Р Е Ш Е Н И Е № 260279
27.04.2021 година, град
Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски
районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на деветнадесети април
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА
КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№292 по описа за 2021 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е
образувано въз основа на депозирана искова молба от П.К.Г., ЕГН: ********** *** чрез адв. В.Н. от
САК, срещу „Фератум България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 3,
бул. „Александър Малинов” № 51, вх. А, ет.9, офис 20, с която са предявени обективно евентуално
съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 и 2 ЗЗД във вр. с чл.
11, ал. 1, т. 20 във вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 29, ал. 1 ЗЗД и чл. 28, ал. 1 ЗЗД и
чл. 33, ал. 1 ЗЗД. Към тези искове обективно кумулативно е съединен и иск с
правно основание чл. 55 ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 426 лв., съставляваща недължимо платени суми по
договора за потребителски кредит ведно със законната лихва върху нея, от датата
на подаване на исковата молба -27.01.2021 г. до окончателното й плащане.
Ищецът твърди, че бил на
21.08.2016 г. бил сключил договор за потребителски кредит №419982 е „Фератум
България" ЕООД. В договора било посочено, че сумата по отпуснатия заем е в
размер на 600 лева. а общата сума която следва да върне била в размер на 671.94
лева. платима на шест равни вноски по 111.99 лева всяка. Уговореният фиксиран
лихвен процент бил в размер на 11.99 % /лихва в размер на 71.94 лева/, а годишният
процент разходи /ГПР/ бил в размер на 49.05 %. Също така в договора било
уговорено, че изпълнението на задължението на ищеца, ще бъде обезпечено от
”ФератумБанк“.
В изпълнение на това
свое задължение на 22.08.2016 г. ищецът бил сключил договорна гаранция
(поръчителство ) е ”ФератумБанк“. като се бил задължил да заплати възнаграждение в общ размер на 354.06 лева.
Твърди, че бил погасил
изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 1026 лева.
Последната била изплатена на ответника. Заявява, че гореописаните договори били
нищожни /недействителни/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит
във вр. чл. 26. ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, тьй като
били противоречали на законоустановените императивни правила. Процесиите
договори били нищожни на основание чл. 10. ал. 1 вр. чл. 22 от 3ПК, тъй като не
била спазена предвидената от закона форма.
Твърди, че следвало да е
спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/ (чл. 8 и сл.) и Закона за електронния документи и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.
Заявява, че доставчиците
”Фератум България" ЕООД и „ФератумБанк" не били изпълнили императивно
вменените им задължения да предоставят на потребителя изискуемата преддоговорна
информация, не били получили валидно съгласие на потребителя за сключването и
изпълнението на договорите, както и за условията, при които последният може да
се откаже от тях.
Счита, че всички
разменени между доставчиците и потребителя електронни съобщения не били
отговаряли на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Те по своята същност
представлявали електронни документи, които обаче били неподписани, тъй като не
била спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен
автор например чрез квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямали
„формална доказателствена сила" по смисъла на чл. 180 от ГПК.
Било нарушено изискването процесните договори
да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да
се представят с еднакъв по вид и формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите. Посочва, че
Договора за потребителски кредит бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 7
вр. чл. 22 от ЗПК. тъй като не бил посочен съществен елемент от неговото
съдържание, а именно обшият размер на кредита.
За действителността на
договора било необходимо в обшия размер на кредита да бъде правилно посочена
сумата, която реално подлежи на получаване от кредитополучателя. как се изплаща
същата в брой или по банкова сметка/ ***.
Заявява, че договорът за
кредит бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1. т. 10 вр. чл. 22 от 3ПK. тъй
като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният
процент на разходите /ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима от
потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1
към ЗПК начин.
Заявява, че липсата на
ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 49.05 %.
била в пряко противоречие е императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл.
10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено бил посочен
фиксиран лихвен процент по заема от 11.99 %. без обаче да ставало ясно как тази
стойност се била съотнасяла към ГПР по договора. Освен посочената
възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не били включени всички
останали такси и разходи (в това число възнаграждение по сключения договор за
поръчителство), индивидуализирани по вид и размер и водещи до различен размер
на ГПР от посочения.
Позовава се на Решение
от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на CЕC. В т. 5 от процесния договор било
посочено, че заемът се бил обезпечавал с
поръчителство, предоставено от ”ФератумБанк" в полза на ответника. Счита,
че в настоящия случай сключеното е ”ФератумБанк" съглашение не отговаряло
на принципното значение и цел на договора за поръчителство. Смисълът на
последния се бил изразявал в гарантиране на изпълнението на задължението на
длъжника към кредитора.
Твърди, че сключеният
договор за поръчителство излизал от присъщата функция за обезпечаване на заема,
като бил имал за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредити.
В глава четвърта от ЗПК
било уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да
извърши оценка на кредитоспособност на потребителя и при отрицателна оценка да
откаже сключването на договор. Цитира съображение 26 от преамбюла на Директива
2008/ 48 /ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити.
Твърди, че клаузата, с
която в процесния договор за паричен заем било уговорено, че заемът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от точно определено лице -
”ФератумБанк" в полза на ответника се било намирало в пряко противоречие с
преследваната от директната цел. транспонирана в ЗПК. В този смисъл цитира и
чл. 16 от ЗПК.
Счита, че тази клауза
била изцяло неравноправна и нищожна, тъй като същата била във вреда на
потребителя по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите, тъй като не била
отговаряла на изискванията за добросъвестност и била водила до неравновесие в
правата на страните. Клаузата не била формулирана по ясен и недвусмислен начин,
съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от 33П и разглеждана както
самостоятелно, така и в съвкупност с договора за гаранция поръчителство не
позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от 33П. Заявява, че тази клауза не била
индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Целта на включване в
правоотношението на третото свързано с ответника лице „ФератумБанк“ била
заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК под
предлог, че незаконните такси се били дължали не на кредитора, а на трето лице
„поръчител“. Впоследствие обаче тези такси се заплашат на заемодателя .
Посочва, че от една
страна одобряването на кредита като бърз кредит неминуемо била водила до
одобряване и на обезпечението, а от друга страна кредитът бил уговорен и се
предоставял само и единствено при поръчителство на точно определено трето
свързано лице.
Твърди, че в нарушение
на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК
ответникът не бил включил в ГПР разходите за заплащане на възнаграждението по
сключения договор за поръчителство, което по своята същност представлявало
печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се била плащала
периодично, поради което трябвало да е част от ГЛП и ГПР.
Сумата в размер на
354.06 лева била част от общо дължимата сума по кредита и макар в договора да
било посочено, че същата представлява възнаграждение за поръчителство, същата
била заплатена от ищеца на ответника като част от дължимите суми по самия
кредит.
Позовава, се на
императивната разпоредба на чл. 19. ал. 4 3ПK, съгласно която ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат
да надхвърлят 50 % от взетата сума. Твърди, че на основание чл. 19. ал. 5 от
3ПК. клаузите в договора, надвишаващи определените по ал. 4. били нищожни.
Твърди, че грешното
посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на непосочен
ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като целия договор следвало да
се обяви зa недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Договорът бил недействителен, тъй като грешно
посочения размер на ГПР водил до
неправилно посочване на общата сума, дължима от потребителя по кредита. По този
начин била нарушена и втората част от задължителното съдържание на договора,
уредена в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Счита, че посочването в
договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между
страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д,
ал. 1 и ал.2, т. 1 ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.
В този смисъл цитира и
Решение от 15.03.2012 г. по дело С —453/10 на СЕС .
Счита, че Договорът за
потребителски кредит бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК вр. чл.
22 от ЗПК вр. чл. 26. аз. 1. пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна
лихва /ГЛП/ била нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
В тази връзка
недействителността на уговорката относно договорната лихва водила до нищожност
и на целия договор /perargumentum чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 ЗПК /.
Посочва, че Договорът за потребителски кредит бил нищожен и на основание чл. 11. ал. 1, т. 11 вр. чл.
22 от ЗПК. тъй като не бил посочен съществен елемент от неговото съдържание, а
именно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържаш информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
Твърди, че Договорът за
потребителски кредит бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1. т. 20 във вр. с
чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил посочен съществен елемент от неговото съдържание,
а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информацията за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден. Твърди, че нищожността на процесния Договор за потребителски
кредит води до нищожност и на свързания с него Договор за гаранция.
В условие на
евентуалност ищецът твърди, че процесните договори са унищожаеми на основание
чл. 29, ал. 1 от ЗЗД поради измама или евентуално на основание чл. 28. ал. 1 ЗЗД порази грешка. Ответникът към момента на сключване на Договора за
потребителски и на свързания с него Договор за гаранция бил въвел в заблуждение ищеца относно
действителните размери на отпуснатия заем на общата сума, която следва да
върне, на ГПР и на погасителните вноски.
Процесните договори били
унищожаеми на основание чл. 33. ал. 1 от ЗЗД с оглед сключването им поради
крайна нужда и явно неизгодни условия.
Моли съдът да прогласи
нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит №
419982/21.08.2016 г. сключен между ищеца и ответника, както и свързания е него
Договор за поръчителство от 22.08 2016 г.
В условие на
евентуалност моли съдът да обяви Договор за предоставяне на потребителски
кредит № 419982/21.08.2016 г. сключен между ищеца и ответника, както и
свързания е него Договор за поръчителство от 22.08 2016 г. за унищожени.
Моли на основание чл. 23
от ЗПК съдът да осъди ответника, да заплати на ищеца сумата в размер на 426
лева, представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова
молба до окончателното й изплащане.
Претендира и сторените
по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК
отговор е депозиран от ответника. Оспорва изцяло така предявените искове, като
счита исковете във връзка с Договора за гаранция за недопустими и
неоснователни, а исковете във връзка с Договора за кредит за неоснователни.
Счита, че предявените искове за прогласяването на нищожността, сьответно
унищожаването на Договора за гаранция, били недопустими поради непредявяването
им срещу надлежната за този спор страна - ФератумБанк. Договорът за гаранция
бил сключен между ищеца и ФератумБанк, докато исковете са предявени срещу
Фератум България. Твърденията в исковата молба за нарушение разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите били
бланкетни, недоказани и противоречащи на обективната истина. Процедурата по
сключването на Договора за кредит била изпълнена в съответствие с всички
нормативни актове, в това число Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Ищецът бил кандидатствал
за потребителски кредит в размер на 600 лева през интернет страницата на
Фератум на 21.08.2016 г. в 13:57 ч., което било видно от приложено извлечение
от системата на Фератум. При кандидатстването ищецът бил посочил телефонен
номер и електронна поща, като тези
полета са били задължителни при електронното кандидатстване за кредит, за да
може да продължи процесът на кандидатстване . Твърди, че при кандидатстването
ищецът бил избрал да се възползва от допълнителна услуга - гаранция,
предоставяна от ФератумБанк. Било видно от Приложение № ЗА към настоящия
отговор - извлечение от интернет страницата на Фератум, че потребителят бил имал възможност да избере
дали да предостави Поръчител - личен гарант или да избере ФератумБанк като
поръчител. При избор на ФератумБанк, системата автоматично била показвала и
таксите, които потребителят следвало да заплати на ФератумБанк преди да бъде
сключен Договорът за кредит. Посочва, че след като е бил одобрен ищецът бил
получил на електронната си поща Договор
№ 419982 , Общи условия и Преддоговорна информация. Ищецът бил изпратил нарочен
CMC от посочения телефонен номер на 21.08.2016 г. в 14:58 часа, с което бил дал
своето съгласие да сключи Договора за кредит при предложените условия. Заявява,
че съгласно чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент
и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за
отмяна на Директива 1999/93/ЕО - обикновеният електронен подпис означава данни
в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са
логически свързани с тях, които
титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Безспорно било, че
потвърждаването с CMC представлявало обикновен електронен подпис, доколкото CMC
съобщението представлявало данни в електронна форма и логически се свързвало с
телефонния номер на ищеца, посочен от него към момента на кандидатстването.
Твърди, че съгласно чл. 13, ал 4 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, правната сила на обикновения електронния
подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено
между страните. Такава уговорка била налице в чл. 10 от процесния договор,
подписан от ищеца, с която ищецът бил дал своето съгласие Идентификационният
номер (т.е. телефонният номер) на ищеца да има силата на саморъчен подпис във
взаимоотношенията с Фератум.
Посочва, че бил спазил
всички законови изисквания във връзка с това
и Договорът за потребителски кредит, както и всички негови елементи да
са написани по ясен и разбираем начин, като са били спазени изискванията за
формат и размер на шрифта. Твърди, че в чл. 3 от Договора за кредит било
посочено, че общата сума, която следва да бъде върната от ищеца е в размер на
671,94 лв., като главницата била в размер на 600 лв., а лихвата била в размер
на 71,94 лв. Начините за заплащането на отделните вноски по получения
потребителски кредит, заедно с периодичността на плащанията, които следва да
бъдат правени, били разписани в погасителния план. Заявява, че в Част 2, т. 3
от Преддоговорната информация било посочено изрично, че заявеният кредит се
нарежда веднага след получаване на потвърждение от заявителя за сключения
договор, т.е. с изпращането на нарочен CMC в този смисъл. Ищецът бил разполагал
с тази информация още преди да подпише Договора за кредит Начинът, по който ще
се получат средствата бил посочен изрично в заявката към момента на
кандидатстването за кредит. Ищецът бил предоставил цялата законово необходима
информация във връзка с размера на ГПР, както и начина на неговото формиране.
Посочва, че съгласно чл.5 от ЗПК. преди потребителят да е обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът
предоставя своевременно на потребителя необходимата информация за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Тази
информация се била предоставяла във формата на стандартен европейски формуляр
(„СЕФ") за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно
Приложение № 2 от ЗПК. Такъв СЕФ (Приложение № 5) бил предоставен на
електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредита, с който се бил
запознал. В Част 2, т. 5 и т. 6, Част 3,
т.2 и. от СЕФ изрично и подробно били описани всички разходи по кредита, които
формират ГПР именно по достъпен и разбираем за потребителя начин. Счита, че
ищецът бил наясно още на етап кандидатстване, както за размера на ГПР, така и
за всички разходи по кредита, свеждащи се единствено до уговорената
възнаградителна лихва. Предвидените разходи в СЕФ били включени впоследствие по ясен и
разбираем за ищеца начин и в Договора за кредит. В чл. 3 от Договора за кредит
ясно било посочено, че общата сума, която следва да бъде върната от ищеца е в
размер на 671,94 лв., като главницата е в размер на 600 лв., а лихвата е в
размер на 71,94 лв. Следователно, за ищеца
била налична и индивидуално уговорена всяка една сума, която е следвало
да върне с оглед на сключения от него Договор за кредит, като тези стойности са
били на разположение на ищеца през целия процес на кандидатстването. Твърди, че
Посоченият ГПР от 49.05% в Договора за кредит бил в съответствие с чл. 19, ал.
4 ЗПК. тъй като не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута Възнаграждението за предоставената
от ФератумБанк услуга за гаранция, от
своя страна, не се било включвало в размера на ГПР, тъй като не било
задължително за сключването на Договора за кредит. Твърденията на шщеца,
че бил принуден да сключи Договор за
гаранция с ФератумБанк не отговаряли на обективната действителност. При
кандидатстване, кредитополучателят могъл да избере да сключи договор за
гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи
задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него.
Сключването на договор за гаранция от Кредитополучателя не било задължително
условие за сключването на договор за кредит и не увеличавало възможностите на
Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при
предлаганите от Кредитора условия. Договорът за гаранция бил възмездна услуга,
предоставяна от лице различно от Кредитора. Ако Кредитополучателят бил избрал
да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от Кредитора,
кредитополучателят бил получавал незабавна информация за размера на разхода.
Този разход не се бил включвал в ГПР по кредита, тъй като не бил влизал в общия
разход по кредита съгласно § 1.1. от Закона за потребителския кредит, доколкото
касаел услуга, предоставяна от трето лице (ФератумБанк), която не е
задължителна. Невключването на възнаграждението за ФератумБанк за
предоставяните от него услуги на гаранция към ГПР по Договора за кредит,
сключен с Фератум България, не представлявало също така и заблуждаваща
търговска практика. Посочва, че потребителят
бил надлежно информиран за необходимостта от предоставянето на
обезпечение, като сам бил избрал да ползва услугите на ФератумБанк още при
кандидатстването за кредит, вместо личен гарант, каквато възможност му е била
предоставена.
Оспорва твърдението на
ищеца, че сключването на Договор за гаранция с ФератумБанк имало за цел
единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. Необходимостта от обезпечение
за кредитора се явявала следствие на извършваната от него оценка на
кредитоспособността на потребителя (съгласно чл. 16 от ЗПК, кредиторите са
длъжни да извършат такава оценка във всеки отделен случай) и имала за цел да
гарантира финансовия риск, който Фератум носи от възможността да има
неизпълнение от страна на ищеца. Оспорва твърденията на Ищеца, че уговорената
възнаградителна лихва, равняваща се на 71. 94 лв. противоречи на добрите нрави.
Възнаградителната лихва не включвала възнаграждението за услугите за
предоставяне на гаранция от ФератумБанк. Законодателят изрично бил предвидил
ограничение на размера на възнаградителната лихва, като е определил таван за
ГПР, в който тя се включва - пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, като твърди, че бил изпълнил това законово
изискване. Условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
информацията за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски били посочени в Погасителния план към Договора за кредит,
който бил представен от ищеца с исковата молба. Съгласно чл. 2 от Договора за
кредит погасителният план бил неразделна част от Договора за кредит.
Погасителният план представлявал по разбираем и ясен начин и информация за
начините за плащане на месечните вноски по кредита . Редът за упражняване
правото на отказ от кредит бил регламентиран в чл. 12 от Общите условия на
Фератум, които били неразделна част от Договора за кредит. При упражняване
правото на отказ от кредит от страна на потребителя. Фератум не бил изисквал и
не бил събирал от потребителя обезщетение, с което стриктно бил спазвал
разпоредбата на чл. 29. an. 6 ЗПК.
Счита,че предявения евентуален иск за унищожаването на Договора за
кредит, както и Договора за гаранция поради измама или грешка са неоснователни.
Ответникът прави възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност, която
следвало да се счита, че била започнала да тече от деня на сключването на
Договора за кредит, а именно 21.08.2016 г., съгласно чл. 32 ЗЗД. Посочва, че на ищеца му е била представена
цялата изискуема преддоговорна информация през целия процес на кандидатстването
- размер на главница, размер на лихва, лихвен процент, ГПР, погасителни вноски.
На всеки един етап от кандидатстването ищецът бил могъл да се откаже от искания
кредит. Ищецът също така изрично бил избрал да ползва услугите на ФератумБанк,
вместо да посочи личен гарант, при което
били визуализирани всички погасителни вноски във връзка с този негов
избор. След като се бил запознал с условията по кредита ищецът бил дал своето
изрично съгласие за сключване на Договора за кредит чрез нарочен CMC.Заявява,
че, искането на Ищеца за унищожаването на договорите следва да се счита за
неоснователно. Относно унищожаването на Договора за кредит и Договора за
гаранция поради крайна нужда, прави възражение за изтекла 1-годишна погасителна
давност. Договорът за кредит бил сключен на 21.08.2016 г., а Договорът за
гаранция на 22.08.2016 г.. следователно искането за унищожаването на договорите
на това основание следвало да се счита за погасено по давност. Дори разгледан
по същество, този иск също следвало да бъде оставен без уважение Ищецът бил надлежно информиран за всички елементи на
поискания кредит още на етап кандидатстване. В случай, че условията, при които
се отпускат кредитите от Фератум не били удовлетворявали ищеца, той бил могъл
да се обърне към друго лице за предоставянето на кредит. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски по делото.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът е процесуално
и материалноправно легитимиран да отговаря по исковете, т.к. договорът за
кредит е сключен с него. Ирелевантно е дали има извършени плащания от поръчител,
нито има доказателства за извършено погасяване на задълженията от трето лице.
Ищецът има интерес да установи със СПН дали правоотношението е действително или
не именно спрямо насрещната страна по договора.
На основание чл. 153,
вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, съдът е отделил като безспорно
обстоятелство между страните плащането на сумата от 671,94 лв. от ищеца по
Договор за кредит.
Съдът приема тези факти
за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.
При съобразяване
трайната съдебна практика на ВКС, съдът не само може, но е и длъжен да провери
действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните
хипотези:
1/ при нарушение на
добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение №
229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от
21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от
11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018
г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.
2/ при неравноправни
клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д .
3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. №
2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. №
1739/2017 г. на ВКС, II т.о.
3/ при нарушаване на
императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната
правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква
събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017
г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС,
IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова, следва да се
вземат предвид освен наведените от ищеца доводи за недействителност на
договора, а също и да се извърши проверка налице ли е друго основание за
нищожност на договора в кръга на описаните, за които съдът следи служебно.
По делото се установява
се представените писмени доказателства, че на 21.08.2016 г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът, в
качеството му на кредитор е предоставил на ищеца в качеството му на
кредитополучател, потребителски кредит в размер на 600 лв., който е следвало да
бъде върнат в срок до 20.09.2016 г. с плащането на шест погасителни вноски.
Ищецът е кандидатствал
за потребителски кредит в размер на 600 лева през интернет страницата на
Фератум на 21.08.2016 г. в 13:57 ч., което е видно от приложено извлечение от
системата на Фератум. При кандидатстването ищецът е посочил телефонен номер и електронна поща. При кандидатстването
ищецът е избрал да се възползва от допълнителна услуга - гаранция, предоставяна
от ФератумБанк, което е видно от Приложение № ЗА - извлечение от интернет
страницата на Фератум. След като е одобрен ищецът е получил на електронната си
поща Договор № 419982 , Общи условия и
Преддоговорна информация. Ищецът е изпратил нарочен CMC от посочения телефонен
номер на 21.08.2016 г. в 14:58 часа, с което е дал своето съгласие да сключи
Договора за кредит при предложените условия.
Съдът споделя
аргументите на ответника, че съгласно чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014
на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО - обикновеният електронен подпис
означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях, които титулярят на електронния подпис
използва, за да се подписва. Потвърждаването със CMC представлява обикновен
електронен подпис, доколкото CMC съобщението представлява данни в електронна
форма и логически се свързва с телефонния номер на ищеца, посочен от него към
момента на кандидатстването. Съгласно чл. 13, ал 4 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги, правната сила на обикновения
електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е
уговорено между страните. Такава уговорка е налице в чл. 10 от процесния договор, подписан
от ищеца, с която ищецът е дал своето съгласие Идентификационният номер (т.е.
телефонният номер) на ищеца да има силата на саморъчен подпис във взаимоотношенията
с Фератум.
В този смисъл съдът
намира за неоснователно възражението на ищеца, че процесните договори за
потребителски кредит и договор за поръчителство са нищожни поради липсата на
валидна форма по чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Ищецът е физическо лице,
което при сключване на договора е действало извън рамките на своята
професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на
своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството
съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит,
поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК
предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на
облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В разпоредбата на чл.
10, ал. 1 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по него.
Въпросният договор е
сключен по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на
парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се
уреждат електронно.Съгласно чл. 13, ал 4 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, правната сила на обикновения електронния
подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено
между страните. Такава уговорка е налице
в чл. 10 от процесния договор, подписан от ищеца, с която ищецът е дал своето
съгласие Идентификационният номер (т.е. телефонният номер) на ищеца да има
силата на саморъчен подпис във взаимоотношенията с Фератум.
Съгласно чл. 10 ЗПК
договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител.
Разглежданият договор се твърди, че е сключен от разстояние, което е допустимо,
съгласно ЗПФУР.
Ответникът е небанкова
финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън
рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК
- изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
В случая, не се установи
твърдяното нарушение относно шрифта на договора, същият е съобразен с
изискването на чл. 10, ал.1 ЗПК.Налице са обаче други нарушения.Съгласно чл.
22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договор за потребителски кредит е
недействителен, ако не са посочени - приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. В случая липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посоченият в договора ГПР от 49.05 %. което е в пряко противоречие с
императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и
4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от
11.99 %. без обаче да става ясно как тази стойност се съотнасяла към ГПР по договора. Освен
посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не са включени
всички останали такси и разходи (в това число възнаграждение по сключения
договор за поръчителство), индивидуализирани по вид и размер и водещи до
различен размер на ГПР от посочения. В този смисъл е и Решение от 20.09.2018 г.
по дело С-448/2017 г. на CЕC.
В преддоговорната
информация изготвена под формата на Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ е
посочен общ размер на кредита-671,94 лв., от които 600 лв. главница и 71,94
лв., възнаградителна лихва, като тази обща сума следва да бъде заплатена на 6
вноски, всяка в размер на 111,99 лв. Същите са и условията на сключения договор
за кредит. Посочен е в договора за кредит лихвен процент-11,99 % и ГПР-49,05 %,
а в СЕФ част три е посочен лихвен процент-40,57 %, а ГПР-49,05 %. В т. 3 на
част трета от СЕФ е изрично посочено, че не се изисква за получаване на кредита
застраховка свързана с договора за кредит или друг договор за допълнителна
услуга, като договорът за поръчителство е посочен единствено в основните
характеристики на договора по част 2 от СЕФ. Разходи, съставляващи
възнаграждението по този договор за поръчителство не са включени в ГПР.
Видно от изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза лихвеният процент в договора в размер на
11,99 % е определен като процент от отпуснатата сума по кредита и се начислява
върху всяка месечна вноска и върху кредита като цяло, а не лихва на годишна база,
като вещото лице е изчислило, че дължимата договорна лихва при годишен лихвен
процент от 11,99 % би била в размер на 21, 18 лв., а не в начисления размер
от 71,94 лв. Определения размер на
дължимата договорна лихва по кредита бил изчислен въз основа на годишен лихвен
процент посочен в преддоговорната информация-40,57 %. ГПР бил изчислен в размер
на 49,05 % при годишен лихвен процент на кредита в размер на 40,57 %. Вещото
лице е изчислило, че в случай, че ГПР е определен с оглед изплатените от ищеца
суми- главница, договорна лихва, такса по договора за поръчителство съобразно
формулата в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК същият би бил в размер на
269,08 %. Платената сума от ищеца на ответника била в общ размер на 1046 лв.,
като с нея били погасени главница в размер на 600 лв., договорна лихва в размер
на 71,94 лв., такса в размер на 20 лв., и общо заплатени такси по договора за
поръчителство в размер на 354,06 лв.
Само изложеното е
достатъчно да се приеме, че договорът за кредит е недействителен, т.к. в него
не са посочени реално приложимите от кредитора лихвен процент и ГПР. Липсва
съответствие между СЕФ и договора.Определения размер на дължимата договорна
лихва по кредита е бил изчислен въз основа на годишен лихвен процент посочен в
преддоговорната информация-40,57 %, който е различен от посочения в договора за
потребителски кредит лихвен процент от 11,99 %определен като процент от
отпуснатата сума по кредита и се начислявал върху всяка месечна вноска и върху
кредита като цяло, а не лихва на годишна база, като вещото лице е изчислило, че
дължимата договорна лихва при годишен лихвен процент от 11,99 % би била в
размер на 21, 18 лв., а не в начисления размер от 71,94 лв. Посоченият в договора и в СЕФ ГПР
не е включил всички изискуеми елементи съобразно чл. 19, ал. ЗПК, като ако
бъдат включени всички изискуеми елементи/главница, договорна лихва, такси,
възнаграждение по договор за поръчителство/ реално приложимия към договора ГПР
съобразно кредитираната от съда съдебно-икономическа експертиза би се равнявал на
269,08 %.
Не е спазено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по
специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани
всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.
Кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент
по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият от 49,05 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от 40,57 % не е ясно как точно се съдържа и как е
изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от
него финансов продукт.
Отделно - посочването
само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат
спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка
една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл.
11, ал.1, т.10 ЗПК .
Липсата на недвусмислена
информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди
средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му.
В случая е точно така, т.к. информацията в договора не съответства на
преддоговорната такава и на реално начислените суми, дължими според кредитора.
Горното следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика
по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна
означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати
потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива
93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
Предвид изложеното,
съдът приема, че посочените по – горе изисквания на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК не
са спазени, поради което договорът за заем е недействителен. Нищожността на
договора за потребителски кредит има като последица нищожността на договора за
поръчителство, които е сключен за да обезпечи кредитора за изпълнение на
поетите задължения от длъжника и има акцесорен характер. За разлика от
унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът
следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при
обсъждане основателността на исковете.
Ето защо и предявеният
главен иск за прогласяване на нищожност на договора за кредит и договора за поръчителство следва да бъде
уважен. Не са налице процесуалните условия за разглеждане на евентуалния иск за
обявяване на унищожаемост на договорите, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Съгласно чл. 23 ЗПК при
недействителност на договора, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая, чистата
стойност на кредита е 600 лева. Общо платената сума по договора възлиза на
сумата от 1046 лв., видно от заключението на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено. В
този смисъл разликата от 600 лева до 1046 лв. или 446 лв. се явява недължимо
платена от потребителя на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД при изначална
липса на основание, тъй като договорът за предоставяне на потребителски кредит
и договора за поръчителство са нищожни. Осъдителният иск за връщане на недължимо
платената сума е заявен в размер от 426 лв., поради което и при спазване на
диспозитивното начало в процеса, следва да бъде уважен в посочения размер. Като
законна последица от уважаване на иска на ищеца следва да се присъди законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
дължимата сума.
По отношение на
разноските
С оглед изхода на
производството съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 550 лв., съставляваща сторени по делото разноски в общ размер. По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключениямежду
страните П.К.Г., ЕГН: ********** *** и „Фератум България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 3, бул. „Александър
Малинов” № 51, вх. А, ет.9, офис 20, договор за предоставяне на потребителски
кредит № 419982/21.08.2016 г. и сключения между П.К.Г., ЕГН: ********** ***, и „ФератумБанк“ договор за поръчителство на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22, във връзка с чл. 11, ал.1,
т.9 и т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДАна основание чл. 23 ЗПК
във вр. с чл. 55 ЗЗД „Фератум България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 3, бул. „Александър Малинов” №
51, вх. А, ет.9, офис 20да заплати на П.К.Г., ЕГН: ********** *** сумата от 426 лв., представляваща
получена без основание сума от „Фератум България” ЕООД, платена от П.К.Г., във
връзка със сключения между страните договор за предоставяне на потребителски
кредит № 419982/21.08.2016 г., който е обявен за недействителен, надхвърлящата
чистата стойност на кредита ведно със законната лихва, считано от подаването на
исковата молба – 27.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА„Фератум България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 3,
бул. „Александър Малинов” № 51, вх. А, ет.9, офис 20 да заплати на П.К.Г., ЕГН:
********** *** сумата от 550 лв.,
съставляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: