап. ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“,
сумата от 100.00 лева,
представляваща направени в исковото и заповедно производства разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. гр. д. № 06927/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния
съдебен състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: