О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 28.11.2019 год.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА,
като разгледа молба за определяне на срок при бавност по гр. дело № 854/2019
год. по описа на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Софийският
окръжен съд е сезиран с молба от „Ч.Е.Б.“ АД чрез адв.
И.от 21.11.2019 год., постъпила в СОС на 25.11.2019 год., за определяне на срок
при бавност по ч.гр. дело № 2506/2017 год. по описа на РС-Ботевград. Твърди, че
съдът не е извършил своевременно действия по издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист, поради което моли да бъде определен подходящ срок за извършване
на посочените процесуални действия.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прецени следното:
Производството
по ч.гр.д. № 2506/2017 год. на БРС е образувано по подадено заявление от „Ч.Е.Б.“
АД, *** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М.
А.И. от с. В.за сумата 771,31 лв.,
представляваща неизплатена цена за ползвана електрическа енергия през периода
29.11.2014 год. – 27.09.2017 год., сумата 50,54 лв. – лихва за забава за
периода 16.10.2019 год. – 08.07.2017 год., както и за законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.10.2017 год. до
окончателното изплащане и направените в заповедното производство разноски.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника на 14.12.2017 год. В двуседмичен срок от
връчване на заповедта длъжникът е подал възражения срещу нея по реда на чл. 414
от ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. С
молба от 06.03.2018 год. заявителят е представил доказателства за предявен иск
по чл. 422 от ГПК за сумите по заповедта за изпълнение. Съдът е преценил, че
исковата молба е подадена след изтичане на едномесечния преклузивен
срок и с определение № 1483/19.03.2018 год. е обезсилил на основание чл. 415,
ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение и е прекратил производството по ч.гр.д. №
2506/2017 год. по описа на БРС. Това определение е отменено с определение №
909/03.09.2018 год. по ч.гр.д. № 457/2018 год. на СОС с мотиви, че исковата
молба е подадена в срок по пощата, като е върнал делото на районния съд за
продължаване на процесуалните действия по предявения установителен
иск. Към този момент обаче производството по установителния
иск по чл. 422 от ГПК е прекратено с определение № 1669/29.03.2018 год. по
гр.д. № 407/2018 год. по описа на БРС, като определението е влязло в законна
сила на 09.05.2018 год.
Постъпило
е и писмено становище от районен съдия Катерина Ненова за неоснователност на
молбата.
Производството
е по реда на чл. 255 и сл. от ГПК.
Подадената
молба е за определяне на срок за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист.
Настоящият
състав намира, че районният съд е извършил своевременно всички предвидени в
закона процесуални действия по подаденото заявление по чл. 410 от ГПК. При
подадено в срок възражение заповедта за изпълнение влиза в сила след влизане в
сила на съдебното решение по предявения установителен
иск по чл. 422 от ГПК. В случая такова възражение е подадено в срок от
длъжника, поради което заповедта не е влязла в сила. След като исковата молба е
била подадена в срок, средството за защита на заявителя е било да обжалва прекратителното
определение № 1669/29.03.2018 год. по гр.д. № 407/2018 год. по описа на БРС.
Същото е влязло в сила на 09.05.2018 год. Следователно, не е налице нито една от предвидените в чл. 416
от ГПК предпоставки за влизане в сила на заповедта за изпълнение и за издаване на изпълнителен лист. За съда
не е съществувало законно задължение да дава повторни указания до заявителя да
предяви установителен иск по чл. 422 от ГПК въз
основан на определението от 03.09.2018 год. по ч.гр.д. № 457/2018 год. на СОС.
С оглед
това настоящата инстанция намира, че не са налице подлежащи на извършване
действия от районния съд по ч.гр. дело № 2506/2017 год. по описа на
РС-Ботевград, което обуславя неоснователност на молбата за определяне на срок
при бавност по чл. 255 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Ч.Е.Б.“ АД чрез адв. И.от 21.11.2019 год., постъпила в СОС на 25.11.2019
год., за определяне на срок при бавност по ч.гр. дело № 2506/2017 год. по описа
на РС-Ботевград с докладчик съдия Катерина Ненова.
Определението е окончателно.
СЪДИЯ: