Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….. /
05.04.2021г., гр.****
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 12.03.2021г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар МИГЛЕНА
МАРИНОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 4836 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн.,
ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./
Образувано е по повод, предявен от
ищецът Е.Б.П.
ЕГН **********, срещу
ответника З.„Л.И."АД,
ЕИК ******, със седалище ***,
представлявано от М.С.М.Г.и Л.Г.Г.осъдителен
иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр.
102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./,
който след допуснато изменение по чл.214 ал.1, пр.3-то от ГПК, с
протоколно определение от с.з., проведено на 12.03.2021г., е за за ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА
, както следва:
-сумата в размер на 838,45лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на калник преден десен, броня предна, буфер предна броня,
лайсна предна броня - никел и калник преден ляв на собственият на ищеца л.а. марка ******,
причинени в резултат на реализирано на
13.12.2018г., ПТП в гр.*****, на ул.****, което ПТП е
реализирано по вина на водача на л.а. ****,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда - 18.05.2020г.
до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се с исковата молба и направените по делото
съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди се, че на 13.12.2018г., около 09.00 часа, в гр.****,
на ул.****, управлявайки собственият си лек автомобил марка ******, е бил
блъснат от л.а. ****, управляван от П.Й.. ПТП настъпва при следните обстоятелства:
Управлявайки автомобила, ищецът се движел по ул.**** посока бул. ***.
Преди светофарното кръстовище, водачът на движещият се в дясната пътна лента
л.а. ****, предприел маневра пристрояване в лява лента, като не го пропуснал и
го блъснал в преден десен калник. От удара предната броня се откачила от десния
край и се огънала. Вследствие на огъването на бронята се увредила предната лява
никелова лайсна, която увредила преден ляв калник.
За настъпилото ПТП, ищецът уведомил контролните органи,
които указали да се попълни от страните, участници в ПТП Двустранен констативен
протокол за ПТП, като в него последните посочили за виновен, водача на л.а. ****.
Лекият автомобил на виновния водач, се сочи, че е бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна
полица №BG/22/***от застрахователна компания З. „Л.И." АД, със срок на
действие 21.10.2018г. - 20.10.2019г., която полица е действаща към датата на
ПТП.
За настъпилото ПТП, ищецът уведомил застрахователя на
виновния водач. Служител на ответника извършил оглед на автомобила, изготвил
снимков материал и съставил Опис -заключение с № ***. В описа на увредените
детайли са били описани следните детайли: калник преден десен, броня предна,
буфер предна броня, лайсна предна броня -никел и калник преден ляв.
За претърпените вреди, ищецът получил застрахователно
обезщетение в размер на 261.55 лева.
Сумата счита, че не може да покрие щетите. Във връзка с претърпените вреди
извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване
на увредени автомобили, колко ще струва ремонта на автомобила. От проведеното
проучване установил, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила в
състоянието, в което е бил преди настъпване на ПТП е в размер на 1 200.00лв.
След приспадане на вече заплатената сума в размер на 261.55
лв., настоява, че застрахователят му дължи сумата в размер на 938.45 лв.
Увредените части са били оригинални и следва да бъдат подменени
също с оригинални.
На 01.04.2019г., ищецът сочи, че е завел съдебен иск срещу
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение необходимо за
възстановяване на автомобила. С Решение № ****/*****. по образуваното гражданско дело № *****.
по описа на ВРС, 49 състав, ответното дружество е било осъдено да му заплати
сумата в размер на 100.00 лева,
заявена като частична претенция от цялата в размер на 938.45 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди.
Към настоящия момент, ответникът все още не е заплатил
дължимото обезщетение, поради което за ищеца е налице правен интерес от
завеждане на настоящия иск.
Предявеният иск пред Варненския районен съд е на основание
чл. 115, ал.2 ГПК, съгласно който исковете за обезщетение по Кодекса за
застраховането на увреденото лице срещу застраховател, се предявява пред съда,
в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира
настоящият или постоянният адрес на ищеца, или по местонастъпване на
застрахователното събитие.
В случая, се сочи, че ищецът разполага с правото да се
ползва от особената местна подсъдност, която дерогира общата местна подсъдност
по чл.108, ал.1, изр.1 от ГПК.
Предявявайки иск пред ВРС, ищецът е упражнил правото си на
изборна местна подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК, с която се дерогира общата
разпоредба на ГПК.
Желае се задължението да бъде изплатено чрез пощенски запис.
Вследствие на изложеното , се моли да бъде уважена
предявената искова претенция и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответното дружество З.„Л.И."АД, ЕИК ******, със седалище *** срока по чл. 131 от ГПК, е депозирало
отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност
на предявената искова претенция. Оспорва изцяло предявения иск по размер.
Оспорва твърдените от ищеца материални щети на автомобила. Счита, че искът е
предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди.
Счита, че с изплащане на сумата от 261.55лв., е изплатено полагаемото се
застрахователно обезщетение за действителните щети на автомобила.
Счита, че претендираните размери не кореспондират с
установената трайна съдебна практика и методика на оценяване на щетите, като
най-малкото не е съобразено овехтяването на автомобила. Счита, че с оглед
възрастта на автомобила и действителната му стойност стойността, необходима за
отремонтиране е много по- ниска от посочената от ищеца. Претендираната стойност
на отремонтиране е силно завишена и не съответства на средните пазарни
стойности на вложените в ремонта резервни части и часови ставки за труд.
В конкретния случай, относно претърпените от ищеца
имуществени вреди, сочи, че е образувана преписка по щета при ответното
дружество и е изплатена застрахователна сума, определена по посочената от
застрахования методика. Правата на пострадалия са охранени в цялост. Няма нито
законова, нито процедурна пречка при предоставяне на допълнителни документи,
удостоверяващи действително допълнителна щета за финализиране на преписката и
изплащане на окончателен размер на обезщетение. Вместо това обаче ищецът
завежда настоящия иск.
Предвид изложените съображения, моли да се отхвърли изцяло
предявения иск за имуществени вреди, като неоснователен.
Алтернативно, моли се да се намалят присъдените обезщетения
и присъдят разноски.
На основание чл.78 ал.5 от ГПК възразява се срещу размера на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Вследствие на изложеното,
се моли да се отхвърли предявената искова претенция и да се присъдят сторените
по делото разноски.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото няма спор, че лекият
автомобил на виновния водач, е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност" със застрахователна полица №BG/22/***от застрахователна
компания З. „Л.И." АД, със срок на действие 21.10.2018г. - 20.10.2019г.,
която полица е действаща към датата на ПТП.
Липсва спор и относно настъпилото на 13.12.2018г., около
09.00 часа, в гр.****, на ул.**** ПТП, за което ищецът уведомил контролните
органи, и по тяхно указание е бил съставен двустранен констативен протокол за
ПТП, в който е посочен като виновен за ПТП, водача на л.а. ****.
Видно от заключението на вещото лице по приобщената
към доказателствения материал съдебна авто-техническа експертиза, чието заключение
съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, се констатира следният, възприет и от вещото
лице механизъм на ПТП:Процесното пътно-транспортно произшествие е между: Участник 1:
л.а. *****, управляван от П.Й. и Участник 2:
л.а. ****, *****, управляван от Е.П.. На 13.12.2018г., около 9:00
ч., Участник 2 се е движел по ул.“****“ в
гр. ****, в посока юг-север, в лявата лента на платното за движение. Малко
преди кръстовището с бул. ***, Участник 1, който се е движел в дясната
лента на платното за движение, предприема маневра за престрояване в лявата
лента. При тази маневра Участник 1, не съобразява разположението
на Участник 2 в пътното платно и го блъска
в преден десен калник. В резултат на удара по автомобила на Участник 2,
освен десния калник са увредени и предна броня, предна лява никелова лайстна и
преден ляв калник. Според вещото лице, след запознаване с материалите по
делото, и на база установения по Въпрос № 1 механизъм на ПТП,
експертизата констатира, че е налице причинно-следствена връзка между
процесното събитие и настъпилите вреди. Щетите по автомобила и тяхната
стойност поотделно и като обща сума, по цени за оригинални части и по средни
пазарни цени за труд в автосервизи, притежаващи европейски сертификат за
качество ISO 9001:2008, както и сервизи,
непритежаващи такъв сертификат, са описани в Раздел II.
Констативно-съобразителна част, Таблица 1, и са посочени в общ
размер: 1357.55 лева.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Ищецът
претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица
за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за
застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата
на чл.432 от КЗ, законът признава в
полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.
432 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Към
процесната дата, между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка
****,
е било налице действително застрахователно правоотношение по
застраховката “Гражданска отговорност”, поради което водачът на МПС е бил
обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска
отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви
прекия иск по чл.432 от КЗ.
За
ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
“гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди причинени на трето лице извън
автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че ПТП-то е настъпило
вследствие на противоправното поведение на водача на лек автомобил л.а.
****, който е извършил нарушение на ЗДвП, като при движение, предприема маневра за престрояване в
лявата лента и не съобразява разположението на Участник 2 в пътното платно и го блъска в
преден десен калник.
Вследствие
на произшествието, пострадалият автомобил е претърпял вреди, които следва да
бъдат възстановени на ищцовата страна.
С оглед
на изложеното, съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването
на отговорността за обезщетяване на имуществени вреди от деликт, а именно че на
посочената дата е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от
противоправното поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на
което са били причинени увреждания на лекия автомобил, собственост на ищцата,
поради което предявеният иск за обезщетяването им е доказан по основание.
Дължимото
от ответника застрахователното обезщетение, следва да е равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. Доколкото не е предвидено друго,
то съгласно общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и чл. 51 ал.1 от ЗЗД ответникът е
длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане, т.е. следва да е налице пълно репариране на преките
вреди.
Размерът
на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. Съдът определя застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие , като
размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по
пазарни цени , т.е. обезщетението се
дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се
смята стойността, срещу която вместо увреденото имущество може да се купи друго
със същото качество, т. е. по пазарната му стойност. Съобразявайки заключението
на вещото лице по приобщената към доказателствения материал съдебна
автотехническа експертиза , съдът намира, че
пазарната стойност за възстановяване вредите настъпили по автомобила на
ищецът, вследствие на процесното пътно-транспортно произшествие, е в размер на 1357,55лв. Ищецът претендира
вреди в по-нисък размер – 1200.00лв. След приспадане на
заплатената извънсъдебно от страна на ответника сума в размер на 261,55 лева, и
след приспадена на заплатената сума в размер на 100.00лв. по решение, постановено
по гр.******.
на ВРС, следва изводът, че дължимата
сума за възстановяване на автомобила, възлиза в размер на 838,45 лева.
Мотивите, изложени по-горе, водят до
извода, че предявения осъдителен иск, се явява основателен и доказан по основание
и размер, поради което подлежи на уважаване в претендирания размер.
С оглед
направеното искане, върху уважената част на исковата претенция се дължи законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.05.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
По
разноските:
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане от ищцовата страна ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените по делото
разноски, съобразно представените писмени доказателства за реализирането им и
списък по чл.80 от ГПК , приложен на л.69 от делото. Общият размер на извършените разходи от ищеца
е 590,00 лв., от които 50,00 лв.- държавна такса, 180,00лв.- депозит за вещо
лице за изготвяне на САТЕ и 360,00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение с
ДДС, които следва да бъдат присъдени в тежест на ответното дружество.
Адв.възнаграждение, заплатено от ищецът е в минимален размер, поради което се
явява несоснователно наведеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК, за
прекомерност на същото.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от
Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от
01.01.2016г./, З.„Л.И."АД,
ЕИК ******, със седалище ***, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на Е.Б.П. ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в размер на 838,45лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на калник преден
десен, броня предна, буфер предна броня, лайсна предна броня - никел и калник преден ляв на собственият на ищеца л.а. марка ******,
причинени в резултат на реализирано на
13.12.2018г., ПТП в гр.****, на ул.****, което ПТП е реализирано по вина на
водача на л.а. ****, застрахован
по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 18.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, З.„Л.И."АД,
ЕИК ******, със седалище ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Е.Б.П. ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 590,00, представляваща
сбор от реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, както следва: 50,00 лв.- държавна такса, 180,00лв.- депозит за вещо лице за изготвяне
на САТЕ и 360,00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на
страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните,
заедно със съобщението за постановяването му,
на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: