№ 1037
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20231100900838 по описа за 2023 година
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 135 ЗЗД.
Ищeцът - „Б.” ЕООД, твърди, че на 17.11.2017 г. сключил с ответника „А.к.“ ООД
предварителен договор, по силата на който последният поел задължение да построи и
продаде на ищеца два недвижими имота, находящи се в гр. София, ж.к. „Редута“, ул. „****, а
именно апартамент № 14, с площ от 98, 58 кв.м., находящ се на 4-ти жилищен етаж в сграда,
която ще бъде построена в УПИ XI в кв. 206А по плана на гр. София, местност „Подуене –
Редута“, ведно с прилежащото към него мазе № 14, както и гараж № 3, с площ от 20, 15
кв.м., находящ се на партер в сграда, която ще бъде построена в УПИ XI в кв. 206А по плана
на гр. София, местност „Подуене – Редута“. Ищецът заявява, че е кредитор на „А.к.“ ООД за
изпълнение на задължението на това дружество, поето с предварителния договор, да му
продаде описаните недвижими имоти. Към момента това задължение не е изпълнено, поради
което ищецът е упражнил спрямо този ответник потестативното право да поиска от съда да
обяви предварителния договор от 17.11.2017 г. за окончателен. Ищецът посочва, че на
15.10.2020 г. ответникът „А.к.“ ООД се е разпоредил с притежавания от него имот,
представляващ гараж № 3, с площ от 20, 15 кв.м., находящ се на партер в сграда, която ще
бъде построена в УПИ XI в кв. 206А по плана на гр. София, местност „Подуене – Редута“,
като сключил договор за неговата продажба с другия ответник „ВМВ ТИМ” ЕООД. На
23.02.2021 г. „А.к.“ ООД сключил с „ВМВ ТИМ” ЕООД втори договор за продажба на
недвижим имот, представляващ апартамент № 14, с площ от 98, 58 кв.м., находящ се на 4-ти
жилищен етаж в сграда, която ще бъде построена в УПИ XI в кв. 206А по плана на гр.
София, местност „Подуене – Редута“, ведно с прилежащото към него мазе № 14. Със
сключването на тези две сделки се увреждат правата и интересите на ищеца. При сключване
на двата договора за продажба продавачът и купувачът по тях са представлявани от две
физически лица, които са брат и сестра, поради което ищецът счита, че всеки от тези субекти
е знаел, че с подписването на договорите се уврежда ищецът. Поради изложеното „Б.” ЕООД
моли съдът да обяви за недействителни по отношение на него следните два договора: 1)
договор за продажба на недвижим имот, сключен на 15.10.2020 г., между „А.к.“ ООД и
1
„ВМВ ТИМ” ЕООД, с нотариален акт № 14, том V, рег. № 10259, дело № 2755, от 15.10.2020
г. на нотариус В.М., с който е прехвърлен недвижим имот, представляващ гараж № 3, с площ
от 20, 15 кв.м., находящ се на партер в сграда, която ще бъде построена в УПИ XI в кв. 206А
по плана на гр. София, местност „Подуене – Редута“; 2) договор за продажба на недвижим
имот, сключен на 23.02.2021 г., между „А.к.“ ООД и „ВМВ ТИМ” ЕООД, с нотариален акт
№ 111, том 1, рег. № 1822, дело № 103/ 2021 г. на помощник – нотариус по заместване Г.Т., с
който е прехвърлен недвижим имот, представляващ апартамент № 14, с площ от 98, 58 кв.м.,
находящ се на 4-ти жилищен етаж в сграда, която ще бъде построена в УПИ XI в кв. 206А по
плана на гр. София, местност „Подуене – Редута“, ведно с прилежащото към него мазе № 14.
Претендира в негова полза да бъдат присъдени направените в производството разноски.
Ответниците по исковете - „А.к.“ ООД и „ВМВ ТИМ” ЕООД, ги оспорват. Твърдят, че
соченият от ищеца предварителен договор не е сключван. Оспорват, че с него е поето
задължение за продажба на ищеца на собствените на ответника „А.к.“ ООД недвижими
имоти, защото имотите, описани в предварителния договор, не са идентични с тези, които
посоченото юридическо лице е притежавало и с които се е разпоредило в полза на „ВМВ
ТИМ” ЕООД. С оглед на това твърдят, че не са знаели за това, че ищецът е кредитор на
„А.к.“ ООД и че сключвайки процесните договори за продажба го увреждат. Поради
изложеното молят предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С иска по чл. 135 ЗЗД се упражнява едно преобразуващо право, което възниква в
полза на кредитор да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него на действията,
извършени от неговия длъжник, с които последният го уврежда. То принадлежи само на
лице, което има качеството кредитор, поради което неговото възникване се предпоставя на
първо място от наличието на действително вземане на ищеца срещу единия от ответниците,
което не е погасено към момента на постановяване на настоящото съдебно решение. В т. 2
от Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г., постановено по тълк.д. № 2/2017 г. по описа
на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания за това каква проверка извършва
съдът, който е сезиран с конститувния иск по чл. 135 ЗЗД, за това дали лицето, което е
упражнило предвиденото в закона потестативно право, има качеството на кредитор на
лицето, което е извършило действието, което се твърди да е увреждащо. В него е прието, че
съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича
от твърдените факти, тъй като предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на
кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си
сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда. Съдът може да приеме обратното
само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.
От изложените в исковата молба факти е видно, че ищцовото дружество твърди да
има непарично вземане към ответника „А.к.“ ООД. Той се позовава на това, че е титуляр на
потестативното право да иска от съда да обяви за окончателен сключен през месец ноември
2017 г. предварителен договор за продажба на два недвижими имота, находящи се в гр.
2
София, ж.к. „Редута“, ул. „****, представляващи апартамент № 14, с площ от 98, 58 кв.м., на
4-ти жилищен етаж в сграда, която ще бъде построена в УПИ XI в кв. 206А по плана на гр.
София, местност „Подуене – Редута“, ведно с прилежащото към него мазе № 14, както и
гараж № 3, с площ от 20, 15 кв.м., на партер в сграда, която ще бъде построена в УПИ XI в
кв. 206А по плана на гр. София, местност „Подуене – Редута“. Фактите, на които се позовава
тази страна, са такива, от които би могло да се породи потестативното право на едно лице
към друго да иска от съда да обяви за окончателен предварителен договор за продажба на
недвижим имот. Наличието на сключен между двама правни субекти договор, с който те са
поели взаимни задължения да сключат договор за продажба на недвижим имот, с който
едната страна да прехвърли върху другата вещното право на собственост върху този имот, а
другата да заплати уговорената покупна цена за това, представлява факт, от който съгласно
чл. 19, ал. 3 ЗЗД възниква потестативното право да се иска от съда да се обяви този договор
за окончателен.
По делото не се твърди и не са представени доказателства, от които да е видно, че
съществуването на твърдяното от ищеца потестативно право към ответника „А.к.“ ООД е
отречено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо. Това означава, че
проверката, която съдът трябва да извърши при отговора на въпроса дали ищцовото
дружество има качеството на кредитор на лицето, което е извършило сделките, които се
твърди да са увреждащи, може да се основава единствено на изложените от ищеца в
исковата молба факти, а не и на оспорванията на ответника и на събраните в производството
доказателства. Ето защо в настоящото производство при формиране на извод по този въпрос
съдът не може да разглежда каквито и да е възражения на ответниците за нищожност и
неизпълнение на предварителния договор, от който се твърди да произтича правото, което
легитимира ищецът като кредитор, които възражения следва да бъдат направени от
оспорващите лица в производството по предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, какъвто се заявява,
че вече е подаден пред съда. С оглед на това и доколкото, както се посочи, изложените в
исковата молба факти, на които се позовава ищецът, са такива, от които би могло за него да
се породи непарично вземане към „А.к.“ ООД, който правен субект се твърди да е извършил
сделките, които се иска да бъдат обявени за относително недействителни с предявените в
настоящия процес искове, то трябва да се приеме, че това лице има качеството кредитор на
последното дружество и като такъв е носител на уреденото с нормата на чл. 135 ЗЗД
потестативно право, което може да упражни срещу своя длъжник, когато последният е
извършил действие, с което го уврежда.
Следващата предпоставка, която трябва да се докаже, че е налице, за да бъдат
уважени предявените конститутивни искове по чл. 135 ЗЗД, е че длъжникът на непаричното
вземане „А.к.“ ООД е извършил описаните в исковата молба две действия, които са
сключване на два договора за продажба на недвижими имоти. Съгласно твърденията на
ищеца първият договор е такъв за продажба, сключен на 15.10.2020 г., между „А.к.“ ООД и
„ВМВ ТИМ” ЕООД, с нотариален акт № 14, том V, рег. № 10259, дело № 2755, от 15.10.2020
г. на нотариус В.М., с който е прехвърлен недвижим имот, представляващ гараж № 3, с площ
3
от 20, 15 кв.м., находящ се на партер в сграда, която ще бъде построена в парцел УПИ XI-
1426 в кв. 206А по плана на гр. София, местност „Подуене – Редута“. Вторият договор е
сключен на 23.02.2021 г., между „А.к.“ ООД и „ВМВ ТИМ” ЕООД, с нотариален акт № 111,
том 1, рег. № 1822, дело № 103/ 2021 г. на помощник – нотариус по заместване Г.Т., и има за
предмет продажбата на недвижим имот, представляващ апартамент № 14, с площ от 98, 58
кв.м., находящ се на 4-ти жилищен етаж в сграда, която ще бъде построена в парцел УПИ XI-
1426 в кв. 206А по плана на гр. София, местност „Подуене – Редута“, ведно с прилежащото
към него мазе № 14.
От представените по делото доказателства се установява, че на 15.10.2020 г. между
„А.к.“ ООД, в качеството му на продавач, и „ВМВ ТИМ” ЕООД, в качеството му на купувач,
е сключен договор за продажба, с който продавачът продава на купувача собствения му
недвижим имот, изграден в груб строеж в УПИ XL-1426 в кв. 206А по плана на гр. София,
местност „Подуене – Редута“, целият с площ от 652, 50 кв.м., с адрес на имота: гр. София,
ул. „****, който имот представлява гараж № 3, с площ от 20, 15 кв.м., находящ се на
партерен етаж на сградата, при граници и съседи: гараж № 4, 5, улица, гараж № 2 и
портиерно помещение с тоалетна, заедно с 0, 96 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Този договор е сключен с
нотариален акт № 14, том V, рег. № 10259, дело № 2755, от 15.10.2020 г. на нотариус В.М.. В
договора страните са уговорили, че за купувача възниква насрещно задължение да заплати
на продавача покупна цена за прехвърленото право на собственост в размер на 20 000 лв.
Този договор е подписан от двете насрещни страни по него, което означава, че те са изразили
воля за сключването му, като от неговото съдържание е видно и това, че са постигнали
съгласие по всички основни елементи на сделката за покупко-продажба – за вещта, която се
прехвърля, както и за размера на покупната цена, която купувачът се задължава да заплати
на продавача. Договорът е сключен и в изискуемата по закон форма за действителност на
този вид сделка, имаща за предмет прехвърляне на право на собственост върху недвижим
имот – във формата на нотариален акт.
От представените по делото доказателства се установява, че на 23.02.2021 г. между
„А.к.“ ООД, в качеството му на продавач, и „ВМВ ТИМ” ЕООД, в качеството му на купувач,
е сключен договор за продажба, с който продавачът продава на купувача собствения му
недвижим имот, изграден в груб строеж в УПИ XL-1426 в кв. 206А по плана на гр. София,
местност „Подуене – Редута“, целият с площ от 652, 50 кв.м., с адрес на имота: гр. София,
ул. „****, който имот представлява апартамент № 14, с площ от 98, 58 кв.м., находящ се на
4-ти надпартерен етаж на сградата, при граници и съседи: двор, улица, апартамент № 13,
коридор, асансьорна клетка, апартамент № 15, заедно с 4, 77 % идеални части от общите
части на сградата и прилежащото към него мазе № 14. Този договор е сключен с нотариален
акт № 111 от 23.02.2021 г.,, том 1, рег. № 1822, дело № 103/ 2021 г. на помощник – нотариус
по заместване Г.Т.. В договора страните са уговорили, че за купувача възниква насрещно
задължение да заплати на продавача покупна цена за прехвърленото право на собственост в
размер на 110 000 лв. Този договор е подписан от двете насрещни страни по него, което
4
означава, че те са изразили воля за сключването му, като от неговото съдържание е видно и
това, че са постигнали съгласие по всички основни елементи на сделката за покупко-
продажба – за вещта, която се прехвърля, както и за размера на покупната цена, която
купувачът се задължава да заплати на продавача. Договорът е сключен и в изискуемата по
закон форма за действителност на този вид сделка, имаща за предмет прехвърляне на право
на собственост върху недвижим имот – във формата на нотариален акт.
Съдът счита, че от описаните два нотариални акта се установява, че сочените в
исковата молба разпоредителни сделки с имуществени права на длъжника „А.к.“ ООД, които
са предмет на предявените конститутивни искове, са извършени. Този извод се налага,
въпреки констатираното разминаване между номера на парцела, върху който са построени
прехвърлените апартамент и гараж, при индивидуализирането му в исковата молба съгласно
регулационния план и при неговата индивидуализация в двата нотариални акта, с които са
сключени договорите за продажба – в исковата молба той е посочен като УПИ XI-1426 в кв.
206А по плана на гр. София, местност „Подуене – Редута“, а в нотариалните актове като
УПИ XL-1426 в кв. 206А по плана на гр. София, местност „Подуене – Редута“. Това е така,
тъй като при сравняване на описанията на недвижимия имот, върху който е построена
сградата, в която се намират самостоятелните обекти на правото на собственост апартамент
№ 14 и гараж № 3, се установява, че всички останали индивидуализиращи белези на този
имот, посочени в исковата молба и в нотариалните актове съвпадат – той е посочен
навсякъде като имот с планоснимачен номер 1426, с площ от 652, 50 кв.м., с
административен адрес гр. София, ул. „****. Освен това в исковата молба и в двата
нотариални акта двата недвижими имота, представляващи апартамент и гараж, които са
предмет на продажбите, също са описани с напълно съвпадащи индивидуализиращи белези
– местоположение, площ и съседи. При наличие на толкова съвпадения в
индивидуализиращите имотите белези е очевидно, че разминаването в номера на парцела
съгласно регулационния план, в който имотите апартамент № 14 и гараж № 3 са построени,
се дължи на допусната грешка при неговото посочване в исковата молба, а не на това, че се
касае за различни имоти. При констатираното пълно съвпадение на всички останали
индивидуализиращи белези на имотите съдът прави категоричният извод, че недвижимите
имоти, описани в исковата молба като предмет на атакуваните сделки, и имотите, предмет
на договорите, сключени с нотариален акт № 14, том V, рег. № 10259, дело № 2755, от
15.10.2020 г. на нотариус В.М. и с нотариален акт № 111 от 23.02.2021 г., том 1, рег. № 1822,
дело № 103/ 2021 г. на помощник – нотариус по заместване Г.Т., са едни и същи и
възражението на ответниците за това, че те са различни, е напълно неоснователно.
След като по делото се доказа, че описаните в исковата молба разпоредителни сделки
с имуществени права на длъжника „А.к.“ ООД са извършени, то трябва да се отговори на
въпроса дали се установява да са налице другите елементи от фактическия състав, при който
се поражда правото по чл. 135 ЗЗД, а те са, че извършените продажби на недвижими имоти
увреждат кредитора „Б.” ЕООД и че е налице знание у длъжника „А.к.“ ООД, че със
сключване на договорите за продажба той уврежда кредитора. Сключените два договора за
5
продажба на недвижими имоти са възмездни сделки, тъй като между страните по всяка от
тях е уговорено, че срещу прехвърленото право на собственост продавачът получава
покупна цена. Ето защо и за да се приеме, че е осъществен фактическият състав, при който
възниква потестативното право по чл. 135 ЗЗД, трябва да се докаже, че е налице още един
субективен елемент, който е знание на третото лице, с което длъжникът е договарял по всеки
от двата договора, че с тяхното сключване се уврежда кредитора „Б.” ЕООД.
В чл. 135, ал. 3 ЗЗД е предвидено, че когато увреждащото действие е извършено
преди възникване на вземането на кредитор, който упражнява предвиденото в тази норма
потестативно право, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и
лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. За дата на извършване на процесните
сделки за продажба трябва да се приеме датата, на която са сключени двата договора, които
са 15.10.2020 г. и 23.02.2021 г., от който момент те пораждат действие между страните по
тях. Потестативното право на „Б.” ЕООД да иска от съда да обяви сключения предварителен
договор за окончателен, с което това юридическо лице се легитимира като кредитор на
ответника „А.к.“ ООД, възниква от момента на сключване на предварителния договор, т.е.
считано от 13.11.2017 г. Тази дата е преди датата на извършване на сделките, предмет на
предявените в процеса искове, което означава, че в случая не намира приложение нормата на
чл. 135, ал. 3 ЗЗД, предвиждаща допълнителна предпоставка, при която възниква
потестативното право за кредитора да иска обявяване на определено действие, което го
уврежда, за относително недействително.
За да отговори на въпроса дали със сключването на договорите за продажба на
недвижими имоти от 15.10.2020 г. и от 23.02.2021 г. се уврежда кредитора „Б.” ЕООД, съдът
съобразява, че в мотивите по т. 2 на Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г.,
постановено по тълк.д. № 2/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС, е посочено, че когато искът
по чл. 135 ЗЗД се предявява от кредитор, който се легитимира като такъв с това, че е носител
на потестативното право за сключване на окончателен договор за продажба на обещан с
предварителен договор имот, извършената от длъжника сделка би го увреждала, когато с нея
е осуетена възможността за реализиране на това потестативно право, като такова осуетяване
е налице когато обещаният имот е продаден на трето лице от длъжника.
В исковата молба ищецът твърди, че недвижимите имоти, които длъжникът „А.к.“
ООД се е задължил да му продаде по силата на сключения на 13.11.2017 г. предварителен
договор, представляват апартамент № 14, с площ от 98, 58 кв.м., находящ се на 4-ти
жилищен етаж в сграда, която ще бъде построена в УПИ XI в кв. 206А по плана на гр.
София, местност „Подуене – Редута“, ведно с прилежащото към него мазе № 14, с
административен адрес гр. София, ж.к. „Редута“, ул. „****, както и гараж № 3, с площ от 20,
15 кв.м., находящ се на партер в сграда, която ще бъде построена в УПИ XI в кв. 206А по
плана на гр. София, местност „Подуене – Редута“, с административен адрес гр. София, ж.к.
„Редута“, ул. „****. От събраните в производството доказателства се установява, че тези два
недвижими имота са предмет и на двата договора за продажба, сключени от „А.к.“ ООД с
нотариален акт № 14, том V, рег. № 10259, дело № 2755, от 15.10.2020 г. на нотариус В.М. и с
6
нотариален акт № 111 от 23.02.2021 г., том 1, рег. № 1822, дело № 103/ 2021 г. на помощник –
нотариус по заместване Г.Т., по силата на които това дружество се е разпоредило с имотите в
полза на трето лице, което е дружеството „ВМВ ТИМ” ЕООД. Както вече беше посочено в
решението, съдът прави извод за това, че имотите, които ищецът сочи, че са описани в
предварителния договор като такива, които ответникът „А.к.“ ООД се е задължил да му
продаде, са напълно идентични с тези, които са предмет на двете разпоредителни сделки, с
които те са прехвърлени на другият ответник „ВМВ ТИМ” ЕООД, въпреки констатираното
разминаване между номера на парцела, върху който имотите са построени, при
индивидуализирането му в исковата молба съгласно регулационния план и при неговата
индивидуализация в двата нотариални акта, защото съществува пълно съвпадение на всички
останали индивидуализиращи ги белези и това разминаване е в резултат на допусната
грешка при посочване на номера на парцела в исковата молба, съответно в сключения на
13.11.2017 г. договор. Ето защо трябва да се заключи, че по делото се доказа, че „А.к.“ ООД
се е разпоредил в полза на трето лице с двата имота, които е поел задължение да прехвърли
на ищеца по силата на предварителния договор от 13.11.2017 г., след датата на подписване
на последния. С това този правен субект е осуетил възможността да изпълни задължението,
поето с предварителния договор да прехвърли в полза на ищеца правото на собственост
върху тези имоти както доброволно, така и чрез упражняване от ищеца пред съда на
потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, защото вече не е собственик на същите, а никой
не може да прехвърли на друго лице вещно право, което не притежава. Следователно
сключването на двата договора за продажба на недвижими имоти от „А.к.“ ООД е действие,
което води до увреждане на кредитора на потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да иска
сключване на договор за продажба в негова полза на недвижимите имоти, представляващи
апартамент № 14 и гараж № 3, построени в сграда, находяща се на административен адрес
гр. София, ул. „****, който е „Б.” ЕООД и който в резултат на тези сделки е лишен от
възможността да упражни това право пред съда.
След като се установи, че атакуваните с предявените в процеса искове
разпоредителни сделки са увреждащи за ищеца в качеството му на кредитор на ответника
„А.к.“ ООД, то съдът трябва да отговори и на въпроса дали при тяхното извършване
последното дружество е знаело за увреждането. Когато длъжникът е юридическо лице, както
е в случая, знание за увреждане е налице, ако физическите лица от състава на неговите
органи на управление или съответните отговорни за това служители знаят за това, че
увреждат кредитора.
От съдържанието на предварителния договор от 13.11.2017 г. се установява, че при
сключване на тази сделка, от която се е породило задължението му към „Б.” ЕООД да
прехвърли чрез окончателна сделка правото на собственост върху двата недвижими имота,
дружеството „А.к.“ ООД е участвало чрез свой представител, който е подписал писмения
договор и чийто подпис се доказа в производството, че е автентичен. С оглед на това трябва
да се приеме, че от датата на подписване на предварителния договор това дружество чрез
съответното физическо лице, което е изразявало воля от негово име, знае за непаричното
7
задължение, което възниква за него към ищеца по силата на този договор. Това означава, че
дружеството-длъжник е знаело, че ищецът е негов кредитор и като такъв в случай на
неизпълнение от него на задължението му по предварителния договор ще има право да
поиска от съда този договор да бъде обявен за окончателен. Длъжникът е съзнавал и това, че
като сключи сделка, с която прехвърля на трето лице правото на собственост върху
недвижимите имоти, които е обещал да продаде на „Б.” ЕООД, той ще увреди този си
кредитор като направи невъзможно за него да реализира потестативното си право да иска
сключване на уговорената окончателна сделка за продажба на тези имоти, защото това е
закономерна последица от разпоредителните сделки.
Предвид посочените като доказани факти съдът приема, че ответникът „А.к.“ ООД е
знаел, че с извършване на процесните две сделки за продажба на недвижими имоти уврежда
своя кредитор „Б.” ЕООД.
Както беше посочено в настоящото решение, договорите за продажба от 15.10.2020 г.
и от 23.02.2021 г. са възмездни сделки, поради което и за да възникне правото на кредитора
да поиска от съда да ги обяви за относително недействителни спрямо него, трябва да се
установи, че освен длъжникът и юридическото лице, което придобива имотите, което е
„ВМВ ТИМ” ЕООД, е знаело, че със сключването им се уврежда „Б.” ЕООД. Този елемент
от фактическия състав на потестативното право по чл. 135 ЗЗД трябва да бъде доказан при
условията на пълно и главно доказване от ищеца, който черпи благоприятни правни
последици от неговото настъпване, доколкото в настоящото производство не се твърдят и не
се установява да са настъпили факти, при които в закона е предвидено, че се прилага
презумпцията за знание, предвидена в чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
За да е налице знание за увреждане у юридическото лице-съдоговорител на длъжника,
трябва да се установи, че физически лица от неговия управителен орган са знаели към
момента на сключване на сделката, че „Б.” ЕООД е кредитор на „А.к.“ ООД и са съзнавали,
че със сключване на договорите за продажба на недвижимите имоти се уврежда този
кредитор.
От извършената справка за вписаните обстоятелства по партидата на „А.к.“ ООД се
установява, че към датата на сключване на договорите за продажба на недвижими имоти
като съдружник в това дружество и като един от законните му представители, който има
правомощието да го представлява отделно от другия такъв, е вписано лицето В.М.В.. От
вписванията в търговския регистър по партидата на дружеството „ВМВ ТИМ” ЕООД се
установява, че към датата на сключване на разпоредителните сделки като едноличен
собственик на капитала на това дружество и негов законен представител е вписано лицето
Р.М.В.. Ищецът твърди, че физическите лица В.М.В. и Р.М.В. са брат и сестра. Този факт не
се оспорва от нито един от ответниците в производството, поради което съдът го приема за
установен по делото като безспорен. Връзката, която съществува между физическите лица,
които са членове на върховния и на управителния орган на двете дружества, които са
насрещни страни по оспоР.те договори за продажба, е близка роднинска, като тя е от такова
естество, че предполага между тези лица да е налице голяма близост, която се изразява в
8
споделяне между тях на обстоятелства, отнасящи се до търговската дейност на дружествата,
които те управляват и от чийто капитал притежават дялове. Сред тези обстоятелства са и
тези, свързани с търговската дейност, която дружеството „А.к.“ ООД извършва за
построяване на жилищна сграда в имот, находящ се на адрес гр. София, ул. „****, и за
продажба на отделните обекти в нея на трети лица. Това, че роднинската връзка между брат
и сестра е толкова близка, че да прави вероятно с голяма степен на достоверност всеки от
тях да знае за извършените от другия сделки или действия и упражняваната търговска
дейност, се извежда и при съобразяване на нормата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, в която е прието, че
е налице презумпция за знание за увреждане на кредитора ако длъжникът и третото лице, с
което той е договарял, са физически лица, между които съществува именно такава степен на
родство – на брат и сестра, т.е. тази степен на родство е достатъчна, за да се предположи
наличието на знание. С оглед на това съдът намира, че Р.М.В. е знаела за търговската
дейност, която дружеството „А.к.“ ООД извършва за построяване на жилищна сграда в имот,
находящ се на адрес гр. София, ул. „****, и за продажба на отделните обекти в нея. Освен
наличието на посочената близка родствена връзка между физическото лице Р.М.В. и единия
от управителите на „А.к.“ ООД, по делото се установява и още едно обстоятелство, което
води до извода, че В. е знаела за търговската дейност на „А.к.“ ООД по построяване на
жилищна сграда в имот, находящ се на адрес гр. София, ул. „****, в която са изградени
имотите, предмет на двата договора за продажба от 15.10.2020 г. и от 23.02.2021 г. Това е
съществуването на сключен договор между „А.к.“ ООД и дружеството, управлявано от В. -
„ВМВ ТИМ” ЕООД, с който първото е възложило на второто извършването на правни и
фактически действия във връзка с реализацията на строежа точно на посочената жилищна
сграда. Този факт се установява от двата писмени договора, които са приети като
доказателства в производството и се намират на л. 132 и л. 185 от делото. При сключване на
тези договори „ВМВ ТИМ” ЕООД се е представлявало от физическото лице Р. В., което
означава, че то е напълно наясно с дейността по строежа на жилищната сграда в имот,
находящ се в гр. София, ул. „****, както и за това какви отделни самостоятелни обекти ще
бъдат изградени в тази сграда. От близката роднинска връзка между управителите и
собственици на капитала на дружествата „А.к.“ ООД и „ВМВ ТИМ” ЕООД, както и от факта
на участието на последното дружество в дейността по строеж на посочената жилищна
сграда, може да се заключи, че законният представител на „ВМВ ТИМ” ЕООД Р. В. е знаела
за търговската дейност, извършвана от дружеството, което е управлявано от брат В.В., не
просто в общи линии, а в детайли, което означава, че тя е знаела и за това с кого са сключени
сделки за продажба на отделни имоти, изградени в тази жилищна сграда, съответно с кого са
подписани предварителни договори за сключване на такива сделки за продажба и оттам към
кого са възникнали задължения за подписване на окончателни разпоредителни договори. Ето
защо и съдът счита, че Р. В. е знаела, че дружеството „А.к.“ ООД, което е управлявано от
нейния брат и в капитала на което той притежава дялове, има кредитори по сключени от
него предварителни договори, по които за него са възникнали задължения за сключване на
окончателни договори за продажба на недвижими имоти, изградени в строящата се жилищна
сграда, включително е знаела, че то има възникнало и непогасено задължение към „Б.”
9
ЕООД по сключен предварителен договор за продажба на имоти, представляващи
апартамент № 14 и гараж № 3, построени в сградата, находяща се на административен адрес
гр. София, ул. „****. Освен това трябва да се приеме, че Р.М.В. е съзнавала, че когато
дружеството, управлявано от брат , се разпорежда с тези два недвижими имота като ги
продава на дружеството, в което тя е управител и едноличен собственик на капитала, се
уврежда кредитора на непаричното задължение за сключване на окончателен договор за
продажба на недвижимите имоти, тъй като той няма да може да придобие тези имоти нито
чрез доброволно сключване на окончателната сделка за продажба, нито чрез упражняване на
потестативното право да се поиска нейното сключване по съдебен ред, защото това е
закономерна последица от извършеното разпореждане с вещните права върху имотите.
След като към 15.10.2020 г. и към 23.02.2021 г. физическото лица Р.М.В. Даскалова,
което е в състава на управителния и на върховния орган на „ВМВ ТИМ” ЕООД, е знаело, че
дружеството „А.к.“ ООД има непарично задължение към „Б.” ЕООД по сключен
предварителен договор, което не е погасено към този момент, както и че със сключването на
договори за прехвърляне на недвижимите имоти, които са предмет на това непарично
задължение, се осуетява възможността то да бъде изпълнено и кредиторът да придобие
правото на собственост върху обещаните недвижими имоти, то трябва да се приеме, че и
самото дружество „ВМВ ТИМ” ЕООД е знаело, че сключвайки тези разпоредителни
договори уврежда „Б.” ЕООД. Това означава, че по делото се доказа наличие на знание за
увреждане на кредитора и у насрещната страна по сключените от длъжника две възмездни
сделки за продажба.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че в производството е установено
осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, което прави
предявените в процеса конститутивни искове основателни.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно
искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. В производството се
доказаха реално заплатени от тази страна разходи за водене на делото в размер от общо
7 751, 06 лв., от които 1 251, 06 лв. – платена държавна такса и 6 500 лв. – адвокатско
възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е записано, че е платено
и чийто размер отговаря на фактическата и правна сложност на делото, поради което не е
прекомерен.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА по искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявени от „Б.” ЕООД, с
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. ****, срещу „А.к.“
10
ООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, офис 405, и
„ВМВ ТИМ” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****,
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на кредитора „Б.” ЕООД на следните договори: 1)
договор за продажба на недвижим имот, сключен на 15.10.2020 г., между „А.к.“ ООД и
„ВМВ ТИМ” ЕООД, с нотариален акт № 14, том V, рег. № 10259, дело № 2755, от 15.10.2020
г. на нотариус В.М., с който е прехвърлен недвижим имот, представляващ гараж № 3, с площ
от 20, 15 кв.м., находящ се на партерен етаж в сграда, която ще бъде построена в парцел
УПИ XL-1426 в кв. 206А по плана на гр. София, местност „Подуене – Редута“, целият с
площ от 652, 50 кв.м., с адрес на имота: гр. София, ул. „****, при граници и съседи на
гаража: гараж № 4, 5, улица, гараж № 2 и портиерно помещение с тоалетна, заедно с 0, 96 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот;
2) договор за продажба на недвижим имот, сключен на 23.02.2021 г., между „А.к.“ ООД и
„ВМВ ТИМ” ЕООД, с нотариален акт № 111, том 1, рег. № 1822, дело № 103/ 2021 г. на
помощник – нотариус по заместване Г.Т., с който е прехвърлен недвижим имот,
представляващ апартамент № 14, с площ от 98, 58 кв.м., находящ се на 4-ти жилищен етаж в
сграда, която ще бъде построена в парцел УПИ XL-1426 в кв. 206А по плана на гр. София,
местност „Подуене – Редута“, целият с площ от 652, 50 кв.м., с адрес на имота: гр. София,
ул. „****, при граници и съседи на апартамента: двор, улица, апартамент № 13, коридор,
асансьорна клетка, апартамент № 15, заедно с 4, 77 % идеални части от общите части на
сградата и прилежащото към него мазе № 14.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.к.“ ООД и „ВМВ ТИМ” ЕООД ДА
ЗАПЛАТЯТ на „Б.” ЕООД сума в размер на 7 751, 06 лв. /седем хиляди седемстотин
петдесет и един лева и шест стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11