Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 08.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 20.08.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Лиана Тенекева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 60 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г.С.Н. против Наказателно постановление № 19-1204-003581/10.12.2020 г. на началник на отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР – София, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП на въззивника е наложено наказание „глоба“ в размер на 200.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при бланкетно изложени съображения.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 01.11.2019 г. около 13.30 часа въззивникът Г.Н. и свид. Да. Н.пътували с лек автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“, рег. № СО478ВТ, собственост на въззивника и управляван от него, по автомагистрала „Тракия“ с посока на движение към град София. Пътната настилка била мокра, поради валеж. В ляво пътно платно в посока София по автомагистралата имало поставени пътни знаци В25 „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош от товарни автомобили с максимално допустима маса над 3.5 тона" и Т1 8000 м. в участъка от 31+900 км. до 23+900 км.

В района на 25-ти км. на автомагистрала „Тракия“ жалбоподателят се движел в лява лента със скорост около 90 км/ч. В средна лента имало два тежкотоварни автомобила. Водачът на единия от двата тежкотоварни автомобила – влекач „Скания“ с рег. № NI218-SU и полуремарке с рег.№ AD-370NI – Milan Nikolic, въпреки забраната, въведена в участъка от 31+900 км. до 23+900 км. с пътни знаци В25 и Т1, предприел маневра навлизане в лява лента на автомагистралата.

Маневрата била възприета от жалбоподателя Г.Н., той задействал спирачната уредба на управлявани от него л.а. марка „Фиат“, модел „Браво“, но въпреки това застигнал и ударил отзад движещия се пред него тежкотоварен автомобил – влекач „Скания“ с рег. № NI218-SU и полуремарке с рег.№ AD-370NI.

След настъпване на пътно-транспортното произшествие жалбоподателя подал сигнал телефон 112. На място били изпратени двама полицейски служители – свидетелите К. и Хаджйисйки. Свидетелят Х. съставил протокол за ПТП, подписан от двамата водачи, а жалбоподателят попълнил декларация за причините за настъпване на ПТП.

Свидетелят К. видял следите по задната броня на тежкотоварния автомобил, поради което преценил, че е налице нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и в качеството си на младши автоконтрольор при ОДМВР – София, в присъствието на свид. Х., съставил срещу жалбоподателя АУАН № 24974 от 01.11.2019 г.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление от началник на отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР – София, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП на въззивника е наложено наказание „глоба“ в размер на 200.

Съгласно приетата по делото съдебна-автотехническа експертиза скоростта на движение на л.а. марка „Фиат“, модел „Браво“ е била около 90 км/ч. Ударът е бил челен, извънцентрален – кос удар, нанесен от л.а. „Фиат“ с предна габаритна страна в дясната и част – „преден капак, предна броня, фар, мигач дясно“ върху „задна лява част броня на полуремарке и стоп отляво. Първоначалният момент, в който водача на л.а. марка „Фиат“, модел „Браво“ е могъл да възприеме е тежкотоварен автомобил – влекач „Скания“ с рег. № NI218-SU и полуремарке с рег.№ AD-370NI е моментът на започване на маневрата и навлиза с лявата си габаритна страна в лява лента. Ударът е бил технически предотвравтим при своевременна реакция на водача на л.а. марка „Фиат“, модел „Браво“, тъй като общото време необходимо за реакция на водача, сработване на спирачния привод, нарастване на спирачното закъснение и намаляване на скоростта от 90 км/ч. до 75 км/ч., при която ударът не би настъпил е 2.23 сек., а в конкретната ситуация водачът е разполагал с 2.47 сек. От изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че дори да се приеме, че скоростта на движение на л.а. „Фиат“ е била 100 км/ч., ударът също би бил предотвратим при своевременна реакция. Вещото лице излага още, че механизъм на ПТП, при който л.а. „Фиат“ е ударен със задна част от камиона по време на маневра, е невъзможен, тъй като е невъзможно ремарке при странично движение да удари със задната част автомобил зад него. Това е възможно единствено при условията на застигане.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в обясненията на жалбоподателя (частично), показанията на свидетелите К., Х., Наков (частично), протокол за ПТП, декларация от Г.Н., справка за собственост на лек автомобил, Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на министъра на МВР, справка относно пътна сигнализация в района на 25-ти км. на АМ „Тракия“ посока гр. София, изготвена от АПИ, 7 броя веществени доказателства – снимки и документи от застрахователна преписка.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите К. и Х.. Те са логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Свидетелите излагат собствените си възприятия относно следите от реализираното ПТП – а именно състояние на ППС, следи от ПТП, както и че е имало следи от удар по задната броня  на тежкотоварен автомобил – влекач „Скания“ с рег. № NI218-SU и полуремарке с рег.№ AD-370NI. Тези твърдения намират пълна подкрепа в приложените веществени доказателства снимки, които е необходимо да се подчертае, са лишени от всякакъв субективизъм, както и в заключението на вещото лице, което описва именно такъв механизъм на ПТП. Подкрепа изложеното намира и в протокола за ПТП, подписан без забележки от двамата водачи.

Съдът не кредитира обясненията на жалобподателя в частта, в която твърди, че вече е започнал да изпреварва тежкотоварен автомобил – влекач „Скания“ с рег. № NI218-SU и полуремарке с рег.№ AD-370NI и в този момен поледният е навлязъл в лява лента като жалбоподателят се е ударил в задната част на тира. Подобен механизъм на деянието е невъзможно съгласно заключението на САТЕ. Видно от същото ударът е бил челен, извънцентрален – кос удар, нанесен от л.а. „Фиат“ с предна габаритна страна в дясната и част – „преден капак, предна броня, фар, мигач дясно“ върху „задна лява част броня на полуремарке и стоп отляво, като от изложеното от вещото лице в съдебно заседание се установява, че  невъзможно ремарке при странично движение да удари със задната част автомобил зад него. Това е възможно единствено при условията на застигане. За това сочат и веществените доказателства снимки, от които е видно, че е ударена лявата част на задна броня на тежкотоварния автомобил, показанията на свидетелите К. и Х., които са категорични, че камионът е бил ударен отзад.

Обясненията на жалбоподателя в тази част влизат в остро противоречие с посоченото собственоръчно от него в декларацията. А именно, „видях го от 300-400 м. Той рязко си пусна мигача и ми отне предимството“. Това сочи на категорична недостоверност на обясненията на жалбоподателя в съдебно заседание и изцяло подкрепя обсъдените по-горе доказателства. От изложеното в декларацията става ясно, че жалбоподателят е възприел, че тежкотоварният автомобил предприема маневра значително по-рано – 300-400 метра преди настъпване на ПТП, а не след като е започнал да изравнява камиона.

Съдът не кредитира и показанията на свид. Наков относно механизма на ПТП. Свидетелят твърди, че камионът е навлязъл в лява лента преди удара, както и че автомобилът управляван от жалбоподателя е предприел изпреварване, изравнил се е със задната част на тежкотоварния автомобил и последният е предприел маневрата за навлизане в лява лента. Подобен механизъм влиза в противоречие, както с декларацията, попълнена от жалбоподателя, в която той излага, че тежкотоварният автомобил е предприел маневра преди дете ППС да започнат да се изравняват в лентите, както и в останалите доказателства – протокол за ПТП, веществени доказателства снимки, показания на свидетелите К. и Х., както и на данните, обективирани в САТЕ. Не следва да се пренебрегва, че свид. Наков е в приятелски отношения с жалбоподателя, поради което е обясним стремежа му да оневини същия. Поради изложеното показанията на свид. Наков не следва да бъдат кредитирани в тази част.

В останалите части обясненията на жалбоподателя и показанията на свид. Наков следва да бъдат кредитирани, като от тях се установяват обстоятелства, свързани процесното ПТП като метрологични условия, разположение на ППС след настъпването на ПТП и обаждане до полицейските служители.

От декларация, изготвена от Г.Н., се установява скоростта на движение на л.а. „Фиат“, като посочената скорост намира подкрепа в изготвената САТЕ, както и моментът, в който е възприел предприетата от водача на товарния автомобил маневра.  

От справката, изготвена от АПИ се установява пътната сигнализация в района на 25-ти км. на АМ „Тракия“.

От справката за собственост се установява, че процесния лек автомобил „Фиат“ е собственост на жалбоподателя.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП, противно на твърденията на защитата. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно се потвърждават и споделят от настоящия състав. По делото не са установени изключващи отговорността и/или вината обстоятелства. Съдът споделя и правните изводи на АНО с едно уточнение във връзка с приложението на материалния закон. В издаденото наказателно постановление АНО не е отграничил ясно дали се касае до нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 или изр. 2 от ЗДвП, като са посочени и двата текста. Доколкото са въведени всички съставомерни признаци на двете нарушения, обвинението е ясно и жалбоподателят е бил в състояние да упражни правото си на защита. Следва да се има предвид още, че едва в съдебна фаза е възможно установяване на това дали нарушението следва да бъде подведено под квалификацията по чл. 20, ал. 2, изр. 1 или изр. 2 ЗДвП след изготвяне на САТЕ.  

На 01.11.2019 г. около 13.00 часа в община Ихтиман, по автомагистрала „Тракия“ в района на 25-ти км. с посока на движение към гр. София при управление на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“, рег. № СО478ВТ застигнал и ударил отзад движещия се пред него тежкотоварен автомобил – влекач „Скания“ с рег. № NI218-SU и полуремарке с рег.№ AD-370NI, като по този начин не изпълнил задължението си да намали скоростта или да спре при възникнала опасност за движението.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.

В случая от заключението на САТЕ и кредитираните доказателства се установява, че ударът е бил предотвратим, тъй като общото време необходимо за реакция на водача, сработване на спирачния привод, нарастване на спирачното закъснение и намаляване на скоростта от 90 км/ч. до 75 км/ч., при която ударът не би настъпил е 2.23 сек., а в конкретната ситуация водачът е разполагал с 2.47 сек.

Маневрата, представляваща навлизане в лява лента от водача на товарния автомобил, е било обективно възможно да бъде възприета от водача от самото начало, в какъвто смисъл е и подадената от него декларация, че е видял от разстояние 300-400 метра как камионът подава мигач и навлиза в лява лента. Това означава, че от момента на фактическо навлизане на камиона в лява лента, той представлява опасност за движението по смисъл на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП и за водачът възниква задължение да намали скоростта и при необходимост да спре. В случая реакцията на жалбоподателя е закъсняла, с което той не е изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП.

Не следва различен извод обстоятелството, че е налице неправомерна маневра, предприета от водача на товарния автомобил. Безспорно същият не е имал право да навлиза в лява лента на автомагистралата с оглед знаковата сигнализация. Това сочи на независимо съпричиняване и административно нарушение извършено от водача на товарния автомобил. То обаче не отменя общото задължение на водача по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП след като възникне опасност за движението, той да предприеме намаляване на скоростта или спиране, за да избегне ПТП. Интерпретацията на визираните в разпоредбата на чл. 20, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП правила мотивира категорично заключение, че управляващите моторни превозни средства са длъжни да вземат своевременни и адекватни мерки за безопасно движение – чрез намаляване на скоростта или спиране на автомобила, при налична опасност за движението, каквато несъмнено е предприемащ маневра товарен автомобил.

Моментът на възникване опасност за движението е фактически въпрос и не може да бъде свързан с формалния критерий - определена част от пътя. Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че за начало на възникване на непредвидимата опасност следва да се приеме моментът, когато другият водач е дал някакви признаци, че предприема маневра.

Тогава водачът на автомобила, който се движи правомерно, трябва да изпълни императивно вменените му нормативни задължения за намаляване на скоростта и спиране. Управляващите моторни превозни средства следва да наблюдават пътя всеобхватно и да се съобразяват с действията на останалите участници в движението, като предприемат необходимото за предотвратяване на произшествия, което подсъдимият е пренебрегнал в разглеждания казус (ТР 28/84 г. на ОСНК на ВС; Р 1432/74 г. по н. д. 1233/74 г. на III-то н. о; Р 1179/75 г. по н. д. 1092/75 г. на III-то н. о.; Р 1232/78 г. по н. д. № 1108/78 г. на III-то н. о.; Р 819/80 г. по н. д. 722/80 г. на III-то н. о.; Р 926/80 г. по н. д. 836/80 г. на III-то н. о.; Р 269/83 г. по н. д. 226/83 г. на III-то н. о.; Р 134/85 г. по н. д. 106/85 г. на III-то н. о.; Р 76/89 г. по н. д. 39/89 г. на III-то н. о.; Р 1476/90 г. по н. д. 77/89 г. на III-то н. о. на ВС на РБ; Р 645/2007 г. по н. д. 365/2007 г. на II-ро н. о. на ВКС на РБ.).

Както беше посочено от САТЕ следва извод, че водачът е имал възможност да предотврати удара, ако намали скоростта, като същият е бил предотвратим и при движение с по-висока скорост – от 100 км., но той е пренебрегнал задължението си по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.

Изложеното сочи, че жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.

По вида и размера на наказанието:

Жалбоподателят правилно е наказан на основание чл. чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП за нарушението на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП с наказанието, предвидено в същата разпоредба – „глоба“ съобразно абсолютно определения размер от 200 лв.

Предвид изхода на делото на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 189, ал. 3 НПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на РС – Ихтиман по сметка на РС – Ихтиман разноските по делото в размер на 325 лв. (25 лв. разноски за явяване на свидетели и 300 лв. за изготвяне на САТЕ).

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1204-003581/10.12.2020 г. на началник на отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР – София.

ОСЪЖДА Г.С.Н. *** по сметка на РС – Ихтиман сумата от 325 лв. – разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: