Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260585 13.04.2021г.
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, LVIII граждански състав
На осми април
през две хиляди двадесет и първа година
В публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател: Мариела Иванова
Секретар: Недялка
Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Иванова гражданско дело номер 4140 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, против Р.Д.Д., ЕГН **********,***, за присъждане на следните суми,
дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2016 г.: 5793,
39 лева – главница; 904, 25 лева
– договорна възнаградителна лихва за периода от 18.07.2018г. до 09.12.2019 г.; 46, 08 лева – обезщетение за забава
(лихвена надбавка за забава) за периода от 15.10.2018 г. до 09.12.2019 г.; 22, 53 лева – обезщетение за забава за
периода от 10.12.2019 г. до 13.02.2020 г.; 120,
00 лева – разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба
са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за кредит за текущо
потребление от 28.04.2016 г., по силата на който ищецът е отпуснал на
ответницата кредит за текущо потребление в размер на 7 000 лева, със срок за
издължаване 120 месеца. Кредитът следвало да се усвои чрез разплащателна сметка
с IBAN № *** и да се погасява чрез същата разплащателна сметка с месечни вноски
(главница и лихва) съгласно погасителен план на 08-мо число на месеца. Било
уговорено кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 9.15%
годишно или 0.03 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR, който
към датата на договора за кредит е бил в размер на 0.594 %, а при отрицателна
стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в
размер на 8.556 % при изпълнение на Условията по програма „ДСК Практика“.
Страните били постигнали съгласие, че при нарушаване на Условията кредитополучателят губи правото
си да ползва преференциите и приложимият лихвен процент се увеличава чрез
увеличаване на надбавката съгласно Условията, като й максималният размер е
променливият лихвен процент, приложим по
стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечния SOFIBOR към съответната
дата, и фиксирана стандартна надбавка в размер на 12.856 %. Посочено е, че в
случаите на отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същият се приема
за стойност 0 %, а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера
на фиксираната стандартна надбавка или от намаления й размер в случай на
изпълнение на Условията. Отбелязва се, че ГПР по кредита е 11.12 и може да бъде
променян при предпоставки, предвидени в ОУ. Сочи се, че кредитът е обезпечен
със залог върху парични вземания в лева. Твърди се, че кредитът е усвоен от
кредитополучателя на 28.04.2016 г., като същият е заплащал дължимите месечни вноски до м. септември 2018 г., след която
дата е преустановил плащането. Поддържа се, че на основание т. 19.1. от ОУ, при
забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява
с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта. Посочва се, че съгласно т. 19.2 от ОУ, при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта, като тези последици настъпват
автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента, изпратено
до последния посочен от него адрес за кореспонденция; след предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен
ред остатъкът от кредита се олихвявал със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се, че поради допусната забава над 90 дни в плащанията на 15 броя
дължими месечни вноски на основание т.
19.2 от ОУ на ответницата е изпратено уведомление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, връчено на 09.12.2019 г. чрез ЧСИ
Т.Д. по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление на постоянния й
адрес. Излага се, че за претендираните суми на 14.02.2020 г. е подадено
заявление по чл. 417 от ГПК, което е отхвърлено с Разпореждане № 3936 от
17.02.2020 г. по ч. гр. д. №
1100/2020 г. по описа на Районен съд –
Бургас с доводи, че кредиторът не е упражнил надлежно правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Евентуално, моли съда да приеме настоящата
искова молба за изявление до ответника за обявяване на предсрочна изискуемост,
считано от датата на връчване на исковата молба, което би обусловило необходимостта
от преизчисляване на дълга.
Ищецът претендира
за присъждане на разноските, включително и на сторените в заповедното
производство. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.
С молба-уточнение
заявява, че претендираната сума от 120, 00 лева за
разход по изискуем кредит е дължима на основание т. 8 от ОУ и т. 6 от
действащата Тарифа и представлява разход, извършен от кредитора за откриване на
длъжника и връчване на уведомление за изискуемост на кредита, наложило се
вследствие недобросъвестното поведение на длъжника. Поддържа се, че понесените
разноски за надлежното упражняване на правото по чл. 60 ЗКИ имат характер на
имуществени вреди, които са с предварително определен размер и са
регламентирани в Тарифата на банката, която представлява неразделна част от
договора за кредит.
В с.з. исковата
молба се поддържа, като е направено искане да се
постанови неприсъствено решение, в случай че са налице
предпоставките за това.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. Не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител.
Не е направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие.
Бургаският районен съд, като взе
предвид искането на молителя, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа
и правна страна следното.
На 14.02.2020г.
пред Бургаски районен съд е депозирано заявление за издаване на заповед по чл.
417 ГПК от ищеца „Банка ДСК“ против длъжника за претендираните суми. С
разпореждане № 3936 от 17.02.2020г., постановено по ч.гр.д. № 1100/2020г. по
описа на БРС съдът е отказал издаване на заповед за незабавно изпълнение
предвид липсата на доказателства за редовно връчено съобщение до длъжника за
обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договора.
Указанието на
съда, че в едномесечен срок от отказа заявителя може да предяви осъдителен иск
за вземането си е получен от представител на банката на 29.06.2020г.
В указвания срок
ищецът е предявил иска си, като е посочил, че исковата молба, със съответното
съдържание, следва да се счита за уведомление за предсрочната изискуемост до
длъжника от датата на получаване.Исковата молба е връчена лично на длъжника на
13.11.2020г.
По делото е
представен Договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2016г., по силата
на който ищецът е отпуснал на ответницата кредит за текущо потребление в размер
на 7 000 лева, със срок за издължаване 120 месеца.
Според
заключението на назначената и изслушана СЧЕ кредитът по договора е усвоен от
ответницата на 28.04.2016г.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника
или да оттегли
иска. За да постанови неприсъствено
решение обаче на страните трябва
да са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването им в съдебно заседание
и искът
да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
С разпореждане №263632/13.10.2020г., с което съдът е разпоредил
връчване на препис от исковата
молба за отговор, е указал последиците на чл.238 ГПК. Тези последици са отразени нарочно във връченото и
съобщението, което е получила лично на 13.11.2020г., т.е.
съдът приема, че е налице първата
предпоставка.
Въз основа на събраните писмени
доказателства съдът намира, че между
страните е налице облигационна връзка, по която ищецът
е изпълнил своето задължение да предостави в заем сумата от
7000лв, но
ответната страна не е изпълнила насрещното си задължение
по него-а именно да връща сумата
съобразно уговрените срокове. Изявлението на кредитора, че счита договорът за предсрочно изискуем е
получено лично от ответницата. Горното пък
дава основание на съда да
приеме, че предвид представените доказателства искът е и вероятно основателен, т.е. налице са
условията за неприсъствено решение.
По отношение на
размера съдът намира, че искът следва да бъде уважен съобразно заявеното в
исковата молба и отразеното в доклада на съда. Направените доказателствени искания
са без значение за петитума на иска, доколкото по
реда на чл. 214 ГПК не е направено съответното изменение и не е заплатена изискуемата
се държавна такса.
Относно разноските
Съгласно дадените от
ВКС указания исковия съд се произнася
по разноските, сторени в заповедното производство. В процесния случай дължимите разноски са в размер на
137.73лева-държавна такса. С оглед изхода от това
производство страната няма право на юрисконсултско
възнаграждение за това производство.
На ответника следва да бъдат
възложени и разноските за исковото производство
в размер на 744лв.
Мотивиран от
горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, следните
суми: 5793, 39 лева – главница по Договор за кредит за текущо потребление
от 28.04.2016 г. 904, 25 лева –
договорна възнаградителна лихва за периода от 18.07.2018г. до 09.12.2019г. по
същия договор; 46, 08 лева –
обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 15.10.2018 г.
до 09.12.2019 г.; 22, 53 лева –
обезщетение за забава за периода от 10.12.2019 г. до 13.02.2020 г.; 120, 00 лева – разходи при изискуем
кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2020г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
Р.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19
сумата от 137.73лв. съдебно деловодни разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 сумата от 744лв. съдебно-деловодни разноски в
исковото производство.
Решението не подлежи
на обжалване на основание чл. 239,ал.4 ГПК.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала:
НД