МОТИВИ : Производството по делото е по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.

Същото е образувано е въз основа на постановление (Вх. № 2758/05.05.2020 г.), чрез което прокурор при ГРП е внесъл материалите по Досъдебно производство № 1752 ЗМ-624 за 2018 г. по описа на РУ Габрово при ОД на МВР - Габрово за разглеждане от едноименния районен съд, инициирайки мотивирано предложение за освобождаване (въз основа на чл.78а от НК) от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на обвиняемия Д.С. за това, че на 12.10.2018 година, около 09,00 часа, в град Габрово, на бул. „Априлов” в участъка пред сграда, находяща се на № 26, при управление на МПС – лекотоварен автомобил „Форд Транзит” с Рег. № ЕВ 37-53 АТ, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 40, ал. 1 и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил на Б.С.Н. *** средна телесна повреда, изразяваща се в: компресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен на гръбначния стълб, довело до трайно затрудняване на движението на снагата – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Освен че е получил препис от постановлението на РП Габрово, обвиняемия Д.С. е потвърдил, че разбира и същността на обвинението, което е било предявено против него. Той не коментира своята вина по отношение на това обвинение, макар и да излага обяснения по фактическата обстановка, отнасяща се до извършването на свързаното със същото престъпление, за което се явява предаден на съд.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с обясненията на обв. Д.С., съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Присъда № 172 от 14.04.2008 година, постановена по НОХД № 303/2008 г. на Районен съд - Габрово и влязла в законна сила на 30.04.2008 г., обв. Д.С. е признат за виновен в извършено престъпление с квалификация по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което – при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”Б” от НК, е бил осъден на „Пробация”, включваща установените пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК под формата на „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от „Шест месеца” и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от „Шест месеца”. Чрез тази присъда на същият (съгласно предвиденото с чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК) е било наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от „Три месеца” от нейното влизане в сила, с приспадане (при изпълнението му) на времето, през което той е бил лишен от възможността да упражнява това право по административен ред, считано от 02.04.2008 година до влизане на присъдата в сила.

Събраните доказателства не съдържат данни, които биха могли да доведат до отговори на въпросите дали наложената „Пробация” и наказанието „Лишаване от право да се управлява МПС” са били изпълнени, както и на коя дата се е случило това. Невъзможността за заключения по отношение на тях не позволява да се формират обосновани изводи както за конкретния вид на реабилитацията, която е възникнала във връзка с въпросното осъждане, така и за факта дали тя в действителност е настъпила въз основа на предвиденото в чл. 86, ал. 1, т. 2 и 3 от НК. Независимо от това и след като отчете абсолютния тригодишен давностен срок по чл. 82 ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 5 от НК, установен във връзка с изпълнението на всяко от двете наказания, който е започнал да тече от датата за влизане на присъдата в сила, както и периода от време, изминал между последния (30.04.2011 г.) ден от този давностен срок и инкриминираната по обвинителния акт дата, през който (двугодишен по продължителност) период обв. С. не е извършвал ново умишлено престъпление от общ характер, наказуемо с „Лишаване от свобода”, съдът прие, че последиците от тази единствена издадена против него присъда се явяват заличени от настъпила реабилитация при условията на чл.88а ал.1 от НК. С оглед на изложеното до момента  може да се твърди, че към месец октомври 2018 година той очевидно е притежавал чисто съдебно минало, тъй като не е бил осъждан за други престъпления от общ и от частен характер, както и освобождаван от наказателна отговорност за такива престъпления по реда, предвиден в Глава VIII-ма, Раздел IV-ти от Общата част на НК.

Обвиняемия Д.С. е правоспособен водач на МПС от категориите „В”, „М” и „АМ”, воден на отчет в Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово. Същият притежава свидетелство за правоуправление, за последно издадено през месец октомври 2015 година, което е било със срок на валидност до 06.01.2025 година. До инкриминираната дата той не е бил санкциониран с влезли в сила наказателни постановления за нарушения на норми от ЗДвП. С фиш № Н 824022, издаден на 31.07. 2019 г. от РУ Дряново, на С. е била наложена „Глоба” в размер на сумата от 20 лева за извършено нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Освен чрез него, с фиш № К 671775/22.08.2013 г. и фиш № В 711723/28.05.2013 г., на обвиняемият са били наложени и две други глоби – в размер на 50 и 10 лева за нарушения по чл. 21, ал. 1 и чл. 6, т. 1 от ЗДвП, извършени през 2013 година.

Около 09,00 часа сутринта на 12.10.2018 година обв. Д.С. управлявал лекотоварен автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” с Рег. № ЕВ 37-53 АТ по бул. „Априлов” в гр. Габрово. Когато като достигнал с това МПС до района на кръстовището, образувано при пресечната точка на този булевард и улица „Райчо Каролев”, той забелязал няколко свободни места за паркиране, които се намирали отдясно по посоката му на движение, пред издигната сграда на бул. „Априлов” № 26. Решил да паркира автомобила на едно от тях. В изпълнение на взетото решение спрял МПС на булеварда, и след като включил на необходимата задна предавка, подготвил автомобила за движението му на заден ход към него.

Докато се развивали описаните събития, свид. Б.Н. отивал на работа в сградата на „ОББ” АД Габрово. Същият вървял пеша по десния тротоар на булевард „Априлов”, като се придвижвал към кръстовището между него и улица „Райчо Каролев”. Когато се доближил до това кръстовище, той решил да премине на отсрещния ляв тротоар, но не по предназначената за тази цел пешеходна пътека, която се намирала в района на самото кръстовище, а като пресече пътното платно преди нея. Огледал се отляво и отдясно на себе си за идващи автомобили, след което прекосил зад товарния автомобил на обв. С.. През това време С. започнал да се движи с МПС на заден ход, и тъй като не видял преминаващия отдясно наляво зад него пешеходец, ударил последният в областта на гърдите със задната лява част от каросерията на автомобила. Ударът бил осъществен с ниска скорост, но въпреки това Н. загубил равновесие и паднал на земята, при което усетил силна болка в областта на кръста. Не могъл да стане сам, а с помощта на обв. Д.С., който го изправил и го оставил да седне на перваз пред намиращ се наблизо магазин. Поради болките в кръста впоследствие обв. С. закарал Н. в МБАЛ „Д-р Тота Венкова”. При извършения преглед в нея се установило, че той е претърпял счупване на поясен прешлен на гръбначния стълб, което наложило да бъде оставен на лечение в ортопедичното отделение на болницата.

След подаден сигнал от болничното заведение до дежурния в РУ Габрово, в МБАЛ „Д-р Тота Венкова” бил изпратен полицейски екип, в състава на който влизал свид. И.Г.. Последният установил самоличността на водача, след което изпробвал С. и пострадалия Н. за наличие на употребен алкохол чрез техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с Инв. № 0025. Проверката приключила с отрицателен резултат, тъй като уредът не отчел следи от такъв при всеки един от тях. След приключване на проверката за употреба на алкохол, обв. С. завел полицейските служители на бул. „Априлов”, като посочил приблизително мястото за възникване на ПТП.

Въз основа на изложеното, както и на състоялия се на същата дата – 12.10.2018 г. разпит на конкретно упоменият по-горе полицейски служител в качеството на свидетел, при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК в РУ Габрово е било образувано досъдебно производство – под № 1752 ЗМ-624/2018 г., с разследване, започнало за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. В рамките на това досъдебно производство, след многократно отправени искания и получени въз основа на тях разрешения във връзка с удължаване на срока за провеждане на разследването по него, на 02.04.2020 г. С. е привлечен в качеството на обвиняем, чрез предявено обвинение за престъпление с квалификация по чл. 343, ал. 1, б. ”Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Същото обвинение, отразено в съставеното постановление от разследващия орган по досъдебното производство, е предявено против него и чрез изготвения обвинителен акт, с който събраните по последното материали са били внесени за разглеждане в Районен съд - Габрово.

От заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в резултат на ПТП на свидетеля Б.С.Н. ***, с ЕГН **********, е било причинено компресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен на гръбначния стълб, което е наложило провеждане на екстензивно лечение с поставяне на гръдно-поясен корсет. Описаното увреждане е довело до трайното затрудняване на движението на снагата, с обичаен срок около 6 – 9 месеца и срок на нетрудоспособност за физически труд около 12 месеца при нормално протичане на оздравителния процес, и представлява средна телесна повреда по смисъла на съответното определение, съдържащо се в чл. 129, ал. 2 от НК. В експертизата е отразено, че то отговаря да е причинено от възникналото ПТП, в резултат на блъскане с неголяма сила и при придадената инерция на тялото – падане назад в свито положение върху терена.

 От заключението на назначената авто-техническа експертиза на досъдебното производство, е видно, че към момента, в който МПС с Рег. № ЕВ 37-53 АТ е потеглило назад, пострадалия се е намирал в зоната за видимост на дясно странично огледало за обратно виждане на автомобила.

Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на подсъдимият и неговия защитник, като се приема от съда за установена по безспорен начин от изразеното по отношение на нея самопризнание от страна на обв. Д.С.; от съпоставката на същото със събраните писмени и гласни доказателствени материали по воденото разследване в досъдебното производство (уведомително писмо за образуване на ДП № 1752 ЗМ-624/2018 г. – л. 1; искания за удължаване на срок за разследване и постановления от 10.12.2018 г., 08.02.2019 г., 09.04.2019 г., 11.06.2019 г., 09.08.2019 г., 08.10.2019 г., 04.12.2019 г., 31.01.2020 година на прокурори при Районна прокуратура Габрово във връзка с тях – л. 3-25; протокол за разпит на свидетел – л. 26-29; постановление за привличане на обвиняем и взимане на мярка за неотклонение – л. 29; протокол за оглед на местопроизшествие със скица и фотоалбум – л. 31-37; протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него – л. 38-42; протокол за следствен експеримент и фотоалбум – л. 43-50; постановление за назначаване и съдебно медицинска експертиза – л. 51-56; епикриза от отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ „Др Тота Венкова” в гр. Габрово и рентгенография от отделение по образна диагностика при нея – л. 58а-58в; постановление за назначаване и автотехническа експертиза – л. 59-72; протокол за доброволно предаване и разписка за върната вещ – л. 75-77; справка за съдимост – л. 79; декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л. 80; справка/картон на водача на името на обв. Д.С. – л. 83), всички съдържащи данни от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на тези, които спадат към предмета на доказване по него.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери следното:

Данните в приложените доказателствени източници водят до заключение, че компресионното счупване на тялото на първия поясен прешлен от гръбначния стълб на св. Б.Н. е настъпило в резултат на удар между гърдите и задната лява част на автомобилната каросерия с последвало от него падане на тялото върху подлежащия терен. Доколкото това е така, а между възникналото ПТП и полученото вследствие на последното увреждане (което е довело до трайното затрудняване на движението на снагата с обичаен срок около 6 – 9 месеца) съществува обективна връзка, следва да се заключи не само, че правната квалификация на извършеното като престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК е била правилно определена, но и че въпросното увреждане (а оттук - и свързаната с него средна телесна повреда) се явява причинено именно при ПТП. Може да се отбележи, че включените фактически обстоятелства в предявеното обвинение чрез диспозитивната част на внесеното от прокурора постановление не съдържат данни за продължителността на периода, през който се е проявило трайното затруднение в движението на снагата. Тъй като обаче свързаните с него факти са надлежно отразени в обстоятелствената част на постановлението, следва да се приеме, че самото нарушение, което е било допуснато като последица от така формулираното непълно обвинение, не е съществено, защото не е довело по никакъв начин до ограничаване на правото на защита по отношение на привлеченото към отговорност лице.

От данните, които са отразени в заключението на изготвената автотехническа експертиза и останалите писмени доказателствени материали по делото, е видно, че ПТП е настъпило на терен, който се е намирал зад управлявания от С. автомобил. Причината за същото е свързана с факта, че преди да предприеме движение на заден ход, дееца не се е убедил, че пътя зад него е свободен, както и че тази маневра няма да създаде опасност за останалите участници, в т.ч. за движещите се пешеходци, към които е следвало да прояви особено внимание и предпазливост. Изложеното, отчетено заедно с липсата на осигурено от С. лице, което да наблюдава пътя зад превозното средство и да сигнализира на водача при наличие на опасност, води до извод за извършени нарушения по чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 40, ал. 1 и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП. Характера на тези нарушения (с оглед на данните за вече проведеното обучение преди момента за придобиване на правоспособност от дееца и тези за съществувалата у последният най-обща представа за възможните последици от тях) води до заключение, че те са били предхождани от едно непредпазливо поведение, проявено от С. при управлението на автомобила, което се явява несъвместимо не само с указаното в посочените по-горе норми от ЗДвП, но и с притежавания от него дългогодишен опит като водач. Въз основа на изложеното и доколкото той е имал техническата възможност да избегне ПТП, следва да се приеме, че между трите извършени нарушение по ЗДвП и настъпилия съставомерен резултат е налице причинно-следствена връзка. Тя води до извод, че обв. С. е осъществил състава на престъплението по предявеното обвинение от обективна страна. Освен от нея, то е осъществено и от субективна страна, при проявена форма на вина несъзнавана непредпазливост, или престъпна небрежност. И това е така, защото подсъдимият не само е осъзнавал последиците, които биха могли да възникнат от несъобразяване на неговото поведение с предписанията на тези норми от ЗДвП при управлението на автомобила, но е могъл и да предвиди същите по време, в което (според заключението на автотехническата експертиза) все още е разполагал с възможност да ги предотврати.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка и изложените до момента съображения съдът намери за безспорно от правна страна, че след като около 09,00 часа на 12.10.2018 г., в град Габрово, на участък пред сграда, находяща се на бул. „Априлов” № 26, при управление на МПС – лекотоварен автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” с Рег. № ЕВ 37-53 АТ, е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 40, ал. 1 и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП,в резултат на което при форма на вина несъзнавана непредпазливост или престъпна небрежност е причинил на Б.С.Н. *** средна телесна повреда, изразяваща се в компресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен на гръбначния стълб, довело до трайно затрудняване на движението на снагата, обвиняемия Д.Т.С. както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 1, б. ”Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

Обв. Д.С. не е бил освобождаван от наказателна отговорност за осъществени престъпления от общ и частен характер според установената процедура в Глава VІІІ, Раздел ІV от Общата част на НК и е притежавал чисто съдебно минало към инкриминираната дата, тъй като не е бил осъждан за други осъществени престъпления както от общ, така и от частен характер. Поради това и при положение, че за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. ”Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода” за срок до „Три години” или „Пробация”, а от последното не са причинени никакви имуществени вреди, съставомерни по смисъла на обвинението, които да са останали невъзстановени към датата за постановяването на съдебния акт, прие, че са налице всички изискуеми от закона условия за приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК. Въз основа на тях, след като призна същият за виновен, го освободи от наказателна отговорност, като му наложи предвиденото в този текст административно наказание “Глоба”.

При определяне размера на административното наказание, което следва да се наложи за извършеното престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на обв. Д.С. към инкриминираната чрез постановлението дата, което определя същият като лице с невисока степен на обществена опасност в качеството на деец; дадените обяснения на съдебното следствие, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина; направеното в тях самопризнание, сочещо за наличие на проявено критично отношение към извършеното престъпление; съдействието след престъплението, тъй като именно той е посочил мястото на ПТП на органите на реда; данните за проявената заинтересованост от него към здравословното състояние на пострадалия от ПТП, които (предвид транспортирането на същият до болничното заведение и останалите съобщени от свид. Н. обстоятелства) също сочат за действия, свързани с намаляване на неблагоприятните последици от него; по-ниската степен на обществена опасност на извършеното престъпление в сравнение с тази при останалите случаи на такива от неговия вид, произтичаща от проявената небрежност, която е по-малко укорима в сравнение със самонадеяността като форма на непредпазлива вина; както и обективното поведение на пострадалия, което (в т.ч. от аспект на предприетите действия във връзка с пресичане на пътното платно на непозволено място) безспорно също е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. При оценката на обстоятелствата, установени в рамките на производството, съдът не констатира съществуването на отегчаващи вината такива.

Като съпостави изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. С оглед на това, след като отчете естеството на тези обстоятелства заедно с ниския размер на получаваните от С. месечни доходи, наложи на същият предвиденото в разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК наказание „Глоба” в лицето на минималния размер, а именно – от 1000 лева, която да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово, като прие, че по този начин, с такова по размер наказание, определено за извършеното от него престъпление против транспорта, ще бъдат създадени най-ефективни условия за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, съдържащи се в чл. 36 от НК.

Приложената на л.83 от досъдебното производство справка сочи, че  до инкриминираната дата обв. Д.С. не е бил наказван с влезли в сила наказателни постановления за нарушения на норми от ЗДвП и правилника за неговото приложение. Липсата на такива води до извод, че като цяло той притежава положителна характеристика в качеството на водач, както и че възникналото ПТП представлява една изолирана проява при изпълнението на упражняваната от него правно-регламентирана дейност, свързана с управление на автомобил. С оглед на това и след като отчете естеството на допълнителните обстоятелства, които са свързани с поведението на постадалия и също са допринесли за настъпване на самото произшествие с него, въз основа на предвидената в чл. 78а, ал. 4 от НК възможност съдът прие, че на същият не следва да бъде налагано административно наказание, свързано с лишаването от право да управлява МПС за определен с решението срок.

Предвид характера на постановеното решение съдът осъди обв. Цветомир Христов да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 751,21 лева, дължима за възстановяване на направените разноски при разследването по досъдебното производство, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК.

Поради характера на постановеното решение, обв. Д.С. бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Габрово, сума в размер на 5 лева, съставляваща държавна такса, дължима за изпълнителен лист - същата в случай на извършено служебно издаване на такъв за събиране на определеното административно наказание „Глоба” в размер на сумата от 1000 лева в полза на упоменатия орган на съдебната власт.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : ........................