№ 25
гр. Варна, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. А.
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Дебора Н. Иванова
като разгледа докладваното от Трайчо Г. А. Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20213100601396 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 222/20 г. на ПРС,
трети състав, постановена на 11.11.2021 г., с която подсъдимата Г. Г. Г. е призната за
виновна и осъдена за деяние наказуемо по чл.182 ал.2 от НК с наложени наказания
„Пробация“ с приложение на мерките по чл.42А ал.2 т.1 и т.2 от НК с продължителност от
по 6 /шест/ месеца, както и наказание „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
За да вземе осъдителното решение, в съответствие с частната тъжба, в диспозитива на
присъдата първостепенният съд е приел, че на 04.07.2020г. /без посочено населено място/
подсъдимата не е изпълнила и е осуетила изпълнението на Определение от 08.07.2019г. по
гр.д. № 1394/2018г. на ПРС в частта с която е определен режим на лични отношения на
бащата АТ. ЯН. АТ. с детето М.А.Д.
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимата, поддържана от
защитника и – адв. Донка Костова с която се иска отмяна на първоинстанционния съдебен
акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа като се сочат налични процесуални
нарушения. При правото си на лично защита подсъдимата твърди, че частният тъжител
постоянно я обижда и плаши, а при последната си дума се счита за невиновна
Срещу жалбата са постъпили възражения от адв.В.Б. от АК – Варна в качеството му
на повереник на частния тъжител с които се счита, че първоинстанционната присъда е
правилна и следва да се потвърди. В съдебно заседание частното обвинение пледира за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
1
Окръжният съд намира, че възраженията на жалбоподателката срещу присъдата не
следва да се разглеждат по същество, тъй като по реда на чл.313, ал.1 от НПК се констатира
съществено нарушение на процесуални правила от категорията на посочените в чл.348, ал.3
т.1 от НПК, изискващо отмяна на постановения съдебен акт и повторно разглеждане на
делото от първата инстанция.
Разглежданата присъда е порочна в частта на мотивите и проверката на правилността
й е невъзможна поради вътрешно противоречие, което не позволява да се установи какво е
вътрешното убеждение на съда. Константната и изцяло безпротиворечива практика на ВС
на РБ, намерила израз в множество решения, се свежда до това, че когато от присъдата /като
единство на диспозитив и мотиви/ не може да се установи действителната воля на
решаващия орган, е препятствано от една страна правото на защита /ефективното му
упражняване предполага ясно и точно знание за приетите фактически положения,
съображенията за отхвърляне на някои доказателства и за взетото решение/, а от друга
страна проверката относно правилността на взетото решение.
Проверяваната присъда е порочна поради противоречие на мотивите и диспозитива й.
В диспозитива на присъдата е посочено, че подсъдимата е осъществило и двете
форми на изпълнително деяние по чл.182 от НК – на една и съща дата едновременно не е
изпълнила съдебно решение – което е формално престъпление, както и че е осуетила
изпълнението на същото- което е резултатно престъпление. При тази втора форма на
изпълнително деяние дееца създава обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да
бъде изпълнено решението на съда - тази насока виж Р № 212/24.10.2018г. по н.д. №
848/18г. на второ н.о на ВКС.
В случая в мотивите на съда е разгледано и обсъдено само неизпълнението на
съдебното решение, а подсъдимата е осъдена и за неговото осуетяване без в тази насока да
са посочени фактите довели съда до този извод – респективно да е обсъдена тяхната правна
квалификация.
Взаимно изключващите се твърдения в диспозитива и мотивите на първата
инстанция водят до липсата на мотиви, което от своя страна също обуславя характера на
констатираното съществено нарушение на процесуалните правила като безусловно
основание за отмяна на присъдата - като такова то е изрично посочено в разпоредбата на
чл.348, ал.3, т.1 от НПК, към която пък препраща правилото на чл.335, ал.2 от НПК,
представляващо процесуално-правното основание, съгласно което съставът на Окръжния
съд като въззивна инстанция
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъдата на Провадийския районен съд, трети състав, постановена на
11.11.2021 г. по НЧХД № 222/20г. и ВРЪЩА ДЕЛОТО в първата инстанция ЗА НОВО
РАЗГЛЕЖДАНЕ.
2
Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3