Разпореждане по дело №301/2016 на Районен съд - Благоевград

Решение

Производството е по иск с правно основание чл.135 ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ „Х.“О*Г.М.,ЕИК**,представлявано от управителя Н. Г. П.,чрез пълномощника му А.С. М.,твърди в исковата молба,че ответникът „А. “Е*с.Б. е негов длъжник,като вземането му по няколко главници е общо в размер на 176 723.82лв.,а лихвата за забава върху всяка дължима сума,считано от 5.VІІІ.2008год.,изчислена към 10.ХІІ.2014год. е в размер на 123 225лв.Или общо дължимата сума е в размер на 299 949.25лв.Това вземане на ищеца е било признато на две съдебни инстанции и той се е снабдил с изпълнителен лист от 1.ХІІ.2014год.,издаден на основание решение№112/19.VІІІ.2011год. по т.д.№96/2008год. на СОС и решение№517/11.VІІІ.2014год.,допълнено с решение№1996/17.Х.2014год. по В.т.д.№1130/2013год. на ПАС.Вземането на ищеца,общо в размер на 176 723.82лв.,представлява стойността на извършени от „Х.“О*Г.М.,но незаплатени от „А.*“Е*с.Б. СМР на обект МВЕЦ“Д.“,на задържани без основание парични гаранции за добро изпълнение след прекратяване на договора за строителство и др.Ищецът твърди,че в периода между постановяване на първоинстанционното съдебно решение и постановяването на решение от въззивния съд,който го потвърждава и въз основа на които е издаден изпълнителен лист,ответникът „А.*“Е*с.Б. се е разпоредил със свой имот,с което е намалил наличното си имущество,което служи за обезпечаване на кредиторите,сред които е и ищеца.Това намаляване на имуществото представлява увреждащо ищеца действие,тъй като с тази сделка се затруднява и се прави почти невъзможно удовлетворяването на вземането му при евентуална публична продан на имоти на длъжника.Това увреждащо ищеца действие е сключената с н.а.№*томІІрег.№*н.д.№*/18.Х.2012год. сделка между „А. *“Е*с.Б.представлявано от управителя А. З. К.,като прехвърлител и А. З. К.,като приобретател на недвижим имот с идентификатор*** по кадастралната карта на Г.С.,с площ 183кв.м.,ведно със застроената в имота масивна жилищна сграда-югозападен близнак,на пет етажа,с идентификатор***,които се намират в Г.С.,У.“П.“№10.Сделката е възмездна,като стойността на имота е платена за прихващане на вземания на купувача спрямо продавача за дължим на последния дивидент в размер на 145 000лв.,която сума е и цената,на която е прехвърлен гореописания имот.Купувачът на имота-ответникът А. З. К. е физическото лице,което е и управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество-длъжник „А.*“Е*с.Б..С извършването на тази сделка,имуществото на ответника „А.*“Е*с.Б. е намаляло,което уврежда интересите на ищеца,като кредитор,който има вземане срещу него,тъй като го поставя в затруднение и дори невъзможност за удовлетворяване на вземането му,предвид неговия голям размер и липсата на плащания по дълга.Двете страни по сделката се представляват от едно и също физическо лице-А. З. К.,който е знаел,че със сключването на тази сделка намалява имуществото на дружеството-длъжник и се увреждат интересите на ищеца-кредитор.Поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска по чл.135ал.1 ЗЗД,за да бъде обявена спрямо него за недействителна посочената възмездна сделка,сключена между ответниците.Ето защо ищецът моли С.окръжен съд да постанови решение,с което да се обяви за недействителна спрямо „Х.“О*Г.М.,ЕИК* извършената сделка с нотариален акт№*томІІрег.№*н.д.№*/18.Х.2012год. на нотариус Н.К.,с рег.№* по РНК,с която първият ответник-длъжника „А. *“Е*с.Б.ЕИК* прехвърля възмездно на третото лице-ответника А. З. К.,ЕГН* собствения му недвижим имот-поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на Г.С.,утвърдена със заповед№300-5-26/28.ІV.2004год. на изпълнителния директор на АГКК Г.София,с площ 183кв.м.,с трайно предназначение-урбанизирана територия,с начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10м/,при граници на имота:ПИ№*,ПИ№*,ПИ№*,който имот участва като идеална част в образуването на УПИ ** с обща площ по скица 405кв.м.,в кв.45 по плана на Г.С.,кв.Р.,при граници на УПИ:улица „П.“,УПИ *,УПИ **,УПИ **,УПИ **,ведно с построената в имота масивна жилищна сграда-югозападен близнак с идентификатор ***,със застроена площ 89кв.м.,която е на пет етажа,на административен адрес Г.С.,У.“П.“№10,като му присъди съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ „А.*“Е*с.Б.ЕИК*,представлявано от управителя А. З. К.,чрез пълномощника му А.И.Т.,подава писмен отговор вх.№864/19.ІІ.2015год. на исковата молба.Ответникът счита предявения иск за процесуално допустим,но го оспорва изцяло като неоснователен.Твърди,че не е налице умисъл или знание за увреждане на ищеца при сключване на сделката.Това се доказва и от цялата икономическа активност на дружеството,като подробно посочва някои от сделките,които са сключени през последните години.При сключване на процесната сделка ответното дружество не е било длъжник на ищеца,а обратното-негов кредитор.А през целия период и до днес ответникът е придобивал имоти,с които е запазил и увеличил имуществото си.Както към момента на сключване на сделката,така и понастоящем ответното дружество притежава имущество,което е на стойност много по-висока от дълга му към ищеца и с факта на прехвърляне на един имот не би могло да се увреди ищеца.Липсва увреждане на ищеца,тъй като ответното дружество притежава достатъчно имущество,но ищецът не пристъпва към удовлетворяване на вземането си с това имущество.Освен това с определение№5/20.ІІІ.2015год. по т.д.№126/2015год. на І ТО на ВКС,във връзка с подадена от ответника касационна жалба срещу решението на ПАС,и на основание чл.282ал.2т.1 ГПК е спряно изпълнението на осъдителното решение на въззивния съд,след като е внесена парична гаранция в размер на 176 723.82лв.Ето защо ответникът твърди,че липсва каквото и да било увреждане на ищеца от негова страна,като длъжник,тъй като той е обезпечил изпълнението на осъдителното съдебно решение,при евентуално отхвърляне на касационната му жалба.Претендира за присъждане на съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

ОТВЕТНИКЪТ А. З. К.,ЕГН* от Г.С.,У.“П.“№12,чрез пълномощника му А.Щ.Ц. подава писмен отговор вх.№865/19.ІІ.2015год. на исковата молба.Ответникът счита предявения иск за процесуално допустим,но неоснователен и недоказан.Налице е липса на знание и намерение за увреждане на ищеца чрез атакуваната сделка,тъй като при сключването и продавачът „А. *“Е*с.Б. не е бил длъжник на ищеца,а тъкмо обратното-негов кредитор.Имуществото на дружеството не само е запазено,но и увеличено през процесния период и с него многократно може да се удовлетвори кредитора-ищец.Не е налице и увреждане на ищеца,тъй като той може да се удовлетвори от всички възбранени до този момент имоти на „А.*“Е*с.Б.към което той не пристъпва.Събирането на вземането на ищеца е обезпечено с наложени възбрани върху голяма част от имотите на дружеството,на стойност в пъти надвишаваща стойността на вземането.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.Претендира за съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК.

Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник А.С.М.,становището на ответниците и техните пълномощници А.И.Т. и А.Щ.Ц.,обсъди събраните по делото писмени доказателства,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК направи следните фактически и правни изводи:

От представените по делото надлежно заверени копия от решение№112/19.VІІІ.2011год. по Г.д.№96/2008год. на С.окръжен съд,решение№517/11.VІІІ.2014год. по В.т.д.№1130/2013год. на Пловдивски апелативен съд,допълнено с решение№1996/17.Х.2014год. по В.т.д.№1130/2013год. на ПАС и изпълнителен лист от 1.ХІІ.2014год.,безспорно се установява,че ищецът е кредитор на ответника „А.*“Е*с.Б.ЕИК*,представлявано от управителя А. З. К..С решение№112/19.VІІІ.2011год. по Г.д.№96/2008год. СОС е осъдил „Х.“О*Г.М. да заплати на „А.*“Е*с.Б. сумата 4 987.37лв. останала неизплатена и дължима такава по споразумение във връзка с договор за строителство на малка ВЕЦ“Д.“ от 7.V.2003год.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 31.VІІ.2008год. до окончателното и изплащане.Отхвърлил е предявените от „А.*“Е*с.Б. срещу „Х.“О*Г.М. искове за заплащане на сумата 34 494.43лв. неустойка и 166 866.40лв.,представляваща стойността на изпълнени от ищеца СМР на МВЕЦ“Д.“ по договора за строителство от 7.V.2003год.Осъдил е „А.*“Е*с.Б. да заплати на „Х.“О*Г.М. по предявените искове във връзка с договор за строителство на МВЕЦ“Д.“ от 7.V.2003год. следните суми:20 000лв.,представляваща неизплатена сума за извършени СМР по договора за пътища,8 296.67лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 5.VІІІ.2005год. до 5.VІІІ.2008год.,40 000лв.,представляваща гаранция по договора за пътища,56 743.26лв.,представляваща неизплатена сума за СМР по договора за тунела,21 683.89лв.,представляваща мораторни лихви по договора за тунела,30 000лв.,представляваща гаранция по договора за тунела,ведно със законните лихви върху сумите,считано от 5.VІІІ.2008год. до окончателното им изплащане.Отхвърлил е предявените от „Х.“О*Г.М. срещу „А. *“Е*с.Б. искове за следните суми:9 889.22лв.,представляваща мораторна лихва по договора за пътища,12 615.91лв.,представляваща неустойка по договора за пътища,19 631.01лв.,представляваща мораторна лихва по гаранцията по договора за пътища,12 615.91лв.,представляваща неустойка върху гаранцията по договора за пътища,29 639.99лв.,представляваща неизплатена сума за СМР по договора за тунела,5 765.02лв.,представляваща мораторна лихва по договора за тунела,79 864.40лв.,представляваща неустойка по договора за тунела,14 723.25лв.,представляваща мораторна лихва по гаранцията за тунела,19 961.60лв.,представляваща неустойка върху гаранцията за тунела.Присъдил е съдебни разноски на „Х.“О.Г.М. в размер на 6 884.45лв.

С решение№117/12.ІІІ.2012год. по В.т.д.№14/2012год. на ПАС е отменено решение№112/19.VІІІ.2011год. по Г.д.№96/2008год. на СОС като незаконосъобразно в частта му,с която са отхвърлени като неоснователни исковете на „А. *“Е*с.Б.както и в частта,с която са присъдени суми на „Х.“О*Г.М. по договор за строителство на МВЕЦ“Д.“ от 7.V.2003год. и вместо това е постановено:Осъжда „Х.“О*Г.М. да заплати на „А. *“Е*с.Б. сумата 34 494.43лв. на основание чл.92 ЗЗД,,представляваща договорна неустойка по чл.27т.3 от договор за строителство от 7.V.2003год.,46 699.07лв. на основание чл.265ал.1пр.2 ЗЗД,представляваща стойността на изпълнени СМР на обект МВЕЦ“Д.“,необходими за поправка на извършени от изпълнителя работи,ведно със законната лихва върху посочените главници от 31.VІІ.2008год. до окончателното им изплащане и деловодни разноски в размер на 26 161лв.Отхвърлил е иска по чл.265ал.1пр.2 ЗЗД за сумата над 46 699.07лв. до 166 866.40лв.,като неоснователен.Отхвърлил е изцяло като неоснователни исковете на „Х.“О*Г.М. срещу „А. *“Е*с.Б. за заплащане на сумите:20 000лв.-неизплатена сума за изпълнени СМР,8 296.67лв.-мораторна лихва върху същата за периода 5.VІІІ.2005год. до 5.VІІІ.2008год.,40 000лв.,представляваща гаранция по договор от 7.V.2003год.,56 743.26лв.-неизплатена сума за извършени СМР за изграждане на тунел,21 683.89лв.-мораторна лихва върху посочената главница,30 000лв.-гаранция по същия договор,както и законна лихва върху сумите,считано от 5.VІІІ.2008год. до окончателното им изплащане.

С решение№121/27.ІХ.2013год. по т.д.№621/2012год. І ТО на ВКС е отменено решение№117/12.ІІІ.2012год. по В.т.д.№14/2012год. на ПАС в обжалваните му части,отменено е определение№668/25.ІV.2012год. по В.т.д.№14/2012год. на ПАС и е върнато делото в обжалваните и отменени части за ново разглеждане от ПАС.

С решение№517/11.VІІІ.2014год. по В.т.д.№1130/2013год. на ПАС е потвърдено решение№112/19.VІІІ.2011год. по Г.д.№96/2008год. на СОС в осъдителната му част,по силата на което „А. *“Е*с.Б. е осъдено да заплати на „Х.“О*Г.М. следните суми:20 000лв.,представляваща възнаграждение за извършени и приети,но неразплатени видове СМР,дължими по договор от 7.V.2003год. за строителство на обект “Изкопни работи за строителството и ремонт на технологични и обслужващи пътища“,8 296.67лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане на парично задължение по чл.86 ЗЗД,дължимо за периода на забава от 5.VІІІ.2005год. до 5.VІІІ.2008год.,40 000лв.,представляваща подлежаща на връщане гаранция по чл.22 от договора от 7.V.2003год. за строителен обект „Изкопни работи за строителство и ремонт на пътища“,56 743.26лв.,представляваща възнаграждение за извършени и приети,но неразплатени видове СМР,дължимо по договора от 7.V.2003год. за строителство на „Подземен тунел за отвеждане на водите от водохващане от МИНИ-ВЕЦ на р.Д.М.А.,21 683.89лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане по чл.86 ЗЗД,дължимо за времето на забавата от 5.VІІІ.2005год. до 5.VІІІ.2008год. и 30 000лв.,представляваща внесена гаранция за качествено и срочно изпълнение по чл.23 от договора за строителство от 7.V.2003год.Потвърждил е решението и в частта,с която са отхвърлени исковете на „А. *“Е*с.Б. срещу „Х.“О*Г.М. за присъждане на неустойка по чл.92 ЗЗД в размер на 34 494.43лв. и по чл.266ал.1 ЗЗД за сумата 166 866.40лв.,като неоснователни.Присъдил е съдебни разноски на „Х.“О*Г.М. в размер на 11 976.30лв. за всички съдебни инстанции,като е посочил,че решението на СОС в останалата му част,като необжалвано е влязло в сила.С решение№1996/17.Х.2014год. по В.т.д.№1130/2013год. на ПАС е допълнено решение№517/11.VІІІ.2014год. по В.т.д.№1130/2013год. на ПАС,като е потвърдено решение№112/19.VІІІ.2011год. по Г.д.№96/2008год. на СОС,според което присъдените на „Х.“О*Г.М. суми се дължат ведно със законните лихви,считано от 5.VІІІ.2008год. до окончателното им изплащане.Издаден е изпълнителен лист на 1.ХІІ.2014год. от СОС въз основа на решение№112/19.VІІІ.2011год. по Г.д.№96/2008год. на СОС и решение№517/11.VІІІ.2014год. и решение№1996/17.Х.2014год. по В.т.д.№1130/2013год. на ПАС,с който „А. *“Е*с.Б. е осъдено да заплати на „Х.“О*Г.М. сумите:20 000лв.,8 296.67лв.,40 000лв.,56 743.26лв.,21 683.89лв. и 30 000лв.,или общо 176 723.82лв.,ведно със законните лихви считано от 5.VІІІ.2008год. до окончателното им изплащане.

По молба на кредитора е образувано изпълнително производство по изп.д.№1387/2014год. по описа на ЧСИ П.М.,с рег.№881 на КЧСИ.

Страните не спорят,че срещу решение№517/11.VІІІ.2014год. и решение№1996/17.Х.2014год. по В.т.д.№1130/2013год. на ПАС е подадена касационна жалба от „А.*“Е*с.Б.по която е образувано т.д.№126/2015год. по описа на І ТО на ВКС.С определение№5/20.ІІІ.2015год. по т.д.№126/2015год. на І ТО на ВКС на основание чл.282ал.2 ГПК е спряно изпълнението на невлязлото в сила решение№517/11.VІІІ.2014год. по В.т.д.№1130/2013год. на ПАС в частта,с която е осъдено дружеството-молител „А.*“Е.с.Б. да заплати на „Х.“О*Г.М. общо сумата 176 723.82лв.,тъй като е внесена парична гаранция в размер на 176 723.82лв.,съгласно чл.282ал.1т.2 ГПК по особената сметка за обезпечения на ВКС.

Безспорно е между страните по делото,че с н.а.№*томІІрег.№*н.д.№237/18.Х.2012год. на нотариус Н.К.,с рег.№122 по РНК,за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот,прехвърлителят „А.*“Е.с.Б.ЕИК*,представлявано от управителя А. З. К. е прехвърлило на приобретателя А. З. К.,ЕГН* правото на собственост върху следния собствен на дружеството недвижим имот,а именно:поземлен имот с идентификатор ***,от кадастрален район 920 по кадастралната карта на Г.С.,утвърдена със заповед№300-5-26/28.ІV.2004год. на изпълнителния директор на АГКК Г.София,с площ 183кв.м.,с трайно предназначение-урбанизирана територия,с начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10м/,при граници на имота:ПИ№**,ПИ№**,ПИ№**,който имот участва като идеална част в образуването на УПИ **с обща площ по скица 405кв.м.,в кв.45 по плана на Г.С.,кв.Р.,при граници на УПИ:улица „П.“,УПИ **,УПИ**,УПИ **,УПИ **,ведно с построената в имота масивна жилищна сграда-югозападен близнак с идентификатор ***,със застроена площ 89кв.м.,която е на пет етажа,със РЗП 454.50кв.м.,състояща се от:дял І-сутерен със застроена площ 87.40кв.м.,дял ІІ-жилище на ІІ ниво и ІІІ ниво със застроена площ 171.30кв.м.,дял ІІІ-жилище на ІV ниво и V ниво със застроена площ 150.30кв.м.,както и стълбище със застроена площ 45.2кв.м.,на административен адрес Г.С.,У.“П.“№10.Посочено е,че с прехвърлянето на правото на собственост върху гореописания имот се извършва частично прихващане на вземанията на приобретателя към прехвърлителя за изплащане на дивиденти за 2011год. с равностойност в размер на 145 000лв. с ДДС.Посочено е,че имотът е закупен от „А.*“Е*с.Б. с н.а.№*томІVрег.№*н.д.№*/22.VІІ.2008год. на нотариус Н. К.,с рег.№* по РНК от продавача В. Р.В..Пред нотариуса е било представено и решение от 18.Х.2012год. на едноличния собственик на капитала на „А. *“Е*с.Б.с което на А. З. К. е бил определен дивидента за 2011год.

Ответникът „А. *“Е*с.Б. представя като доказателство изпълнителен лист№112/18.ІV.2012год.,издаден от СОС въз основа на решение№117/12.ІІІ.2012год. по В.т.д.№14/2012год. на ПАС,с който „Х.“О*Г.М. е осъдено да му заплати сумата 34 494.43лв.,представляваща договорна неустойка и сумата 46 699.07лв.,представляваща стойността на изпълнени СМР,ведно със законните лихви върху сумите,считано от 31.VІІ.2008год. до окончателното им изплащане.Твърди,че в периода,в който е сключена процесната сделка,той е бил кредитор на ищеца,а не негов длъжник,поради което не може да се твърди,че сключената на 18.Х.2012год. сделка цели да увреди „Х.“О*Г.М..Представя извлечение от АВ СВ С. и АВ СВ Хасково,с които се установява какви недвижими имоти притежава „А. *“Е*с.Б.както и оценителна експертиза на три вещи лица,назначени от длъжностно лице по регистрацията при АВ ТР Г.София,с което е оценено имущество на „А.*“Е*с.Б.което ще се апортира в капитала на „Д*“,ЕИК*,с обща справедлива пазарна цена на апортната вноска 952 870лв. към 12.VІІІ.2014год.Представят се и писмени доказателства за свикано ОСА на „Д*“А*с.Б.на което е взето решение да не се апортира горепосоченото имущество на „А. *“Е*с.Б. в капитала на „Д*“АДс.Б. до изясняване на икономическите насоки на дейността на дружеството.Представя се и справка-извлечение от приведените суми в изпълнение на запор по изп.д.№1387/2014год. по описа на ЧСИ П. М.,от която се установява,че към 6.ІІ.2015год. по изпълнителното дело са постъпили 20 532.62лв.,които не са разпределени,тъй като изпълнителното производство е спряно.

При така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.135ал.1 ЗЗД,чрез който кредиторът-ищец по делото иска да се обяви за недействително по отношение на него извършеното на 18.Х.2012год. прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот-собственост на длъжника-ответник „А. *“Е*с.Б. на трето лице-ответника А. З.К. с н.а.№*томІІрег.№*н.д.№*/2012год. на нотариус Н. К.,с рег.№* по РНК,тъй като това действие на длъжника го уврежда.Активно легитимиран да предяви отменителния иск по чл.135 ЗЗД/така наречения “П.иск”/ е кредиторът-обезпечен или хирографарен,независимо от вида на вземането му/парично или непарично,включително и вземане по предварителен договор/.Без значение е дали вземането е установено със съдебно решение,дали кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист или не.Необходимо е обаче увреждащото действие да е извършено след като е възникнало вземането на кредитора.Ищецът-кредитор следва да докаже активната си легитимация по предявения иск,т.е. качеството си на кредитор,както и обстоятелството,че вземането му е възникнало преди длъжникът да извърши увреждащото действие.Страните по делото не спорят и от представените по делото преписи на съдебни решения се установява по безспорен начин,че между „А. *“Е*с.Б.като възложител и „Х.“О*Г.М.,като изпълнител/строител/ е бил сключен договор за строителство на МВЕЦ“Д.“ от 7.V.2003год.По повод изпълнението на строителството на този обект са възникнали спорове между възложителя и изпълнителя,в резултат на което са предявени искове пред СОС,за което е образувано Г.д.№96/2008год. по описа на СОС.Възложителят „А.*“Е*с.Б. е претендирал неустойка за лошо изпълнение на строителството по чл.92 ЗЗД и стойността на извършените от него СМР,с които са отстранени лошо изпълнените от „Х.“О*Г.М. СМР.Изпълнителят „Х.“О*Г.М. от своя страна е претендирал да му се заплатят извършените и надлежно приети,но неразплатени СМР по договор за строителство от 7V.2003год.,връщане на гаранции за качествено и срочно изпълнение на договора за строителство и мораторни лихви за забавено плащане на сумите,за периода от 5.VІІІ.2005год. до 5.VІІІ.2008год.,както и законните лихви върху сумите,считано от 5.VІІІ.2008год./датата на подаване на исковата му молба в съда/ до окончателното им изплащане.Безспорно е,че с решение№517/11.VІІІ.2014год. по В.т.д.№1130/2013год. на ПАС е потвърдено решение№112/19.VІІІ.2011год. по Г.д.№96/2008год. на СОС,с което „А.*“Е*с.Б. е осъдено да заплати на „Х.“О.Г.М. общо сумата 176 723.82лв.,а с допълнително решение№1996/17.Х.2014год. по В.т.д.№1130/2013год. на ПАС е присъдена и законната лихва върху сумата 176 723.82лв.,считано от 5.VІІІ.2008год. до окончателното и изплащане.Тези осъдителни съдебни решения на въззивния ПАС не са окончателни,тъй като „А.*“Е*с.Б. е подало касационна жалба в срок,по която е образувано т.д.№126/2015год. по описа на І ТО на ВКС.Но общо сумата 176 723.82лв.,ведно със законната лихва върху нея,считано от 5.VІІІ.2008год. до окончателното и изплащане е присъдена на ищеца с решение№112/19.VІІІ.2011год. по Г.д.№96/2008год. на СОС,потвърдено с решение№517/11.VІІІ.2014год. и решение№1996/17.Х.2014год. по В.т.д.№1130/2013год. на ПАС,въз основа на които е издаден и изпълнителен лист за тези вземания.Безспорно е и че вземанията на ищеца са възникнали преди длъжникът да извърши увреждащото действие-вземанията на ищеца са дължими от 2004-2005год.,а прехвърлянето на собствеността върху процесния недвижим имот-собственост на длъжника „А.*“Е*с.Б. е извършено на 18.Х.2012год./видно от н.а.№*томІІрег.№*н.д.№*/2012год. на нотариус Н.К.,с рег.№122 по РНК/.

Отменителният иск с правно основание чл.135 ЗЗД е конститутивен иск и с него се цели обявяване за относително недействителна спрямо ищеца/кредитор/ на процесната разпоредителна възмездна сделка,обективирана в н.а.№*томІІрег.№*н.д.№*/2012год. на нотариус Н. К.,с рег.№* по РНК,за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот от длъжника „А.*“Е*с.Б.представляван от едноличния собственик на капитала и управител А. З. К. на ответника А. З. К..За да бъде уважен предявения иск по чл.135ал.1 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже не само качеството си на кредитор,но и така също,че длъжникът „А.*“Е*с.Б. е извършил действие,което го уврежда по аргумент на чл.135ал.1изр.1 ЗЗД.Увреждането представлява намаляване на платежоспособността на длъжника,която може да се изрази в увеличаване на пасива или намаляване на актива му.Увреждането може да представлява още затрудненото удовлетворяване на кредитора-например чрез превръщане на вещи в пари или чрез изтегляне на влогове.Увреждане е налице не само при намаляване имуществото на длъжника,но и когато се затруднява удовлетворяването на кредиторите,чрез неговата трансформация и лишаване на кредитора от възможността за принудително изпълнение върху конкретните вещи на длъжника.Искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка/или друго действие/,с която длъжникът го уврежда.Увреждане има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество,включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява.Увреждащо кредитора действие е всеки правен или фактически акт,с който се засягат права,които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника.Така увреждането ще е налице,когато длъжникът се лишава от свое имущество,намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора.Правноилеревантен е факта дали длъжникът след разпореждането притежава друго имущество и на каква стойност.

За да бъде уважен искът по чл.135 ЗЗД/Павловия иск/ е необходимо да са налице кумулативно няколко предпоставки:1.ищецът да е кредитор на ответника-длъжник,2.сключената между ответниците сделка-предмет на исковата молба,трябва да уврежда кредитора,т.е. длъжникът да е намалил имуществото си или да е затруднил удовлетворяването на кредитора,3.длъжникът да е знаел при извършването на сделката,че с нея се уврежда ищеца и 4.съконтрахентът на длъжника да е знаел,че договорът уврежда кредитора.

В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установи наличието на първата от кумулативните предпоставки на иска по чл.135 ЗЗД.Безспорно е,че ищецът е кредитор на ответника-длъжник „А. *“Е*с.Б.който с решение№112/19.VІІІ.2011год. по Г.д.№96/2008год. на СОС,потвърдено с решение№517/11.VІІІ.2014год. и решение№1996/17.Х.2014год. по В.т.д.№1130/2013год. на ПАС е осъдено да му заплати общо сумата 176 723.82лв.,ведно със законните лихви върху сумата,считано от 5.VІІІ.2008год. до окончателното и изплащане.

Ответникът „А.*“Е*с.Б. оспорва вземанията на кредитора,техния произход и размер,като подава касационна жалба,по която е образувано т.д.№126/2015год. по описа на І ТО на ВКС.Т.е. по делото е безспорно,че между ищеца „Х.“О.Г.М. и ответника „А.*“Е*с.Б. е налице висящ,неприключил с влязло в сила решение правен спор,който в различните етапи от развитието му има различен неокончателен изход.Безспорно е,че след постановяване на последното осъдително решение на ПАС,ищецът се е снабдил с изпълнителен лист и е предприел действия по принудително събиране на вземането му,за което е образувано изп.д.№1387/2014год. на ЧСИ П.М.,с рег.№*,по което е събрана сумата 20 532.62лв.Безспорно е и че с определение№5/20.ІІІ.2015год.по т.д.№126/2015год. на І ТО на ВКС е спряно изпълнението на решение№517/11.VІІІ.2014год. по В.т.д.№1130/2013год. на ПАС,тъй като е внесена парична гаранция по чл.282ал.2т.1 ГПК в размер на 176 723.82лв.,с което вземането на кредитора „Х.“О*Г.М. за присъдената му главница е парично обезпечено и в случай,че касационната жалба на „А.*“Е*с.Б. не бъде уважена,то осъдителното решение на СОС и ПАС ще влезе в сила и той ще може да се удовлетвори от внесената парична гаранция.

Страните представят по делото съдебна практика на ВКС по чл.135ал.1 ЗЗД,но следва да се уточни,че досега ВКС не е имал възможност да се произнесе със задължителна съдебна практика по иска по чл.135 ЗЗД,при което ищецът-кредитор е обезпечен изцяло в пари по чл.282ал.2т.1 ГПК по един висящ правен спор.Т.е. изложената от страните съдебна практика не касае идентичен случай с настоящия правен спор.А в случая са налице факти и обстоятелства,които имат съществено различие от посочените от страните съдебни решения.

Ищецът счита,че е налице и втората от кумулативните предпоставки на иска по чл.135 ЗЗД,тъй като с процесната сделка,сключена между ответниците на 18.Х.2012год.,се увреждат неговите интереси.Той счита,че всяка възмездна сделка,сключена от длъжника „А.*“Е*с.Б.след възникване на неговото вземане през 2004-2005год.,го уврежда или е насочена към увреждане на неговите интереси и затрудняване на събирането на неговото вземане при евентуална публична продан.По делото обаче е представена и друга съдебна практика,която сочи,че не следва да се абсолютизира всяка сделка,сключена от страна на длъжника,като увреждаща кредитора действие.Напротив-прието е,че не е налице увреждане само тогава,когато длъжникът има и друго имущество,което не само е достатъчно да удовлетвори кредитора и може да се секвестира,но и удовлетворението може да се извърши по същия начин без затруднение,както и чрез имуществото,предмет на действието,за което е предявен отменителния иск.В този смисъл е решение№2771/26.Х.1978год. по Г.д.№1769/1978год. на І ГО на ВС.А с определение№406/21.ІІІ.2015год. по Г.д.№864/2015год. на ІV ГО на ВКС и определение№616/9.V.2014год. по Г.д.№2503/2014год. на ІV ГО на ВКС е прието,че е налице константна съдебната практика,че искът по чл.135 ЗЗД не би могъл да се уважи,ако макар и да е извършена разпоредителна сделка,длъжникът разполага със средства,с които може да удовлетвори задължението си към кредитора.Няма да е налице увреждане,когато длъжникът има друго имущество,което не само е достатъчно да удовлетвори кредитора и може да се секвестира,но и удовлетворението може да се извърши по същия начин без затруднение,както и чрез имуществото,предмет на действието,за което е предявен отменителния иск.Настоящият съдебен състав,като се съобрази и с тази константна съдебна практика,както и с всички събрани по делото доказателства счита,че предявеният иск по чл.135ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли,като неоснователен,тъй като не са налице две от кумулативните предпоставки по чл.135ал.1 ЗЗД-увреждане на кредитора и знание за увреждането на кредитора.Не е налице втората предпоставка-разпореждане на длъжника „А.*“Е*с.Б. с част от имуществото му-право на собственост върху недвижим имот,находящ се в Г.С.,У.“П.“№10,в полза на трето лице-купувач А. З. К.,с което длъжникът „А.*“Е.с.Б. да уврежда кредитора-ищец по делото,като намалява своето имущество и затруднява удовлетворяването на кредитора с този актив.В настоящия случай вземането на ищеца-кредитор „Х.“О.Г.М. е присъдено с осъдително съдебно решение,което не е окончателно,поради подаване на касационна жалба срещу решението на ПАС,но вземането му е обезпечено с парична гаранция в размер на 176 723.82лв.,внесена на основание чл.282ал.2т.1 ГПК по особената обезпечителна сметка на ВКС,в изпълнение на определение№5/20.ІІІ.2015год. по т.д.№126/2015год. на І ТО на ВКС.Или вземането на ищеца е парично обезпечено и при евентуално окончателно признаване на вземането му в пълен размер,той ще може веднага да се удовлетвори от внесената парична гаранция.Ищецът възразява,че сумата 176 723.82лв. е само присъдената главница,но не и лихвите върху сумата,които считано от 5.VІІІ.2008год. до 10.ХІІ.2014год. са в размер на 123 225.43лв.На първо място следва да се посочи,че по въпроса какъв следва да бъде размера на паричната гаранция по чл.282ал.2т.1 ГПК-само присъдената главница или главницата и лихвите върху нея,е образувано тълкувателно дело№6/2014год. на ОСГТК на ВКС,по което все още не е постановено тълкувателно решение.Ищецът чрез пълномощника му А.М.,едва в писмената защита,представена в срока по чл.375ал.2 ГПК,е поискал да бъде спряно производството по настоящето дело до приключване на тълкувателно дело№6/2014год. на ОСГТК на ВКС.Това искане не може да бъде уважено от съда,тъй като съгласно ТР№8/7.V.2014год. по т.д.№8/2014год. на ОСГТК на ВКС при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос,производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК,а не във въззивната и първата инстанция.Тълкувателните решения на ОСГТК на ВКС са задължителни за съдилищата,поради което и настоящият съд не може да спре производството по настоящето дело на основание чл.229ал.1т.7 ГПК във връзка с чл.292 ГПК до приключване на тълкувателно дело№6/2014год. на ОСГТК на ВКС.Алтернативно-пълномощникът на ищеца е поискал,ако производството по делото не се спре,да бъде отведен настоящия състав на СОС,поради очевидна предубеденост /т.е. предварително формирано като резултат решение/,поради това,че е изготвил становище по този въпрос от името на СОС и делото да се докладва и реши от друг състав,който не е бил ангажиран пряко с изготвянето на това становище.Следва да се посочи,че искането на отвод на съдия докладчика е първо-несвоевременно,тъй като съдия докладчика запозна страните в открито съдебно заседание на 20.V.2015год.,че по повод на тълкувателно дело№6/2014год. на ОСГТК на ВКС,Общото събрание на съдиите при СОС е приело кое от двете становища ще подкрепи /без обаче да посочва на страните кое точно становище е подкрепено/ и съдията докладчик е следвало да изготви писмено становище до ВКС по повод решението на СОС,като А.М. не е направил искане за отвод на съдия М. Н.,а прави такова искане едва с писмената защита,с което се ограничава възможността на ответниците да вземат становище по това искане.На следващо място-съдия М.Н. не е предубедена с предварително формирано решение по делото,а е изготвила писмено становище по повод искането на председателя на ВКС по тълкувателно дело№6/2014год.,което становище е прието от Общото събрание на съдиите на СОС /а не само от съдия Н./.Така че няма друг състав на СОС,който да не е формирал мнение по въпроса.Поради което и съдия М. Н. не си направи отвод,тъй като не е предубедена.А в случая най-същественото по въпроса за размера на паричната гаранция по чл.282ал.2т.1 ГПК е,че тя е определена от състава на ВКС,който ще разглежда т.д.№126/2015год.Този състав е счел,че вземането на „Х.“О*Г.М. се обезпечава след внасяне на присъдената главница в размер на 176 723.82лв. и в този размер е внесената парична гаранция.

Освен,че вземането на кредитора е парично обезпечено и може да бъде веднага удовлетворено при окончателното му присъждане,следва да се посочи и че,макар и длъжникът да е сключил възмездна разпоредителна сделка със собствения му недвижим имот на 18.Х.2012год.,след възникване на вземането на кредитора,той разполага със средства,с които може да удовлетвори задълженията си към кредитора.На първо място-в изпълнителното производство е събрана сумата 20 532.62лв.Освен това той притежава достатъчно имущество-недвижими имоти и движими вещи,с които може да удовлетвори вземането на кредитора и те могат да се секвестират,като удовлетворяването може да се извърши по същия начин,без затруднение,както и чрез имуществото,предмет на действието,за което е предявен отменителния иск.Както е посочил ВКС в решение№197/10.V.2011год. по Г.д.№430/2010год. на ІV ГО на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,поради което и задължително за съдилищата,съгласно правилото на чл.154ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите,на които основава своите искания или възражения.Доказването на отрицателните факти става чрез установяване на други положителни факти,от които може да се направи извод за наличието или липсата на въведения от страната отрицателен факт.В настоящия случай ищецът твърди,че останалото имущество на длъжника „А.*“Е*с.Б. не е достатъчно за удовлетворяване на вземането му или трудно ще се реализира при публична продан.Ответниците представят писмени доказателства/справки от имотния регистър/ за притежаваните от „А.*“Е*с.Б. недвижими имоти,както и експертна оценка на трима лицензирани оценители на недвижими имоти и движими вещи,за оценка на имуществото на „А.*“Е*.Б.което ще се апортира в капитала на друго търговско дружество,която експертиза е назначена от длъжностното лице по регистрацията при АВ-ТР,съгласно изискванията на чл.72 ТЗ.Съгласно тази оценителска експертиза към 12.VІІІ.2014год. имуществото на „А.*“Е*с.Б.което може да се апортира в капитала на „Д*“А*с.Б.има обща справедлива пазарна цена от 952 870лв.Както към момента на сключване на сделката,така и понастоящем ответното дружество притежава имущество,което е на стойност много по-висока от дълга му към ищеца и с факта на прехвърляне на един имот не би могло да се увреди ищеца.Поради което и съдът счита,че със сключването на възмездната разпоредителна сделка на 18.Х.2012год. длъжникът не е увредил интересите на кредитора-ищец по делото.

Не са налице и третата и четвъртата предпоставки на чл.135 ЗЗД,тъй като и длъжникът „А.“Е*с.Б.и неговия съконтрахент А. З. К. не са знаели,че с това прехвърляне на собственост върху недвижимия имот /с което се заплаща вземане на А. К. за дивидент за 2011год.,дължим от „А.*“Е*с.Б./,те увреждат кредитора и затрудняват удовлетворяването на вземанията му от този актив.В случая не е налице оборимата презумпция по чл.135ал.2 ЗЗД,че знанието за увреждането се предполага до доказване на противното,ако третото лице е съпруг,низходящ,възходящ,брат или сестра на длъжника.Но е вярно,че длъжникът и третото лице са свързани лица по смисъла на §1ал.1т.3 от Допълнителните разпоредби на ТЗ,тъй като А. З. К. е едноличен собственик и управител на „А. *“Е*с.Б..При оборима законова презумпция оборването и е в тежест на онзи,който твърди нещо различно от онова,което законът предполага.От събраните по делото писмени доказателства се установи,че към момента на сключване на процесната сделка-18.Х.2012год.,“А.“Е.с.Б. е било не длъжник,а кредитор на „Х.“О.Г.М.,тъй като с решение№117/12.ІІІ.2012год. по В.т.д.№14/2012год. на ПАС е отменено решение№112/19.VІІІ.2011год. по Г.д.№96/2008год. на СОС,с което е бил осъден да заплати на „Х.“О.Г.М. общо сумата 176 723.82лв.,ведно със законните лихви,считано от 5.VІІІ.2008год. до окончателното и изплащане,а неговите искове са били отхвърлени,като е постановено ново решение,с което „Х.“О*Г.М. е осъдено да заплати на „А.*“Е*с.Б. сумата 34 494.43лв. на основание чл.92 ЗЗД и сумата 46 699.07лв. на основание чл.265ал.1 ЗЗД,ведно със законните лихви върху сумите,считано от 31.VІІ.2008год. до окончателното им изплащане,както и деловодни разноски в размер на 26 161лв.Въз основа на това осъдително решение на въззивния съд,ответникът „А. *“Е*с.Б. се е снабдил с изпълнителен лист на 18.ІV.2012год. и е започнал изпълнително производство срещу „Х.“О*Г.М..Едва с решение№121/27.ІХ.2013год. по т.д.№621/2012год. на І ТО на ВКС е отменено решение№117/12.ІІІ.2012год. по В.т.д.№14/2012год. на ПАС и определение№668/25.ІV.2012год.,с което е издаден изпълнителен лист на „А.*“Е*с.Б. и делото е върнато за ново разглеждане от ПАС.Т.е. в периода на сключване на разпоредителната сделка,нито длъжникът,нито съконтрахента му/свързано с него лице/ са знаели,че вземането на „Х.“О.Г.М. ще бъде признато от съда.Длъжникът „А.“Е.*с.Б. е притежавал изпълнителен титул за вземането си срещу „Х.“О*Г.М. в периода от 12.ІІІ.2012год. до 27.ІХ.2013год.,поради което въобще не може да се счита,че е налице знание за увреждане на интересите на кредитора „Х.“О.Г.М..

По гореизложените съображения съдът счита предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД за неоснователен и недоказан и ще следва да го отхвърли като такъв.Ищецът-кредитор не доказа намерението на ответниците-страни по прехвърлителната сделка от 18.Х.2012год.да го увредят,както и увреждащото кредитора действие на длъжника.

На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди ищецът да заплати ответника „А.*“Е*с.Б. 1 000лв. съдебни разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция за адвокатско възнаграждение,и на ответника А. З. К. 1 000лв. съдебни разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция за адвокатско възнаграждение.

На основание гореизложеното и чл.135 ЗЗД Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Х.“О*Г.М.,ЕИК*,представлявано от управителя Н. Г.П. срещу „А. *“Е*с.Б.ЕИК*,представлявано от управителя А. З. К.,ЕГН* и А. З. К.,ЕГН* от Г.С.,У.“П.“№12 иск за обявяване на недействителността спрямо „Х.“О*Г.М. на сключената с н.а.№*томІІрег.№*н.д.№*/18.Х.2012год. на нотариус Н.К.,с рег.№* по РНК,сделка за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот,с която прехвърлителят-длъжник „А.*“Е*с.Б.ЕИК*,представлявано от управителя А. З. К. е прехвърлило на приобретателя А. З. К.,ЕГН* правото на собственост върху следния собствен на дружеството недвижим имот,а именно:поземлен имот с идентификатор ***,от кадастрален район 920 по кадастралната карта на Г.С.,утвърдена със заповед№300-5-26/28.ІV.2004год. на изпълнителния директор на АГКК Г.София,с площ 183кв.м.,с трайно предназначение-урбанизирана територия,с начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10м/,при граници на имота:ПИ№**,ПИ№**,ПИ№**,който имот участва като идеална част в образуването на УПИ ** с обща площ по скица 405кв.м.,в кв.45 по плана на Г.С.,кв.Р.,при граници на УПИ:улица „П.“,УПИ **УПИ**,УПИ**,УПИ**,ведно с построената в имота масивна жилищна сграда-югозападен близнак с идентификатор ***,със застроена площ 89кв.м.,която е на пет етажа,със РЗП 454.50кв.м.,състояща се от:дял І-сутерен със застроена площ 87.40кв.м.,дял ІІ-жилище на ІІ ниво и ІІІ ниво със застроена площ 171.30кв.м.,дял ІІІ-жилище на ІV ниво и V ниво със застроена площ 150.30кв.м.,както и стълбище със застроена площ 45.2кв.м.,на административен адрес Г.С.,У.“П.“№10,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН!

ОСЪЖДА „Х.“ООДГ.М.,ЕИК* да заплати на „А.*“Е*с.Б.ЕИК** съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,в размер на 1 000лв./хиляда лева/.

ОСЪЖДА „Х.“О*Г.М.,ЕИК* да заплати на А. З. К.,ЕГН* съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,в размер на 1 000лв./хиляда лева/.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС!

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: