№ 19
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20221100508933 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 7143 от 25.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 7143, по описа на
СРС за 2022 г., 145 състав, е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК на
основание чл.59,ал.1 от ЗЗД, че Областна администрация на област София дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сума в размер от 229,31 лв., представляваща главница за
топлинна енергия, доставена до имот с абонатен номер 360310, находящ се в гр.София,
кв.**** през периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., с която ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 25.11.2021 г. до окончателното плащане. С решението
искът за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния
претендиран размер от 1785,29 лв.; искът за сумата от 323,06 лв. – обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 18.11.2021
г.; искът за сумата от 28,69 лв., представляваща стойността на услугата за дялово
разпределение за периода м.02.2019 г. – м.02.2020 г., са отхвърлени. Областна
администрация на област София е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД
разноски по делото в размер на 71,97 лв. за исковото производство и 7,79 лв. – за
заповедното производство, съразмерно на уважената част от претенциите.
„Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на Областна администрация Област
София разноски по делото в размер на 89,30 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна
жалба от „Топлофикация София“ ЕАД против решението в частта, в която е
1
отхвърлена претенцията за заплащане на главница за топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 229,31 лв. до пълния претендиран размер. В жалбата са
изложени доводи за неправилност на решението. Въззивникът твърди, че ответникът
дължи потребената от него енергия за БГВ, тъй като не е прекратил топлоподаването за
подгряване на вода. Макар да липсвал сключен между страните договор, то отново
била приложима наредбата за топлоснабдяването. Моли решението в обжалваната част
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което претенцията бъде
уважена.
В срока за отговор е постъпил такъв от Областна администрация на област
София, с който оспорва въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без
уважение, а решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
В срока за отговор не е постъпил такъв от третото лице-помагач.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Съдът намира, че решението е и правилно, като споделя изложените от
първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
За пълнота, с оглед оплакванията във въззивната жалба, следва да се посочи
следното:
Безспорно е по делото, че процесният имот е собственост на Държавата, като е
предоставен за управление на областния управител. Безспорно е и че страните не са
били обвързани от облигационно правоотношение през процесния период, породено от
договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
Спорно по делото е дали е доставена енергия в имота, управляван от ответника,
за БВГ, която не е била заплатена от него, като така е спестил разходи за сметка на
обедняването на ищеца.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото
основание включва в кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на
ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група
факти и това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може
да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да
извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая
обаче, за да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на обезщетение
за неоснователно обогатяване не е достатъчно само да се установи, че същият е
собственик на процесния имот, а следва да се докаже, че ответникът е консумирал
доставена от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестил разходи за
сметка на ищеца.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира поради неговата обоснованост и логичност, за периода 2019 г. – 2020 г.
ответникът не е осигурил достъп за отчет, като енергията е била изчислена по
2
служебен път на „брой лица“ с разход 140 л./денонощие за 1 бр.потребител. Съдът
намира, че нормативно предвидената възможност за служебно изчисляване на
топлинна енергия по реда на Наредба № Е-РД-04-1 и Наредба № 16-334, а именно - за
период с липса на достъп за отчет на абоната - с разход 140 л./денонощие за 1
бр.потребител, т.е. по изчислителен път чрез екстраполация по максимален
специфичен разход на сградата /на база/, е приложима единствено при наличието на
договорно правоотношение с потребителя на топлинна енергия, като тези правила
въвеждат и санкция за последния в случай, че не изпълни задължението си да осигури
достъп до имота на лицата, извършващи услугата по дялово разпределение, с оглед
извършването на изравняване на прогнозните сметки в края на отчетния период. В
настоящия случай се твърди, че ответникът неоснователно се е обогатил,
консумирайки доставена топлинна енергия за БГВ, а не, че същият е клиент по силата
на сключен договор за небитови нужди с „Топлофикация София“ ЕАД, поради което
спрямо същия са неприложими посочените норми. По делото липсват всякакви данни
за реална доставка на топлинна енергия за БГВ за процесния имот изобщо през
процесния период, като такава е определяна за имота на ответника единствено на база,
поради което съдът не може да приеме, че е доказано основанието на предявения иск.
При липса на проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца, че е
доставена до имота на ответника сочената от него топлинна енергия през процесния
период, която не му е заплатена, поради което да е настъпило неоправдано и
неоснователно разместване в имуществените сфери на ответника и ищеца, правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията в посочения размер, поради което
следва да бъде потвърдено решението на СРС в обжалваната част.
С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемият. Същият е
поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед липсата
на правна и фактическа сложност на делото, определи на сума в размер на 50 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7143 от 25.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 7143,
по описа на СРС за 2022 г., 145 състав в частта, в която искът за главница за топлинна
енергия за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 1785,29
лв. е отхвърлен.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на
основание чл.78,ал.3 вр.чл.78,ал.8 от ГПК на Областна администрация на област
София, Булстат: ********* сума в размер на 50 лв. – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
Решението в частта, в която искът за главница за доставена топлинна енергия в
размер от 229,31 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК – 25.11.2021 г. до окончателното плащане, е уважен; в частта, в която
искът за сумата от 323,06 лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 18.11.2021 г. и искът за сумата от 28,69 лв.,
представляваща стойността на услугата за дялово разпределение за периода м.02.2019
г. – м.02.2020 г., са отхвърлени, не е обжалвано.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4