Р Е Ш Е Н И Е
№4141/10.10.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. М.
при участието секретаря Д. П., като разгледа докладваното от съдия М. гр. дело №2171 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен е
отрицателен установителен иск за собственост от В. Г.Н., ЕГН ********** ***,
Булстат *********с административен адрес гр. Варна, *********представлявана от И
Пв качеството му на * за приемане за установено в
отношенията между страните, че О Вне е собственик
на имот с идентификатор ***************, находящ се в ***************, с площ
от 1100 кв.м., а по скица 1268 кв.м., при граници имоти с идентификатори: **************, 10135.2552.4177 и
10135.2552.325, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е
собственик на процесния имот по силата на договор за дарение оформен в
нотариален акт № 14, т.ХХVІІІ, дело № 6905/1993г., по описа на нотариус Д Сс район на действие ВРС. Праводателят
на ищеца и негов баща се легитимира като собственик на имота по силата на
договор за покупко – продажба оформен в НА № 12, том ХІ, дело №3754/1966г. на
нотариус при ВРС.Твърди, че имотът се владее непрекъснато от 1991г. от ищеца.
Твърди, че за притежавания от него недвижим имот О Ве
съставила акт за частна общинска собственост № 8616, рег. ХLV, като за придобивно основание е посочил разпоредбата
на чл. 2, ал.1, т.7 ЗОС.Правата на собственост се оспорват и посредством
вписване на ответника като собственик в кадастралния регистър към приетата
кадастрална карта на гр. Варна, въз основа на цитирания АЧОС. Процесния имот с идентификатор *************** е идентичен
с имота посочен в документите легитимиращи ищеца за собственост, както и
неговия праводател, поради което се оспорва правото на собственост върху същия
на Община Варна.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, с който предявения иск се оспорва като неоснователен. Излагат се
възражения, че имота е придобит от О Впо силата на
закона, на осн. чл. 2, ал.1, т.7 от ЗОС вр. чл.25,
ал.1 ЗСПЗЗ, с оглед на което надлежно е съставен съответния АЧОС
№8916/16.03.2016г. Имота попада в територия, която е включена в строителните
граници на града, като с решение на Общинския съвет №322-4/29.05.200г. е
одобрен околвърстен полигон на местност „Франга дере и Кокарджа“, която е
територия по §4, ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изработен е ПНИ, който бил в процедура
на одобрение. Излага възражения, като посочва че липсват данни имота да е
предоставян за ползване на ищеца.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото
нотариален акт
№ 12, том ХІ, дело
№3754/1966г. на нотариус при
ВРС, в който е обективиран договор за покупко – продажба, по
силата на който Петър Иванов Г. продава на Георги Велков Н. недвижи имот
представляващ „хавра“ с площ от 1100 кв.м., находящ
се в местност „кд“, Варненско землище при
граници:Венцислав Л.Попов,дере и А С И.
По силата на дарение от 07.07.1993г., оформено в
нотариален акт № 14, том ХХVІІІ, дело № 6905/1993г. по описа на нотариус при
ВРС, Ташинка Филипова Наумова и Филип Г.Н. даряват
своите респ. ½ ид.части и ¼ ид.части или общо ¾ ид.части
от недвижим имот, представляващ лозе – хавра, с площ от 1100 кв.м. намиращ се местност „кд“, Варненско землище, при граници: Венцислав Л.Попов,дере
и А С И.
Представен по делото е нотариален акт №23, том ІІ, дело № 6659/1994г. по
описа на нотариус при ВРС, с който е учредена договорна ипотека в полза на
„Добруджанска търговска банка“ АД върху недвижим имот представляващ лозе – хавра, с площ от
1100 кв.м. намиращ се местност „кд“, Варненско
землище, при граници: Венцислав Л.Попов,дере и А С И, който имот е посочено, че
е собственост на ищеца В. Г.Н..
С акт за частна общинска собственост №8916/16.03.2016г., вписан в Служба по
вписванията – Варна, вх.рег.№ 5476/18.03.2016г., акт 200, том ХІІІ, дело
№2838/2016г., О Ве актувала имот с идентификатор ***************,
с площ от 1268 кв.м., при граници имоти с идентификатори **************,
10135.2552.4177 и 10135.2552.325, на осн. чл.2, ал.1, т.7 ЗОС.
Прието по делото е заключение по назначена съдебно – техническа експертиза
изготвена от в.л. Ж.Б.. В същото се посочва, че към момента на извършване на
покупко – продажбата, която е оформена в НА № 12/16.08.1966г. е действал
кадастрален план изработен през 1956г., по отношение на който няма данни да е
утвърден с нарочен административен акт. По този план относимият
имот е под №9662 с площ от 2627 кв.м., като се установява частична идентичност
с имота посочен в НА №12/1966г. с площ от 1100 кв.м. и северната част на ПИ9662
по КП от 1952г. Установява се идентичност по три граници: изток – дере, юг –
Венцислав Л. Попов, запад – Станчо И. Иванов.Между имота посочен в НА
№12/1966г. и имота посочен в договор за дарение оформен в НА № 14/1993г. се
установява наличието на пълна идентичност. В заключение посочва, че между имота
посочен в договор за дарение оформен в НА № 14/1993г. и процесния имот с
идентификатор *************** е налице частична идентичност.
Вторият действащ план за процесната местност е кадастрален план от 1973г.,
по отношение на който също няма данни за е утвърден със заповед, но същия е
използван от общинската администрация за основа за изработка на последващ план.
Относимите към
спора имоти експерта обективира на комбинирана скица №2 към заключението си,
като посочва, че същите са без съответни кадастрални номера, съответно с площ
от 388 кв.м. и 771 кв.м., която площ общо възлиза на 1159 кв.м. Установява се
частична идентичност на двата имота с площ от 388 кв.м. и 771 кв.м. с имот
ПИ9662 по КП от 1956г. и имот с идентификатор *************** по КК на гр.
Варна.
Със заповед № РД-02-14-89/19.01.1999г. на МРРБ е утвърден кадастрален план
обхващащ територията на местностите „Франга дере и Кокарджа“. Този план е използван за основа за изработка на
кадастралната карта. Относимият към спора имот по КП
от 1999г. е под №681, с площ от 2275 кв.м., като собственик е посочена Община
Варна, предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
нива.
Със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изп.
директор на АГКК е одобрена кадастрална карта на гр. Варна,
като в първоначалният и вид относимият към казуса
имот е посочен с идентификатор 10135.2552.530, с площ от 2274 кв.м.В регистъра
за собственост е посочено, че имота е с неустановен собственик, с
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване. Със заповед от 07.02.2013г. в кадастралната карта е внесен
промяна, като на място на стария имот с идентификатор 10135.2552.530 са
образувани два нови имота 10135.2552.4177 с площ от 1006кв.м., вписан в
собственост на Владимир Даскалов и процесния ***************, с площ от 1268
кв.м., посочен с неустановен собственик. Вещото лице посочва, че в последствие
е допуснато ново изменение, като вече имот с идентификатор 10135.2552.4177 е
записан в собственост на Добрина и Сиво Даскалови, а процесния имот ***************
е посочен, че е собственост на Община Варна, на основание акт за общинска
собственост от 2016г.
По отношение на регулационното положение на имота се посочва, че през
1987г. е изработен застроителен и регулационен план,
при който процесния имот попада в територия предвидена за комплексно блоково
застрояване. До този момент територията, в която попада имота е със земеделски
характер. По регулационния план от 1995г. имота е отреден за жилищно строителство.
По ПУП-ПУР от 2012г. имота не е урегулиран и респективно е без предвиждания за
застрояване. Процесия имот попада в територия, която е разположена
непосредствено до границите на урбанизирана територия.
За имота няма данни да е включван в ТКЗС, ДЗС или други подобни
образувания.Няма данни да е бил държавна собственост. Не е предоставян за
ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Няма данни за проведено производство по
трансформация на права по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.Няма данни да е бил
възстановяван на бивш собственици, който извод се прави въз основа на
осъществена от експерта проверка в КВС при ОСЗ – Варна. По отношение на имота
не е издавана заповед по §4к ПЗР на ЗСПЗЗ. Няма данни имота да представлява
земя по реда на чл.19 ЗСПЗЗ.За територията, в която се намира имота не е
одобрен ПНИ. В имота няма изграден сгради, постройки или съоръжения, в същия са
засадени и плодни дръвчета, имота е ограден по южната си граница между точки 7
и 8, на комбинирана скица №6.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
С предявяването
на отрицателен установителен иск
се цели защита
на спорно право, като се твърди
и иска установяване със сила на присъдено
нещо, че ответникът не притежава
това право, т. е. спорното. Съобразно
приетото с ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес за ищеца от предявяване
на установителен иск за собственост или други вещни права ще е налице ако той
притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо
състояние или има възможност да придобие права ако отрече правата на ответника.
В настоящия правен спор ищецът твърди, че се легитимира за собственик на
процесния имот на деривативно придобивно основание, а именно договор за дарение
от 07.07.1993г., оформено в нотариален акт № 14, том
ХХVІІІ, дело № 6905/1993г. по описа на нотариус при ВРС, с който Ташинка Филипова Наумова и Филип Г.Н. даряват на ищеца
своите респ. ½ ид.части и ¼ ид.части или общо ¾ ид.части
от процесния имот, представляващ лозе – хавра, с площ от 1100 кв.м. намиращ се местност „кд“, Варненско землище, при граници: Венцислав Л.Попов,дере
и А С И. Не се оспорва от ответника, че ищецът упражнява фактическата власт
върху процесния имот.
Няма спор по делото, че ищецът е наследник на Георги В.в Н., който по
силата на договор за покупко – продажба оформен в нотариален акт № 12, том ХІ, дело №3754/1966г. на нотариус при ВРС е закупил от Петър Иванов Г. недвижи имот представляващ „хавра“ с площ от 1100 кв.м.,
находящ се в местност „кд“, Варненско землище при
граници:Венцислав Л.Попов,дере и А С И. От заключението на в.л. Ж.Б., което
изцяло се кредитира, като обективно и компетентно дадено съдът приема, че е
налице идентичност на имотите предмет на договора за покупко – продажба от
1966г. и договорът за дарение от 1993г. По силата на цитираното дарение ищецът
придобива общо ¾ от имота , от които ½ ид.части
от свята майка Ташинка Наумова и ¼ ид.части от своят брат – Филип Н.. Останалата ¼ ид.части се притежава от ищеца по наследство останало от
неговия баща Георги В.в Н.. Следва да бъде посочено, че видно от съдържанието
на договорът за дарение, оформен в НА № 14/1993г. е посочен договорът за
покупко – продажба оформен в НА 12/1966г., поради което следва да бъде прието,
че ищецът се явява собственик на имота посочен в договор за дарение от 1993г.
на основание посоченото дарение в размер на 3/4 ид.части
и ¼ ид.част по наследство.
Към момента на разпоредителната сделка от 1966г., с която наследодателя на
ищеца придобива права върху имота действащ е кадастрален план за местността от
1956г. По отношение на същия в.л. Б. не установява да е бил утвърден с нарочен
административен акт, но същия е прилаган от администрацията и използван за
основа за изработка на следващи планове за местността, в която се намира имота.
На комбинирана скица №1 към заключението на в.л. се посочва, че относимя към спора имот по КП от 1956г. е посочен под
№9662, целият с площ от 2627 кв.м. Имотът придобит от наследодателят на ищеца
съставлява северната част на имот №9662 по КП/1956г., като експерта установява
идентичност по три граници: изток – дере, юг – В.Л.П., запад – С. И. И.
По отношение втрият изработен за местността кадастрален план от 1973г., за
който също няма данни да е бил утвърден с нарочна заповед на административния
орган, но използван от общинската администрация, експерта посочва, че относими
към казуса са имоти без номера с площ от 388 кв.в. и 771 кв.м. Изготвя
комбинирана скица №2, видно от която тези имоти се ситуират в северната част на
имот ПИ -9662 по КП/1956г. С приемането на регулационен план от 1995г. са
отредени два парцела УПИ-І с площ от 366 кв.м. и УПИ –ІІ с площ от 752 кв.м.
Третият план за местността, в която се намира имота е утвърден с надлежен
административен акт през 1999г., като по този план имота е вписан по №681, с площ от 2275кв.м., а О Ве записана като собственик на имота. При изготвяне на
комбинира скица №4 вещото лице посочва, че имота по КП/1999г. с площ от 2275
кв.м. е идентичен с имоти по КК с идентификатори *************** и
10135.2552.4177.При приемане на кадастралната карта на гр. Варна със заповед на
изп. директор на АГКК през 2008г. имота е посочен под
№ 530, а в кадастралния регистър е вписано, че собствеността е неустановена. С
последвалите изменения от общия имот №530 по първоначално заснемане при
приемане на КК са образувани два имота, а именно процесния ***************,
вписан в собственост на ответника и съседния **********, вписан в собственост
на Добрина и Сиво Даскалови.
При анализ на събраните по делото писмени доказателства, в това число и
приетата по делото съдебно – техническа експертиза, която не е оспорена от
страните следва извода, че имота придобит през 1966г. от наследодателя на
ищеца, които имот е идентичен с имота предмет на дарение от 1993г. е идентичен
с процесния имот с идентификатор ***************, като разликата в площите по
различните планове е в резултат от различното заснемане на последния в
поредицата кадастрални планове, които са изработвани и прилагани за местността,
в която се намира имота. Няма данни по делото този имот да е бил обобществяван, респ. същия да е предмет на реституционни
процедури било то в полза на бивши собственици от които е бил отнет, било то в
полза на лица надлежно трансформирали право на ползване в право на собственост,
съответно имотът не е боил актуван като имот държавна собственост. Съдът прима,
че частната собствено за този имот не е била прекъсвана, при което и съобразно
дадените указания в ТР№8/2012г. на съдът намира, че ищецът установи своя правен
интерес от завеждане на настоящия отрицателен установителен иск.
Предмет на доказване в
производство по предявен отрицателен установителен иск за собственост е доказване на отрицателен факт, и доколкото отрицателни факти не подлежат на доказване, то в това производство доказателствената тежест
за доказване правото на собственост върху процесния имот пада върху ответника.
Ответникът
по отрицателния
установителен иск е този, който трябва да докаже
фактите, от които черпи правото
си.
О Воспорва
правата на ищеца с оглед съставяне на АЧОС №8916/16.03.2016г., вписан в Служба
по вписванията – Варна, вх.рег.№ 5476/18.03.2016г., акт 200, том ХІІІ, дело
№2838/2016г., с който ответника е актувала процесния имот с идентификатор ***************,
с площ от 1268 кв.м., при граници имоти с идентификатори **************, ************,
на осн. чл.2, ал.1, т.7 ЗОС.Цитираната разпоредба посочва, че са общински имотите и вещите, придобити от общината
чрез правна сделка, по давност
или по друг
начин, определен в закон. Видно от така цитираната разпоредба законодателя е предвидил различни
способи за придобиване на един имот от общината, като в хипотезата на чл. 25,
ал.1 ЗСПЗЗ общинска собственост е и земеделската земята, която не принадлежи на
граждани, юридически лица или държавата. Общинска собственост съгласно чл.19,
ал.1 ЗСПЗЗ стават земите, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, но са
останали незаявени в законните срокове. Тази правна последица настъпва след
влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници.
От наличните по делото писмени
доказателства не се установява посочения от ответника придобивен способ. Имотът
е частна собственост, не е загубвал този си статут, не е обобществяван
за кооперативно земеделско ползване, не е актуван като държавен, при което не
може да бъде прието, че по силата на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ вр.
чл. 2, ал.1, т.7 ЗОС може да бъде придобит от Община Варна.
С оглед изложените възражения от
ответника в отговора на исковата молба, че за територията, в която се намира
процесния имот има изработен план на новообразуваните имоти (ПНИ), който е в
процес на административно приемане, следва да бъде посочено, че в случая същия
е неотносим. В ПНИ следва да бъдат включени имоти на
бившите ползватели, които са трансформирали право на ползване в право на
собственост, имоти на реституирани собственици, така и имоти на собственици,
които никога не са губили своята частна собственост. В хипотезата на конкретния
казус по настоящото дело не е налице прекратяване право на ползване по силата
на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ при неупражняване права по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ,
съпътствано с продължаване установяване на фактическата власт върху имота след
приемане на ЗСПЗЗ - след 1991г., за да бъде прието че едва след приемане на ПНИ
ще бъде допустим отрицателен установителен иск за имоти, които се намират в §4
ПЗР на ЗСПЗЗ предявени от лица, претендиращи придобиване на правото на
собственост чрез изкупуване по реда на §4а и §4б ПЗР на ЗСПЗЗ или чрез
възстановяване по ЗСПЗЗ, в който смисъл е решение е решение №194/08.12.2017г.,
постановено по гр. дело №1016/2017г. на ВКС, І-во
г.о.
При тези съображения съдът
намира, че общината не се легитимира за собственик на процесния имот, поради
което предявеният отрицателен
установителен иск за собственост от В. Г.Н., ЕГН ********** ***, Булстат *********с
административен адрес гр. Варна, *********представлявана от И Пв качеството му
на * за приемане за установено в отношенията между страните, че О Вне е собственик
на имот с идентификатор ***************,
находящ се в ***************, с площ
от 1100 кв.м., а по скица 1268 кв.м.,
при граници имоти с идентификатори: **************, Ц и ********, следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 3206,01 лева, от които 865,01 лева сторени по
делото съдебно – деловодни разноски и сумата от 2350 лева с вкл.ДДС определено
от съда възнаграждение за процесуално представителство, определено с оглед
направено от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК. Съдът намира, че не следва да
определя възнаграждение за процесуално представителство в размер над минималния определен в Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид това, че производството по делото се
разви в едно съдебно заседание в което бяха събрани допуснатите на страните
доказателства, а от друга страна същото не е висока фактическа е правна
сложност.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ищецът В. Г.Н.,
ЕГН ********** ***, че ответНИКЪТ О
Вс административен адрес * * * ** *, представлявана от И Пв
качеството му на *, не е собственик на недвижим имот с идентификатор ***************, находящ
се в ***************, с площ от 1100 кв.м., а по скица 1268 кв.м., при граници
имоти с идентификатори: **************, *********
и **********, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА * с административен адрес * * * ** *,
представлявана от И Пв качеството му
на * да заплати на В.
Г.Н., ЕГН ********** *** сумата от 3206,01 (три хиляди двеста
и шест лева и 1 ст.) лева, от които 865,01 лева сторени по делото съдебно –
деловодни разноски и сумата от 2350 лева с вкл.ДДС възнаграждение за
процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: