Р
Е Ш Е Н И Е № 239
гр. Хасково, 22.06.2018 г.
Окръжен
съд Хасково, ГО, III
въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети
май две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ГОЧЕВ
ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря В.К.,
като разгледа докладваното от младши съдия Ирена Аврамова в. гр. д. № 265 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
114 от 22.08.2017 г., постановено по гр. д. № 554 по описа за 2014 г. на РС –
Харманли, на основание чл. 108 от ЗС е признато за установено по отношение на В.Ж.Б.
***, че „Даниел Фешън“ ООД – гр. Харманли е собственик на част с площ от 30 кв.
м. от поземлен имот с идентификатор 77181.11.131 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Харманли, одобрени със Заповед №
РД-18-9/23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК гр. София, с адрес: гр.
Харманли, ул.***, застроен и незастроен, целият с площ от 3 773 кв. м., с
трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
производствен, складов обект, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 3650, квартал 115 парцел IV, със съседи на поземления имот:
77181.11.284, 77181.11.52, 77181.11.130, 77181.11.129, 77181.11.127,
77181.11.125, която попада между изградената от бетонови блокчета ограда, част
от която е и стена на сграда – навес с идентификатор 77181.11.127.5 и
действителната имотна граница между двата имота – поземлен имот с идентификатор
77181.11.131 на ищеца и поземлен имот с идентификатор 77181.11.127 на
ответницата, в която част попадат изцяло югозападната ограда между двата имота,
изградена от бетонови блокчета и част от построения навес от ответницата в
югоизточния ъгъл на нейния имот, която спорна площ от 30 кв. м. е заключена
между означената с черен цвят линия между двата имота (действителната имотна и
регулационна граница), продължава от нея по линията със зелен цвят
(съществуващата на място ограда от бетонови блокчета) към т. 3, оттам
продължава по линията със зелен цвят до т. 4, т. 9, т. 10 и от там завива по
означената с черно и червено улична регулация и свършва в линия с черен цвят
между двата имота (действителната имотна граница), означена на комбинираната
скица – извадка Приложение № 8 от заключението на вещото лице Т.Г., която
представлява неразделна част от съдебното решение, която площ ответницата държи
без правно основание, и е осъдена да предаде владението на описаната площ от 30
кв. м. от поземлен имот с идентификатор 77181.11.131 на ищеца „Даниел Фешън“
ООД.
С
постановеното решение на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД В.Ж.Б. е осъдена да
заплати на „Даниел Фешън“ ООД сумата от
2 486,20 лв., представляваща обезщетение за ползването на гореописаната
площ от 30 кв. м. от собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор
77181.11.131, за периода от 08.11.2010 г. до 12.08.2014 г., ведно със законната
лихва, считано от 12.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като
предявеният иск за периода от 29.10.2010 г. до 07.11.2010 г. и в останалата
част до пълния предявен размер от 2 497,96 лв. е отхвърлен като неоснователен
и недоказан. На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД В.Ж.Б. е осъдена да заплати на
„Даниел Фешън“ ООД сумата от 955,44 лв.,
представляваща мораторна лихва върху обезщетението за ползване на спорната част
от имота за периода от 08.11.2010 г. до 12.08.2014 г. в размер на 2 486,20
лв., като предявеният иск за периода от 29.10.2010 г. до 07.11.2010 г. и за
останалата част до пълния предявен размер от 969,58 лв. е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Със същото
решение РС – Харманли е осъдил В.Ж.Б. да заплати на „Даниел Фешън“ ООД сумата
от 2 083,51 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация, както и
148,10 лв. за възнаграждение на вещото лице Т.Н.Г. и 100 лв. възнаграждение на
вещото лице С.Д.И.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от адв. Меглена Гунчева и адв. Надежда
Колева, като пълномощници на В.Ж.Б., с твърдение,
че е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Изложени са доводи за липса на мотиви в обжалвания съдебен акт по
направените от ответницата в отговора на исковата молба възражения. Сочи се, че
първоинстанционният съд не е изследвал в какви граници ищецът е придобил имота от
Община Харманли и какво е било фактическото му състояние към този момент.
Изтъква се, че районният съд не е обсъдил надлежно направеното възражение за
подобрения и право на задържане, като само е посочил, че ответницата е
недобросъвестен владелец. По отношение на уважената част от предявените искове
с правна квалификация чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
жалбоподателят претендира, че не се дължи обезщетение за лишаване от
ползването, доколкото ищецът не е доказал, че е собственик на спорната част от
процесния имот, като освен това твърди, че присъденото обезщетение не отговаря
на пазарната наемна цена за сходен по характеристики имот. С оглед изложените
във въззивната жалба доводи се иска отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените от ищеца
обективно съединени искове. Претендират се направените по делото разноски.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Даниел Фешън“ ООД, чрез
пълномощника му адв. Д.А., с който се оспорва подадената въззивна жалба като
неоснователна и недоказана. Изложени са доводи, че постановеното от
първоинстанционния съд решение е в съответствие със събраните по делото
доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка. От
въззивния съд се иска да потвърди обжалваното решение като правилно и
обосновано и да присъди на въззиваемия направените по делото разноски.
Община
Харманли, в качеството ѝ на трето лице – помагач, не взема становище.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в
рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Жалбата е
подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и
против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 108 ЗС, чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Даниел
Фешън“ ООД против В.Ж.Б..
За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че частта с площ от
30 кв. м., предмет на спора между страните по делото, попада в границите на
имота на ищеца и се владее от
ответницата без правно основание, с оглед на което е намерил за основателен
предявеният ревандикационен иск, а в следствие на това е
преценил за частично основателни и другите два иска с правна квалификация чл.
59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият
въззивен състав напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд, които са съответни на събраните по делото доказателства
и установените въз основа на тях релевантни обстоятелства, поради което на
основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. С оглед наведените в депозираната
въззивна жалба доводи, съдът намира за необходимо да обсъди следното:
Въз основа на
представения по делото Договор за замяна на недвижими имоти, сключен на
27.10.2004 г. между Община Харманли и „Даниел Фешън“ ООД, дружеството е станало собственик на УПИ IV, с
площ 2950 кв. м., в кв. 115 по ПУП на гр. Харманли. Към този момент е действал
план за регулация и застрояване на гр. Харманли, одобрен със заповед № 626/1979
г. и кадастрален план, одобрен със заповед № 300-4-15/28.04.2004 г. Със заповед
№ 3030/2005 г. е изменен регулационният план на кв. 115, като УПИ IX-общ. и УПИ
X-общ. са премахнати и присъединени към УПИ IV, който станал с обща площ от
3773 кв. м. Впоследствие със заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на Изпълнителния
директор на АГКК гр. София е одобрена кадастрална карта на гр. Харманли, с
която е допълнен кадастралният план от 2004 г. С Договор за ликвидиране на
съсобственост чрез продажба на частта на общината от 26.09.2006 г. ищецът
„Даниел Фешън“ ООД е придобил останалите 820/3778 идеални части от поземлен
имот с идентификатор 77181.11.131 по кадастралната карта на гр. Харманли, с адрес: гр. Харманли, ул.***, с площ от
3 773 кв. м., с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор: парцел IV № 3650, квартал 115 по ПУП, при
съседи: 77181.11.284, 77181.11.130, 77181.11.125, 77181.11.127, 77181.11.52, 77181.11.129. Следователно ищецът
„Даниел Фешън“ ООД е придобил целият УПИ IV от Община Харманли в границите по
различните планове на града, подробно обсъдени в заключението на изготвената по
делото съдебно-техническа експертиза, в които имотът съществува и понастоящем.
От своя
страна, ответницата В.Ж.Б., въз основа на приложените по делото - Нотариален
акт от 31.08.1999 г. за покупко-продажба на недвижим имот № 121, том II, рег. № 3326, дело № 1053 от
1999 г. на нотариус Здравко Златев и Договор за продажба на общински недвижим
имот от 31.03.2003 г., сключен с Община Харманли, се легитимира като собственик
на съседния поземлен имот с идентификатор 77181.11.127, с площ от 625 кв. м. и
номер по предходен план: 610, квартал 115, парцел V. В резултат на получено
Разрешение за строеж № 119 от 12.10.1999 г. и издадени Протоколи за определяне
на строителна линия и ниво на строеж - № 58/15.11.1999 г. и № 3/10.04.2003 г.
ответницата е изградила масивна ограда с височина 2.20 м между УПИ V – 610 и УПИ IV в квартал 115. Наред с това, в
югоизточния ъгъл на собствения си УПИ V – 610 е построила навес със
склад, узаконен с Акт № 12 от 29.03.2004 г. От събраните в хода на
първоинстанционното производство гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Д.К.Л., Т.Б.Х. и П.Н.Ш. – съседи на процесните недвижими имоти, се
установява, че ответницата Б. е изградила масивната ограда и постройката –
навес със склад през 2003 г.
В заключението на
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза,
неоспорено от страните, което съдът приема за компетентно изготвено, е
проследено хронологически отразяването на процесните имоти по различните
планове на гр. Харманли и са описани резултатите от извършения оглед на място.
В комбинирана скица-извадка – Приложение № 8, приподписана от съдията като
неразделна част от обжалваното решение, със син цвят са отразени границите на
имотите по регулационния план, одобрен със заповед № 626/1979 г., в черно са
границите по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-9/23.03.2006 г.,
а със зелен цвят е отразено фактическото положение според съществуващите на
мястото огради. От направените от вещото лице констатации, допълнени с неговите
разяснения в съдебно заседание, се установява, че регулационната и
кадастралната граница между имотите на ищеца и ответника съвпадат, но е налице
разминаване със съществуващата на място масивна ограда от бетонови блокчета с
височина 2.20 м. При изследване на причините за това разминаване вещото лице е
посочило, че определената от Община Харманли строителна линия за строеж на
масивната ограда между имотите на страните е измерена на 9 м от съществуващата
ограда между УПИ VI-612
и УПИ IV.
Същевременно експертът е констатирал, че тази ограда се намира на кадастралната
граница между посочените имоти, но има разлика с регулационната линия, получена
вследствие на неприложена регулация по отношение на 33 кв. м. предаваема част
от УПИ VI
и и УПИ VIII
към УПИ IV.
/В тази връзка в хода на
първоинстанционното производство е представена заповед № 3304/21.12.2016 г., с
която на основание § 8, ал. 2, т. 3 и ал. 4, вр. с § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ е
изменен регулационният план на кв. 115 по ПУП на гр. Харманли, одобрен със
заповед № 626/1979 г., като вътрешно-регулационните линии на УПИ IV
/77181.11.131/ с УПИ VI
/77181.11.129/ и УПИ VIII
/77181.11.130/ са оставени по съществуващите кадастрални граници на поземлените
имоти./. В експертизата е направено
заключението, че с протокол № 3/10.04.2003 г. от Община Харманли е дадена
грешна строителна линия, поради което изградената от ответницата масивна ограда
от бетонови блокчета с височина 2.20 м между двата имота УПИ IV /77181.11.131/ и УПИ V /77181.11.127/ не се намира на
регулационната и припокриващата я кадастрална граница. В резултат на това
обстоятелство, спорната част от 30 кв. м. означена със зелен цвят на Приложение
№ 8, заключена между действителната имотна граница и т. 10, т. 9, т. 4, т. 3 и
т. 1, в която попадат изградената ограда и частта между т. 4, т. 3 и т. 1 от
построения навес в югоизточния ъгъл на имота на ответницата, е част от имота на
ищеца УПИ IV
/77181.11.131/.
В настоящия
случай, както правилно е съобразил първоинстанционният съд, следва да се зачете
силата на пресъдено нещо на решение № 189 от 05.12.2013 г., постановено по гр.
д. № 1024/2010 г. по описа на Районен съд – Харманли. С това решение е бил
отхвърлен предявеният от В.Ж.Б.
против „Даниел Фешън“ ООД иск с правно
основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР /в редакцията преди измененията с ДВ, бр. 49 от
2014 г./. Съдът е приел, че не са били допуснати грешка и непълноти в кадастралната
карта на гр. Харманли, одобрена със заповед №
РД-18-9/23.03.2006 г., и към момента на изготвянето ѝ същата спорна между
страните част /но с площ 37 кв. м./ не е попадала в поземлен имот с
идентификатор 77181.11.127 и не е била собственост на В.Ж.Б..
В контекста на
изложените съображения въззивната инстанция споделя становището на
първостепенния съд и приема, че са налице предпоставките на чл. 108 от ЗС, само
при кумулативната даденост на които искът следва да бъде уважен. От събраните
по делото доказателства безспорно се доказва, че ищецът „Даниел Фешън“ ООД е
титуляр на правото на собственост върху спорната част от 30 кв. м. от поземлен
имот с идентификатор 77181.11.131, която попада между изградената от бетонови
блокчета ограда, част от която е и стена на сграда – навес с идентификатор 77181.11.127.5
и действителната имотна граница между двата имота – поземлен имот с
идентификатор 77181.11.131 на ищеца и поземлен имот с идентификатор
77181.11.127 на ответницата, в която част попадат изцяло югозападната ограда
между двата имота, изградена от бетонови блокчета и част от построения навес от
ответницата в югоизточния ъгъл на нейния имот, която спорна площ от 30 кв. м. е
заключена между означената с черен цвят линия между двата имота (действителната
имотна и регулационна граница), продължава от нея по линията със зелен цвят
(съществуващата на място ограда от бетонови блокчета) към т. 3, оттам
продължава по линията със зелен цвят до т. 4, т. 9, т. 10 и от там завива по
означената с черно и червено улична регулация и свършва в линия с черен цвят
между двата имота (действителната имотна граница), означена на комбинираната
скица – извадка Приложение № 8 от заключението на вещото лице Т. Г.,
представляващо неразделна част от обжалваното решение. На следващо място, между
страните не е спорно, а и се потвърждава от наличните доказателства, че
ответницата В.Ж.Б. упражнява фактическа власт върху процесната площ от 30 кв.
м. от имота на ищеца, установена от момента на изграждане на масивната ограда и
постройката - навес със склад през 2003 г. Същевременно, в хода на
производството по делото ответницата не доказа наличието на годно облигационно
или вещноправно основание за упражняваното владение. В тази връзка настоящият
състав намира за неоснователно възражението на ответницата, че доколкото тя е
владяла спорната част, ищецът не е придобил собствеността върху нея от Община
Харманли. Посоченото обстоятелство не опорочава прехвърлителната сделка, а дали
общината е изпълнила задължението си да предаде владението касае облигационните
отношения между страните по тази сделка. В заключение на изложените съображения
въззивният състав намира, че обжалваното решение в частта, с която е уважен
предявеният ревандикационен иск, е правилно и законосъобразно.
В
първоинстанционното производство, с отговора на исковата молба ответницата В.Ж.Б.
е направила възражение за извършени подобрения в спорния имот в общ размер от
24 000 лв., от които 10 000 лв. за изграждане на масивна ограда от
бетонови блокчета и 14 000 лв. за постройка – навес със склад. На
основание чл. 72, ал. 3 от ЗС ответницата е релевирала възражение за право на
задържане на спорната площ до заплащане на подобренията. Първоинстанционният
съд е отхвърлил тези възражения като неоснователни, доколкото е преценил, че ответницата
няма качеството на добросъвестен владелец. С подадената въззивна жалба
посоченият правен извод на районния съд е атакуван като необоснован и
неправилен. По този въпрос настоящият въззивен състав намира следното:
В трайната съдебна практика последователно
и безпротиворечиво се приема, че правата по чл. 72 от ЗС, претендирани за
подобрения, направени под формата на възражение за право на задържане до
заплащане на стойността на подобренията, се признават на добросъвестния
владелец. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗС владелецът е
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната
от закона форма е била опорочена. В Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр.
д. № 9/74 г. на Пленума на ВС е посочено, че правни основания по
смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС са например прехвърлителните сделки,
административните актове с вещноправни последици и съдебните решения по
конститутивни искове относно право на собственост или ограничено вещно право. В настоящия случай, както бе изяснено по-горе, ответницата Б.
упражнява фактическа власт върху спорната площ от 30 кв. м. от имота на ищеца
от момента на изграждането на масивна ограда въз основа на погрешно
определена с протокол № 3/10.04.2003 г. от Община Харманли строителна линия. Правната
регламентация на протоколите за определяне на строителна линия и ниво се
съдържа в Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по
време на строителството, както и в ЗУТ. Тези протоколи нямат характера на
индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК и не попадат в
кръга на изрично посочените такива в чл. 214 от ЗУТ /Определение № 3934 от 20.03.2013 г. по адм. д. № 2948/2013 на ВАС/.
Следователно, в случая не е налице административен акт с вещноправни
последици, представляващ правно основание, годно да
направи владелеца собственик, поради което първоинстанционният
съд правилно е приел, че ответницата няма качеството на добросъвестен владелец.
На следващо
място, с право на задържане по чл. чл. 72, ал. 3 от ЗС разполага приравненият
на добросъвестен владелец или т. нар. „добросъвестен подобрител“. Посочената
категория обхваща няколко хипотези: а) недобросъвестен владелец, придобил владението въз основа на
предварителен договор със съсобственика на имота /чл.70, ал.3 ЗС/; б) недобросъвестен
владелец, направил подобрения със знанието и без противопоставянето на
собственика; в) лицето, придобило имота въз основа на придобивно основание, което
е унищожено, развалено или отменено и до извършване на подобренията не е знаело
за обстоятелството, послужило за отпадане на основанието, и поведението му не е
причина за унищожението, развалянето или отмяната на придобивното му основание
– т. 11 от ППВС № 6/74 г. С оглед посочените хипотези и установените по настоящото дело факти и
обстоятелства не може да се приеме, че ответницата Б. има качеството на
добросъвестен подобрител.
Предвид
изложените съображения въззивната инстанция намира, че не са налице
предпоставките на чл.
72, ал. 1 и ал.
3 от ЗС и
възражението на ответницата В.Ж.Б. за право на задържане до изплащане на извършени от нея подобрения е неоснователно поради липсата на
качеството на добросъвестен владелец/ добросъвестен подобрител. Дори в полза на
ответницата да се приеме, че е добросъвестен подобрител, то възражението
ѝ за задържане отново не следва да бъде уважено тъй като тя не е доказала
в производството по делото твърдените подобрения по вид и размер. Действително
първоинстанционният съд изрично не е указал доказателствена тежест в тази
насока, но с доклада по делото, обективиран в Определение № 253 от 17.04.2015 г., съдът е указал на страните да ангажират
доказателства за установяване на своите твърдения и възражения. Ответницата Б.
не е направила никакви искания за събиране на доказателства за установяване на
вида и размера на направените подобрения, като искания в този смисъл не са
направени и пред въззивната инстанция. Ето защо въззивният състав намира, че
първоинстанционният съд не е допуснал нарушение, свързано с докладването на
делото и направеното в този смисъл възражение е неоснователно.
Вторият от
обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е за осъждане на В.Ж.Б. да заплати на „Даниел Фешън“ ООД сумата от
2 497,96 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
процесните 30 кв. м. от поземления имот на ищеца с идентификатор 77181.11.131
за периода от 29.10.2010 г. до завеждане на делото – 12.08.2014 г. Основателността
на така предявената претенция е обусловена от изхода на спора по
ревандикационния иск, с уважаването на който е изпълнен фактическият състав и
на неоснователното обогатяване.
По отношение
на периода и размера на претендираното обезщетение въззивната инстанция намира
следното:
По делото е
представена като писмено доказателство нотариална покана от „Даниел Фешън“ ООД,
връчена на ответницата Б. на 28.10.2010 г., с която последната е уведомена, че
изградената от нея ограда и постройка – навес попадат в имота на ищеца.
Ответницата е поканена в десет дневен срок да освободи ползваната без правно
основание част от имота на дружеството или в противен случай да заплати
обезщетение за ползването. При това положение, районният съд правилно е
преценил, че предоставеният на ответницата 10 дневен срок следва да се
приспадне от периода на търсеното обезщетение, при което началният момент е
08.11.2010 г.
В хода на
първоинстанционното производство е назначена съдебно-оценъчна експертиза за
определяне на размера на обезщетението за ползването на спорната част с площ 30
кв. м. В изпълнение на поставената задача вещото лице е извършило необходимите
справки и сравнения на оценявания имот с пазарни аналози с еднакви или близки
характеристики. При изслушването си в съдебно заседание експертът е отговорил
на поставените от страните въпроси и изготвеното заключение е било прието без
възражения. С оглед тези обстоятелства съдът намира за неоснователно
направеното във въззивната жалба възражение за необоснованост на представеното
заключение, като преценява същото за компетентно и безпристрастно изготвено, с нужните
професионални знания и опит. Според изчисленията на експерта претендираното
обезщетение за периода от 29.10.2010 г. до 12.08.2014 г. е в общ размер от
2 497 лв., като този период включва 45 месеца и 12 дни, а месечното
обезщетение възлиза на 55 лв. Въз основа на тези изчисления и предвид
констатациите за точния период на неоснователното ползване на процесните 30 кв.
м., първостепенният съд е приел, че ответницата Б. дължи обезщетение на ищеца
за времето от 08.11.2010 г. до 12.08.2014 г., което възлиза на 2 486,20
лв., като за периода от 29.10.2010 г. до 07.11.2010 г. и за останалата част до
пълния размер от 2 497,96 лв. е преценил предявения иск като неоснователен
и недоказан. Въззивният състав изцяло се солидаризира с посочените съображения
на първата инстанция, поради което намира постановеното решение за правилно и
законосъобразно и по отношение на иска с правна квалификация чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид
изложеното частично основателен се явява и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава. В заключението на назначената по
делото съдебно – счетоводна експертиза размерът на мораторната лихва е изчислен
съобразно определеното от СОЕ в размер на 2 497 лв. обезщетение за
ползване на спорната част за периода от 29.10.2010 г. до 12.08.2014 г. и
възлиза на 969,58 лв. С оглед гореизложените съображения във връзка с
отправената до ответницата покана, първоинстанционният съд правилно и обосновано
е присъдил мораторна лихва за периода от 08.11.2010 г. до 12.08.2014 г. върху
определеното за същия период обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД от
2 486,20 лв. в размер на 955,44 лв., като за периода от 29.10.2010 г. до
07.11.2010 г. и за останалата част до пълния размер от 969,58 лв. е отхвърлил
предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съобразно
изхода на спора във връзка с предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, основателна се явява и претенцията за присъждане на законна лихва върху
главницата от подаване на исковата молба – 12.08.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед
обстоятелството, че крайният правен извод, до който достигна въззивната
инстанция, съответства на този на първоинстанционния съд, постановеното решение
следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемия „Даниел
Фешън“ ООД следва да се присъдят направените от него разноски във въззивното
производство в размер на 1 000 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 114 от 22.08.2017 г., постановено по гр. д. № 554 по описа на за 2014 г. на
Районен съд – Харманли.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В.Ж.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Даниел Фешън“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Харманли, ул. „Александър Стамболийски“ № 17, сумата от 1 000 /хиляда/
лева, представляваща направени във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:
1.
2.