№ 258
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100511616 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.06.2021 г. по гр.д. № 64767/19 г., СРС, II ГО, 55 с-в е
признал за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД. ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ,.******* искове по чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.149 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86,
ал.1 ЗЗД, че ИЛ. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.София. ж.к. „*******
дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 39543/2018г. на СРС, 55 състав: сумата 1530.92 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 155,
находящ се в гр.София, ж.к. *******, за периода 01.05.2014г. -30.04.2017г.,
ведно със законната лихва от 14.06.2018г. до окончателното плащане; сумата
4.00 лева - цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2014г. -
30.04.2017г., ведно със законната лихва от 14.06.2018г. до окончателното
изплащане; сумата 249.80 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 16.09.2015г. - 01.06.2018г., както и сумата 0.46 лева - лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.09.2015г. -
01.06.2018г. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ИЛ. Д. Й., ЕГН
**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата 1111.40 лева -
1
разноски по делото, от които 85.70 лева по ч.гр.д.№ 39543/2018г. на СРС. 55
състав и 1025.70 лева - в настоящото производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника ИЛ. Д. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр.София. ж.к. „*******, чрез особения му представител
адвокат Р.Н., със служебен адрес: гр.София, ул.“******* с мотиви, изложени
в жалбата. Развиват се доводи, че „Т.С.“ ЕАД и ФДР не са засекли
измервателните уреди на място, че няма достатъчно доказателства, че
дължимите суми са реални и трябва да бъдат заплатени от ответника, както и
че решението на съда не е съобразено с погасителната давност на
периодичните вземания, като за последното обстоятелство развитите доводи
обхващат останалата част от въззивната жалба. Моли се решението да бъде
отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и да бъде
постановено ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.
Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „*******, представлявано от
Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника по делото юрискосулт
П.Н. оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за настоящето
производдтво.
Третото лице помагач не взема становище по жалбата.
СГС констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК, с
правно основание чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******
срещу ИЛ. Д. Й., ЕГН ********** за признаване за установено между
страните, че ответникът дължат следните суми:
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че по силата на договор за продажба на
2
топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника
за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно и не е заплатил дължимата цена. Съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ищецът твърди, че за горепосоченото вземане е депозирал заявление по чл.
410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 39543 по описа на
СРС, 55-ти състав, като съдът издал заповед за изпълнение. В срока по чл. 414
от ГПК ответникът възразил срещу заповедта за изпълнение, поради което за
ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор чрез
назначения му особен представител адвокат Е.П. от САК, който е
преупълномощил адвокат Р.В. от САК, с който оспорва исковете.
Третото лице помагач не е взело писмено становище по исковете.
От правна страна:
От депозирания по делото договор за продажба на ДНИ от 21.11.1990 г.
се установява, че процесният имот е е бил закупен от ИЛ. Д. Й.. Приложена е
и молба от ДСК-Жилищно кредитиране за вписване на законна ипотека върху
имота с оглед отпуснат на купувача кредит за закупуване на жилището.
Молбата е с отбелязване, че е вписана, което също удостоверява, че имотът е
собствен на ответника, което обстоятелство се потвърждава и от приложената
молба от ИЛ. Д. Й. до топлопреносното предприятие за откриване на партида
за жилището на негово име. Допълнително е прието като доказателство и
сключено между страните споразумение от 10.04.2017г., с което ответникът е
признал, че е задължен за консумативните разноски за имота за доставена
топлоенергия и е приел, че сумата, дължима за потреблението за периода
01.05.2015г.-28.02.2017г. ще бъде заплатена от него разсрочено, като няма
данни и не се твърди от негова страна изпълнение на така сключеното
споразумение. Именно в качеството си на собственик на процесния имот
ответникът се явява страна по облигационното правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при
публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014г. на ДЕКВР и Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на КЕВР /чл. 150,
ал.1 от Закони за енергетиката/. Ответникът е потребител на топлинна енергия за
3
битови нужди по смисъла на чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в
сила от 17.07.2012 г.) Съгласно тази норма, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни
действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, като топлоп‐
реносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията
общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Следователно, между
страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба
(доставка) на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
4
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Относно твърденията, че по делото липсват достатъчно доказателства,
че дължимите суми са реални и трябва да бъдат заплатени от ответника, то по
делото са били допуснати и приети СТЕ и ССЕ. Съгласно заключението на
СТЕ, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване
през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в
абонатната станция (АС), както и че същият е преминавал периодичен
метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по
фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна
енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Отчетено е
обстоятелството, че в процесното жилище се отчита доставена топлинна
енергия за три броя отоплителни тяла с разпределители, за сградна
инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер.
Установено е редовно отчитане на уредите за дялово разпределение в имота,
за което са представени три броя редовни отчети за процесния период,
изготвени от „Т. С.“ ЕООД, за което дружество се доказва, че е извършвало
услугата дялово разпределение на доставената за обектите в етажната
собственост топлоенергия. Технологичните разходи на абонатната станция са
приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Установено е от
вещото лице, че за трите отоплителни сезона дължимата сума възлиза на
2235.89 лева. Според ССЕ, това е сумата, дължима за процесния период, като
след извършване на годишното изравняване и зачитане на плащане в размер
на 800.73 лева, направено към задълженията за първия отоплителен сезон,
5
размерът на просрочените задължения възлизат на търсените с исковата
молба суми, а именно: 1530.92 лева - главница за потребена топлоенергия,
4.00 лева - главница за осъществено дялово разпределение, 249.80 лева -
лихва за забава върху главницата за доставена топлоенергия и 0.46 лева -
лихва за забава върху главницата за осъществено дялово разпределение.
Сумите се извеждат от Таблица № 4 към заключението и отговора по т.4 от
същото, които стойности кореспондират на изравнителните сметки,
коментирани от вещото лице на стр.4 от експертизата. По делото липсват
приложени доказателства за извършено плащане на сумите, предмет на
претенцията.
Най-накрая относно пространно развитите доводи свързани с
приложението на погасителната давност на периодичните вземания, което
според въззивника не е взето предвид в решението на съда, които доводи имат
по-скоро теоретичен характер и обхващат основната част от въззивната
жалба, следва да бъде отбелязано, че тези доводи, като въведени за първи път
във въззивната жалба, се явяват преклудирани по смисъла на т.4 от Т.Р. № 1
от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според която
„възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с
изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, поради
което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася
и за възраженията за погасителна и придобивна давност.“ По силата на
изричната разпоредба на чл.133 във връзка с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с
изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към
този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса,
страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които
поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното
производство. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли
заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на
исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на
действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по
установяване на релевантните за спора факти.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанцинното решение
следва да бъде потвърдено.
6
Предвид изхода на спора и предявената претенция, въззивникът следва
да заплати на въззиваемото дружество направените разноски за настоящето
производство в общ размер от 250 лв., от които 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 150 лв. депозит за назначения особен представител на
ответника.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.06.2021 г. по гр.д. № 64767/2019г. на СРС,
II ГО, 55 състав.
ОСЪЖДА ИЛ. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.София. ж.к.
„*******, чрез особения му представител адвокат Р.Н., със служебен адрес:
гр.София, ул.“******* да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, представлявано от
Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника по делото юрискосулт
П.Н. направените разноски за настоящето производство в общ размер от 250
лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца „Т.С.” ЕАД- „Т. С. „ ЕООД.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7