Решение по дело №1052/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 232
Дата: 29 май 2020 г. (в сила от 18 юни 2020 г.)
Съдия: Росен Тенчев Чиликов
Дело: 20205530201052
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ 

град Стара Загора

29.05.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ

 

в открито заседание на Двадесет и шести Май през Две хиляди и Двадесета година в състав:

 

Председател:  Р. Чиликов

             Съд. Заседатели :

 

 

при секретаря Н. Г. и в присъствието на прокурор …………   като разгледа докладваното от съдията Чиликов А.Н.Д. 1052 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Обжалвано е наказателно постановление № 32 / 24.06.2019 г. на Директор РЗШ град Стара Загора.

 

         Жалбоподателят недоволен от наложеното наказание, моли съда да го отмени. Мотивира се , че не е извършено административно нарушение и с допуснати процесуални нарушения при налагането на имуществената санкция.

 

         В с.з. чрез адвокат М. Г. поддържа жалбата.

 

         Въззиваемата страна в писмена защита взема становище, че жалбата е неоснователна, че правилно е приложен материалния закон и е спазен процесуалния ред за налагане на административно наказание и моли да се потвърди наказателното постановление.

 

        От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите, писмени– преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на наказателното постановление и АУАН,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното :

 

         Жалбата е подадена в срок  и от лице имащо право на жалба,  поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

 

         Разгледана по същество жалбата е основателна, но не на всички претендирани основания .

 

         Административно-наказващият орган в наказателното постановление е приел за установено следното :

 

 

 

         На 20.12.2018 год. в склад за ветеринарно-медицински продукти и биоциди, намиращ се на адрес град Стара Загора, ул.”Индустриална” № 18, стопанисван от дружеството-жалбоподател при извършена проверка във връзка с несъответствия на 4 биоцида, представляващи: Effect Rodent Pasta Bait - разрешение № 1465-3/26.02.2018 r.; Ratimor Pasta Bait - разрешение № 1565­3/26.02.2018 г.; Ратимор пелети - разрешение № 1765-3/26.02.2018 г.; Снайпер паста - разрешение № 1914-3/15.03.2018 г.. В склада е установено наличието на опаковки от първите 3 биоцида и не е било констатирано наличие на биоцид Снайпер паста.

От предоставените от управителя на ”Фарма Универсал” ЕООД разрешенията за предоставяне на пазара на биоцидите, информационни листове за безопасност /ИЛБ/, опаковки от 250 г Effect Rodent Pasta Bait, 250 г и 500 r Ratimor Pasta Bait, 250 г Ратимор пелети и етикет за Снайпер паста, както и от информация в интернет сайта на фирмата първият родентицид се е предоставял в опаковки от 65 г, 125 г, 250 г, 500 г, 1 кг; вторият - в опаковки от 65 г, 125 г, 250 г, 500 г, 1 кг; третият - в опаковки от 100 г, 250 г, 1кг, четвъртият - в опаковки от 125 г. Посочените обеми не съответстват на данните за опаковката по т.XI от издадените разрешения за предоставяне на пазара на биоциди по взаимно признаване, като са по-малки от посочените там вместимости и обеми. Констатирани са и следните несъответствия: на опаковката на Effect Rodent Pasta Bait липсвали препоръките за безопасност Р102, 314, 260, а в ИЛБ Р 202, 260, 262, 270, 273, 308+313, в т. 2.2.2. и 3. на ИЛБ за състав е било посочено бромадиалон и денатониум бензоат, а не дифенакум; на опаковката на Ratimor Pasta Bait имало P260 и 301+310, които не фигурирали в разрешението, в ИЛБ на стр. 1 и 2 е било посочено предупреждение за опасност Н373, а в разрешението е било Н372, липсвали Р 202 и 270, а е било добавено Р301+310; Ратимор пелети - на кутията имало Р260 и 264, които не са били в разрешението, в ИЛБ е посочено Н373, а в разрешението - Н372, в ИЛБ липсвали Р202, 270, 308+313, 405, а фигурирали Р301+310; на предоставения етикет на Снайпер паста е било посочено старо разрешение, на етикета имало Р102 и 201, които не са били в ИЛБ, в разрешението имало Р262, 273, 314, 404+405, които липсвали на етикета. В т.16 на четирите ИЛБ фигурирали предупреждения за опасност, които не кореспондират с тези от разрешенията.

 

 

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Д.Д. , писмените доказателства- разрешение за предоставяне на пазара на биоцид по взаимно признаване № 1565-3/26.02.2018 г.; разрешение за предоставяне на пазара на биоцид по взаимно признаване № 1765-3/26.02.2018 г.; разрешение за предоставяне на пазара на биоцид по взаимно признаване № 1465-3/26.02.2018 г.; заповед № РД-01-192/29.06.2018 г. от главен държавен здравен инспектор; информационен лист за безопасност на Ratimor Pasta Bait; информационен лист за безопасност на Effect Rodent Pasta Bait; информационен лист за безопасност на Ratimor пелети; разрешение за предоставяне на пазара на биоцид по взаимно признаване № 1465-3/26.02.2018 г.; информационен лист за безопасност на Effect Rodent Pasta Bait; информационен лист за безопасност на Ratimor Pasta Bait; информационен лист за безопасност на Ratimor Pellets; разрешение за предоставяне на пазара на биоцид по взаимно признаване №1914-3/15.03.2018 г.; информационен лист за безопасност на на Снайпер Паста (Spiner pasta); пълномощно; заповед № РД-01-192/29.06.2018 г. и заповед № РД-01-185/29.06.2018 г. на главен държавен здравен инспектор; приемо-предавателен протокол от 31.05.2019 г.; констативен протокол за извършена проверка № 302/20.12.2018 г.).

 

          Въз основа на фактите на фактите и обстоятелствата посочени в наказателното постановление е направен фактическият извод и е описано нарушението,че жалбоподателят ”Фарма Универсал” ЕООД като притежател на разрешение в склад за ветеринарно-медицински продукти и биоциди, намиращ се на адрес град Стара Загора, ул.”Индустриална” № 18, стопанисван от дружеството е предоставил на пазара биоциди в нарушение на условията на издаденото разрешение.

 

 

     При така установената фактическа обстановка и описаното нарушение административно-наказващият орган е приел, че е нарушен чл. 69 т. 2 б. „ а „ от Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета ат 22.05.2012 г. във вр. с чл. 1 т. 3 б. „ ж „ във вр. с чл. 18 А във вр. с чл. 35, ал. 1 т. 25 от Закона за защита на вредното въздействие на химическите вещества и смеси.

 

    На основание чл. 35, ал. 1 т. 25 във вр. с чл. 35, ал. 3 т. 3 от Закона за защита на вредното въздействие на химическите вещества и смеси е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

 

 

      Претенциите в жалбата за опорочаване на АУАН, като неотговарящ на изискванията на чл. 42 т.4,5 ЗАНН и чл. 42 т. 7 ЗАНН, които опорочават наложената имуществена санкция са неоснователни. С оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН подобни пороци в АУАН не могат да се окачествят като съществени процесуални нарушения и не водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление.

 

      Основателни са възраженията в жалбата и на защитника  за непълнота при описанието на обстоятелствата на извършеното нарушение и неправилно приложение на материалния закон, но с някои уточнения.

 

        При посочване на минималните изисквания и стандарти за формата на наказателното постановление в чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН законодателят ясно е разграничил изискването за описание на нарушението и за посочване на обстоятелствата при които е извършено нарушението / всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение и конкретизация на деянието по време, място и начин на извършването му/.Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено нарушението трябва да са в пълно съответствие по между си и да не съдържат никакво противоречие т.е. описаното нарушение да е логичен извод от изложените факти и обстоятелства при които е извършено.В конкретният случай това не е така.

 

         При излагане на фактите и обстоятелствата констатирани от контролните органи при които е извършено нарушението се посочват подробно несъответствията и непълнотите между етикет и опаковка и предлагания продукт / биоцид/, а така също и несъответствие между посоченото в етикета и издаденото разрешение. При описание на нарушението фактическото обвинение се изразява в това, че „дружеството е предоставило на пазара биоциди в нарушение на условията на издаденото разрешение „.Очевидно е, че несответствието между опаковка и предлаган продукт / биоцид/ нямат връзка с условията на издаденото разрешение. И това следва от различната правна регламентация – за опаковане и етикиране на биоциди правната регламентация се съдържа в чл. 18 А от Закона за защита на вредното въздействие на химичните вещества и смеси,  чл. 69 т. 2 б. „ а „ от Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета ат 22.05.2012 г / в тези норми липсва правило за поведение и регламентация свързани с усрловията за издаденото разрешение /, а фактическият състав за предоставяне на пазара на биоцид при условията на издадено разрешително е уреден в чл. 35, ал. 1 т. 25 от Закона за защита на вредното въздействие на химичните вещества и смеси.

 

Следователно касае е се за различни изисквания и правила с различна правна регламентация и поставени на различен правен режим.От тук следват и изводи в няколко насоки :

 

-   Противоречие между обстоятелствената част на наказателното постановление, описанието на нарушението и правната квалификация на деянието.

      -Противоречие между самата правна квалификация на нарушението - чл. 69 т. 2 б. „ а „ от Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета ат 22.05.2012 г. във вр. с чл. 1 т. 3 б. „ ж „ във вр. с чл. 18 А  от Закона за защита на вредното въздействие на химическите вещества и смеси от една страна и  чл. 35, ал. 1 т. 25 от Закона за защита на вредното въздействие на химическите вещества и смеси от друга страна т.е. без да има фактическо и правно основание административно-наказващият орган е съзрял връзка между цитираните норми.

 

-   Противоречие между правната квалификация на нарушението -чл. 69 т. 2 б. „ а „ от Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета ат 22.05.2012 г. във вр. с чл. 1 т. 3 б. „ ж „ във вр. с чл. 18 А  от Закона за защита на вредното въздействие на химическите вещества и смеси във вр. с чл. 35, ал. 1 т. 25 от Закона за защита на вредното въздействие на химическите вещества и смеси и посоченото правно основание за налагане на имуществената санкция -  чл. 35, ал. 1 т. 25 във вр. с чл. 35, ал. 3 т. 3 от Закона за защита на вредното въздействие на химическите вещества и смеси . Правната квалификация на нарушението се отнася до нарушения свързани с опаковане и етикиране на биоцидите, а санкционната норма обхваща състав свързан с предоставяне на пазара на биоцид в нарушение на условията на издането разрешение.

 

 

     За да се приеме, че е удовлетворено изискването на законодателя в чл. 57, ал. 1 т. 5,6,7 ЗАНН е необходимо да съществува съответствие и непротиворечивост между описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено нарушението, правната квалификация на нарушението, правното основание за налагане на санкция и вида и размера на наложената санкция, което в случая в атакуваното наказателно постановление не е сторено.

      Съответствието между обстоятелствената част на наказателното постановление / чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН / и правната квалификация на деянието / чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН / е от решаващо значение за форма и законосъобразност на всеки административен акт,което в случая липсва.

 

      Тези пороци от една страна опорочават формата на наказателното постановление като акт на административно-наказателния процес, а от друга ограничават и правото на защита. Последното е функция на точно и ясно формулирано обвинение.

 

 

      Адресат на задължението по чл. 69 т. чл. 69 т. 2 б. „ а „ от Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012 е субект имащ качеството на „ притежател на разрешение“. В чл. 3 т. 1 б. „ П „ от същия регламент се съдържа легалното определение на субектите имащи качеството „ притежател на разрешение“. В обстоятелствената част на наказателното постановление обаче не са посочени никакви факти и обстоятелства в това число и съответното разрешение, които да обосноват, че нарушителят е „ притежател на разрешение“. С оглед изискванията на чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН посочването на такива факти и обстоятелства е наложително, но  този пропуск освен, че е довел до непълнота на фактите и обстоятелствата релевантни за състава на административното нарушение, поставя под съмнение въпроса доколко жалбоподателят е годен субект на АНО, което прави възраженията на защитника в тази насока основателни.

 

      Посочените процесуални нарушения могат да се окачествят единствено като съществени и неотстраними, които сами по себе си опорочават наказателното постановление и са повод за отмяната му.

 

 

      На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК въззиваемата страна дължи на жалбоподателя направените по делото разноски за един адвокат.

 

      Видно от представеното пълномощно жалбоподателят е защитаван в с.з. пред РС град Стара Загора от адв. Г., която видно от пълномощното е получила възнаграждение в размер на 400 лева и видно от пълномощното пред АС град Стара Загора възнаграждение в размерна 350 лева – общо 750 лева .

 

      Няма направени възражения от насрещната страна за прекомерност на възнаграждението, поради което съдът няма основание да го намалява.

 

      При първоначалното разглеждане на АНД 2191/19 г., въпреки, че е отбелязано в съдебния протокол пълномощно не е приложено.

 

 

 

          Водим от горните мотиви съдът

 

 

 

                 Р  Е  Ш  И:

 

 

 

      ОТМЕНЯ наказателно постановление № 32 / 24.06.2019 г. на Директора на РЗИ град Стара Загора, с което е  наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева / ХИЛЯДА /на „ Фарма Универсал „ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Ямбол, ул. „ Граф Игнатиев “ № 94, ап. 17 представлявано от Иван Кръстев Иванов,със съдебен адрес ***, офис 13/ адв. М. Г. *** да заплати на „ Фарма Универсал „ ЕООД с ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 750 / Седемстотин и петдесет /лева.

 

      РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.

 

 

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: