№ 36
гр. Г.Т., 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на четвърти октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Марияна В. Димова
като разгледа докладваното от Динко М. Динков Административно
наказателно дело № 20223220200163 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба
от Д. Д. Й. ЕГН ********** от гр.Г.Т., ул. „П.Ефт.“ №2, вх.Б, ет.3, ап.5 срещу
наказателно постановление № 11-01-27/23.06.2022г. на Директора на
Агенцията за държавна финансова инспекция.
Жалбата е подадена в закановоустановения срок, поради което е процесуално
допустима.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя, в качеството му
на длъжностно лице по чл.7,ал.2 от ЗОП, за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 17, ал.1 във вр. с чл.20,ал.2, т.1 от ЗОП, на основание
чл.256, ал.І от Закона за обществените поръчки, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на сумата от 7 413.88 лева.
В жалбата се посочват доводи, че твърдяното нарушение е несъставомерно
от обективна и субективна страна, поради което наказателното
постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Алтернативно
се твърди, че Д.ието представлява маловажен случай, тъй като не са
настъпили никакви вредни последици.
Становището на наказващия орган е, че жалбата е неоснователна.
1
В съдебно заседание актосъставителят поддържа направените констатации в
съставения акт за нарушение.
Съдът, след като провери изложените в жалбата оплаквания, съобрази
становището и доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване
разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, приема за установено от фактическа страна,
следното:
Към датата на извършване на твърдяното нарушение жалбоподателят е
изпълнявал длъжността „ Заместник кмет” на Община Г.Т.. Със Заповед
№549/27.06.2018г. на кмета на Община Г.Т., жалбоподателят бил
оправомощен като възложител по ЗОП.
На 13.06.2019г. жалбоподателят открил възлагането на поръчка с предмет „
Основни ремонти на обекти в гр. Г.Т. по обособени позиции с CPV с код
45000000 „Строителни и монтажни работи“ с прогнозна стойност 309 333 лв.
без ДДС. Възложителят разделил предмета на поръчката на две отделни
позиции : Обособена позиция 1 „Преустройство, технологично оборудване и
газифициране на кухненски блок в ДГ „П.“ с прогнозна стойност 103 500 лв.
и обособена позиция 2 „ Основен ремонт и обособяване на спортна зала в
УПИ VII-училище, кв. 85 в гр. Г.Т. с прогнозна стойност 205 833 лв.
Ангажирайки административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,
наказващия орган е приел, че поръчката е с обект на строителство по
чл.3,ал.1,т.1 от ЗОП, прогнозната стойност надвишава прага по чл.20, ал.3,т.1
от ЗОП /възложителите прилагат реда за възлагане чрез събиране на оферти с
обява или покана до определени лица, когато обществените поръчки за
строителство имат прогнозно стойност от 50 000 лв. до 270 000 лв./ , поради
което решението за възлагането й по реда на Глава двадесет и шест от същия
закон е незаконосъобразно.
Твърдяното нарушение е констатирано с редовно съставен акт за
установяване на административно нарушение.
Посочената в акта за установяване на административно нарушение и в
обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка не е спорна
по делото. Спорът се свежда до това представляват ли позициите по тази
обществена поръчка отделни, самостоятелни обществени поръчки, които се
отнасят към приложеното поле по глава 26 от ЗОП/събиране на оферти с
2
обява./
При проведената поръчка са били сключени два договора както следва :
Договор № 262/11.07.2019г. за изпълнение на преустройство, технологично
оборудване и газифициране на кухненски блок в ДГ „П.“ на стойност 103
445, 26 лв. без ДДС /124 134, 31 лв. с ДДС/ и Договор №276/17.07.2019г. за
изпълнение на „ Основен ремонт и обособяване на спортна зала в УПИ VII-
училище, кв. 85 в гр. Г.Т. със стойност 205 466, 56 лв. без ДДС /246 559.87
лв. с ДДС/, отделени с позиция едно и две в обявата.
Договорите били подписани от кмета на Общината.
Съгласно разпоредбата на параграф 2 , т.29 от ДР на ЗОП обособена позиция
е такава част от предмета на обществената поръчка, която въпреки че може да
бъде самостоятелен обект на обществена поръчка, е систематично свързана с
други позиции от предмета на обществената поръчка. Поради това позициите
по процесното възлагане с обява съставляват отделни обществени поръчки.
В този случай за обществените поръчки е относима разпоредбата на
чл.20,ал.3 от ЗОП. Двата предмета на обществените поръчки не могат да се
приемат за идентични или сходни по смисъла на закона, тъй като попадат в
приложното поле на предвидените изключения в разпоредбата на чл.21, ал.16,
т.1 от ЗОП.
Въпреки, че общата сума на двете позиции формално надвишава стойността
на праговете по чл.20,ал.3 от ЗОП, с общото възлагане на двете различни
поръчки за строителство не се постига нито разделяне на обществената
поръчка, нито сключване на договор със стойност над праговете, изискващи
провеждането ѝ по друг ред.
От разпоредбата на чл.21, ал.16, т.1 от ЗОП следва, че наличието на различни
планирани поръчки с обект строителство само по себе си не е основание
техните стойности да се сумират и това да е единствения критерий при
определяне на приложимия ред за възлагане на всяка една от тях. Посочената
разпоредба е съответна на разпоредбата на параграф 2,т.29 от ДР на ЗОП,
съгласно която възложителят следва да обособи като самостоятелни
обществени поръчки строителството по смисъла на чл.3,ал.1, б.“а“ и б.“б“ от
ЗОП, тъй като представляват самостоятелен строеж с различно
местоположение, самостоятелно предназначение и идентификатор по Закона
за кадастъра и имотния регистър.
3
Същите следва да са самостоятелни сами по себе си и за тях да се издава
отделно разрешение за строеж и отелен акт за въвеждане в експлоатация,
съгласно дефиницията за „строеж“ по параграф 2,т.51 от ДР на ЗОП и
„обект“ по параграф 5, т.39 от ЗУТ. Това изискване е приложимо и в
настоящия случай, тъй като е реализирано строителство на етап, част от
строеж, който е със самостоятелни функции и за който се издава отделно
разрешение за строеж и отделно разрешение за ползване.
В случая се установява по несъмнен начин, че се касае за два отделни
строежа с издадени две отделни разрешения за строеж.
Поради тези съображения, съдът намира, че с Д.ието си жалбоподателят не е
извършил твърдяното от наказващия орган административно нарушение на
разпоредбата чл. 17, ал.1 във вр. с чл.20,ал.2, т.1 от ЗОП. Издаденото
наказателно постановление, което е била наложена санкцията по чл.256,ал.1
от ЗОП е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Абстрахирайки се от изложеното, дори да се приеме, че макар и формално
има осъществен състав на административно нарушение, то следва да се
приеме, че случаят е маловажен случай по см. чл.28 ЗАНН, тъй като разкрива
степен на обществена опасност далеч по ниска от обичайната за съответния
вид нарушение. Както НК, така и ЗАНН не правят разграничение между
формалните и резултатни престъпления, респективно нарушения, поради
което липсата на съставомерни вреди по никакъв начин не би могла да окаже
влияние върху преценката за маловажност на определен случай. Отделен е
въпросът, че строителните обекти от процесната обществена поръчка са били
изградени съгласно всички изисквания на специалното законодателство. В
тази насока са окончателните доклади за установяване на годността на
ползването на обектите, удостоверения за въвеждане в експлоатация. Целта
на всяко наказание, в това число и на административното наказание, е не
толкова да накаже, колкото да поправи и превъзпита нарушителя, като в
конкретния случай наложеното административно наказание би имало по-
скоро негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо
въздействие, предвид икономическата обстановка в страната ни.
Жалбоподателят претендира сторените по делото разноски в размер на 2 400,
00 лв. за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63,ал.3 от
ЗАНН /редакция ДВ бр.94 от 29.11.2019г./ в съдебното производство страните
4
имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. В разпоредбата на чл.143,ал.1 от
АПК е предвидено когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат се възстановяват от
бюджета на органа, издал отменения акт. Предвид изложеното искането за
присъждане на разноски по делото е основателно.
Следва да се отбележи, че направените разноски за адвокатско
възнаграждение значително превишават размера, предвиден в разпоредбата
на чл.18,ал.2 във вр с чл.7,ал.2,т.3 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, но при липсата на направено
възражение за прекомерност от другата страна, съдът не дължи произнасяне
относно такава евентуална прекомерност.
Предвид всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление
незаконосъобразно и подлежи на отмяна, поради което и на основание чл.63
ал.І от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 11-01-27/23.06.2022г на
Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на Д. Д.
Й. ЕГН **********, в качеството му на длъжностно лице по чл.7,ал.2 от
ЗОП, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 17, ал.1 във вр. с
чл.20,ал.2, т.1 от ЗОП, на основание чл.256, ал.І от Закона за обществените
поръчки, е наложено административно наказание „глоба” в размер на сумата
от 7 413.88 лева.
Осъжда Агенцията за държавна финансова инспекция да заплати на Д.
Д. Й. ЕГН ********** сумата от 2 400 лв. сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Д., в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
5
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
6