МОТИВИ към присъда от № 159/ 13.04.2021 г. по НЧХД № 1311 / 2020 г. по описа
на Видинския районен съд, ІV наказателен
състав.
Производството пред Видински районен съд е образувано по депозирана частна тъжба от Е.М.М. *** против подсъдимия Л.В.Л. за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
В образуваното наказателно производство е приет за съвместно разглеждане
предявения от тъжителя М. граждански
иск против подсъдимата
Т. за сумата от 5000 лв. за престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК, представляващи обезщетение за претърпени от тъжителя в резултат на деянието неимуществени вреди, като се претендират и направените по
делото разноски
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител тъжителят поддържа изцяло възведеното обвинение
и предявения граждански иск против подсъдимия
и моли за постановяване на осъдителен съдебен акт, като претендира и направените по делото разноски.
Подсъдимият Л. лично
и чрез защитника си моли да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
Защитникът на подсъдимия излага съображения за недоказаност от обективна и субективна на предявеното с частната
тъжба обвинение, пледира за постановяване на оправдателна присъда, за отхвърляне на предявените граждански искове и за присъждане на направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 12.07.2019 г., вечерта пострадалият Е.М.М.
тръгнал с личния си автомобил - марка „Фолксваген", модел
„Транспортер" с рег.№ ВН …. ВН от гр. Г. към бензиностанция „Круиз",
находяща се на гл. път Е- 79, до гр. Д., обл. В., за да зареди дизелово гориво.
М. се движел по пътя през с. В. към с. С., когато получил входящо обаждане на
мобилния си телефон от непознат за него номер. Отговорил на повикването и чул
познат глас, който оприличил на негов познат – К., който е зет в гр. Грамада, а
роднините му живеят в близост до него. Мъжът от отсрещната страна на линията се
обърнал към св. М., като казал, че не е трябвало да търси пари от неговите
роднини в гр. Грамада, а е трябвало да му се обади на него, за да се разберат
„по мъжки". Св. М. отговорил на мъжа, че парите му се дължали за дадени от
него бали сено, той не ги давал на него и затова няма как да ги търси от него.
Също така обяснил, че сметката е оправена, дадени са му парите и всичко е
наред. Така разговорът приключил и той продължил да се движи към с. Синаговци,
обл.Видин.
Малко след изхода на с. Синаговци в посока
гр.Дунавци, на прав участък със спускане М. се разминал с идващ насреща
автомобил, който се движел с много висока скорост, според неговите възприятия.
При разминаването М. разпознал, че колата е именно на К. /св. К. К./, с който
говорил по-рано. Колата била марка „Опел", тип „комби", със
специфични лепенки от двете страни. Именно по тези лепенки разпознал колата. М.
забелязал в огледалото за обратно виждане, че след като се разминали, колата
спряла, обърнала и тръгна след него. М. се движил сравнително бавно и колата
бързо го застигнала. На равния участък, по показания на М., водача на
автомобила започнал да му присветва с фарове, при което той минал в дясно, като
освободил място да го изпревари, но колата продължила да се движи зад него
известно време. След това минала в ляво, но не го задминала, а почнала да му
препречва с предната си част пътя, с намерение да го избута от пътя в дясно или
да спре принудително. Това продължило известно време, докато М. не натиснал
спирачката и Опела минал напред, той заобиколил колата от ляво и продължил да
се движи напред. Колата пак го застигнала, този път го изпреварила, като в
последствие преди техникума на гр. Дунавци, М. я подминал и отново я
изпреварил. После М. продължил да се движи в дясното платно и стигнал до
кръстовището с гл. път Е - 79. Там спрял, тъй като имало движение по пътя с
предимство. Колата която го преследвала пак спряла, този път зад него и от нея
излезли две момчета и тръгнали към неговия автомобил, но М. успял да потегли и те не успели да
стигнат до него. През това време М., от личния си телефон, набрал тел. 112 и
говорил с дежурен оператор, като заявил, че ще спре на бензиностанция
„Круиз", преследван е и обяснил подробно всичко. Стигнал до
бензиностанцията и спрял на втория коридор, зад бус, а на първата колана имало
спрял ТИР. След спирането, излязъл от буса и тръгнал първо към служител на
бензиностанцията, който зареждал гориво. Доближил го и го попитал, дали е дошла
полицията, но твърди, че не чул отговора, тъй като в този момент получил удар в
лявата половина на главата, а веднага след това и още един удар в дясната част
на главата - от долу - нагоре. След това М. твърди, че нищо не си спомнял до
следващия ден на обяд, когато се осъзнал в болничната стая на МБАЛ - Видин.
От
заключението по извършевната съдебно – медицинска експертиза и становището на
вещото лице д-р А.И. е видно, че на тъжителя е прицинено лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, не опасно за живота изразяващо се в
контузия на главата в тилната област с разкъсно – контузна рана, оток и
кръвонасядане на лява и дясна бузи, ляво ухо, разклащане на шести долен зъб в
дясно наложило изваждането му
Така
установената фактическа обстановка се
потвърждава от свидетелите В. В., Г. Б., В. К., Ц. Д., К. В. , заключението по
извършената съдебно – медицинска експертиза и становището на вещото лице д-р А.И..
При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи, а именно че деянието по чл.
130, ал. 1 от НК не е осъществено от обективна и от субективна страна .
Законовият
състав на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК урежда случайте на лека телесна
повреда, като причиняването и, за разлика от причиняването на други телесни
повреди, е престъпление, само ако бъде извършено умишлено.
Съгласно разпоредбите на чл.35 ал.1
и ал.2 от НК наказателната отговорност е лична и наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление. В настоящият казус, от всички писмени и гласни доказателства, не
се установи по безспорен и категоричен начин, че подсъдимия е нанесъл
лека телесна повреда, на тъжителя.
Нито един от разпитаните
свидетели не твърди , че е видял подсъдимия да удря тъжителя.Не съществуват
каквито и да било други доказателства, че тъжителят е ударил подсъдимия и му е
причинил описаните в тъжбата телесни увреждания.
Извършеното престъпление и участието на подсъдимия в
него не се доказва по безспорен и категоричен начин от гласните и писмени
доказателства по делото. Показанията на единствения разпитан свидетелите по
делото са косвени и не съдържат конкретни
факти и обстоятелства, касаещи предмета на доказване по делото така, както е
определен с частната тъжба. Поради липса на каквито и да било други
доказателства за съставомерните признаци на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК съдът приема, че не е налице каквато и да е доказателствена съвкупност,
годна да доведе до извод за извършено престъпление от подсъдимия а.
Съгласно чл. 303, ал.1 от НПК присъдата
не може да почива на предположения, а съгласно ал. 2 съдът признава подсъдимия
за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, като всяко
съмнение се тълкува в полза на подсъдимия. В настоящия случай наказателната
отговорност на подсъдимите Т. и Т. не би могла да бъде ангажирана
законосъобразно при наличието на недоказано обвинение, в съответствие с
предписанията на разпоредбата на чл. 303 от НПК.
Поради изложеното съдът намира, че следва да се признае подсъдимия Л.В.Л. роден на ***г***,
с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, не женен, със средно
образование, безработен, не осъждан, ЕГН **********, за НЕВИНЕН за това, че на
12.07.2019г. около 23:00часа на бензиностанция „Круиз“ гр. Дунавци чрез
нанасяне на удар в областта на долната челюст в дясно и последващо падане по
гръб вследствие на този удар умишлено е причинил на Е.М.М. лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, не опасно за живота
изразяващо се в контузия на главата в тилната област с разкъсно – контузна
рана, оток и кръвонасядане на лява и дясна бузи, ляво ухо, разклащане на шести
долен зъб в дясно наложило изваждането му- престъпление по чл. 130, ал.1 от НК,
за което и на основание същия текст и във връзка с чл. 304 от НПК, във връзка с
чл. 301, ал.1, т.1 от НПК ГО ОПРАВДАВА ПО ПОВДИГНАТОТО ОБВИНЕНИЕ.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен
предявения от частния тъжител Е.М.М. против подсъдимия Л.В.Л. граждански иск за
сумата от 5000.00/пет/ хиляди лева, представляващи обезщетение за причинените
от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от деня на
увреждането – 12.07.2019г. до окончателното изплащане, включително и
претендираните разноски по водене на делото.
ОСЪЖДА
на основание чл. 190, ал. 1 от НПК частния тъжител и граждански ищец Е.М.М. да
заплати на подсъдимия Л.В.Л. сумата от 400.00/четиристотин/ лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за един защитник по
делото.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: