Р Е Ш Е Н И Е
№ 209
гр. Плевен, 20 април 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛЕВЕН, II-ри касационен състав, на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ЦВЕТЕЛИНА
КЪНЕВА
2.ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иво Радев, като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ касационно административно-наказателно
дело № 193 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК
и чл. 208 и сл. АПК.
Производството по
делото е образувано въз основа на касационна жалба подадена от адв. К.М.М. –
БАК, процесуален представител на В.С.П., ЕГН **********,***, срещу Решение № 4/05.02.2021
г. на Райнонен съд – Кнежа, постановено по НАХД 248/2020 г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 35-0000764/21.10.2020
г. на Директора на РД „АА“ - Плевен с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП на В.С.П. е наложено административно наказание
"глоба"в размер на 2500 лева за извършеното нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а"
от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ.
Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното
решение. Счита, че
незаконосъобразно съдът е приел като неоснователно твърдението на жалбоподателя,
че не е налице нарушение по чл. 177, ал. 3, т.1, предл. 2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП). Навежда доводи, че липсват
категорични доказателства за теглото на състав от ППС – влекач с два
броя оси и полуремарки с 3 броя оси,
които да обосновават извод, че приетите от административнонаказващия орган и
актосъставителя обстоятелства са верни. Навежда доводи, че съдът не е отчел
обстоятелството, че е ползван стационарен кантар на
случайно избрана земеделска кооперация, без актосъставителят да ползва
собствено (на ИА „АА") техническо средство от типа преносим електронен
поосов кантар
- аргумент от чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП. Твърди, че липсва
конкретна „Кантарна бележка" или
друг документ, описани в процесното НП, удостоверяващи
констатираното кантарно тегло. Сочи, че приложената към АУАН Кантарна бележка
от моментното измерване не е връчена на водача. Счита, че наложеното наказание
не е съобразено като размер с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН и
се явява несправедливо и необосновано. С оглед на това отправя искане за отмяна на
съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно
призован се представлява от адвокат К.М. ***, който поддържа жалбата. Моли да
се отмени изцяло Решението на РС-Кнежа и
обжалваното наказателно постановление. Алтернативно, моли да се намали
размера на наложената глоба към предвидения в закона минимален размер.
Ответникът по жалбата
редовно призован не се явява в съдебно заседание. В писмено становище излага
съображения, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, съобразено
с материалните и процесуалните правила. Сочи че съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от ЗДвП „При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията служби: т. 8 имат право да ползват
технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос,
както и за проверка на техническата изправност на превозните средства,
предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници
и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари”.
Твърди, че в този текст няма задължение да се ползва само и единстено мобилен
електронен кантар, собственост на ИА „АА”. Сочи, че измерването е направено със
стационарна везна тип PWICE0527, идентификационен № *********, със заверка №
44989/08.02.2019 г., заверена от стандартизация и метеорология и е установено,
че общото тегло на композицията е 54520 кг, т.е. претоварване с 14520 кг.
Твърди, че нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като
жалбоподателят е съзнавал, че автомобилът е с тегло над допустимото, и въпреки това съзнателно го е
управлявал. Счита, че наложеното наказание е съразмерно с извършеното
нарушение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен възприема касационната жалба за допустима, но
неоснователна и моли решението на РС Кнежа да бъде потвърдено.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена
в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба се
явява основателна, по следните съображения:
Процесното решение е постановено при следната
фактическа обстановка:
Касационният жалбоподател на 15.09.2020 г.
около 12:30 часа в гр. Искър – изхода за гр. Плевен като водач на товарен
автомобил от кат. 3, марка „Скания”, с рег. № ******, с прикачено полурерарке
от кат. 04, с рег. № ****** извършвал обществен превоз на товари /пшеница/. Водачът
бил спрян за проверка от органите на РД „АА” - Плевен, при която е
констатирано, че управлява състав от ППС – влекач с два броя оси и полуремарке
с 3 броя оси с надвишено общо максимано тегло от 40000 кг. След измерване със
стационарна везна тип PWICE0527, идентификационен № *********, със заверка №
44989/08.02.2019 г. било установено, че общото тегло на композицията е 54520 кг
– претоварване с 14520 кг.
За констатираното
нарушение е съставен Акт за установяване на административно нарушение сер.
А-2019, № 278395, в който актосъставителят посочил, че с горното деяние е
нарушена разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а"
от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и подписан от него с възражение:
„Възразявам въпросното тегло на кантара, който не изтеглиха”.
Въз основа на материалите по преписката и на
изготвения АУАН, наказващият орган издал впоследствие процесното наказателно
постановление.
Въззивният съд е установил,
че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Районният
съд е извел и решаващия си извод относно безспорната установеност на
приписаното на водача административно нарушение, като е счел, че разпоредбата
на чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП не задължава служителите на РД „АА” – Плевен за
измерване на размерите, маса или натоварването на ос да ползват само мобилен
електронен ктантар, собственост на агенцията. Приел е за безспорно установено,
че жалбоподателят е присъствал при измеването, видял е резултата от същтото и
съответно е възразил в АУАН.
Приел
е, че размерът на наложеното наказание глоба не се явява прекомерно, с оглед
големия размер на претоварването на МПС, което е над 14 тона, като
жалбоподателят е съзнавал, че автомобилът е с тегло над допустимото и въпреки
това съзнателно го е управлявал.
За да потвърди НП, районният съд правилно и
обосновано е преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и е стигнал до крайния извод, че в хода на
административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила.
Съдът правилно е анализирал, че от
разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 и на чл. 139, ал. 3 от ЗДвП по същество се съдържа изискване за спазване на
установения с Наредба № 11 от 03.07.2001 г. ред за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС. Този подзаконов нормативен акт регламентира както параметрите,
с чието превишаване ППС попада в категорията на извънгабаритните, така и
разрешителния ред чрез заплащане на такса към ИА "Пътна
инфпраструктура" за движение с извънгабаритно ППС. При приетата за
установена фактическа обстановка, районният съд правилно е приел, че
управляваното от касатора съчленено ППС попада в хипотезата на чл. 6, ал. 1, т.
6, б. "а" от Наредба № 11 с регламентирана допустима максимална маса
40.000 тона и правилно контролният орган е приел за установено налична към
момента на проверката 54520 кг маса на съответното ППС.
В тази връзка, касационната инстанция намира,
че не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт
съобразно релевираните от него доводи, касаещи начина, по който е установено
теглото на превозното средство. По
делото не се спори, че по време на проверката касаторът не е представил на контролните
органи кантарна бележка, а в
представената товарителница, не е било записано
теглото на превозваната царевица. Именно
затова се е наложило контролните органи да извършат претегляне на общото тегло на автомобила, при което
установили, че е налице претоварване с 14 520 кг. От показанията
на свидетелите Бешков и Христов се установява, че претеглили автомобила на
везна на намиращият се наблизо земеделски производител ЕТ „ПЕПИ – 96“ гр. Искър,
което измервателно средство било одобрено по реда на Закона за
измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство
за измерване. Установява се, че измерването
е извършено в присъствието на касатора и на представителите на инспектората към Министерство на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. От ЕТ „ПЕПИ – 96“ гр. Искър била издадена
кантарна бележка №1499/15.09.2020г., която приложили към АУАН.
Съгласно
разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от ЗДвП „При изпълнение на функциите си по този
закон определените от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията служби: т. 8 имат право да
ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването
на ос, както и за проверка на техническата изправност на превозните средства,
предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници
и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари”. Действително, контролните органи са
оправомощени да извършват собствено измерване по реда на чл. 35, ал. 3 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ с електронна везна, отговаряща на изискванията
на Закона за
измерванията, но цитираната норма въвежда подобно задължение за контролните органи
само в случаите, в които се извършва проверка за съответствието между масата и
габаритните размери на извънгабаритно и/или тежко ППС със записаните данни в
разрешителното по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата и в документа за платена
такса по чл. 14, ал. 3. Разпоредбата на чл.
35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, е неприложима в конкретния случай, тъй като касае
случаите, в които се извършва проверка от администрацията, издала
разрешителното или документа за платена такса, каквито в настоящия случай не са
били издавани.
До аналогичен
извод е достигнал и районният съд, поради което не следва да бъде споделено
твърдението на касатора за немотивираност на процесното решение.
Решаващият съд е извършил всички необходими и
допустими съдопроизводствени действия за разкриване на обективната истина, в
това число е приобщил към делото административно наказателната преписка по
издаване на НП, изслушал е свидетели, като е постановил решение, в мотивите на
което е обсъдил събраните доказателства и въз основа на тях е направил правни
изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което намира
за излишно тяхното преповтаряне. Първоинстанционният съд правилно е приел, че
касаторът като е управлявал ППС, което надвишава нормите установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройство е извършил нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 предл. 2-ро от ЗДвП, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а"
от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ, поради което законосъобразно с НП е ангажирана неговата административно
наказателна отговорност.
Същевременно касационната инстанция не
споделя изводите на районния съд за правилна индивидуализация на наложеното
наказание. За осъщественото от дееца нарушение законодателят е предвидил
налагане на административно наказание глоба от 500 до 3000 лева, от което
следва, че определеното от административния орган наказание от 2500 лева е
определено в рамките на нормативно регламентираните предели. При определяне
конкретния размер на същото обаче не са спазени изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Налагането на административни наказания се
осъществява при строго регламентиран ред, като законодателят е вменил
задължение на санкциониращия орган да извърши преценка на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, като вземе предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя. В
случая това не е сторено. Действително управлението на извънгабаритни превозни
средства противно на установените правила за това крие сериозен риск за
участниците в движението и за пътната инфраструктура. Тази особеност на
правонарушенията от категорията на процесното не освобождава органа да прецени
данните за личността на дееца, в т. ч. наличието на предходни нарушения и
обществената му опасност. По делото не са представени доказателства, че
жалбоподателят е извършил други нарушения, поради което съдът приема, че това е
първото подобно нарушение на касатора. Установява се на следващо място, че
законовото неизпълнение е осъществено от водача, в качеството му на служител на
„Форум Транс” ООД. Тези обстоятелства безусловно съставляват смекчаващи
отговорността такива и следва да се отчетат при определяне размера на
наказанието. При отчитане на описаните смекчаващи и утежняващо отговорността
обстоятелства касационната инстанция намира, че с оглед постигане целите на
наказанието, произтичащи от чл. 12 от ЗАНН,
на нарушителя следва да бъде определено административно наказание към минимума
на предвиденото в санкционната норма, а именно глоба в размер на 500 лева.
Именно наказание в този размер ще съответства на тежестта на нарушението, при
съобразяване в същото време и на конкретната обществена опасност на дееца и
неговото имуществено състояние.
По изложените съображения, обжалваното
решение, с което районният съд е потвърдил правораздавателния акт, следва да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се измени наказателното
постановление в частта досежно наложеното с него административно наказание
глоба, като същата бъде намалена от 2500 лева на 500 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 4/ 05.02.2021 г. на Районен съд - Кнежа,
постановено по НАХД № 248/2020 г. по описа на същия съд и вместо него
постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000764 от 21.10.2020
г. на Директор на РД „АА” град Плевен, с което на В.С.П., ЕГН **********,*** е
наложено административно наказание глоба в размер на 2500.00
/две хиляди и
петстотин/ лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 предл. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закон за движение по
пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т.
3, б. "а" от Наредба № 11 /03.07.2001 г. на МРРБ, като намалява
размера на наложеното наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/