Решение по дело №1724/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 72
Дата: 11 януари 2016 г.
Съдия: Цвета Стоянова Желязкова
Дело: 20151100901724
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 март 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………/…………2015 г.

гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-1 състав, в  заседание при закрити врати на двадесет и шести октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

            

при секретаря Е.Г., като разгледа докладваното от съдията т. дело 1724 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Производството е образувано по молба на К.т.б. АД (в несъстоятелност) по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че с ответника „Е.С.“ ЕООД има сключени шест договора за кредит  - от 08.06.2009 г., 07.10.2010 г., 31.05.2012 г., 03.10.2012 г., 27.12.2013 г. и  от 14.05.2014 година. Имало и подписани анекси към същите. Поради неплащане на дължимите вноски, банката обявила задълженията по всички кредити за предсрочно изискуеми. Твърди се, че към датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ длъжникът дължи общо  29 875 528,34 евро. Поддържа, че липсата на плащане доказва, че длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, евентуално свръхзадлъжнялост, с начална дата на неплатежоспособността 25.06.2014 година. Моли съда да постанови решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ.

Длъжникът – уведомен по реда на чл. 619 от ТЗ вр. чл. 50, ал.2 от ГПК, не взема становище по молбата.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:

 

Съгласно представения с молбата договор за банков кредит от 08.06.2009 г., сключен между „КТБ“ АД и „Е.С.“ ЕООД, на ответника е предоставена сумата от 9 700 000 евро, с цел съгласно чл. 2 – заплащане на част от цената по придобиване на кораб „Caledonia“, като крайният срок за усвояване на кредита е 30.06.2009 година. Уговорена е в чл. 10 съответната дължима лихва, а по силата на чл. 18 от договора крайният срок, в който следва кредитополучателят да погаси задължението си е 25.06.2016 г., като е уговорено връщане на главницата на 80 месечни вноски, с гратисен период до 25.10.2009 година. В чл. 42 е уговорено, че при неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя банката има право да преустанови предоставянето на средства по кредита и да прекрати едностранно договора, като обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение. С анекс № 2 към договора, подписан на 17.06.2014 г. страните са уговорили погасяването на главницата по кредита, която към горепосочената дата възлиза на 3 031 250 евро, като е уговорен нов погасителен план и размер на вноските, като същите са 22 на брой и първата е дължима на 25.09.2014 година.

Съгласно договор за банков кредит от 31.05.2012 г. банката –молител отпуска на ответника като кредитополучател сумата от 3 500 000 евро като кредит за закупуване на недвижим имот. Уговорена е в чл. 10 съответната дължима лихва, а по силата на чл. 17 от договора крайният срок, в който следва кредитополучателят да погаси задължението си е 15.06.2017 г., като е уговорено връщане на главницата на 50 равни ежемесечни вноски, платими на всяко 15-то число на месеца, считано от 15.05.2013 година. В чл. 42 е уговорено, че при неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя банката има право да преустанови предоставянето на средства по кредита и да прекрати едностранно договора, като обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение. С анекс № 1 към договора от 09.06.2014 г. страните са уговорили погасяването на главницата по кредита, която към горепосочената дата възлиза на 2 590 000 чрез нов погасителен план и размер на вноските, като същите са 34 на брой и първата е дължима на 15.09.2014 година.

Съгласно договор за банков кредит от 03.10.2012 г. банката –молител отпуска на ответника като кредитополучател сумата от 10 800 000 евро като кредит за закупуване на ДМА. Уговорена е в чл. 10 съответната дължима лихва, а по силата на чл. 17 от договора крайният срок, в който следва кредитополучателят да погаси задължението си е 15.04.2016 г., като е уговорено връщане на главницата на 35 ежемесечни вноски, платими на всяко 15-то число на месеца, считано от 15.06.2013 година. В чл. 42 е уговорено, че при неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя банката има право да преустанови предоставянето на средства по кредита и да прекрати едностранно договора, като обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение. С анекс № 1 към договора от 09.06.2014 г. страните са уговорили погасяването на главницата по кредита, която към горепосочената дата възлиза на 7 097 133 евро чрез нов погасителен план и размер на вноските, като същите са 20 на брой и първата е дължима на 15.09.2014 година.

 Съгласно договор за банков кредит от 07.10.2010 г. банката –молител отпуска на ответника като кредитополучател сумата от 5 150 000 евро като кредит за закупуване на ДМА и други инвестиции. Уговорена е в чл. 10 съответната дължима лихва, а по силата на чл. 17 от договора крайният срок, в който следва кредитополучателят да погаси задължението си е 20.09.2016 г., като е уговорено връщане на главницата на 48 ежемесечни вноски, платими на всяко 20-то число на месеца, считано от 20.11.2012 година. В чл. 42 е уговорено, че при неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя банката има право да преустанови предоставянето на средства по кредита и да прекрати едностранно договора, като обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение. С анекс № 1 към договора от 19.06.2014 г. страните са уговорили погасяването на главницата по кредита, която към горепосочената дата възлиза на 3 004 176 евро чрез нов погасителен план и размер на вноските, като същите са 25 на брой и първата е дължима на 20.09.2014 година.

Съгласно договор за банков кредит от 27.12.2013 г. банката –молител отпуска на ответника като кредитополучател сумата от 2 000 000  евро като кредит за закупуване на ДМА. Уговорена е в чл. 8 съответната дължима лихва, а по силата на чл. 17 от договора крайният срок, в който следва кредитополучателят да погаси задължението си е 25.12.2018 г., като е уговорено връщане на главницата на 35 ежемесечни вноски, платими на всяко 25-то число на месеца, считано от 25.02.2016 година. В чл. 42 е уговорено, че при неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя банката има право да преустанови предоставянето на средства по кредита и да прекрати едностранно договора, като обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение.

Съгласно договор за банков кредит от 14.05.2014 г. банката –молител отпуска на ответника като кредитополучател сумата от 10 000 000 евро като кредит за закупуване на ДМА. Уговорена е в чл.10 съответната дължима лихва, а по силата на чл. 16 от договора крайният срок, в който следва кредитополучателят да погаси задължението си е 10.06.2018 г., като е уговорено връщане на главницата на 40 ежемесечни вноски, платими на всяко 10-то число на месеца, считано от 10.03.2015 година. В чл. 41 и чл. 42 е уговорено, че при неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя банката има право да преустанови предоставянето на средства по кредита и да прекрати едностранно договора, като обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение.

Във всички договори за кредит е посочено, че адресът за кореспонденция с дружеството – кредитополучател по повод договора за кредит е гр. **********.

 По делото е представено изявление, изх. номер 8538/13.11.2014 г., с което „КТБ“ ЕАД (н) обявява всички задължения по представените шест договор за кредит за предсрочно изискуеми. Писмото е връчено чрез писмо с обратна разписка посредством куриерска фирма  „С.П.” ООД. От представеното удостоверение се установява, че е направен опит за връчване на изявлението на 14,.11.2014 г. и на 15.11.2014 г., но на посочения адрес -  гр. ********* не е намерен получателя, като на мястото е оставен стикер със съобщение за направения опит за доставка.

С писмо от 12.06.2015 г. Агенцията по вписванията е уведомила съда, че липсват данни за вписвания, отбелязвания и заличавания по имотната партида на ответното дружество, а с писмо №2087154/17.06.2015 г. СДВР – Отдел „Пътна полиция” е уведомил съда, че няма данни за регистрирани МПС на ответното дружество.

С писмо от 22.06.2015 г. НАП са представени заверени копия на ГДД и ГФО на ответното дружество за периода от 2010-2014 година.

По делото е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещото лице С.А.М., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно, и което не е оспорено от страните. От експертизата се установява, че към 18.03.2015 г. съгласно отразеното в счетоводството на банката – кредитор (вещото лице не е успяло да установи контакт с дружеството - кредитополучател), размерът на дължимите суми по шестте договора за кредит е както следва:

-по договор от 08.06.2009 г. – 3 444 316,48 евро,

- по договор от 07.01.2010 г. - -3 364 986,24 евро;

-по договор от 31.05.2012 г. – 2 871 322,09 евро;

-по договор за банков кредит от 03.10.2012 г. – 7 894 683,98 евро;

-по договор за банков кредит от 27.12.2013 г. – 2 232 897,67 евро и

-по договор  банков кредит от 18.03.2015 г. – 11 158 557, 10 евро,

като са посочени конкретните дати, когато са усвоени сумите по всеки един от кредитите.

Последните плащания по всички договори са от 26.05.2014 г., като първото просрочие по всеки договор е от  25.06.2014 година. Обявената предсрочна изискуемост на задълженията по всички договори за банков кредит е отразена в счетоводствата и на двете дружества – кредитор и кредитополучател.

Въпреки, че не е имало достъп до счетоводството на дружеството – ответник, въз основа на данните от представените в НАП ГФО за периода 2010 – 2014 г., вещото лице е направило извод, че задълженията по посочените шест договора за кредит са отразени в счетоводството на дружеството – ответник.

Вещото лице е извършило подробен анализ на счетоводните данни за ответното дружество.

За периода 2010 г. активите на дружеството са предимно краткотрайни активи, основно предоставени търговски заеми, отразени по статия „други вземания“ и парични средства. Липсват материални запаси. За периода 2012 г. – 2014 г. структурата на активите претърпява изменение, като вече преобладават дълготрайните активи – между 77 и 82 % от балансовата стойност на активите. Основна част от дълготрайните активи заемат  дългосрочните финансови активи под формата на предоставени търговски заеми. През 2011 г.  са добавени и акции и дялове в асоциирани предприятия с балансова стойност 715 х. лева, към 31.12.2012 дълготрайните активи са попълнени и с дълготрайни материални активи – земя на стойност 4 800 хил. лева, но в края на 2014 г. балансовата стойност на тези активи е едва 2 хил. лева.

При анализа на структурата на пасива на дружеството - ответник, вещото лице е констатирало отрицателни балансови стойности  на собствения капитал за периода 2010 г. – 2014 година. Дружеството е било декапитализирано и е осъществявало дейността си изцяло за сметка на привлечен капитал, което е показателно за пълна липса на финансова автономност и за висока степен на задлъжнялост. До 31.12.2013 г. основаната част от задълженията на ответното дружество към външни кредитори (между 93 % и 99 %) са дългосрочни задължения с падеж над 1 година. В основната си част това са задължения към финансови предприятия по договори за кредит. През 2014 г. е обявена предсрочната изискуемост на всички задължения  по получените банкови кредити, отразена в счетоводството на „Е.С.“ ЕООД, като към 31.12.2014 г. всички задължения  на дружеството в размер на 517  261 хил. лева са текущи.

Въз основа цялостния анализ на финансовото състояние на дружеството – ответник вещото лице е посочило, че се установяват следните коефициенти на ликвидност:

Коефициент на обща ликвидност/коефициент на бърза ликвидност (съвпадат поради липсата на материални запаси):

2010 г. – 10,12; 2011 г. – 26,44; 2012- 7,03; 2013- 46,18; 2014 г. – 0,10

Коефициент на  незабавна ликвидност (коефициент на абсолютна ликвидност)

2010 г. – 0,005; 2011 г. – 2,75; 2012- 0,83; 2013- 37,70; 2014 г. – 0,00 (липса на парични средства и краткосрочни вземания);

За целия изследван период коефициентите на задлъжнялост и финансова автономност са отрицателни.

Във основа на тези данни вещото лице е посочило, че за период до 31.12.2013 г. дружеството ответник е било в състояние да обслужва  с наличните краткотрайни активи краткосрочните си задължения. След обявяване на кредитите от „КТБ“ ЕАД за предсрочно изискуеми е превишаване с повече от десет пъти на краткосрочните задължения спрямо текущите активи.

 

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно легалното определение в разпоредбата на чл.608, ал. 1 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне или последиците от прекратяването й, публични задължения (към държавата или общината), свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06 г. - и частни държавни вземания.

Молителят – кредитор следва да установи наличието на вземане срещу ответника – търговско дружество, както и състоянието на неплатежоспособност. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на отделни кредитири.

В тежест на ответника е да обори презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника да погасява задълженията си.

При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като при трактовката на въпроса каква информация ни дава всеки един от тях, съдът изхожда от следното:

Краткотрайните (текущите) активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.

Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи (в числителя на дробта) се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения и е най-динамичен.

Очертаните по-горе показатели за ликвидност могат да бъдат критерий за способността предприятието да поеме плащанията си само, ако краткотрайните активи, участващи при формирането им, реално са ликвидни (в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да бъдат реализирани като се получи техния справедлив пазарен еквивалент в пари.

По делото безспорно се установи, че ответникът е търговец и има неизплатени парични задължения към молителя по търговска сделка – по шест договора за банков кредит. Съдът намира, че се установи и че ответникът е в състояние на неплатежоспособност.

От изслушаното заключение на съдебно-икономическата експертиза съдът констатира, че по счетоводни данни към 31.12.2014 г. ответното дружество е в затруднено финансово положение и не е било в състояние да покрие текущите си задължения с краткотрайните си активи, като коефициентът му на обща ликвидност е много под приемания за норматив от 1 (единица), а именно същия е 0.1. Няма данни да е настъпило подобрение на финансовото състояние на ответника, който не е изпълнил задължението си да представи необходимите счетоводни документи, въпреки определението на съда по чл. 161 от ГПК. Предвид горното съдът приема, че състоянието на неплатежеспособност е трайно и не са налице временни затруднения на ответника, поради което искането на за откриване на производство по несъстоятелност е основателно.

За определяне на началната дата на неплатежоспобността съдът се съобразява със задължителната практика на ВКС по този въпрос, съгласно която „началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спирането на плащанията към отделен кредитор“ (в този смисъл решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г., II ТО на ВКС – постановено по реда на чл. 290 от ГПК и цитираните там решения на ВКС).

В настоящия случай от отразените данни по счетоводните баланси се установява, че към 31.12.2014 г. ответното дружество е с показатели, които установяват, че е в състояние на неплатежоспособност. Коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2014г. на ответника е 0.1, като извън приетите нормативи са и останалите коефициенти на ликвидност. Налице са данни, че последното плащане на ответника е извършено на 26.05.2014 г., като просрочените задължения по всеки от договорите е от 25.06.2014 година. С изявление от 13.11.2014 г. и шестте договора за кредит са обявени за предсрочно изискуеми от молителя. Началната дата на неплатежоспособността следва да е свързана и с наличието на неизпълнено вземане по търговска сделка, което е елемент от кумулативните предпоставки за уважаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. Доколкото за 2014 г. според вещото лице в баланса не са отчетени налични парични средства, то съдът намира, че като начална дата на пеплатежоспосбността следва да бъде приета датата на първите падежирани и неплатени вноски по шестте договора за банков кредит – 25.06.2014 година.

Съдът е постановил определение по реда на чл. 629б от ТЗ от 26.10.2015 г., вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ, с което е определил разноски за привнасяне от кредиторите на ответника, но такива не са привнесени. Няма данни към момента на приключване на устните състезания ответникът да има налично имущество, което да е бързоликвидно и в състояние да покрие началните разноски по несъстоятелността, поради което съдът намира, че следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ ведно със законните последици.

 

Водим от горното и на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК, СГС, VI-1 състав

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.С.” ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  25.06.2014 година.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „Е.С.” ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***.

ОБЯВЯВА „Е.С.” ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.

НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „Е.С.” ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността предприятието на „Е.С.” ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***.

СПИРА производството по несъстоятелност по т. дело 1724/2015 г. по описа на СГС, VI - 1 състав.

ОСЪЖДА „Е.С.” ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.т.б.“ ЕАД (н.) ЕИК *********, адрес:гр. ************ разноски по делото в размер на  1000 лева – за депозит за вещо лице и сумата от 250 лева – за дължима държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от вписването му в Търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

Препис от решението да се изплати на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

                                                                   

СЪДИЯ: